Опитът за Гръцко въстание в Македония през 1878 година.

ВЕСЕЛА ТРАЙКОВА
ОПИТЪТ ЗА ГРЪЦКО ВЪСТАНИЕ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1878 ГОДИНА(В контекста на гръцката политика по националния въпрос през Източната криза 1876—1878 г.)

През 70-те години на XIX в. в Гърция се налага тенденцията да се търсят мирните дипломатически пътища за решаването на националния въпрос със съдействието на западните сили, да не се допускат конфликтни ситуации, особено с Османската империя. Същевременно острият сблъсък, който се очертава между гръцките териториални аспирации и набиращото все повече сили българско националноосвободително движение и отчасти националистическите искания на Сърбия, обуславя надделяването на антиславянските и особено на антибългарските елементи в Мегали идея. Ето защо никак не е чудно, че в началото на Източната криза от 1875—1878 г. гръцките правителствени кръгове запазват в поведението си резервираност1. До лятото на 1876 г. сред гръцките политически среди е силно убеждението, че великите сили ще възстановят статуквото в Османската империя или ако това не стане, неутралитетът от гръцка страна ще бъде възнаграден от тях, като гръцките национални искания ще бъдат зачетени наред с исканията на славянските държави. Постепенно обаче през летните месеци на 1876 г. сред различните слоеве от гръцкото общество си пробива път убеждението, че ако Гърция остане настрана от революционните събития на Балканите, нейният глас няма да бъде чут при уреждане на съдбата на балканските народи. Така се стига до учредяването или възстановяването на някои национални организации (етерни), които започват подготовка за въстания в Епир, Тесалия, Крит и Македония. Между етерните най-значими са „Аделфотис" (' — „Братство") и „Етники амина" ('— „Национална защита"). В управителните им съвети влизат видни общественици, стопански и културни дейци, професори като историка Константин Папаригопулос, управителят на Националната банка Маркос Рениерис, банкерът Йсанис Думас, адвокатът ио-ли-шк Стефзнос Драгумис, чието семейство по-късно ще играе важна роля в андартското движение, журналистът Йоанис Месинезос и т. н.2 Въпреки убежденията си обаче до Цариградската конференция двете етерни се придържат към умерена политика.

1.Трайков, В. Идеологически течения и програми в нациопалноосвободителнпте дзижения на Балканите до 1878 г., С., 1978, с. 366—372,2.По-подробно за етриите вж.:Kofos, E.Grece and the Eastern Grisis, 1875—1878 Thessaloniki, 1975, р. 64, 105—106; Kofos, E.Greek insurrectionary preparations,1876—1978.-In: The Eastern Grisis, 1875-1878, Conference, Varna, 1983, p.9-10; Цариградската конференция в края на 1876 г. предизвиква първото голямо раздвижване сред гръцките среди. В Гърция са обезпокоени преди всичко от перспективата българските земи, включително и голяма част от Македония и Тракия, да бъдат загубени — през този период тези области са включени в Мегали идея. Поради тази причина са обясними усилията от гръцка страна да се повлияе на заседаващите в османската столица представители на великите сили да не взимат решения, които биха засегнали гръцките интереси в тези области. Това се прави по дипломатически път чрез Кундуриотис, гръцки дипломатически представител в Цариград, и чрез подаване на петиции и мемоари срещу едностранното според гръцките дейци облагодетелствуване на славяните3. Усилията на гръцката страна пред заседаващите в Цариград представители на великите сили да вземат предвид и гръцките интереси не дават очакваните резултати. След Цариградската конференция се активизира дейността на организациите в Гърция и най-вече на „Адел-фотис" и „Етники амина", които се ориентират към въоръжено въстание. Със съгласието на министър-председателя Кумундурос започва усилена подготовка за въстание в областите на Османската империя, към които се предявяват аспирации, включително и в Македония — събират се средства, набавя се оръжие, създават се клубове по стрелба, разузнава се положението в поробените области. Завербувани са местни първенци, дори и някои разбойнически главатари. Комитетите, създадени във вътрешността се предвижда да бъдат революционни центрове на бъдгщото въстание. В това отношение се полагат усилия да се складира оръжие не само по границата, а и в няюи места и във вътрешността на Македония4. Нарежданията на гръцкото правителство са консулските служби да са в течение на подготовката за въстание, без изцяло да ги подкрепят. Все пак се смята, че подобни действия са от полза за Гърция предвид на опасността части от Македония да бъдат включени в българската автономна област5. Гръцкият генерален консул в Солун Вати-киотис е на мнение, че гръцкото въстание в Македония трябва да се вдигне, но след дълга подгчтовха и едновременно с въстанията в Тесалия и Епир. При това от изявленията му става ясно, че въстанието следва да обхване не само Олимп, а и онези земи, които фактически 3.

По-подробно за действията на гърцизма по време на Цариградската конференция вж. Kofos, Е. Greece and the . . , р. 84—87, 91—92; Зорница, 24 дек. 1876, № 52, с. 4 (208); ЦДИА, ф. 1318, а. е. 3924, л. 2—3; вж. и докладите на гръцкия генерален консул в Солун Ватикиотис, публикувани от Kofos, Е. Greece...];4. За дейността на „Етники амина" и „Аделфотис" вж.:Kofos, Е. Greece and the . . , р. 106; Kofos, Е. Greece insurrectionary. . . , р. 186. 6 Такива инструкции например е получил Ватикиотис, както се разбира от доклада му до Кундуриотис от 21 януари 1877 г. (вж. Kofos...).съставляват Македония. Според схващанията на Ватикиотис въстанието трябвало да се подготвя дълго и да не избухва, преди Гърция да е готова за война. Гръцкият генерален консул намеква и за необходимостта от кралството да бъдат изпратени въоръжени отряди, които да усилят местните въстанически сили*. След неуспеха на Цариградската посланическа конференция руско-турските отношения се изострят и не след дълго се стига до избухването на война между Русия и Османската империя. Обявяването на войната на 12/24 април 1877 г. заварва гръцкото правителство с разнопосочни схващания по въпроса, каква линия на поведение трябва да заеме Гърция. Все пак се увеличава броят на привържениците на становището, застъпено от Кумундурос и Трикупис, Гърция да продължи усилено да се подготвя, но да не се намесва, докато не стане ясен изходът от кризата. С оглед на отношението на гръцките политически дейци към Македония интерес представлява едно донесение на руския пълномощен министър в Атина Сабуров до Горчаков от 17 април 1877 г.: „По едно странно затъмнение на мисълта — отбелязва Сабуров — политическите групировки в Гърция сега все по-страст-но мечтаят за отдалечените провинции Тракия и Македония, отколкото за тези, които са непосредствено до тяхната граница. . . Те заявяват, че Тесалия и Епир няма да избягат от тях, докато Македония трябва да се осигури от сега."7 Първоначалните успехи на руската армия подтикват много гръцки среди да се ориентират към по-действена политика. В края на май привърженикът на политиката на неутралитет Делигеоргис е принуден да подаде оставка. На 7 юни 1877 г. е създаден коалиционен кабинет начело с ветерана герой от гръцката революция адмирал Канарис. Опасявайки се, че бързата победа на руското оръжие би довела до решаването на националния въпрос само за славянските народи на Балканите, гръцките правителствени дейци засилват военните приготовления. Същевременно се възприема идеята за подготовка и вдигане на масови въстания в Тесалия, Епир и Македония8. Междувременно през юни по правителствено решение, за да бъдат по-добре контролирани от централната власт, двете най-влиятел-ни национални етерни „Етники амина" и „Аделфотис" създават общ централен комитет начело с Павлос Калигас, председател на „Етники амина". Изготвен е и общ план за масови въстания в поробените райони на Османската империя, изработен от Константинос Исхомахос и приет от централния комитет, а впоследствие и от правителството. Според предвижданията въстаниците трябва да завладеят цели области, като изградят там временни правителства, които да обявят освобождението и присъединението им към Гърция. Предвижда се да бъдат изпратени две въоръжени чети, които да прераснат в ядро, около което да се групират местните въстаници9. Що се отнася до Македония, предвижда се едната чета да бъде прехвърлена

6 Kofos, E...], оЛ. 77—78. 7 Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. 1, М., 1961, с. 639—640.8 Кofos, Е. Greek insurrectionary. . . , р. 18. 8 Ibidеm.с кораби до Орфанския залив, а втората — до крайбрежието в областта на Олимп—Пиерия. Първата чета трябва да вдигне въстание в Халкидика и в Серския санджак и придвижвайки се. на север, да навлезе в Родопите, като по този начин прокара разграничителна линия между българската и гръцката зона в Македония. Така е щяло да се попречи на руските войски да стигнат до Егейско море. Другата чета е трябвало да прекоси р. Бистрица и да се придвижи към Дурла и Докса (Вермион). Оттам една част е щяла да продължи на север към 'планините на Централна Македония, а другата — към Кожани. Исхомахос начело на трета чета се предвижда да мине по суша, да навлезе в Македония от югозапад и да вдигне въстание в Ко-стурско, Леринско и Преспа чак до Битоля. Целта на въстанията е да се присъединят посочените области към Гърция, а ако това се окаже невъзможно, какъвто би бил явно случаят с Македония, да се повдигне гръцкият въпрос на бъдещата европейска конференция, като се покаже гръцкото присъствие в областта, така че тя да не бъде включена в България. Затова въстаническите действия е трябвало да се изнесат колкото се може по на север10. През юни и юли 1877 г. между правителствените дейци и централния комитет започва тясно сътрудничество по време на усилените революционни приготовления. За правителствени делегати към комитета са упълномощени министрите Заимис и Трикупис. Правителството трябва да предзстави на въстаниците чрез централния комитет оръжия, муниции, облекло и т. н., срещу което комитетът дава гаранции да не пристъпва към действие без правителствено разрешение. Сътрудничество се осъществява и между дейците на националните етерии и областните управители (номарси), особено в северните гръцки области. Съвместна дейност се установява и с гръцките консули в османските области, които са инструктирани да подпомагат комитетските дейци11. Централна роля в това отношение има гръцкият генерален консул в Солун Ватикиотис, който установява пълно единодействие с местните гръцки фактори и става съветник на комитетските дейци по проблемите, изникващи в хода на подготовката. Ц Оживена дейност развива и серският вицеконсул Папакостопу-лос, който е един от дейните членове на местния комитет. От доклад на австро-унгарския генерален консул в Солун Фон Кияри от 22 август 1877 г. се разбира, че Папакостопулос е изградил широка мрежа от сътрудници, на брой повече от 300 души12. За вижданията на серския вицеконсул и на съзаклятниците се говори красноречиво в негов доклад от 18 юни 1877 г., в който вицеконсулът твърди, че всички фактори на гърцизма в Сяр са убедени в необходимостта от включването на Македония10

По въпроса за плана и целите на въстанията вж. по-подробно Кofos, E...]., 114—115;., р. 18—21, където се дават и подробности за плановете за въстания в другите области; вж. и Кofos, Е.Greece and . . , р. 115.11 За отношенията между двете национални организации й централния комитет н органите на гръцкото правителство вж. подробно у Кofos, Е. Greek insurrectionary. . . , р. 11—14; Kofos, Е. Greece and. . . , р. 115.12 К п р и л, патриарх български. Документи от австрийското консулство в Солун. Принос към българския църковен въпрос, С., 1961, с. 200 (доклад № 129 на австро-унгарския генерален консул Кияри до граф Андраши от Солун, 22 авг. 1877).в обхвата на гръцките аспирации и от поставянето на този въпрос пред великите сили13. Според Папакостопулос трябва да се бърза при действията в Македония, тъй като успехите на руските войски упражнявали силно влияние върху местното население, и то не само сред българското — екзархийско и патриаршистко, но дори и сред гърците в Сяр. Поради бездействието на досегашните гръцки правителства те били изгубили надежда да дочакат някаква инициатива от Гърция и били готови да приемат като освободители и русите. Особено важно било кое знаме щяло да се появи първо — гръцкото или руското. От доклада на гръцкия вицеконсул излиза, че всички християни са се надявали освобождението да дойде от Гърция, което трудно може да се приеме за достоверно, тъп като в Сяр, както личи от спомените на българския възрожденски деец Салгънджиев е имало остър сблъсък между гърци и българи14. Междувременно през лятото на 1877 г. гръцкото правителство води разговори с Англия, Русия, Сърбия и Румъния, целта на които е да се осигури поддръжка за гръцката национална кауза, като със Сърбия и Румъния се търси съгласие и за общи действия на Балканите. Всички тези преговори по различни причини завършват безуспешно16. Пред Русия например гръцкото правителство поставя като условие за влизането на Гърция в съюз с империята предварително да се стигне до двустранно споразумение за гранична линия между Гърция и България в Македония и Тракия. Това искане, разбира се, е отхвърлено от Петербург. Бързите руски успехи през лятото на 1877 г. и появяването на освободителните войски на юг от Балкана карат гърците да бързат, още повече че и Румъния вече воюва редом с руската армия'на юг от. Дунава. След дълги колебания най-после в началото на август 1877 г. гръцкото правителство решава да действува чрез вдигане на въстания в. поробените области, смятани от тях за гръцки. Идва обаче новината за руското поражение при Плевен и гръцкото правителство отново изпада в нерешителност и заповядва въстанията да бъдат отложени16. Постепенно, особено след смъртта на министър-председателя Кана-рис, единството на коалиционния кабинет се разпада, като надделява тактиката на изчакване. Все пак към края на годината, когато се очертава падането на Плевен, отново се активизират някои от правителствените дейци. В централния комитет на етерните те приемат идеята тогава, когато изходът от войната окончателно се определя в полза на Русия, Гърция да се намеси чрез вдигане на въстания, подпомогнати от гръцката армия. За целта е трябвало да се извършат два десанта на въоръжени чети в Епир и Източна Македония17.

13 Подобни виждания развива и Вати-киотис , (вж. Ватикиотис до Контоставлос, 21 ян. 1877, док. 2).14 Документи за Българското възраждане от архива на Стефан Н. Веркович. 1860— 1893, С., 1969, с. 576—577. 15 Driault, E.,L'Heritier.La politique exterieure de la Grece de 1821 a nos jours, t3. 1862-1878, Paris, 1925, p.422;Kofos, E.Greece and. . . , р. 121—125: Трайков, В. Руско-турската война от 1877—1878 г. и балканските народи. — Военноистор. сборник, 1878, № 1, с. 34—37. 16Driault, E.,L'Heritier.La politique . . . , р. 423;Kofos, Е. Greece and . . , р. 127. 17Kofos, E. Greece and. . . , р. 135—136. През есента на 1877 г., използвайки затрудненията на Русия, гръцкото правителство се опитва безуспешно да издействува обещания за значителни териториални придобивки на кралството след войната. Същевременно по инициатива на Гърция със Сърбия се водят отново преговори. Идеята е двете държави да се намесят едновременно във войната, и то преди руските войски да стигнат Одрин, за да се предотврати образуването на голяма българска държава. Засилващите се вътрешни противоречия сред членовете на гръцкото правителство го осъждат на бездействие и осуетяват сключването на сръбско-гръцко споразумение18. На 28 ноември/Ю декември 1877 г. Плевен пада в руски ръце. В началото на януари 1878 г. военните действия се пренасят вече на юг от Балкана. При това след превземането на Плевен във войната срещу Османската империя се включва и Сърбия. В такава обстановка в началото на януари 1878 г. в Атина се свиква събрание на гърците, по-тясно свързани с Македония. Избран е комитет, известен като Македонски. Получил одобрението на гръцкото правителство, той трябва като пълномощник на централния комитет на етерните да се грижи за подготовката на въстанието в Македония19. Същевременно в края на декември и началото на януари 1878 г. в правителството се активизират привържениците на действието, които, поддържани и от крал Георги, настояват да се премине към вдигане на гръцки въстания в поробените области. Колебливата позиция на някои членове на кабинета обаче не позволява този замисъл да се осъществи20. Най-после, изиграло отдавна своята роля, на 21 януари 1878 г. коалиционното правителство пада и на власт идва т. нар. правителство на действието начело с Кумундурос. Този път се поема определено курс към въстание. Ръководството на борбата обаче според схващанията на Кумундурос се централизира изцяло в правителството, като централният комитет на етерните продължава да ръководи революционното движение само формално и за пред външния свят, а всъщност е само посредник между правителството и местните комитети и сътрудници. Кумундурос съобщава на етерните да ускорят подготовката за въстание в поробените области, включително и в Македония. Гръцките консули в тези области от своя страна са инструктирани да уведомят местните въстанически ръководители да образуват по-бързо временни правителства, които да обявят обединение с Гърция, като от кралството щели да бъдат изпратени подкрепления от хора и оръжие. На 2 февруари 1878 г. гръцката армия заедно с някои от подготвените чети преминава границата". Междувременно в Тесалия вече са избухнали първите вълнения. В деня обаче, когато гръцките части навлизат в Тесалия, се научава 18

Повече за гръцко-руските и гръцко-сръбските преговори вж. Kofos, E.Greece and. .., р. 130—136. 19.Пак там...] 20 Вж. повече у Kofos, E.Greece and. . . , р. 147, 150—151;Kofos, E. Greece insurrectionary.. , р. 12. 21 За действията на правителството на Кумундурос вж.Kofos, E. Greece insurrectionary. . . , р. 12—13; Kofos, E.Greece and . . , р. 155—158.за сключеното на 19/31 януари 1878 г. в Одрин примирие между Русия и Османската империя. След дълги колебания на гръцките управляващи и по настояване на великите сили на 7 февруари е дадена заповед за изтегляне на гръцките войски от Тесалия. Същевременно обаче се пращат тайни инструкции по гръцкия консули в Европейска Турция, че това не означава отказване от идеята за въстание. Напротив, консулите трябва да насърчават въстаническото движение в Тесалия и да спомагат за разширяването му в другите области. Етерните от своя страна са уведомени да придвижват подготвените от тях чети към поробените области. През февруари 1878 г. едно след друго се разгарят въстанията — първо в Крит, после в Тесалия и Епир и най-късно в Македония22. През февруари—март 1878 г. освен разрастването на въстанието в Тесалия се наблюдава разгарянето на въстанията в Крит. Епир и в местността Олимп—Пиерия, смятана от гръцката страна за част от Македония, а се прави опит за въстание и в югозападната част на Македония. Подготовката на въстание в областта Олимп—Пиерия и в самата Македония се развива както в другите области, където се планират гръцките въстания. Още след руската победа при Плевен в Македония се активизира дейността около революционната подготовка от страна на местните представители на националните етерии. Мрежата от революционни комитети се разпростира в южните части на Македония — Сятиста, Кожани, Бер, Негуш, и прилежащите й области Пиерия, Олимп и Серфидже, като се разширява и в по-северните райони на Македония — Воденско, Леринско, Костурско, Битолско23. Особено интензивен характер придобива подготвителната работа в Македония след влизането на руските войски в Одрин и идването на Кумундурос на власт. Ръководният координационен център и свръзка между местните дейци и Македонския, респ. централния комитет, е в Солун и се възглавява от гръцкия генерален консул Ватикиотис, подпомогнат от солунския митрополит Йоаким — бъдещия вселенски патриарх Йоаким III, от епископите на Китрос (в областта Пиерия, около Катерини), на Йерисос в полуостров Халкидика и други. В докладите си Ватикиотис внушава в Атина, че е необходимо да се действува бързо. Основните аргументи на генералния консул за бързото гръцко военно завземане на Тесалия, Епир и особено на Македония са, че с приближаването на руси и сърби към северните македонски епархии — Струмица, Мелник и пр. — области, влизащи в обхвата на гръцката зона според разбиранията на тогавашните гръцки политици, можело да се упражни силно влияние върху жителите, ако преди това не се явели там гръцки военни части24. Става ясно, че сблъскал се с конкретната обстановка в Македония, с действителните настроения сред местните жители, Ватикиотис предвижда тяхната готовност да приемат руските войски като освободители. При това той е22Kofos, E.Greece and...],p.95-9623.Пак там. 24.Пак там. обезпокоен от получените сведения за въстаническото движение на българите в Мелнишко, Малешевско и Кресненско25. През месеците, предшествуващи въстанието, и по време на самото въстание той държи писмена връзка с членове на местни комитети на нацоналните етерии, от които получава сведения за настроенията сред различните слоеве от местното население, за хода на въстаническата подготовка и т. н. От своя страна той им дава съвети и инструкции. За подбудите, от които се ръководят местните революционни дейци членове на националните етерии, и за сведенията давани на Ватикиотис ясно говорят запазените писмени донесения от януари 1878 година. Първото е от Струмица и е с дата 16 януари. Най-много вълнува автора на писмото и неговите съратници новината за влизането на руските войски в Одрин, тъй като треперели „да не бъдат обявени за съставна част на някаква славянска държава". Кореспондентът на Ватикиотис твърди, че ако Русия успеела да належи своите условия за примирие, то Гърция, за да съществува, щяла да бъде принудена да се покори на славянството. Затова се настоява гръцката войска да навлезе на територията на Османската империя. Същевременно в Македония трябвало да се изпратят въоръжени отряди от по стотина души, ксито да подпомогнат избухването на гръцкото въстание, тъй като местните сили не разполагали с оръжие. Авторът на писмото се ръководи от принципа „по-добре безброй пъти смърт, отколкото да чувствувам на рамото си камшика и да се прекланям на шопите". Като описва анархията и беззаконието, което цари в Струмишката епархия, кореспондентът твърди, че тамошните християни отначало смятали Турция за по-силна във военно отношение и им било безразлично кой ще ги освободи. Сега обаче мнозинството желаело освобождението да дойде от Гърция,, за да се осуети подчинението им на българите26. Второто от публикуваните писма до Ватикиотис е от Дойран, писано на 19 януари 1878 година. Авторът му съобщава, че съратниците му, наричани от него служители, ежедневно укрепвали прогръцките си настроения. Ако Гърция се намесела във войната, кореспондентът на Ватикиотис е уверен, че сътрудниците му щели да проявят по-голяма решителност и да изявят симпатиите си към гърцизма, които до този момент все още изразявали скрито27. Правят впечатление особено в първото писмо, че над антитурски-те освободителни желания надделяват антиславянските v. антибългар-ските чувства на кореспондентите, както и ярко изразените прогръцки настроения, които според тях споделяли и съмишлениците им, а според автора от Струмица и'мнозинството от християнското население в града. Знае се, че по това време нито в Струмица и Струмишко, нито в Дойранско има гърци или погърчени власи. Християните са изключително българи. Трябва да се отбележи, че в Дойранско националното съзнание на българите е много по-изявено от това на българите в Струмишко, където гъркоманството е имало силни позиции,

25.(доклад на Ватикиотис до Трикупис, 4 ян. 1878).26 Kofos...],(Струмица, 16 ян. 1878). 27. (Дойран, 19 ян. 1878. писмо до Ватикиотис). но не до степен да се стигне до отродяване на населението от българщината28. Ето защо може да се предположи, че идеите, застъпени в двете писма до Ватикиотис, изразяват вижданията на тесен кръг от гърко-мани или гърци от обкръжението на гръцките митрополити в Струмица и Дойран. Става ясно, че дейците на националните етерии или поне членовете им в Струмица и Дойран действуват колкото в името на идеята за освобождение от османско иго, толкова и в полза на гръцката кауза— ако не за признаването на Македония за гръцка област, то поне в никакъв случай да не се допусне характеризирането й като славянска, респ. българска, и включването й в българската държава. Третото писмо е от Кожани. В него се посочва броят на съзаклятниците на местните клонове на националните етерии — в Костурска и Кожанска — 217 души, в епархия Кайлари — 337, споменава се за новозаклети членове и на местния комитет в Бер. В тези области дейците на гръцките национални етерии имат по-благоприятни условия, поради гръцкия или погърчен елемент в южните части на казите Бер и Кожани29. Поради това действията на гръцките емисари в тези области не могат да бъдат окачествени като пропагандни — те имат вече народностна основа за разлика от действията в останалите по-северни части на Македония. Авторът на писмото от Кожани от 20 януари 1878 г. до Ватикиотис е Анастас Пихеон, погърчен влах от Охрид. Получил висше образование в Атина, от 1862 г. той е гръцки учител във Влахоклисура, Костур, Кожани. От втората половина на 60-те години в сътрудничество с други фактори на гърцизма — гръцкия силогос в Костур, гръцкия митрополит в града, гръцкия консул в Битоля — той работи за разширяване на гръцкото влияние в югозападните части на Македония; чрез училищата и църквата и противодействието срещу българските възродителни процеси, както и срещу процесите на национално осъзнаване сред арумъните30. В началото на 1878 г. във връзка с общото раздвижване на гърцизма в края на Руско-турската война и непосредствено след нея се активизират и представителите на гърцизма в Югозападна Македония. Пихеон е член на Кожанския комитет на националните етерии. По това време начело на комитетите в Костур са близкият сътрудник на Пихеон лекарят Йоанис Сьомос, търговецът на кожи и член на гръцкия силогос в града влахът Теодорис Скутарис, както и богатият търговец Павлос Фицас. Костурският гръцки митрополит Иларион също сътрудничи. Членовете на комитета работят и в гръцкото селище Сятиста (в каза Анаселица) и във влахогръцкото село Блаца (каза Кайлари)31. Комитетите на гръцките национални етерии в Костурско, Кожанско,

28 К ъ н ч о в, В. Македония. Етнография и статистика. — В: Избрани произведения. т. 2, С., 1970, с. 459—461; за етническото състояние в Дойранска каза и за народностните процеси за разглеждания п»риод вж. пак т а м, с. 462—464.29 Кънчо в, В. Пое. съч., г. 443—445, 565, 571, 578—581. 30.Пак там.31(Скотидис доДелия-ннс, 10 февр. 1878). Кайларско и в другите южни райони на Македония съставляват част от широко разклонената мрежа от съзаклятнически комитети в Битолския санджак. От края на 1877 г., след падането на Плевен, роля на централен комитет и координатор на дейността на всички тези комитети и на отделните сътрудници в Западна Македония започва да играе гръцкият консул в Битоля Петрос Логотетис32, а от края на ноември 1877 до март 1878 г. Николаос Скотидис, секретар на Петрос Логотетис и управляващ гръцкото консулство в Битоля. В обширен доклад до Делиянис от 10/22 февруари 1878 г. управляващият консулството подробно излага дейността си в полза на гръцката кауза през-четирите месеца, докато е замествал Логотетис. Изрично отбелязва, че е следвал нарежданията в тази насока на гръцкото правителство33. Най-важната задача на консула е да намери сътрудници, които да му помагат в работата му в Западна Македония и в някои области, съседни с юг западните географски граници на Македония, населени с гърци, албанци и малко власи. Заслужава да се отбележи, че гръцкият вицеконсул признава донякъде отсъствието на гръцки елемент в северната половина на Западна Македония. Когато споменава за областите Прилеп, Кичево, Охрид, Старово*, напомня за значителен мюсюлмански елемент и за българи схизматици, т. е. екзархисти, а за Битолска, Леринска, отчасти Охридска и Дебърска епархия, освен че имало много мюсюлмани, гръцкият елемент бил съставен от елинсвласи (т. е. власи гъркомани), гръкоалбанци (албанци християни), гръкобългари (българи патриаршисти) и българи (българи екзархисти)34. Тези особености в етническия състав на северната половина на Западна Македония Скотидис изтъква като причина за трудностите, които среща при намирането на сътрудници35. Принадлежността към гърцизма е определена в доклада по религиозен признак. Именно на влиянието на Патриаршията сред власите и известна част от българите патриаршисти, както и сред малобройните албанци християни разчита Скотидис в усилията си да привлече местни хора, работещи за подготовката на гръцкото въстание. Най-големи усилия гръцкият вицеконсул полага да привлече като сътрудник за подготвящото се гръцко движение битолския митрополит Матей, изявил се като яростен гонител на българщината, особено по време на бурните събития на Източната криза. Владиката обаче отклонява настоятелните молби на битолския вицеконсул въпреки неговите уверения, че ако Матей изпадне в немилост пред османските власти, гръцкото правителство щяло да го защити морално и материално. От една страна, битолският митрополит се опасява, че ако вземе участие в съзаклятническата дейност, рискува да загуби владишкия си сан От друга страна, заявява, че няма паство и епархия като митрополита на Кожани, включил се във въстаническата подготовка, и че в Битолската

32.Пак там. 33(Скотидис до Делияиис, 10 февр. 1878). * Част от тази област излиза от рамките на Македония.34 Кънчев, В. Пое. съч., с. 536—562. 35(Скотидис до Делиянис, 10 февр. 1878).епархия няма достойни за доверие хора3*. Явно Матей съзнава, че за разлика от южните епархии в неговата гърцизмът не разполага с достатъчно народностна основа за подготовка и провеждане на гръцко въстание. От нерешителност и колебания са обхванати не само битолският владика, но и повечето от гръцките или гъркоманските първенци в Битоля, към чието сътрудничество се стреми Скотидис — лекари, учители и други37. Единствен в Битоля, който се съгласява да сътрудничи на Скотидис, е гръцкият поданик лекарят Епаминондас Димитриядис. С негова помощ гръцкият дипломат успява да завербува някои местни лица в различни части на Западна Македония, които поемат известни ангажименти да подготвят свои земляци за бъдещото гръцко въстание. В работата си Скотидис е улеснен и от назначения междувременно за Драгоман на вицеконсулството Христо Грекос от влашката паланка Търново, Битолско38. Скотидис споделя в доклада си, че работи предимно в места, където гърцизмът е поставен сравнително по-добре39. Затова усилията са хвърлени най-вече в селища с влашко население — Крушево, Търново, Маловища, Гопеш, Низополе, Влахоклисура, Не-веска, Писодер, Янковец, Ресен. Скотидис и сътрудниците му полагат усилия да спечелят за бъдещото въстание и част от българското население. На заможния влах Георги ос Думас от с. Писодер, Леринско, поддържащ роднински и търговски връзки с някои от селата в областта Корещата, чието население се отличава с буден български дух, но по онова време е патриаршистко, се възлага да работи сред него. В българска среда в Преспанско работи роднината на Думас Михаил Петрос. Сред населението на Ресенско действува ресенският първенец Георгиос Белцас (навярно влах). Както се вижда, и в този случай най-често се прибягва до помощта на власи гъркомани. Във въстаническата подготвка са завербувани и свещеникът Василий от с. Буф, Леринско, племенник на известния български деец от Кресненско-Разложкото въстание поп Константин, участвувал и в Българската легия в Атина, организирана от Леонидас Вулгарис40. Бихме могли да предположим, че българите от Буф и някои съседни села при сътрудничеството си с гръцките дейци по подготовката на въстание са сз ръководили от идеята за отхвърляне на турското господство, при което надали са знаели, че се готви не просто освобождаването на Македония, а и характеризирането й като гръцка област. Усилията да се подготви гръцко въстание в частите от Западна Македония от Костур на север, където по-голямата част от населението по това време е българско, трябва да се окачестви като пропагандна. По същото време обаче работата на етеристките дейци в югозападните краища на Македония южните предели на Берско и Костурско,

36(Скотидис до Делиянис, 10 февр. 1878) 37.Пак там.38.Пак там. 39.Пак там.40 За поп Константин вж.: Д о й н о в, Д. Кресненско-Разложкото въстание 1878— 1879, С., 1979, с. 48; Пее в, Т. Българската легия в Гърция през 1877. — Макед. преглед, 1927, № 4, с. 34. Кожанско и Анаселица и Серфидже (отчасти влизащи в Македония) — има основание поради наличието на компактно гръцко и погърчено население. Ролята на Битолското гръцко вицеконсулство в Западна Македония като върховен ръководител и координатор на местните комитети на националните етерии за Източна Македония е поета от Серското вицеконсулство и до известна степен от гръцкото вицеконсулство в Кавала41. Още през лятото на 1877 г., явно опасявайки се от влиянието на руските военни успехи върху местното население в Македония, в доклад от 18 юни 1877 г. до гръцкия министър на външните работи серският вицеконсул Папакостопулос дава израз на опасенията си „да не бъде предварен елинизмът от силата и очарованието на борбите на славинизма за отърваването на християните (от турско робство — бел. б. Г.)". Ето защо дипломатическият агент на Гърция набляга на убеждението си, както и на впечатленията на работещите за гръцката кауза в Източна Македония, че за да заеме гръцката нация подобаващото й се място сред народите на Изток, е наложително в националната програма на Гърция да бъде включена и Македония42. В следващия си доклад43 той твърди, че на християните (включително и на ек-зархистите) им било безразлично откъде ще дойде свободата — дали от Русия или от Гърция. В съзвучие с Мегали идея не се държи сметка за това, че голямата част от жителите на Македония независимо от религиозната им принадлежност са българи. Ето защо Папакостопулос търси причините за бунтовническото раздвижване, през февруари вече зародило се в северните части на Източна Македония, не в естествения стремеж на местното население да се освободи от турско робство едновременно със своите събратя от другите български области. Наистина гръцкият дипломат признава пряко или косвено, че основен стимул е нежеланието да се търпят турските беззакония. Българския или както той го нарича, славянски характер на освободителното движение обаче гръцкият вицеконсул обяснява с близостта на руските войски, които влизат в Горна Джумая, с агитацията на българските комитети и най-вече на легендарния Ильо войвода, дошъл с въоръжена чета от Сърбия, за когото Папакостопулос твърди, че насилвал със заплахи сънародниците си да въстанат44. От докладите на Папакостопулос прозира тревога от раздвижването сред българското население в Източна Македония. Безпокойството му се дължи на увереността, че тези движения ще увлекат масово поробеното население и ще покажат на Европа българския облик на областта. Това именно според гръцкия вицеконсул трябва да се предотврати

41 Пак там. 42 Пак там. 43 (Папакостопулос да Делиянис, Н февр 1878).41 За начина, по който се представя от гръцкия вицеконсул зараждането и началото на българското революционно движение в Източна Македония, вж., (докладите на Папакостопулос до гръцкия министър на външните работи от 6 февр. 1878, 144, от 13 февр. 1878; 145, от 18 февр. 1878;256, и писмата му до Ватикиотис от 27;.. 259—260 и от 1 март,149, 260—261).и той съобщава за новата „макар и не неочаквана опасност, в която е изпаднал елинизмът в Македония"45. Гръцкият вицеконсул в Сяр полага усилия местните войводи да не се включват в българското революционно движение. Ако се съди от докладите на Папакостопулос, изглежда първоначално той е успявал да възпре поне някои от тези войводи, сред които се споменава например Златко4*. През февруари 1878 г. обаче постепенно те започват открито да изявяват готовността си да въстанат като българи47. Стига се до въстанически действия в Мале-шевско, Мелнишко и Пиянечко, като самият Златко е един от тези, които застават начело на движението48. По същото време струмишкият митрополит посещава лично Малешевско, за да се опита според собствените му думи да обуздае „хода на панславистичната тълпа"49. Раздвижването на българското население в Източна Македония кара Папакостопулос енергично да изрази пред гръцкото правителство своето и на съмишлениците си недоволство, че Гърция не предприема мерки срещу опасността, грозяща позициите на гърцизма в Македония, „ако в нея се открои само славянското и никакво гръцко движение"60. Крайно време било да се организира силно гръцко движение. На писмото на гръцкия външен министър от началото на януари, в което се искат сведения за възможността гръцкото въстание в Македония да избухне бързо, както и за необходимостта то да бъде подпомогнато от Гърция, Папакостополус дава категорично мнение. В доклада си от 10 януари гръцкият вицеконсул заявява: „С местни сили е изключено да се вдигне такова въстание. Местните дейци ще съдействуват на революционното движение само ако гръцкото правителство и етерните го подпомогнат, като изпратят в Източна Македония една въоръжена чета." Според него, дебаркирайки в Халкидика или Орфан-ския залив и разделена на два отряда, тази чета трябвало да се придвижи на север до Мелник и Неврокоп61. В доклада си от 18 февруари 1878 г. Папакостопулос отново настоява Гърция да осигури достатъчно средства за организирането на гръцко въстание, което той като привърженик на Мегали идея смята, че ще привлече за гръцката кауза местното българско население, наречено от него „българогласни македонци". Отново се настоява това движение да се разпростре до линията на Неврокоп, „която е много необходима да завземем, преди да са я завзели славяните"62. Независимо от усилията на Македонския комитет в Атина и на

47 (Папакостопулос до Делиянис, 18 февр. 1878). 46 (Папакостопулос до Делиянис (6 февр. 1878); (Папакостопулос до Делиянис 18 февр. 1878). 47Пак там. 48 (Папакостопулос до Делиянис, 18 февр. 1878); (Папакостопуло: до Ватикиотнс, 27 февр),:261— 262 (Пап-костопулос до Делиячис);310—311.49.Струмишкият митрополит до солунския митрополит50.Папакостопулос до Делиянис, 18 февр. 1878.топулос до Трикупис, 10 ян. 1878). 51.Пак там. 52.Пак там.различните гръцки фактори в Македония планът, изготвен в гръцката столица за навлизането в областта на чети, за да вдигнат въстание за присъединението й към Гърция, е изпълнен частично. Въстание избухва само в областта Олимп—Пиерия, влизаща според гръцките виждания в Македония, но фактически непринадлежаща към нея. Само там успешно е изпратена чета от Гърция. Въстанието в Олимп—Пиерия се развива в гръцка област, по характер е гръцко и е продиктувано напълно закономерно и справедливо от желание да се освободи областта от турското робство и да се присъедини към Гърция53, затова този въпрос е извън рамките на настоящата работа. В изготвените от членовете на Временното правителство на Македония прокламации обаче има моменти, на които трябва да се обърне внимание. Авторите на първата прокламация, съставена в началото на въстанието на 19 февруари/З март 1878 г. и отправена до великите сили, обясняват, че са се вдигнали на въстание поради нежелание да търпят повече робството. Същевременно обаче те приписват на населението от цяла Македония стремеж към обединение с Гърция. „Убедени сме, че грижата за бъдещето на Изтока от страна на европейските сили — се отбелязва в документа — ще се простре и върху цяла Македония, която е готова за свободата и обединението си с майка Гърция да се предаде по-скоро на огън и унищожение, ако е необходимо, отколкото да продължава да робува на позорната власт."34 Във втората прокламация, съставена в манастира Петра на 4/16 март 1878 г., се призовават „всички македонци без оглед на племе и религия", да се вдигнат на борба за унищожаването на султанската власт. Същевременно обаче в прокламацията, след като се описват жестокостите на турското иго и се отбелязва, че редица балкански народи вече са получили свободата си, се настоява Македония да последва примера на „братските" й гръцки области Тесалия, Епир и Крит, които вече кипели в борба, и да въстане срещу турската тирания. Изразява се и желанието областта да се присъедини към Гърция56. Що се отнася до същинска Македония, въпреки някои успехи на гръцките и гъркоманските дейци в опитите им да привлекат съзаклятници, не се стига до въстанически действия. Изключения има в някои югозападни краища на областта, където от края на февруари и през март се забелязва въстаническо раздвижване, но до открит бунт не се стига. През февруари централна фигура на подготовката в тези краища и главно в Кожанско е гръцкият войвода Йосиф Лиятис, действуващ в съгласие с гръцкия генерален консул Ватикиотис. Като изтъкват в писмата си до Македонския комитет, че нямат достатъчно оръжие и боеприпаси, както и подготвени в бойното изкуство хора, Ватикиотис и Лиятис настояват от Гърция да се изпратят освен оръжие и доброволци, които да подпомогнат въстанието.

53 За въстанието в Олимп—Пиерия вж.: Пападопулос...54 До уважаемите правителства на европейските сили, Литохорон в Олимп, 19 февруари 1878 г. — Временно правителство на Македония. 76-77 55 Прокламация към сънародниците от Македония и до всичките ни братя, манастира Петра, 4 март 1878 г., на Временното правителство.Дори генералният консул предлага от Гърция да се изпратят няколко въоръжени отряда под командата на опитни офицери, за да се образуват въстанически ядра по планините на Вермион (гръцкото название на Докса и Дурла, разположени между Кайларско, Воденско и Негушко-Берско, където живее и значителен влашки елемент), в Верско и на север до Воден, в Кожанско, Анаселишко и в Костурско, като според него жителите във всички тези места не очаквали нищо друго освен тези отряди с муниции, за да въстанат. Лиятис от своя страна твърди, че ако въстаниците от Олимп—Пиерия се обединят с въстаниците от югозападните краища на Македония (за което настояват и той, и Ватикиотис), турските войски ще бъдат изолирани. Дори предвижда въстанието бързо да се разпространи и в другите части на Битолския санджак56. Резултатите обаче не се покриват с намеренията на въстаническите организатори. Раздвижва се само малка част от определената област. На 18 февруари /2 март 1878 г. 500 души доброволци начело с Лиятис, както и останалите водачи на гръцкото движение в Кожанско се съсредоточават в планината Вурино, на югозапад от Кожани, и формират още същия ден и Временно правителство на епархия Елимия в Македония, т. е. областта по Горна Бистрица — западния край на Кожанско и източния край на Анаселишка каза и североизточната част на каза Гревена57. До въстание обаче не се стига. Неуспял да получи помощ от въстаниците в Олимп—Пиерия или от Атина и чувствуващ, че силите на въстаниците във Вурино са недостатъчни, Лиятис ги разпуска към края на март 1878 година58. Движението в епархия Елимия, което обхваща области с гръцко и погърчено население, безспорно има националноосвободителен характер и е насочено срещу турското робство. Това личи и от прокла-мацията на Временното правителство на епархия Елимия, отправена чрез Ватикиотис до Министерския съвет в Атина и до гръцкия крал от името на въстаниците. В цитирания документ обаче има и друг важен момент: отбелязва се, че населението на епархия Елимия се е вдигнало на въстание, защото не може да търпи повече тежестите на турското иго, подтискащо родината на Александър Македонски, т. е Македония, и защото вижда, че европейската дипломация не се е погрижила за поробените гръцки области. Подчертава се и другата причина за въстанието — Високата порта с подписването на Одринското примирие „предава по-голямата част от Македония на панславизма". Поради тези причини епархията се вдигнала на оръжие, за да се бори за освобождението от робското иго и обединението й с Гърция — твърдят авторите на документа, като призовават за помощта всички гърци и гъркофили в кралството и по света да помогнат на разбунтувалите се,

56Ватикиотис до Македонския комитет, 22 февр. 1878; Ватикиотис до Македонския комитет, 8 март"1878; Лиятис до Калигас, (Кожани 16 февр. 1878 г.,; Лиятис до Македонския комитет, Кожани, 7 март 1878 г.57 Това е старото название на областта. Вж. и бележка № 2 към доклада на Ватикиотис от 22 февруари 1878 г. 58 Повече подробности за въстанието вж. Ватикиотис...110—113;.. 39—40.за да .успеят в осъществяването на вековните и горещи въжделения на елинизма69 Въстанието в Олимл—Пиерия и акцията в планината Ву-рино е насочена както срещу турското управление, така и срещу включването на Македония в пределите на България и цели демонстрирането на.гръцкия характер на цялата област*?. •• Основната задача, поставена на въстанието и.на четническите движения в Македония, според плана, изготвен от Централния комитет на „Етники амина" и „Аделфотис" и Македонския комитет с участието на гръцкото правителство, а именно да се изяви гръцки характер на областта и мнимото желание на населението й да се присъедини към Гърция, е само частично постигната и не засяга онази голяма част от Македония, в която е преобладавал, българският елемент. Всъщност гръцките въста-нически прояви от февруари—април 1878 г. ясно показват разграничителната линия между гръцкия и българския елемент на Балканите, линия, очертана повече или по-малко точно както на Цариградската конференция на великите сили от 1876—1877 г., така и в Санстефанския .договор, а. също така и. от различни западноевропейски и руски учени, писатели, общественици от XIX век.59 Текста вж...Пак там.

60 Пак там.