Последните бойни дни на Българското опълчение
Ст. н. с. ВЕЛКО ТОНЕВ- кандидат на.историческите науки
ПОСЛЕДНИТЕ БОЙНИ ДНИ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
В историографията и документалистиката за Руско-турската освободителна война 1877-1878г. отдавна са налице сериозни изследвания и оценки за създаването, ролята и значението на Българското опълчение1. При това положение и особено след издаването на двутомния документален сборник2 едва ли е възможно да се направят по-значителни приноси по този въпрос. Въпреки това ще разгледаме заключителния етап от бойните действия на Българското опълчение, защото той е по-малко познат. В настоящата публикация ще приведем някои нови доказателства и ще конкретизираме събитията от последните бойни дни на българските опълченци. Българското опълчение, формирано през пролетта на 1877 г., изминава кратък,но славен боен път. В продължение на девет месеца - от юни 1877 до февруари 1878 г. - то взема участие в едни от най-важните и решаващи в стратегическо отношение боеве на Рускотурската освободителна война. Боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, в която опълченците заедно с руските воини проявяват чудеса от храброст и пожертвователност, предопределят до голяма степен насоките и изхода на войната. Забележителен в това отношение е боят при Шейново в края на декември 1877 г., който завършва с разгром на османската армия и открива пътя на руските войски към Одрин и Цариград3. Стремителното настъпление към османската столица се развива при сложни и донякъде рисковани обстоятелства. От една страна, е налице пълна демобилизация и паническо отстъпление на противниковите сили, а от друга - чувствително изоставане и побавно придвижване на руските войски от двата фланга. Особено обезпокоителна е обстановката на левия фланг, където е разположен крепостният четириъгълник Варна-Шумен-Русе-Силистра4. Тук е съсредоточена около 80000-100 000 турска армия, добре въоръжена и снабдена с много боеприпаси. Само в района на Ески джумая (дн. Търговище), Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Котел и подножието на Балкана числеността й 1 В ъ л к о в, Г. Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба, С, 1983, и посочените там извори и литература. 2 Българското опълчение. Сборник от-документи и материали, Т. 1-2, С., 1956-1959. 3 Г е н о в, Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978, с. 223-229. 4Н е д е в, С. Към въпроса за турския крепостен четириъгълник в Североизточна България през Освободителната война 1877-1878 г. - Военноистор. сборник, 1967, № 2. с. 124-126. Последните бойни дни... 25е близо 35 000 души5. През целия период на войната по-голямата част от Североизточна България и Южна Добруджа остава в турски ръце, а основните опорни пунктове на крепостния четириъгълник са предадени на руското командуване едва след подписването на примирието и на Берлинския договор.Присъствието на такава бойна сила във фланг и в тил на настъпващата към Цариград руска армия става особено опасно в края на 1877 г., когато турските войски в района активизират действията си. Те обхващат постепенно и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение. Изстъпленията и грабежите на османските редовни и нередовни части по тези. места започват с потушаването на Априлското въстание през 1876 година6. С избухването на Руско-турската освободителна война те придобиват още по-голям размах. На 22 юли 1877 г. английският вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи съобщава: „Черкезите, идващи насам от Шумен, минали през Градец, българско село, което се състои от 500 къщи, където те взели насила 5000 пиастра от един от видните жители. След това те ограбили къщите и магазините и след като убили една жена и ранили друга, се оттеглили, като отвели със себе си петнадесет мулета. На следващия ден те ограбили селото Б[...]**, състоящо се от 500 къщи, и село Нейково - от 50 къщи. Те разбили вратите на църквата, задигнали всичките утвари, разбили на парчета иконите, ранили един човек и напуснали, като взели със себе си 52 коня и цял куп друга плячка."7 В друг документ от същото време Ч. Брофи пише: „Хиляда и петстотин черкези при идването си от Шумен откарали почти всичките коне и добитъка на българските села от Балкана. Освен това те нападнали овчарите арнаути*** от Балкана и им взели всичките коне и вещи. Миналата нощ, като влизали в града, всеки черкезин водел по един или два коня, натоварени с нещата, които бил награбил."8 Факти от подобно естество са често явление в ежедневието на тукашните села въпреки разположението на значителен турски гарнизон в Котел. От него са заети много частни и обществени сгради, а училищата са превърнати в болници9. Очевидно турското военно командване отчита важното значение на Котленския проход и взема своевременно мерки за укрепяването му. На 9 май 1877 г., Халит паша телеграфира до Търновското окръжно уп равление, че от събраните в Сливенското окръжие 2500 работници 1000 се изпращат за работа на Шипченския проход, а останалите са определени за Котел. Те са разпределени в три дружини, всяка една от по 6 Т о н е в, В. Нови документ» за Сливенския революционен окръг след поражението на Априлското въстание през 1876 г. - Известия на Варненското археологическо дружест-во, 1964, с. 119-128.* Датите са по стар стил. ** Вероятно Башкьой дн. с. Жеравна. 7 Correspondence respecpecting the affaire of Turkey. - Turkey (London), 1878, № 11. p. 181-182. / *** Отнася се за каракачаните. 8I bide m, p. 182. 9К и р о в,- Г. Материал за историята на Котленското училище.- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1906-1907, т. 22-23, с. 57. 26 .500 души, които се предвижда да бъдат доставени на три поста съгласно избраните от полковник Хулюси бей места В Котел са изпратени и други чиновници като негови помощници по издигането на укрепленията11. Месец по-късно с телеграма от 9 юни 1877. г. подполковникът от Генералния щаб Нязи съобщава от Котел, че за строежа на тукашните укрепления трябва,да се изпрати допълнителна дружина, която да се формира в Търново. През този период а и в предходните десетилетия Котел спада в административно отношение към Търновския санджак. „Понеже видът и стените на укрепенията,пише в донесението си турският офицер, които ще се строят, са вече определени, то както е известно, следва да се заповяда на тоя, на когото трябва, исканата дружина да бъде съставена от триста души, които да бъдат бързо изпратени."12 Търновското управление нарежда да се явят вместо триста до петстотин работници от с. Беброво, но пристигат едва десет души, които при това предявяват искане за предварително изплащане на дажбите. Поради това търновските управници настояват да се издаде заповед до поменатата нахия Беброво останалите 490 души да дойдат с копачи, кирки и лопати и до деня, в който ще започнат работа, да си носят хляб13 Други документи от тази преписка не са запазени и засега не е известно дали някои от набелязаните мерки са изпълнени. Може да се предположи, че твърде малко от тях са осъществени, като се има предвид развитието на военните събития през летните и есенните месеци на 1877 година. Освен това липсват каквито и да било останки от укреп-ления. Епизодични са и бойните действия, които се водят в този район до края на войната.Основна военна сила на нередовните османски части, комплектувани от черкези и башибозушки елементи. В средата на януари 1878 г. те нападат с. Медвен и подлагат тамошното българско население на жестока сеч и опустошават селото. В стихията на грабежите и пожарите загиват 43 мъже и 10 жени и деца14. Пред същата участ са изправени Котел и околните села Градец, Катунище, Нейково, Жеравна, Ичера. Те се оказват напълно беззащитни, тъйкато руските войски са още далеч, а официалната османска власт - военна и административна, се оттегля в последния ден на 1877 година. В донесение от 31 декември с. г. командирът на войсковата част в Котел съобщава, че на основание на издадена заповед от общото командуване той напуща Котел и се отПравя за Ямбол. И,'по-неже е заповядано оттеглянето и на чиновниците от администрацията и телеграфа, той настоява да бъде възстановен на поста си поне бив-шият управител на нахията' мюдюрът Ахмед ефенди. Същият притежа-вал опит и заслужавал доверие, но в началото на войната бил назначел за секретар на Търговищка околия (Джумая казасъ). В резолюцията към донесението Абдул Керим паша се съгласява с това предложение, 10 НБКМ - Ориенталски отдел, Търново, мютесариф, телеграма от 9 май 1877 г. 11 П а к та м, Казан (Котел), нахия, телеграма от 10 май 1877 г. 12 П а к там, Търново, мютесариф, телеграма от & юни 1877 г. 13 П а к т а м, телеграма от 19 юни 1877 г. Й о р д а н о в,В. Медвен, Котленска околия, С., 1940, с. 61-63.при условие че остане да изпълнява задълженията си до назначаването на нов секретар15. Настъплението на руските войски през следващите дни осуетява всякакви илюзии за възстановяването на предишната административно-политическа власт.След боя при Шейново опълченските дружини получават назначение да конвоират пленените турски войски до Търново. Наскоро след това те са включени в Източния отряд и насочени към Елена и Котел. Заедно с руските части на тях е възложена стратегическата задача да охраняват левия фланг на вклинената на юг руска армия и едновременно с това да защитават българското население в този район от издевателствата на османските редовни и нередовни подразделения16. За целта се формира кавалерийски отряд, към който се придават и дружините на Опълчението. „Ако Котел - пише в писмо на генерал-лейтенант П. С. Вановски от 8 януари 1878 г. не е зает от неприятеля, то трябва; «незабавно да се заеме, в противен случай при малочисленост на неприятеля и сигурност в успеха да се овладее с пристигането на Българското опълчение."17 На следващия ден генерал-майор Н. Г. Столетов докладва за дислокацията на Еленско-Котленския отряд, разположен в селищата около Елена, за молбата на котленци за помощ и закрила са заизпратения към Котел разузнавателен разезд18. Според някои източници сведенията за положението в града са предадени на руското командване от Радко Димитриев - известния по-късно български военачалник. Роден в съседното с. Градец, той остава отрано сирак и е отгледан в Котел от баба си. По време на въстаническата подготовка през 1876 т. е. член на революционния комитет, поддържа тесни връзки с огранизаторите на Сливенски революционен окръг и е в центъра на котленските съзаклятници. В Котел не избухва въстание и членовете на комитета остават неразкрити. След приближаването на руските войски към гр. Елена той се добира по горските пътеки до предните руски постове, като носи в издълбаната със свредел дупка на един кривак лист с данни за положението в Котел. Вероятно след тази информация командуването на Опълчението изпраща малък разезд, който на 8 януари 1878 г. влиза в града. Той остава тук само няколко часа и по-късно, години наред този ден е чествуван като местен празник за освобождаването от османско робство19. След оттеглянето на казашкия разезд котленци организират с наличните си сили охраната на града. Още същия ден руското командуване се разпорежда за заемането на града от Българското опълчение и от един дивизион хусари20. .Действията към Котел са в синхрон с настъплението към Осман пазйр, Ески Джумая и Сливен. Те придобиват първостепенно значение, защото осъществяват връзката между войските действуващи северно 18НБКМ - Ориенталски отдел, Русе, вилает, 31 декември 1877 г. В ъ л к о в, Г. Пос.съч., с. 234-235; Българското опълчение,т. 2, С., 1959, с. 372- 374.Българското опълчение, т. 2, с. 363.и П а к та м, с. 375- 379.19 Данните са от ръкописния труд на покойния професор Георги Петров Генов Град Котел, спомени и бележки. С, 1966, с. 203-213. 20 Българското опълчение, т. 2,. с. 375-379. 28от Балкана, и тези, настъпващи към Сливен, Ямбол, Карнобат и Айтос, и прикриват от страна на Шумен движението на руската армия към Цариград21.На 13 януари 1878 г. сутринта Столетов изпраща ексадрон хусари от Г3-и нарвски хусарски полк по маршрута от Марянската позиция към Котел. Заедно с тях са изпратени 1-ва, 2-ра, 3-а и 4-а опълченска дружина. Начело на този отряд, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-и нарвски полк полковник А. А. Пушкин - син на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин22. На 14 януари, привечер, хусарите на полковник Пушкин влизат в града и го овладяват без нито един изстрел. Рано на другия ден той отправя два силни разезда към гр. Омуртаг и Сливен. Първият от тях, приближавайки с. Читак (дн. Тича), е посрещнат от огъня на нередовни османски части, разположени в селото. След като загубва в пламналата схватка един убит войник, 5 ранени и 8 коня, отрядът се връща вечерта в Котел28. На следващия ден - 16 януари, сутринта, към с. Читак се насочват 3-а и 4-а опълченска дружина и 3-и ескадрон от Нарвския полк, пристигнали вечерта в Котел. Началникът на бригадата полковник Л. Д. Вяземски получава нареждане да заеме селото и да влезе във връзка с Камчатския полк, който същия ден трябва да освободи гр. Омуртаг. След като приближават селото, дружините са посрещнати, както и предишния ден, от яростния огън на противника. Без обаче да се стъписат, опълченците преминават придошлата до гърди р. Голяма Камчия и бързо обхващат противниковите позиции от двата фланга. В по-следвалата атака противникът е разгромен и унищожен. Тежко ранен е и полковник Л. Д. Вяземски. В с. Тича 3-а дружина и хусарският ескадрон престояват до вечерта на 17 януари, след което са сменени от части на Османпазарския отряд на генерал Й. Ернрот24. Към 16 януари Котленският отряд има следния състав, разпределен, както следва: 3-а, 4-а и 5-а дружина от Българското опълчение, 4-а батарея от 11-а артилерийска бригада и ескадрон хусари от Нарвския полк - общо 1211 офицери и войници, под ръководството на полковник Ф. М. Депрерадович, разположени в Котел; 1-ва опълченска дружина, един взвод хусари от Нарвския полк - 402 офицери и войници, начело с полковник К. И. Кесяков - в с. Медвен; 2-ра опълченска21 Българското опълчение, т. 2, с. 370-372, 382.22 Роден през 1833 г. в Петербург, А. А. Пушкин приема твърде рано военната кариера като своя съдба. През 1851 г.. му е присъдено офицерско звание, а десет години по-късно излиза в оставка с чин полковник. После отново се връща на военна служба, като от 1870 г. е назначен за командир на 13-и нарвски хусарски полк. С него той участвува в Руско-турската освободителна война, като поддържа връзката между Русенския и Османпазарския отряд. За проявена храброст и пълководчески качества в боевете при с.. Джулюница, с. Турна дере, с. Кесарево и най-вече край гр. Елена от 22 ноември и 8 декември той, както и мнозина негови офицери и войници, е награден с военни ордени и отличия. През 1880 г. получава чин генерал-майор. Умира през 1914 година. (Вж. М а н к о, А. Александър Александрович Пушкин -. участник в освободителната война 1877-1878 г. - Военноистор. сбор-ник, 1967, № 5, с. 17-21). 23 Сборник материалов по русско-турецкой войне1877-1878 пг. на Балканском полуострове, внп.. 16, СПб., 1900, с. 322. -21 24П а к т а м; Българското опълчение, т. 2, с. 388, 391, 392, 400-401. дружина и един взвод хусари - 384 войници и офицери, под началството на майор К. Куртянов - в с. Градец; три роти от 6-а опълченска дружина и един взвод хусари - 251 офицери и войници, начело с майор Н. А. Беляев в с. Читак; 1-ва рота от 6-а опълченска дружина и един взвод хусари - 105 офицери и войници - в с. Хамзалар ,(дн. с. Филаретово); един взвод хусари (32 души) в с. Шехово (дн. с. Дъбовица); един взвод хусари, разположен на няколко поста между Котел и с. Кипилово; 10-а опълченска дружина - 373 офицери и войни-ци, начело с майор Доршпрунг-Целица са оставени в грг Елена. Кот-ленският отряд е съставен от 2758 души, от крито 2348 са от Българското опълчение25. След превземането на с. Читак връзката между Сливен, Котел, гр. Омуртаг и Търговище е окончателно и трайно установена. Тя се поддържа в условията.на ежедневни и непрекъснати престрелки с противникови части, идващи от към Шумен. На 19 януари в 8 ч сутринта е изпратен от Котел полуескадрон и една рота от българските дружини в посока към с. Садово. Подхождайки към селото, хусарите са посрещнати от пушечните залпове на противника. В избухналото сражение се включва и опълченската рота. След непродължителна, но интензивна престрелка, в която е убит един войник, а поручик Клинг-стет, командир на отряда, е тежко ранен в левия крак, башибозукът се изтегля към селото, докато опълченците и полуескадронът се завръщат в Котел за нощуване26. Според друг документ тази акция се развива при малко по-различ-ни обстоятелства. От донесенията на изпратените към с. Медвен разезди става ясно, че на 18 и 19 януари те са посрещнати край селото от силния огън на противника и са принудени да се върнат обратно. Тогава от Котел потеглят полуескадрон хусари и две роти от Българското опълчение, които на 20 януари овладяват с 'бой с. Медвен, но като се опасяват, че могат да бъдат обкръжени от постоянно прииждащите откъм Садово турски нередовни войски, опълченците се оттеглят към Котел27. Истината, изглежда, е някъде по средата. На 16 януари 1878г. с. Медвен е подложено, както вече бе споменато, на ужасна сеч и масови грабежи от черкезите. В продължение на четири дни ,от 16 до 19 януари - над селото се развихря вакханалията на убийства, пожари и повсеместни опустошения. Вестта за тях стига до Котел и на 20 януари оттам са изпратени една опълченска рота и полуескадрон хусари. Същия ден башибозуците се изтеглят към с. Садово, където ги преследват опълченците и хусарите. В завързалата се край селото престрелка пада убит един войник, след което отрядът се прибира вечерта в с. Медвен28. ,0т събраните по различен път сведения командуването на Котленския отряд разбира, че в района на селата Садово, Кадърфаклии (дн. Везецково), Исуплии (дн. Бероново) и Феклач (дн. Велислав) са концентрирани многочислени черкезки и башибозушки банди. Тяхното унищожаване...следва 25 Българското опълчение, т. 2, с. 390-391. 261 П а к т ам, с. 397. 27 П а к т а м, с. 398-404. 28 Йорданов, В. Пое. съч., с. 62-63.
ПОСЛЕДНИТЕ БОЙНИ ДНИ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
В историографията и документалистиката за Руско-турската освободителна война 1877-1878г. отдавна са налице сериозни изследвания и оценки за създаването, ролята и значението на Българското опълчение1. При това положение и особено след издаването на двутомния документален сборник2 едва ли е възможно да се направят по-значителни приноси по този въпрос. Въпреки това ще разгледаме заключителния етап от бойните действия на Българското опълчение, защото той е по-малко познат. В настоящата публикация ще приведем някои нови доказателства и ще конкретизираме събитията от последните бойни дни на българските опълченци. Българското опълчение, формирано през пролетта на 1877 г., изминава кратък,но славен боен път. В продължение на девет месеца - от юни 1877 до февруари 1878 г. - то взема участие в едни от най-важните и решаващи в стратегическо отношение боеве на Рускотурската освободителна война. Боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, в която опълченците заедно с руските воини проявяват чудеса от храброст и пожертвователност, предопределят до голяма степен насоките и изхода на войната. Забележителен в това отношение е боят при Шейново в края на декември 1877 г., който завършва с разгром на османската армия и открива пътя на руските войски към Одрин и Цариград3. Стремителното настъпление към османската столица се развива при сложни и донякъде рисковани обстоятелства. От една страна, е налице пълна демобилизация и паническо отстъпление на противниковите сили, а от друга - чувствително изоставане и побавно придвижване на руските войски от двата фланга. Особено обезпокоителна е обстановката на левия фланг, където е разположен крепостният четириъгълник Варна-Шумен-Русе-Силистра4. Тук е съсредоточена около 80000-100 000 турска армия, добре въоръжена и снабдена с много боеприпаси. Само в района на Ески джумая (дн. Търговище), Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Котел и подножието на Балкана числеността й 1 В ъ л к о в, Г. Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба, С, 1983, и посочените там извори и литература. 2 Българското опълчение. Сборник от-документи и материали, Т. 1-2, С., 1956-1959. 3 Г е н о в, Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978, с. 223-229. 4Н е д е в, С. Към въпроса за турския крепостен четириъгълник в Североизточна България през Освободителната война 1877-1878 г. - Военноистор. сборник, 1967, № 2. с. 124-126. Последните бойни дни... 25е близо 35 000 души5. През целия период на войната по-голямата част от Североизточна България и Южна Добруджа остава в турски ръце, а основните опорни пунктове на крепостния четириъгълник са предадени на руското командуване едва след подписването на примирието и на Берлинския договор.Присъствието на такава бойна сила във фланг и в тил на настъпващата към Цариград руска армия става особено опасно в края на 1877 г., когато турските войски в района активизират действията си. Те обхващат постепенно и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение. Изстъпленията и грабежите на османските редовни и нередовни части по тези. места започват с потушаването на Априлското въстание през 1876 година6. С избухването на Руско-турската освободителна война те придобиват още по-голям размах. На 22 юли 1877 г. английският вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи съобщава: „Черкезите, идващи насам от Шумен, минали през Градец, българско село, което се състои от 500 къщи, където те взели насила 5000 пиастра от един от видните жители. След това те ограбили къщите и магазините и след като убили една жена и ранили друга, се оттеглили, като отвели със себе си петнадесет мулета. На следващия ден те ограбили селото Б[...]**, състоящо се от 500 къщи, и село Нейково - от 50 къщи. Те разбили вратите на църквата, задигнали всичките утвари, разбили на парчета иконите, ранили един човек и напуснали, като взели със себе си 52 коня и цял куп друга плячка."7 В друг документ от същото време Ч. Брофи пише: „Хиляда и петстотин черкези при идването си от Шумен откарали почти всичките коне и добитъка на българските села от Балкана. Освен това те нападнали овчарите арнаути*** от Балкана и им взели всичките коне и вещи. Миналата нощ, като влизали в града, всеки черкезин водел по един или два коня, натоварени с нещата, които бил награбил."8 Факти от подобно естество са често явление в ежедневието на тукашните села въпреки разположението на значителен турски гарнизон в Котел. От него са заети много частни и обществени сгради, а училищата са превърнати в болници9. Очевидно турското военно командване отчита важното значение на Котленския проход и взема своевременно мерки за укрепяването му. На 9 май 1877 г., Халит паша телеграфира до Търновското окръжно уп равление, че от събраните в Сливенското окръжие 2500 работници 1000 се изпращат за работа на Шипченския проход, а останалите са определени за Котел. Те са разпределени в три дружини, всяка една от по 6 Т о н е в, В. Нови документ» за Сливенския революционен окръг след поражението на Априлското въстание през 1876 г. - Известия на Варненското археологическо дружест-во, 1964, с. 119-128.* Датите са по стар стил. ** Вероятно Башкьой дн. с. Жеравна. 7 Correspondence respecpecting the affaire of Turkey. - Turkey (London), 1878, № 11. p. 181-182. / *** Отнася се за каракачаните. 8I bide m, p. 182. 9К и р о в,- Г. Материал за историята на Котленското училище.- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1906-1907, т. 22-23, с. 57. 26 .500 души, които се предвижда да бъдат доставени на три поста съгласно избраните от полковник Хулюси бей места В Котел са изпратени и други чиновници като негови помощници по издигането на укрепленията11. Месец по-късно с телеграма от 9 юни 1877. г. подполковникът от Генералния щаб Нязи съобщава от Котел, че за строежа на тукашните укрепления трябва,да се изпрати допълнителна дружина, която да се формира в Търново. През този период а и в предходните десетилетия Котел спада в административно отношение към Търновския санджак. „Понеже видът и стените на укрепенията,пише в донесението си турският офицер, които ще се строят, са вече определени, то както е известно, следва да се заповяда на тоя, на когото трябва, исканата дружина да бъде съставена от триста души, които да бъдат бързо изпратени."12 Търновското управление нарежда да се явят вместо триста до петстотин работници от с. Беброво, но пристигат едва десет души, които при това предявяват искане за предварително изплащане на дажбите. Поради това търновските управници настояват да се издаде заповед до поменатата нахия Беброво останалите 490 души да дойдат с копачи, кирки и лопати и до деня, в който ще започнат работа, да си носят хляб13 Други документи от тази преписка не са запазени и засега не е известно дали някои от набелязаните мерки са изпълнени. Може да се предположи, че твърде малко от тях са осъществени, като се има предвид развитието на военните събития през летните и есенните месеци на 1877 година. Освен това липсват каквито и да било останки от укреп-ления. Епизодични са и бойните действия, които се водят в този район до края на войната.Основна военна сила на нередовните османски части, комплектувани от черкези и башибозушки елементи. В средата на януари 1878 г. те нападат с. Медвен и подлагат тамошното българско население на жестока сеч и опустошават селото. В стихията на грабежите и пожарите загиват 43 мъже и 10 жени и деца14. Пред същата участ са изправени Котел и околните села Градец, Катунище, Нейково, Жеравна, Ичера. Те се оказват напълно беззащитни, тъйкато руските войски са още далеч, а официалната османска власт - военна и административна, се оттегля в последния ден на 1877 година. В донесение от 31 декември с. г. командирът на войсковата част в Котел съобщава, че на основание на издадена заповед от общото командуване той напуща Котел и се отПравя за Ямбол. И,'по-неже е заповядано оттеглянето и на чиновниците от администрацията и телеграфа, той настоява да бъде възстановен на поста си поне бив-шият управител на нахията' мюдюрът Ахмед ефенди. Същият притежа-вал опит и заслужавал доверие, но в началото на войната бил назначел за секретар на Търговищка околия (Джумая казасъ). В резолюцията към донесението Абдул Керим паша се съгласява с това предложение, 10 НБКМ - Ориенталски отдел, Търново, мютесариф, телеграма от 9 май 1877 г. 11 П а к та м, Казан (Котел), нахия, телеграма от 10 май 1877 г. 12 П а к там, Търново, мютесариф, телеграма от & юни 1877 г. 13 П а к т а м, телеграма от 19 юни 1877 г. Й о р д а н о в,В. Медвен, Котленска околия, С., 1940, с. 61-63.при условие че остане да изпълнява задълженията си до назначаването на нов секретар15. Настъплението на руските войски през следващите дни осуетява всякакви илюзии за възстановяването на предишната административно-политическа власт.След боя при Шейново опълченските дружини получават назначение да конвоират пленените турски войски до Търново. Наскоро след това те са включени в Източния отряд и насочени към Елена и Котел. Заедно с руските части на тях е възложена стратегическата задача да охраняват левия фланг на вклинената на юг руска армия и едновременно с това да защитават българското население в този район от издевателствата на османските редовни и нередовни подразделения16. За целта се формира кавалерийски отряд, към който се придават и дружините на Опълчението. „Ако Котел - пише в писмо на генерал-лейтенант П. С. Вановски от 8 януари 1878 г. не е зает от неприятеля, то трябва; «незабавно да се заеме, в противен случай при малочисленост на неприятеля и сигурност в успеха да се овладее с пристигането на Българското опълчение."17 На следващия ден генерал-майор Н. Г. Столетов докладва за дислокацията на Еленско-Котленския отряд, разположен в селищата около Елена, за молбата на котленци за помощ и закрила са заизпратения към Котел разузнавателен разезд18. Според някои източници сведенията за положението в града са предадени на руското командване от Радко Димитриев - известния по-късно български военачалник. Роден в съседното с. Градец, той остава отрано сирак и е отгледан в Котел от баба си. По време на въстаническата подготовка през 1876 т. е. член на революционния комитет, поддържа тесни връзки с огранизаторите на Сливенски революционен окръг и е в центъра на котленските съзаклятници. В Котел не избухва въстание и членовете на комитета остават неразкрити. След приближаването на руските войски към гр. Елена той се добира по горските пътеки до предните руски постове, като носи в издълбаната със свредел дупка на един кривак лист с данни за положението в Котел. Вероятно след тази информация командуването на Опълчението изпраща малък разезд, който на 8 януари 1878 г. влиза в града. Той остава тук само няколко часа и по-късно, години наред този ден е чествуван като местен празник за освобождаването от османско робство19. След оттеглянето на казашкия разезд котленци организират с наличните си сили охраната на града. Още същия ден руското командуване се разпорежда за заемането на града от Българското опълчение и от един дивизион хусари20. .Действията към Котел са в синхрон с настъплението към Осман пазйр, Ески Джумая и Сливен. Те придобиват първостепенно значение, защото осъществяват връзката между войските действуващи северно 18НБКМ - Ориенталски отдел, Русе, вилает, 31 декември 1877 г. В ъ л к о в, Г. Пос.съч., с. 234-235; Българското опълчение,т. 2, С., 1959, с. 372- 374.Българското опълчение, т. 2, с. 363.и П а к та м, с. 375- 379.19 Данните са от ръкописния труд на покойния професор Георги Петров Генов Град Котел, спомени и бележки. С, 1966, с. 203-213. 20 Българското опълчение, т. 2,. с. 375-379. 28от Балкана, и тези, настъпващи към Сливен, Ямбол, Карнобат и Айтос, и прикриват от страна на Шумен движението на руската армия към Цариград21.На 13 януари 1878 г. сутринта Столетов изпраща ексадрон хусари от Г3-и нарвски хусарски полк по маршрута от Марянската позиция към Котел. Заедно с тях са изпратени 1-ва, 2-ра, 3-а и 4-а опълченска дружина. Начело на този отряд, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-и нарвски полк полковник А. А. Пушкин - син на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин22. На 14 януари, привечер, хусарите на полковник Пушкин влизат в града и го овладяват без нито един изстрел. Рано на другия ден той отправя два силни разезда към гр. Омуртаг и Сливен. Първият от тях, приближавайки с. Читак (дн. Тича), е посрещнат от огъня на нередовни османски части, разположени в селото. След като загубва в пламналата схватка един убит войник, 5 ранени и 8 коня, отрядът се връща вечерта в Котел28. На следващия ден - 16 януари, сутринта, към с. Читак се насочват 3-а и 4-а опълченска дружина и 3-и ескадрон от Нарвския полк, пристигнали вечерта в Котел. Началникът на бригадата полковник Л. Д. Вяземски получава нареждане да заеме селото и да влезе във връзка с Камчатския полк, който същия ден трябва да освободи гр. Омуртаг. След като приближават селото, дружините са посрещнати, както и предишния ден, от яростния огън на противника. Без обаче да се стъписат, опълченците преминават придошлата до гърди р. Голяма Камчия и бързо обхващат противниковите позиции от двата фланга. В по-следвалата атака противникът е разгромен и унищожен. Тежко ранен е и полковник Л. Д. Вяземски. В с. Тича 3-а дружина и хусарският ескадрон престояват до вечерта на 17 януари, след което са сменени от части на Османпазарския отряд на генерал Й. Ернрот24. Към 16 януари Котленският отряд има следния състав, разпределен, както следва: 3-а, 4-а и 5-а дружина от Българското опълчение, 4-а батарея от 11-а артилерийска бригада и ескадрон хусари от Нарвския полк - общо 1211 офицери и войници, под ръководството на полковник Ф. М. Депрерадович, разположени в Котел; 1-ва опълченска дружина, един взвод хусари от Нарвския полк - 402 офицери и войници, начело с полковник К. И. Кесяков - в с. Медвен; 2-ра опълченска21 Българското опълчение, т. 2, с. 370-372, 382.22 Роден през 1833 г. в Петербург, А. А. Пушкин приема твърде рано военната кариера като своя съдба. През 1851 г.. му е присъдено офицерско звание, а десет години по-късно излиза в оставка с чин полковник. После отново се връща на военна служба, като от 1870 г. е назначен за командир на 13-и нарвски хусарски полк. С него той участвува в Руско-турската освободителна война, като поддържа връзката между Русенския и Османпазарския отряд. За проявена храброст и пълководчески качества в боевете при с.. Джулюница, с. Турна дере, с. Кесарево и най-вече край гр. Елена от 22 ноември и 8 декември той, както и мнозина негови офицери и войници, е награден с военни ордени и отличия. През 1880 г. получава чин генерал-майор. Умира през 1914 година. (Вж. М а н к о, А. Александър Александрович Пушкин -. участник в освободителната война 1877-1878 г. - Военноистор. сбор-ник, 1967, № 5, с. 17-21). 23 Сборник материалов по русско-турецкой войне1877-1878 пг. на Балканском полуострове, внп.. 16, СПб., 1900, с. 322. -21 24П а к т а м; Българското опълчение, т. 2, с. 388, 391, 392, 400-401. дружина и един взвод хусари - 384 войници и офицери, под началството на майор К. Куртянов - в с. Градец; три роти от 6-а опълченска дружина и един взвод хусари - 251 офицери и войници, начело с майор Н. А. Беляев в с. Читак; 1-ва рота от 6-а опълченска дружина и един взвод хусари - 105 офицери и войници - в с. Хамзалар ,(дн. с. Филаретово); един взвод хусари (32 души) в с. Шехово (дн. с. Дъбовица); един взвод хусари, разположен на няколко поста между Котел и с. Кипилово; 10-а опълченска дружина - 373 офицери и войни-ци, начело с майор Доршпрунг-Целица са оставени в грг Елена. Кот-ленският отряд е съставен от 2758 души, от крито 2348 са от Българското опълчение25. След превземането на с. Читак връзката между Сливен, Котел, гр. Омуртаг и Търговище е окончателно и трайно установена. Тя се поддържа в условията.на ежедневни и непрекъснати престрелки с противникови части, идващи от към Шумен. На 19 януари в 8 ч сутринта е изпратен от Котел полуескадрон и една рота от българските дружини в посока към с. Садово. Подхождайки към селото, хусарите са посрещнати от пушечните залпове на противника. В избухналото сражение се включва и опълченската рота. След непродължителна, но интензивна престрелка, в която е убит един войник, а поручик Клинг-стет, командир на отряда, е тежко ранен в левия крак, башибозукът се изтегля към селото, докато опълченците и полуескадронът се завръщат в Котел за нощуване26. Според друг документ тази акция се развива при малко по-различ-ни обстоятелства. От донесенията на изпратените към с. Медвен разезди става ясно, че на 18 и 19 януари те са посрещнати край селото от силния огън на противника и са принудени да се върнат обратно. Тогава от Котел потеглят полуескадрон хусари и две роти от Българското опълчение, които на 20 януари овладяват с 'бой с. Медвен, но като се опасяват, че могат да бъдат обкръжени от постоянно прииждащите откъм Садово турски нередовни войски, опълченците се оттеглят към Котел27. Истината, изглежда, е някъде по средата. На 16 януари 1878г. с. Медвен е подложено, както вече бе споменато, на ужасна сеч и масови грабежи от черкезите. В продължение на четири дни ,от 16 до 19 януари - над селото се развихря вакханалията на убийства, пожари и повсеместни опустошения. Вестта за тях стига до Котел и на 20 януари оттам са изпратени една опълченска рота и полуескадрон хусари. Същия ден башибозуците се изтеглят към с. Садово, където ги преследват опълченците и хусарите. В завързалата се край селото престрелка пада убит един войник, след което отрядът се прибира вечерта в с. Медвен28. ,0т събраните по различен път сведения командуването на Котленския отряд разбира, че в района на селата Садово, Кадърфаклии (дн. Везецково), Исуплии (дн. Бероново) и Феклач (дн. Велислав) са концентрирани многочислени черкезки и башибозушки банди. Тяхното унищожаване...следва 25 Българското опълчение, т. 2, с. 390-391. 261 П а к т ам, с. 397. 27 П а к т а м, с. 398-404. 28 Йорданов, В. Пое. съч., с. 62-63.
публикувано от harry | 13:47
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница