неделя, 9 септември 2007 г.

Процесът срещу майор Коста Паница през 1890 година


ТОДОР ДИМИТРОВ

ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ МАЙОР КОСТА ПАНИЦА ПРЕЗ 1890 ГОДИНА

По време на управлението на правителството на Стефан Стамболов (1887—1894 г.) са проведени много политически процеси срещу противниците на режима. Те са отражение на развихрилите се страсти в българския политически живот, на дилемата „за или против Русия", както и за въведения от правителството груб и повсеместен терор. Едни на други се противопоставят еднакво заслужили към отечеството политически и военни дейци, една част от които се намира в емиграция.
Това е време, когато българският въпрос става водоразделна линия в международните отношения. Той е показател за трайността на съюзническите отношения и държавните коалиции в Европа. Οτρтъплението на руското влияние в България и настъплението на русофобските настроения довеждат до гибелни залитания и позорни компромиси и за двете страни. Тази атмосфера на противоестествен руско-български конфликт достига критична точка, близка до гражданска война.
Процесът срещу майор Паница е съществен елемент от тези политически борби. Той е най-голямото политическо сътресение за Стамболовия режим, използвано за външнополитически цели. Процесът е значимо събитие не толкова с последствията си, колкото с политическия си замисъл и отзвук. Самият Паница е характерен пример за поведение на личност, носеща всички съществени белези на това пълно с противоречие време.
Коста Паница участвува активно в подготовката на Априлското въстание 1876 г. като куриер между комитетите във Варна, Русе, Търново и румънските градове Букурещ и Гюргево1. По това време той за първи път има общи политически действия със своя съгражданин и тогава главен апостол на Първи революционен окръг — Стефан Стамболов. След разгрома на въстанието Паница емигрира в Галац (Румъния)2, а оттам в Одеса, където постъпва в Юнкерското пехотно училище. По време на Сръбско-турската война 1876 г. участвува като доброволец в отряда на генерал Черняев, след което се завръща в Одеса и продължава обучението си3.
1Р а л е в, М. Майор Коста Паница. — Военноистор. сборник, 1967, с. 95; Вълков, Г. Българското опълчение. Формиране, бойно използуване и историческа съдба. С.., 1983, с. 359; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С., 1988, с. 496.
2С л а д к а р о в, П. Майор Коста Атанасов Паница. — Известия на ВИНД, 1968, т. 5, с. 41—43.
3 Списък на генералите, щаб- и обер-офицерите от българската войска. С., 1884, с. 90;
С т е п а н о в а, Л. Вклад России в подготовку болгарской интелигенции в 50—70-е гг. XIX в., Кишинев, 1981, с. 207.
При формирането на Българското опълчение в края на май 1877 г., Паница е зачислен като юнкер в състава на 2-ра дружина от 1-ва бригада. Той участвува във всички по-големи сражения през Руско-турска-та освободителна война 1877—1878 г., като особено се проявява в боевете при Стара Загора и с. Шипка. След войната е награден с „Георгевски кръст" IV степен и със сребърен медал, като от 21 февруари* 1878 г. е произведен прапорчик*. По-късно отново като доброволец е в отряда за потушаване бунта на Сенклер в Родопите, където е произведен в първо офицерско звание — подпоручик5.
През пролетта на 1878 г. Паница служи в Българската земска войска и за известно време е в Търново. По това време тук са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, .Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други. Градът се превръща в център на възраждащата се българска обществено-политическа мисъл в национален мащаб. Именно тук възниква комитетът „Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи, онеправдани от Берлинския конгрес*. Паница е член на комитета от септември 1878 г.7, като с това остава верен на идеята за освобождение на останалите под турско робство български земи.
След избухването на Кресненско-Разложкото въстание на 23 октомври 1878 г. Паница е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие на приемлива цена. Малко преди това — на 1 октомври — под формата на търг той фактически подарява за нуждите на въстаниците голям брой раници и „разни потреби от военни припаси"8. След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия, като оттам е командирован в Петербург. Там завършва военното Константиновско училище (1880 г.), а по-късно — Юридическия отдел на Николаевската военна академия (1884 г.). През май 1884 г. се завръща в Княжество България, където получава назначение за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан9.
Твърде активно е участието на К. Паница в подготовката и провеждането на Съединението през 1885 година. Той е член на Българо-македонското благотворително дружество (декември 1884 г.), като се включва в борбата за промяна на устава с цел въстание в Македония. Така през март 1885 г. в Русе се създава българ о-македонски революционен комитет „Искра" с председател К. Паница. Орган на комитета е описваният от Н. Живков в. „Македонец" — ратуващ за революционни действия за освобождението на Македония. При съгласуването на общите действия с другите два централни комитета в Пловдив и в София
* Датите са по стар стил.
4Сладкаров,Н. Пое. съч., с. 44; В ъ л к о в, Г. Пое. съч., с. 71—72.
5Р а л е в, М. Пое. съч., с. 95.
6Д о й н о в, Д. Комитетите „Единство" — ролята и приносът им за Съединението 1885, г„ С, 1985, с. 66-67.
7 Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. З, М., 1961 ,с. 244—245.
8 Д о й н о в, Д. Пое. съч., с. 99—100, 112.
9 С л а л к а р о в, Н. Пое. съч., с. 44-45.
голяма роля играят личните познанства на Паница, включително и приятелството му със Захари Стоянов10.
През май 1885 г. със съдействието на трите комитета се прехвърлят апостоли в Македония", като Паница, Д. Ризов и Н. Живков са замесени в изземането на оръжие от един склад на опълчението в Кюстендил. С това оръжие е оборудвана част от четата на казашкия капитан А. Калмиков, преминала в Македония12.
През юни 1885 г. избухва аферата с крадените „купони" (облигации) в Крайова (Румъния)*. Правителството на Петко Каравелов вдига голям шум около случая, за да се справи с нежеланата за него посока в действията на македонските комитети. По указание на княз Александър Батенберг военният министър княз Кантакузин дава на Паница тримесечен задграничен отпуск. Поводът е да се избегне съдебно дирене, което може да засегне офицерската чест. В действителност му е възложена политическа мисия. Той има много познанства сред офицерите в Източна Румелия, там е неговият роднина майор Данаил Николаев, увещавай по това време да вземе участие в Съединението13.
Още при пристигането в Пловдив Паница настоява пред 3. Стоянов за тясно сътрудничество с княза и за отреждане главна роля на войската при бъдещите действия14. На 25 юли с. г. на заседание в с. Дермен дере (дн. с. Първенец), той е включен в новия състав на БТЦРК15.
В навечерието на Съединението Паница е изпратен в Чирпан, за да организира въоръжен отряд. На 6 септември 1885 г., съпровождан от големи овации, се отправя за Пловдив16. На следващия ден той е утвърден за председател на военнополевия съд и комендант на града, а на 8 септември е включен в състава на временното правителство17.
Капитан Паница има възможност да разгърне своята енергичност по време на Сръбско-българската война 1885 година. На 4 ноември с. г. е назначен за командир на Смолчанския (Комщицкия) партизански отряд със задача да събира пръснатите в този район сили и да действува с изненадващи нощни нападения. В отряда се включват много българи от Македония, които се отличават в боевете. На 15 ноември отрядът на Паница
10 Д о й н о в, Д. Пое. съч., с. 296, 299—301, 308, 329. 11Съединението 1885, 1985, с. 265, 276.
12 Д и м и т р о в, И. Епоха 1885, С., 1987, с. 107.
* Русенското опълченско дружество организира пренасянето на костите на починалия през 1867 г. в Букурещ български революционер Георги Стойков Раковски. Този случай е използван от К. Паница и Д. Ризов за пренасяне в ковчега на крадените облигации на българска територия.
13 Д и м и т р о в, И. Пое. съч., с. 128; Сладкаров, Н. Неизяснени моменти от живота и дейността на майор Коста Паница. — Известия на ВИНД, 1972, т. 13, с. 198—212;
Г е н а д и е в, Н. Мемоари, т. 1, С., 1985, с. 82.
14 Голови н, А. Княз Александър I Български, Варна, 1897, с. 323,
15 Д о й н о в, Д. Пос. съч., с. 329—331.
16 С т р а ш и м и р о в, Д. Т. Архив на Възраждането, т. 2. Дскумнти по Съединението, С., 1908, с. 291—292, 311—313, 329—330.
17 С т р а .ш и м и р о в, Д. Т. Пое. съч., т. 2, с. 352—353; Държ. вестник, № 93, 10 септ. 1885; Сръбско-българската война 1885, С., 1985, с. 26.
влиза пръв в Пирот. След многобройните успеха той е назвачен за командир на Чипровския партизански отряд18.
В хода на острите вътрешнополитически борби, последвали Съединението и неговата защита, К. Паница (вече майор) се ориентира към русофобски настроената група около 3. Стоянов, Д. Петков и Д. Ризов. В писмо от 29 декември 1885 г. Петков пише на Ризов, че Паница и Николаев имат желание да участвуват в издаването на в. „Независимост"19. През цялото това време майорът остава верен привърженик на княз Батенберг. Затова офицерите детронатори, извършили преврата на 9 август 1886 г., се съобразяват с този факт. В този момент майор Паница с други двама висши офицери — подполковник Д. Николаев и майор Р. Петров, са на почивка във Виена20.
К. Паница подпомага активно организаторите на контра-преврата начело със Ст. Стамболов. Като председател на Военния касационен съд, в началото на септември 1886 г. е изпратен в Русе и Търново, за да води следствието срещу арестуваните детронатори ротмистър Ан. Бендерев, майор П. Груев и майор А. Блъсков. На 22 октомври с.г. той е изпратен с неограничени права да издири и накаже виновниците за избухналия бунт в Бургас, ръководен от руския капитан Набоков. Паница набързо организира военен съд, който издава сурови присъди21. След потушаването на офицерските бунтове в Русе и в Силистра през февруари 1887 г. в Черната джамия са затворени П. Каравелов, Ал. Людсканов, Ив. Славейков и други. Там те са малтретирани от подпоручик Фичев със съдействието на майор Паница22, който има стари сметки за уреждане с бившия министър-председател още от аферата с крадените облигации.
От посочените факти става ясно, че до този момент К. Паница стои твърдо на позиции, поддържащи политиката на княз Батенберг, а след неговата детронация — на регентството начело със Ст. Стамболов. Той е най-висшият военен юрист в страната, офицер за извънредни поръчки, познат на първия регент и роднина на Д. Николаев. Той е на върха на своята слава. Защо именно Паница по-късно застава начело на сили, подготвящи заговор срещу княза и правителството?
През лятото на 1887 г. постепенно се очертава разрешение за българската криза 1886—1887 година. На 25 юни 1887 г. на сесия на Великото народно събрание в Търново за български владетел е избран Фердинанд Сакс-Кобург-готски. Изборът на княз става без предварителното одобрение на Русия и Портата, което води до задълбочаване на разделението сред политическите сили. В страната е установен полицейски началнически режим, без формално да е отменена конституцията.
18 В е н е д и к о в, Й. История на доброволците в Сръбско-българската война 1885 г., С„ 1985, с. 80, 125—131, 172—180, 183—190; Г е н а д и е в, Н. Пос. съч., т. 1, с. 126, 136— 140; Сръбско-българската война 1885, с. 150—154, 206, 251, 312—322, 357, 360.
19 Съединението 1885, с. 565.
20 С л а д к а р о в, Н. Неизяснени моменти от живота и дейноста…, с. 204; Г а к ч е в, Д. Спомени за княжеското време, С., !983, с. 153—154.
21 С л а д к а р о в, Н. Неизяснени моменти от живота и дейността. . ., с. 206—207.
22 ЦДИА, ф. 313, on. 1, а. е. 1884, л. 1; Р е д е в, С. Строителите на съвременна България, т. 2, С., 1911, с. 710; Спомени на Екатерина Каравелова, С., 1984, с. 187—189.
В армията все още някои от офицерите са привърженици на бившия княз Александър Батенберг, като част от тях желаят подобряването на отношенията с Русия и завръщането му. Руската дипломация все повече охладнява към българските въжделения в Македония и вероятността тя да вземе под закрила сръбските претенции там също настройва част от офицерите срещу правителствената политика. Това съображение и опасността за българската кауза там е причина, която се оказва достатъчно силна, за да обедини всички противници на режима и дори да привлече други, конто дотогава са му верни23.
Майор Паница отдавна е свързал живота си с националноосвободителните стремежи на българите. Той е бивш член на Търновския комитет „Единство" и българо-македонския комитет „Искра". Като военен прокурор в Русе непрекъснато е във връзка с българи от Македония, които през Сръбско-българската война 1885 г. участвуват като доброволци, показвайки чудеса от храброст. Тези хора са му близки по нрав и дух. Паница изпъква като техен естествен водач с авторитет, особено сред най-екзалтираните привърженици на идеята за освобождение. Затова, когато на престола застава княз Фердинанд, подкрепян от правителството на Стамболов, той вижда в това заплаха за развитието на нациоиалноосвободителното движение.
Майор Паница винаги е бил убеден привърженик на княз Александър Батемберг.Запознаството между двамата става на 27 април 1882 г. когато като офицер от източнорумелийската милиция Паница се явява при княза по негово желание, Батенберг му подарява собствения си орден „За храброст" I степен25. По-късно князът става кръстник на втория му син62, а Паница — негов адютант. Двамата с Александър Головин — частен секретар на княза, са лица, напълно предани на Батенберг, и той ги смята за свои помощници.
Кназ Батемберг проявява интерес към агитацията за солидарност с македонските българи. Да бъде символ на националното единство за него е много важно преимущество срещу политиката на Русия26. Той използува К. Паница и Д. Ризов за установяване на връзки с политическите сили в Източна Румелия. Самият Паница вярва, че освободителното дело в Македония може да се извърши под егидата на Батенберг. Потвърждение на тези възгледи той вижда в успешното извършване на Съединението през 1885 година.
След като Фердинанд заема българския престол Паница вече не е този толериран любимец в княжеския двор. Той смята кобургския принц за узурпатор. В него все повече назрява идеята за организиране на заговор. Паница заема високо положение в армията — постоянен член на Върховния съд (длъжност, която се равнява с тази на бригаден командир), което му дава възможност да влияе на някои войскови части в столицата
През септември 1887 г. майор Паница влиза във връзка със запасния
23 Г р ъ н ч а р о в, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886—1894. С., 1984, с. 127.
24 С л а д к а р о в, Н. Майор Коста Атанасов Паница, с. 45.
25 Ганчев, Д. Спомени 1864—1887. С., 1939. с. 285.
26ЦДИА, ф. 1599, on. 1, а, е. 1734. л. 1.
руски поручик Порфирий Колобков, живеещ в Русе, с когото е в приятелски отношения още от аферата с крадените облигации. Чрез него търси контакт с руската дипломатическа мисия в Букурещ. Паница предлага в срок от .две седмици да изгони Фердинанд и да смени правителството. Руският посланик в Букурещ М. А. Хитрово разрешава на Колобков да влезе в преговори от негово име, но от частен характер, поради това че Паница е привърженик на княз Батенберг и е стоял винаги дотогава начело на ония офицери, които противодействуват на руската политика в България. Майорът настоява пред Колобков за среща със специален пълномощник, за да му предаде условията, при които може да се постигне отстраняването на кобургския принц и образуването на ново правителство27.
През декември 1887 г. Паница се среща в Гюргево с легационния секретар на императорската мисия в Букурещ Виламов. Той му заявява, че действува от името на група български офицери и представители на Народната партия в България, че не желае каквато н да е материална подкрепа. Излага няколко условия, между които влиза точка за въстание в Македония и присъединяването й към България. Освен това той иска да се установи временно правителство, като посочва, че то може да бъде съставено от следните лица: д-р В. Радославов, Др. Цанков, д-р Моллов, Т. Бурмов, полк. Д. Николаев и майор Паница. Той приема в България да дойде императорски комисар (но не Н. Каулбарс) и руснаци да са начело на военното министерство и да бъдат назначавани като командири на бригади. Всички други длъжности обаче да се заемат изключително от български офицери. Под ръководството на императорския комисар да се свика Велико народно събрание, на което да бъде представен изборът на княз, посочен от руския император, като се включва кандидатурата и на Батенберг. След това офицерите емигранти могат да се завърнат в страната, а след съставянето на временно правителство ще се завърнат и останалите политически емигранти. Паница иска възмездие за убийствата в Русе и в Силистра през февруари 1887 г.28, за да може да предизвика благосклонността на Русия.
При оформяне на предложенията си Паница недооценява политическото положение в страната и състоянието на международните отношения. Той поставя като изрично условие освобождаването на Македония, с което Русия не може да се ангажира. Лансираният по-рано план от английската дипломация за завръщането на Батенберг в България среща отново съпротивата на Русия, която е подкрепяна от Франция и Германия, и е Окончателно изоставен. Реализирането му би означавало връщане назад, което в тогавашния политически момент е невъзможно. Паница включва в бъдещото правителство различни по възгледи дейци, които трудно биха взаимодействували помежду си. Освен това той преувеличава броя на политическите сили, които стоят зад неговите идеи, особено на някаква фиктивна Народна партия. Условията, които Паница предлага на руската дипломация, са илюзорни и в действителност не могат да бъдат реализирани. Самият той се ползва с шумната слава на авантюрист и е известен с непостоянството си.
27 Авантюри русского царизма в Болгарии, М., 1935, с. 60—61.
28 Пак там, с. 60, 62—64.
Руската дипломация отклонява предложенията и прекъсва преговорите с Паница, като предпочита четническите действия на Набоков29 и Боянов през декември 1887 година. Тя обаче не възпира зараждащото се съзаклятие, което по-късно ще се развие като твърде опасно за режима в България политическо сътресение. Въпреки липсата на външна подкрепа Паница не се отказва от намеренията си, като междувременно участвува във финансирането на редактирания от Д. Ризов вестник „Христо Ботйов", насочен срещу политиката на Фердинанд и Стамболов. Първият брой на вестника е конфискуван, а Ризов е осъден на две години затвор поради обида на княза.
Контактите между Колобков и Паница не са прекъснати, като особено се засилват през септември 1889 година. Повод за това е подготвяната сделка между военното министерство и Колобков за 30 000 руски пушки „Бердан". Посредник при преговорите е Паница. Въпреки че сделката не се осъществява, двамата кореспондират чрез шифровани писма и се срещат в София, като за прикритие им служи търговията с вино. От своя страна Колобков поддържа връзка с М. Якобсон — Драгоман на руската легация в Букурещ, а преди това иа консулството в Русе80. На заговора започват да симпатизират и част от офицерите, които изпитват тревога и несигурност след проведения през пролетта на 1888 г. процес срещу майор Попов — по-рано привърженик на княз Батенберг, герой от Сръбско-българската война 1885 г. и деец от контрапреврата 1886 година81.
Паница и Колобков се срещат в София през декември 1889 г., като отново разглеждат условията за смяна на княза и правителството32. До конкретно решение не се стига, като всичко остава само проект. Паница обаче започва да проявява явна непредпазливост и не се въздържа от публични изявления. Той има обичай на обществени места — кафенета, кръчми и на улицата, да се изразява твърде свободно и с осъдителни думи спрямо княза и първия министър. Хвали се, че ще вдигне пред двореца 50 бесилки, начело на които ще виснат Фердинанд и Стамболов33. Още от времето на подготовката на Съединението Паница споделя пред Д. Николаев, че само с трима черногорци е в състояние да влезе в конака, да плени пашата и да провъзгласи Съединението. Министър-председателят познава добре буйния му характер и първоначално не отдава голямо значение на думите му. По-късно обаче Стамболов преценява, че може да използва случая за своите политически цели.
В началото на 1890 г. Паница вече проявява определена активност. На 9 януари той обсъжда заговора с подпоручик Ал. Ризов в бръснарницата „Червения рак" и с майор Паприков в сладкарница „Панах". Заговорниците се събират в хотел „Витоша", чийто притежател е Т. Арнаудов34.
29 Авантюри русского царизма.. ., с. 64—68.
30 Документи из секретните архиви на руското правителство. С., 1893, с. 234; Б и м а н А. Стамболов, С., 1896, с. 141; С л а д к а р о в, Н. Майор Коста Атанасов Паница, с. 56.
31 Грънчаров, С. Пое. съч., с. 145—146.
32 С л а д к а р о в, Н. Майор Коста Атанасов Паница,' с. 56.
33 Б и м а н, А. Пое. съч., с. 142; Страшимиров.А. Диктаторът, кн. З, С,, 1935, с. 44.
Паница знае, че князът и правителството са известени за действията му, и предприема прибързани стъпки. На 12 януари заедно с Ал. Ризов и Т. Арнаудов той заплашва с оръжие подполковник Ст. Кисов — военен комендант на София, и д-р Мирков — главен лекар на армията. Паница иска Кисов да вдигне под тревога или да му предаде Софийския гарнизон за провеждане на акцията, но среща отрицателен отговор. Кисов и Мирков са членове на съзаклятието, но се разколебават, като първият своевременно съобщава за инцидента на военния министър полковник Сава Муткуров, а той — на Стамболов36. Тази акция е необмислена, импулсивна постъпка, която е използвана като повод за контрадействия от страна на режима.
Правителството, което е известено за заговора, вече намира за нужно да се намеси. Стамболов решава, че е дошло времето да се арестува Паница, а неговият заговор да прерасне в политически процес, който да се използва за вътрешно и външнополитическо стабилизиране на режима.
Със заповед на военния министър от 19 януари 1890 г. се отстранява от длъжност постоянният член на Главния военен съд майор Паница и се арестува „до особено разпореждане" с лаконичното обяснение:
„неприлично поведение на публични места и нападение с думи на върховната власт"36. На следващия ден Паница е арестуван от двамата бивши членове на съзаклятието подполковник Кисов и софийския градоначалник Басмаджиев, придружени от стражари. След това в дома му влизат за обиск Стамболов и П. Славков. Арестувани са също ротмистър Д. Татев, подпоручик Ал. Ризов, Д. Яблански, Д. Ризов, Т. Арнаудов и Ст. Матеев37.
На 25 януари е назначена комисия по разследване на делото с председател командира на Първи пеши софийски полк майор Кутинчев. В края на месеца Паница и съучастниците му се уволняват в запаса, без да се освобождават от съдебно дирене. По-късно следват нови арести. На 23 февруари е арестуван руският поданик Порфирий Колобков. На 2 и 12 март се привличат за обвиняеми поручик Димитър Стаменов и ротмистър Христо Чавдаров. Всички са обвинени в заговор с цел да се извърши държавен преврат38.
След съставянето на Особен военен съд на 16 април 1890 г. по делото на майор Паница под отговорност са подведени всички по-горе посочени лица, както и капитаните Е. Моллов, А. Кисимов, подпоручик Ив. Стефанов и гражданинът П. Кисимов. За председател на Особения съд е назначен началникът на Генералния щаб подполковник Рачо Петров39. Когато е нужно, той веднага оглавява подобни инстанции — както след потушаването на офицерските бунтове през февруари 1887 г.,
34 ЦДИА, ф. З, оп. 1, а. е. 150, л. 216, 220; Г а н ч е в, Д. Спомени за княжеското време, с. 158—159.
35 Б и м а н, А. Пое. съч., с. 142—143; М а р и н о в, Д. Стефан Стамболов и новата ни история, С., 1909, с. 616—617.
36 ЦВА, ф. 1, on. 5, а. е. 95, л. 12.
37 Б и м а н, А. Пое. съч., с. 144; М а р и и о в, Д. Пое. съч., с. 617—618. 620.
38 ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 24, л. 18, 23—24, 27.
39 П а к т а м, ф. 1, on. 5, а. е. 97, л. 209. 225.
така и в повечето политически процеси през Стамболовия режим.
Делото се гледа от 8 до 17 май 1890 г. от следния състав на военния съд: председател — майор Драндаревски, членове — майорите Маринов, Н. Петров, Андреев и Цончев, военен прокурор — поручик Димитър Марков. Служебен защитник на Паница е капитан Беров, а втори защитник — адвокатът Илия Вълчев40, и двамата цанковисти. Преди това д-р Константин Стоилов отказва да пледира в полза на майора41. Паница, Колобков, Арнаудов и Ал. Ризов са подведени под отговорност по т. 49, 55 и 57 от Отоманския закон, като обвинителният акт е предоставен предварително на адвокатите42. Вълчев отхвърля обвиненията като недоказуеми, но не е оставен да се изкаже и е изгонен от залата за обида ни прокурора. Капитан Беров се опитва да обясни действията на Паница с това, че са извършени в пияно състояние, но самият майор заявява пред съда, че наистина е имал намерение да извърши държавен преврат. Той посочва имената на свои съучастници, между които са намиращите се на свобода подполковник Кисов и д-р Мирков43.
Съдът задава на майор Паница девет въпроса за доказване на вината му. Пет са разрешени утвърдително и четири — отрицателно. По първи, втори, трети, четвърти и седми въпрос майорът се признава за виновен: в споразумение със служещи в руската мисия в Букурещ с цел извършване на държавен преврат, в организиране и ръководене на заговор за сваляне на княза и министрите, в пристъпване към изпълнение на заговора на 11 срещу 12 януари 1890 г. заедно с подпоручик Ал. Ризов и Т. Арнаудов, заплашване с оръжие на подполковник Кисов и д-р Мирков да вземат участие в изпълнението на заговора, който по независещи от него причини не може да осъществи. По петия, шестия, осмия и деветия въпрос съдиите го оправдават: в това, че той е замислял преврат с цел да убие княза и министъра, че не се е отказал от намеренията си след 11/12 януари 1890 г., че със заплахи е предлагал на софийския комендант да вземе участие в заговора със състава на гарнизона44.
На този процес, както и в съпровождащата го кампания от страна на правителствения печат се набляга предимно върху връзките на Паница с царската дипломация и с емигрантските кръгове, като се преувеличава ролята им в заговора. Въпреки последвалите присъди обаче прокурорът не може да подкрепи с доказателства обвинението, че Паница получава подкрепа от руското правителство45.
Присъдата по делото е обявена на 17 май 1890 г., като с нея се осъждат следните лица: майор Коста Паница — на смърт чрез разстрел, руският поданик Порфирий Колобков — на 9 години обикновен затвор, подпоручик Александър Ризов и Тодор Арнаудов — 6 години
40Сладкаров, Н. Майор Коста Атанасов Паница, с. 57—58.
41ЦДИА, ф. З, оп. 6, а. е. 126, л. 88.
42П а к т а м, on. 1, а. е. 150, л. 217, 223; on. 6, а. е. 125, л. 3.
43ЦВА, ф. 1, on. 5, а. е. 97, л. 288,303, 326; а. е. 228, л. 289; Сладкар о в, Н. Майор Коста Атанасов Паница, с. 58.
44 К и с и м о в, П. Майор Коста Атанасов Паница, Букурещ, 1890, с. IV—V.
45Грънчаров, С. Пос. съч., с. 162.
обикновен затвор, ротмистрите Христо Чавдаров и Димитър Татев, капитаните Евстати Моллов и Асен Кисимов — на 3 години обикновен затвор, подпоручик Иван Стефанов — 5-месечно задържане на гаупвахт, а поручик Димитър Стаменов, капитан Никола Ножаров и гражданите Димитър Марков Яблански, Стефан Матеев, Димитър Ризов и Пантелей (Пандели) Кисимов се оправдават по недоказаност46. Съдът дава препоръка на Паница за помилване — 15 години затвор, но той отказва да стори това пред княза47. Като юрист той подава прошение в началото на юни до Главния военнокасационен съд, като протестира срещу присъдата и заявява, че съдът е превишил правата си. Подобни молби пишат и останалите осъдени по делото, но всички са оставени без последствия48.
Князът има право да помилва майор Паница, но Стамболов не препоръчва това. Първият министър организира и ръководи лично работата по делото, като смята, че съдът трябва да съди не според фактите и доказателствата, а според политическите убеждения на подсъдимите. Подобен възглед се прокарва и в други политически процеси през Стамболово време, който силно уронва престижа на българското съдопроизводство49. Дори верни поддръжници на режима се съмняват в обективността на българското правосъдие50.
При започването на процеса Фердинанд се отдалечава от столицата, като последователно пребивава в Пловдив, Евксиноград и Русе. Въпреки че Паница отказва да подаде молба за помилване, князът още не се решава да одобри смъртната присъда. Той демонстрира неохота при подписването на присъди, модел, който прилага по-рано след процеса срещу майор Попов, както и впоследствие. Присъдите могат да го направят непопулярен в обществото и особено в армията и той се стреми да насочва евентуалното недоволство единствено срещу първия си министър51.
Под натиска на Стамболов Министерският съвет нарежда на полковник С. Муткуров да даде мнение за ходатайството на военния съд. В доклад до Фердинанд от 14 юни 1890 г. военният министър възразява срещу ходатайството на съда за отменяне на смъртната присъда над Паница, като смята, че неизпълнението на присъдата ще поощри враговете на правителството и княза52.
Фердинанд вече може да постави своя подпис върху смъртната присъда. Това става на парахода „Крум" при Лом паланка, когато вече е потеглил към Ебентал (Австро-Унгария), за да е далеч от напрежението, което може да обхване обществеността след изпълнението на присъдата53. На 16 юни 1890 г. в 10 ч и 5 мин е разстрелян майор Паница зад местността „Лагера" край София54.

46ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 24, л. 90; а. е. 25, л. 132—145; ф. 1, on. 5. a. e. 97, л. 225.
47 Р а л е в, М. Пое. съч., с. 99.
48ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 25, л. 4—15, 17—23, 105—129.
49Грънчаров, С. Пое.. съч., с. 162—163.
50ЦДИА, ф. 1599, on. 1, а. е. 1364, л. 6.
51Грънчаров, С. Пое. съч., с. 147, 163.
52 ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 25, л. 146.
53Ма р и н о в, Д. Пое. съч., с. 625—626; Г р ъ н ч а р о в, С. Пое. съч., с. 163.
54ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 25. л. 143, 147.
Процесът срещу майор К. Паница и последвалите го присъди са използвани от министър-председателя Ст. Стамболов като повод за разправа с политическата опозиция и за външнополитически успех. При четенето на обвинителния акт се смятат за виновни емигрантите Др. Цанков, Ал, Людсканов, П. Станчев и други за участие в Паницовия заговор, но за това не са представени никакви доказателства. Намиращият се във Виена Людсканов заявява пред кореспондент на в. „La Nation" от 2 юни 1890 г., че процесът е едно беззаконие, но заговорът е организиран единствено от Паница55.
По този начин емигрантските кръгове се разграничават от участие в това дело, като само се солидаризират с него в името на общата борба срещу режима.
Веднага след разкриването на заговора Стамболов споделя с английския консул в София 0'Конър намеренията си да привлече под отговорност и лидера на зараждащата се Демократическа партия — Петко Каравелов, но няма доказателства56. Английският дипломатически агент винаги предварително е уведомяван от българското правителство и одобрява всички негови действия и прояви, особено когато са насочени срещу Русия. Така е и след присъдата над К. Паница57. По време на съдебния процес в София е арестуван капитан Петко Киряков. Той е обвинен, че е дошъл да събере „харамии" за освобождаването на майора58.
Процесът е използван и за назидание на неудобния офицерски състав. На 18 юни 1890 г. със заповед на военния министър се предупреждават всички офицери и долни чинове да не се занимават за в бъдеще със заговори и политически преврати, а изключително със службата си59. След разкриването на заговора няколко военни лица емигрират, но не така масово, както след събитията в Русе и Силистра през 1887 година60. Изпълнението на смъртната присъда предизвиква чувство на несигурност сред част от офицерството. Предмет на техните опасения е Стамболов, а не князът. Това все повече накланя военните към орбитата на Фердинанд. Последствията от разкриването на съзаклятието му дават нови възможности да продължи усилията си за привличане на офицерите, за разлика от Стамболов, чието управление до края си остава полицейско".
Още през февруари 1890 г. българското правителство решава да преобрази вътрешното сътресение от заговора в театрален външен успех. Той е нужен за неутрализиране на недоволството сред обществеността, предизвикано от непризнатото положение на княза и липсата на реално подобрение на положението на българското население в пределите на Турция. В разговори със западни дипломатически представители Ст. Стамболов утвърждава, че режимът е стабилен и е в състояние

55ЦДИА, ф. З, оп. 6, а. е. 125, л. 77.
56С а з д о в, Д. Демократическата партия в България 1887—1908 г., С., 1987, с. 33.
57П а н т е в, А. Англия срещу Русия на Балканите (1879—1894), С., 1972, с. 203.
68 Р а л е в, М. Пое. съч., с. 99.
58 ЦВА, ф. 1, on. 1, а. е. 59, л. 226.
60Митев, Т. Генерал Георги Вазов, С., 1983, с. 52.
61 Грънчаров, С. Пое. съч., с. 163—164.
ние да се справи с вътрешните затруднения, че политиката му е изгодна за западните сили и си заслужава да бъде поддържан. Навсякъде той изтъква опасността от офицерите, като използва заговора на Паница като един от доводите в изпратената през юни 1890 г. нота до султана62 с копие до великите сили за назначаването на двама български владици в епархии в Македония. Това е ултиматум, на който Стамболов много залага. Резултатите от процеса са използвани като аргумент и през изборната кампания през септември.
Процесът по делото на майор Паница е предмет на оживени разисквания в чуждия печат. Вестта за екзекуцията се разнася бързо и намира различен отзвук. Един от Паницовите сподвижници — Пандели Кисимов, събира, превежда и издава в отделна брошура 22 статии, напечатани в задграничния печат. Европейските вестници поместват дълги, повечето уводни статии, в които се изказва възмущение. Само виенските63, германските61 и турските вестници подкрепят княза и правителството за решителността им или премълчават събитията. Петербургските официози окачествяват процеса като „комедия", а заговора — като „глупост". Те отчитат, че това е формално убийство, и го сравняват с разстрелите от февруари 1887 година. Обвиняват Стамболов и Фердинанд в инсцениране на процеса65. Руският посланик във Виена граф Шувалов бърза да заяви, че „екзекуцията на Паница предизвиква ужасно впечатление в Русия"66. Парижкият печат отразява целия обвинителен акт и присъдите, като нарича процеса „театър", „роман" и политическо събитие на деня. Той е описан като процес срещу руското влияние в България, който трябва да предизвика международен отзвук. Екзекуцията се смята за неоправдана и е окачествена като съдебно убийство, като се изтъква, че Фердинанд и Стамболов носят цялата отговорност67.
Процесът е отразен подробно и от лондонския печат. Той признава необходимостта от екзекуцията, но след изпълнението й ентусиазмът охладнява. Порицава се князът, загдето се измъква и заминава за Виена по време на разстрела. Изтъква се, че престижът и положението на монарха и на Стамболов ще бъдат заздравени от този процес68. Събитието е отразено подробно и от брюкселските69, женевските70 букурещките71,
62 Грънчаров, С. Пое. съч, с. 164.
63 Neue freie Presse, 10. V. 1890; Fremdes Blatt, 14. IV.; 30. VI. 1890.
64 Frankfurter Zeitung, 10. V. 1890; Preussiche Zeitung, 13. V.; 30. VI., 3. VII. 1890;
Kolnische Zeitung, 7. VII. 1890.
65 Мир, 16 юни 1890; Гражданин, 17 юни 1890; Новости, 18 юни 1890.
66Пантев, А. Пое. съч., с. 246.
67 La Nation, 23. V., 30. V., 30. VI. 1890; Evenement, 21. V. 1890; Le Matin, 31. V. 1890;
Le Figaro, 30. V., 31. V., 30. VI. 1890; La Republique francaise, 30. V., 31. V., 18. VI. 1890.
68 The Times, 31. V., 30. VI. 1890; The Daily Chronicle, 30. VI. 1890; The Morning post. 30. VI. 1890.
69 La Chronique, 25. V. 1890; L'independance Belge, 30. V. 1890; Le journal de Bruxelles. 30. V. 1890; L'etoile Belge, 30. V. 1890; La reforme de Bruxelles, 29. VI. 1890. 70Le journal de Geneve, 30. V. 1890.
пражките72, белградските73 и триестките74 официози.
Европейският печат разглежда заговора като проект, а след предложеното от военния съд помилване на Паница никой не очаква изпълнението на присъдата. Този акт се смята за безполезен, като само при общ бунт може да се прибегне до такава жестокост. Преобладават мненията, че с помощта на процеса тронът и режимът се стремят да закрепят властта си във вътрешен и международен план. Има и противоположни виждания. Букурещкият вестник „Adeverul" от 19 юни 1890 г. пише, че „отсега нататък в България ще се освети една епоха на смутове и насилия, краят на които не може да се предвиди". Печатът е единодушен по повод на разстрела. Според него това действие е политическо убийство, съдебно убийство, формално убийство, лично отмъщение и в него се отрича ръката на правосъдието. Тези мнения предизвикват голям интерес в княжеския двор. Фердинанд нарежда да му бъдат сортирани и предавани изрезки от коментарите на европейските вестници.
Коментарите по повод на процеса и смъртното наказание на Паница в България са неблагоприятни за княза и правителството. Само правителственият официоз „Свобода" одобрява действията на съда75,. а верните поддръжници на режима смятат, че с това може да се постави на международното поле българският въпрос76. Още преди да започне разглеждането на делото, се разпространява мнението, че Паница ще бъде осъден на смърт77, но след препоръката за замяна на присъдата с 15 години затвор се смята, че той няма да бъде разстрелян. Последствие от процеса е и възникналата на 4 юни 1890 г. криза в правителството. От кабината излиза министърът на външните работи и изповеданията Г. Странски. Той е съратник на Паница от времето на борбата за Съединението и напуска поста поради несъгласие с присъдата78. След екзекуцията на майора — на 25 юни 1890 г. — е намерен позив, поставен на неговото лобно място, в който се отправят заплахи срещу Стамболов и княза79. Това явно е дело на сподвижници на Паница, но общо в страната не се забелязват други външни признаци на недоволство80. По-късно много от съвременниците ще твърдят, че участието на бившите Паницови хора Халю, Талю и Боне Георгиев в убийствата на Стамболов и Хр. Белчев е отмъщение.
Заговорът на майор Паница през 1890 г. има елитарен характер и носи елементите на военен заговор, а не на организирано движение. Той съществува по-скоро като замисъл, отколкото като конкретна организация, като се намира в началния си стадий и едва ли е щял да напредне повече. На една част от участвуващите в него липсва какъвто и да е

71 L' Independence Roumaine, 17. VI., 19. VI. 1890; Adwerul, 19. VI. 1890; Telegraful· Roman, 20. VI. 1890; La Liberte Roumaine de Bucarest, 29. VI. 1890.
72 Narodny listy, 19. VI. 1890.
73 Ogjek, 20. VI. 1890.
75 Свобода, № 1415, 22 юли 1890.
76 ЦДИА, ф. 1599, on. 1, а. е. 1325, л. 1.
77 П а к т а м, а. е. 1527, л. 1.
78 Грънчаров, С. Пое. съч., с. 164—165.
79 ЦВА, ф. 1930, on. 2, а. е. 38, л. 2—10.
80 Грънчаров, С. Пое. съч., с. 163.
било опит в подобно начинание, а също и желание да се доведе докрай опасното дело, което са започнали. Самият майор Паница е типичен пример на поведение на личност от тази епоха, характерно за която е променчивостта на възгледите в класовите и политическите среди.
Процесът, последвал този заговор, е политически. Той е замислен от Стамболов, за да превъплъти вътрешното сътресение във външнополитически успех. Той трябва да заздрави накърнения престиж на правителството и да сплаши политическите му противници. Малко вероятно е обаче политическата стабилност на правителството да се засили по този начин. Консолидацията на Стамболовия режим върви успоредно с разрастването на политическата криза, чиято кулминация е този процес.
Екзекуцията на Паница е политическо убийство, което възбужда още повече духовете и вдига много шум. Тя е порицана от голяма част от българската и европейската общественост. Доказва обаче и това, че князът и неговият пръв министър не могат да бъдат нападани безнаказано.
През Стамболовото управление се прави пробив в развитието на българската буржоазна демокрация, поставя се началото на физическа разправа с политическите противници, ограничават се конституционни свободи и се преследва интелигенцията. За да постигне поставените си политически цели, режимът не се спира пред нищо — партизански процеси, екзекуции, несъществуващи заговори, фалшифициране на документи. Освен процеса по делото на Паница през този период са заведени много други, които преследват подобни политически цели. Процесите срещу П. Каравелов, Ек. Каравелова, майор Попов, Ив. Славейков, Д. Ризов, Св. Миларов, К. Попов, Т. Георгов, Ал. Карагюлев, Тр. Китанчев, митрополит Климент (В. Друмев) и други са красноречиво доказателство за това.

1 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

Как жизнь? И кстати.. есть мега предложение по порталу http://www.Pi7.ru и ...

Думаю вам понравится у меня.

[url=http://www.pi7.ru/video/135-kakaya-zh-neopytnaya-dostalas-mne.html]Видео девочек[/url]
[url=http://www.pi7.ru/video/134-igra-do-orgazma.html]видео юных[/url]

2 февруари 2010 г., 7:36  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница