Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.
Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година
Цочо Билярски
На 31 август 1924 г. в местността “Лопово”, над с. Сугарево в Пирин планина е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) Тодор Александров, на път за конгреса на Серския революционен окръг.Заедно с него пътува и другият член на ЦК ген. Александър Протогеров, но по него никой не стреля.Той остава жив, но с подозрението, че това не е случайно.
Преките извършители на убийството на Т.Александров и на телохранителя му, Пандо Зафиров, Щерю Влахов и Данчо Вретенаров са убити, а няколко дни след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов.Избити са и редица представители на левицата в македонското движение.Следите водят към ген. Александър Протогеров, който също е убит на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов.По този повод на 15 юли 1928 г. е отпечатано следното комюнике:
”Миналия конгрес на ВМРО даде мандат на новия Централен комитет избран от него, да издири и накаже останалите виновници по убийството на Тодор Александров.В пряка връзка с това решение е извършеното на 7 т.м убийство на Ал. Протогеров.И други висши интереси на македонското дело направиха наложителна взетата на 7 т.м. наказателна мярка.Последната е аналогична с наказанието на бившия член на Центр[алния] к[омите]т П.Чаулев, което бе заповядано да се извърши от Ал. Протогеров, даже без да е имало каквото и да е конгресно решение за това.За станалото на 7 т.м. ще се даде мотивирано обяснение на конгреса на ВМРО, който единствено е властен да съди деяния от тоя род, прямо засягащи най-върховните интереси на организацията.
Член на ЦК на ВМРО: Ив.Михайлов.”
Седмият общ редовен конгрес на ВМРО, открит на 21 юли 1928 г. в с.Крупник, Горноджумайско излиза с резолюция по смъртното наказание на ген. Ал. Протогеров, с което се одобрява взетото от Ив. Михайлов решение и като е ли вече всичко е ясно.Наказани са виновниците за убийството на Т. Александров, довело до най-сериозната криза в македонското освободително движение.
Излязлата огромна литература по въпроса, както и публикуването на нови документи, вместо да потвърдят наложилото се мнение за злодеянието, поставят редица нови въпроси, които засега трудно могат да намерят отговор на въпроса кой стои зад убийството на Т. Александров?
Досега в литературата съществуват няколко версии по заговора: личните мотиви на ген. Александър Протогеров в съдружие с Алеко Паша и Георги Атанасов;ген. Александър Протогеров в съдружие с горните двама като оръдия на правителството на проф. Александър Цанков, за когото Т. Александров става опасен противник не само след подписването на Майския манифест от 1924 г., но и като несъгласен с линията на правителството към подобряване на българо-югославските отношения;Комунистическият интернационал (КИ) съвместно с Българската комунистическа партия (БКП), довели първо до дискредитиране на Т. Александров с публикуването на Майския манифест.Но от документите на БКП и КИ е видно, че техния интерес е главно да привлекат ВМРО, ръководена от Т. Александров на своя страна за осъществяване на световната социалистическа революция.След като не успяват в тази насока, те започват да се стремят не към физическото му ликвидиране, а към политическото му дискредитиране както в средите на македонското движение, така и пред българското правителство и пред подкрепящите го в чужбина политически и държавни дейци.Тази теза се подкрепя с документация и литература, представяща ген. Ал. Протогеров, Петър Чаулев, Алеко Василев Пашата, Георги Атанасов, Георги Занков и Арсени Йовков като представители на оформящата се левица в македонското революционно и легално движение.Присъствието на посочените дейци в една група просто буди редица недоумения и въпроси при едно задълбочено проучване на дейността на всеки един от тях.
В подкрепа на версията за ролята на правителството на проф. Ал.Цанков през последните години стана известно и изказването на ген.Иван Вълков, че зад убийството на на Т. Александров стои Военният съюз, тясно свързан с правителството.В литературата и в дневника на Иван Михайлов се прокрадва още една теза за съмнения около личността на Ив.Михайлов, без изобщо да са убедителни мотивите за нея.Тезата за личните мотиви на заговорниците също не не бива да се изоставят, тъй като е известно, че до 31 август 1924 г. Т.Александров е в много обтегнати отношения с ген. Ал.Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов и в много отношения той става опасен за тях, което може да се премахне само с физическото му ликвидиране.Още повече, че са известни неговите сериозни критики и обвинения към тримата.
В настоящата публикация са включени три** изключително важни и почти неизползвани документи около заговора и убийството на Т.Александров.Първият документ е писмените показания на ген.Александър Протогеров на 3 септември 1924 г. пред следствената комисия, назначена от IV редовен конгрес на Серския революционен окръг, по убийството на Т.Александров.Втория документ е окръжно писмо от ЦК на ВМРО, подписано от ген. Ал.Протогеров на 13 септември 1924г., с което официално се съобщава за убийството на Т.Александров.Третият документ е писменото изложение на Георги Занков до членовете на Илинденската организация в България по убийството на Т.Александров и другите пострадали при тази кървава междуособица, писано през декември 1924 г.
Трите документа, макар и в неокончателна степен ще дадат нов материал за размишления върху въпроса за заговора срещу бележит български революционер, въпрос, който се нуждае от още изворов материал, за да може историческата наука да се произнесе окончателно.
Показанията на ген. Протогеров са изпълнени с много противоречия, неточности и премълчавания на известни факти, което прави впечатление и задълбочава още повече подозренията.Третият документ, автор на който е един от ръководителите на Илинденската организация в България и бивш участник в революционното движение Георги Занков е изпълнен с много факти, разсъждения върху тези факти и документи, в много случаи и доста тенденциозно представени, поради позициите на Занков.Но като извор за станалите събития той може да бъде първокласен, още повече че Занков е не само наблюдател, но и активен участник в тях и по една случайност остава жив след разигралата се кървава разправа.
Въпреки, че с тези документи се правят редица уточнения на фактите и събитията от края на август и началото на септември 1924 г., прекалено субективното им интерпретиране прави случая още по-заплетен.Но така също трябва да подчертая, че те дават възможност да започне едно ново документално разследване по този важен момент от българската история, който не само нанесе незаличими рани в македонското легално и революционно дело, но и даде възможност на редица външни фактори да се намесят в него и то не в положителния смисъл на думата.
**Документите са публикувани цялостно на страниците на “Известия на Държавните архиви”, бр.75/2000 г., така както са запазени в Централен държавен архив и Българските архиви при Народната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”.Осъвременен е частично правописът.
В […] квадратни скоби са поставени допълнените думи и букви, както и доразкритите съкращения.
ЛИТЕРАТУРА
Тодор Александров.Живот легенда.Съст.Ц.Билярски, С.,1991, 26-28.
Кр.Гергинов, Ц.Билярски.Из архивното наследство на Тодор Александров, Известия на държавните архиви, кн.60, 1990, 206-207, 275-283.
Ц.Билярски.Генерал Александър Протогеров за убийството на Тодор Александров, Македония, кн.2, 1994, 1824.
Ц.Билярски.Още за убийството на Тодор Александров, Македония, кн.7, 1994, 79.
Ц.Билярски, Непубликуван дневник и автобиография на Иван Михайлов, Македонски преглед, XXI, кн.3, 1998, 91-114.
Д.Добринов,Последния цар на планините.Биографичен очерк за Тодор Александров, 1881-1924.С.,130-134.
Д.Добринов,Тодор Александров-легендарния водач на ВМРО, Ст.Загора, 1994, 43-47.
Сл.Иванов,Тодор Александров и македонското освободително движение, Виена, 1924.
Г.Марков,Камбаните бият сами.Насилие и политика в България 1919-1947.С.,1994, 34-97.
Ив.Михайлов,Избрани произведения.Съст.Кр.Гергинов, Ц.Билярски, С., 1993, 213-248.
Ив.Михайлов,Спомени.III.Освободителна борба 1924-1934.Лувен, Белгия, 1967, 25-51, 677-838.
Ив.Михайлов,По трънливия път на македонското освободително дело,Съст.Кр.Гергинов, Ц.Билярски, Ст.Загора, 1998, с.85.
К.Палешутски,Македонското освободително движение след Първата световна война (1918-1924).С., 1993, 245-254.
Заговорът против Тодор Александров.По данни на Вътрешната македонска революционна организация, 1924.
Защо бе убит Александър Протогеров.Светлина върху събитията от 1924 и 1928 год.По данни на Вътрешната македонска революционна организация.С.,1992.
Истината върху кризата във ВМРО.Август 1929.
Трите дела.Прага-Табор-Виена-Милано.Страници от борбата на Македония.По данни на ВМРО.Б.м.Бл.
Изменниците на македонското дело.Прага, 1926.
След злодейството.Шест месеца от убийството на Александър Протогеров.Материали и бележки от В.Пундев.С., 1992.
БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917-1946). Т.I-II.Съст. Ц.Билярски, И.Бурилкова, С., 1998-1999.
Македонский вопрос в документах Коминтерна. Т.I, Част 1: 1923-1925 г.,Сост. Л. Жила, В.Поповский, Скопjе, 1999.
36 години във ВМРО.Спомени на Кирил Пърличев, Съст. К.Пърличев.С., 1999.
Из отношенията на Александър Протогерова и Тодор Александрова.Свобода или смърт, г.V, бр.93, 94, 95, 97, 17 май-15 юли 1929.
Поведението на Александър Протогеров, когато Тодор Александров биде убит.Свобода или смърт, г.V, бр.96, 1 юли 1929.
“Опроверженията”.Свобода или смърт, г.V, бр.98, 1 август 1929.
Александър Протогеров през очите на неговите “почитатели”.Свобода или смърт, г.V, бр. 98, 1 август 1929.
Истинското мнение за Александър Протогеров на днешните му “почитатели”.(Епизоди от споровете във ВМРО преди убийството на Александър Протогеров).Свобода или смърт, г.V, бр.99, 15 август 1929.
Цочо Билярски
На 31 август 1924 г. в местността “Лопово”, над с. Сугарево в Пирин планина е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) Тодор Александров, на път за конгреса на Серския революционен окръг.Заедно с него пътува и другият член на ЦК ген. Александър Протогеров, но по него никой не стреля.Той остава жив, но с подозрението, че това не е случайно.
Преките извършители на убийството на Т.Александров и на телохранителя му, Пандо Зафиров, Щерю Влахов и Данчо Вретенаров са убити, а няколко дни след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов.Избити са и редица представители на левицата в македонското движение.Следите водят към ген. Александър Протогеров, който също е убит на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов.По този повод на 15 юли 1928 г. е отпечатано следното комюнике:
”Миналия конгрес на ВМРО даде мандат на новия Централен комитет избран от него, да издири и накаже останалите виновници по убийството на Тодор Александров.В пряка връзка с това решение е извършеното на 7 т.м убийство на Ал. Протогеров.И други висши интереси на македонското дело направиха наложителна взетата на 7 т.м. наказателна мярка.Последната е аналогична с наказанието на бившия член на Центр[алния] к[омите]т П.Чаулев, което бе заповядано да се извърши от Ал. Протогеров, даже без да е имало каквото и да е конгресно решение за това.За станалото на 7 т.м. ще се даде мотивирано обяснение на конгреса на ВМРО, който единствено е властен да съди деяния от тоя род, прямо засягащи най-върховните интереси на организацията.
Член на ЦК на ВМРО: Ив.Михайлов.”
Седмият общ редовен конгрес на ВМРО, открит на 21 юли 1928 г. в с.Крупник, Горноджумайско излиза с резолюция по смъртното наказание на ген. Ал. Протогеров, с което се одобрява взетото от Ив. Михайлов решение и като е ли вече всичко е ясно.Наказани са виновниците за убийството на Т. Александров, довело до най-сериозната криза в македонското освободително движение.
Излязлата огромна литература по въпроса, както и публикуването на нови документи, вместо да потвърдят наложилото се мнение за злодеянието, поставят редица нови въпроси, които засега трудно могат да намерят отговор на въпроса кой стои зад убийството на Т. Александров?
Досега в литературата съществуват няколко версии по заговора: личните мотиви на ген. Александър Протогеров в съдружие с Алеко Паша и Георги Атанасов;ген. Александър Протогеров в съдружие с горните двама като оръдия на правителството на проф. Александър Цанков, за когото Т. Александров става опасен противник не само след подписването на Майския манифест от 1924 г., но и като несъгласен с линията на правителството към подобряване на българо-югославските отношения;Комунистическият интернационал (КИ) съвместно с Българската комунистическа партия (БКП), довели първо до дискредитиране на Т. Александров с публикуването на Майския манифест.Но от документите на БКП и КИ е видно, че техния интерес е главно да привлекат ВМРО, ръководена от Т. Александров на своя страна за осъществяване на световната социалистическа революция.След като не успяват в тази насока, те започват да се стремят не към физическото му ликвидиране, а към политическото му дискредитиране както в средите на македонското движение, така и пред българското правителство и пред подкрепящите го в чужбина политически и държавни дейци.Тази теза се подкрепя с документация и литература, представяща ген. Ал. Протогеров, Петър Чаулев, Алеко Василев Пашата, Георги Атанасов, Георги Занков и Арсени Йовков като представители на оформящата се левица в македонското революционно и легално движение.Присъствието на посочените дейци в една група просто буди редица недоумения и въпроси при едно задълбочено проучване на дейността на всеки един от тях.
В подкрепа на версията за ролята на правителството на проф. Ал.Цанков през последните години стана известно и изказването на ген.Иван Вълков, че зад убийството на на Т. Александров стои Военният съюз, тясно свързан с правителството.В литературата и в дневника на Иван Михайлов се прокрадва още една теза за съмнения около личността на Ив.Михайлов, без изобщо да са убедителни мотивите за нея.Тезата за личните мотиви на заговорниците също не не бива да се изоставят, тъй като е известно, че до 31 август 1924 г. Т.Александров е в много обтегнати отношения с ген. Ал.Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов и в много отношения той става опасен за тях, което може да се премахне само с физическото му ликвидиране.Още повече, че са известни неговите сериозни критики и обвинения към тримата.
В настоящата публикация са включени три** изключително важни и почти неизползвани документи около заговора и убийството на Т.Александров.Първият документ е писмените показания на ген.Александър Протогеров на 3 септември 1924 г. пред следствената комисия, назначена от IV редовен конгрес на Серския революционен окръг, по убийството на Т.Александров.Втория документ е окръжно писмо от ЦК на ВМРО, подписано от ген. Ал.Протогеров на 13 септември 1924г., с което официално се съобщава за убийството на Т.Александров.Третият документ е писменото изложение на Георги Занков до членовете на Илинденската организация в България по убийството на Т.Александров и другите пострадали при тази кървава междуособица, писано през декември 1924 г.
Трите документа, макар и в неокончателна степен ще дадат нов материал за размишления върху въпроса за заговора срещу бележит български революционер, въпрос, който се нуждае от още изворов материал, за да може историческата наука да се произнесе окончателно.
Показанията на ген. Протогеров са изпълнени с много противоречия, неточности и премълчавания на известни факти, което прави впечатление и задълбочава още повече подозренията.Третият документ, автор на който е един от ръководителите на Илинденската организация в България и бивш участник в революционното движение Георги Занков е изпълнен с много факти, разсъждения върху тези факти и документи, в много случаи и доста тенденциозно представени, поради позициите на Занков.Но като извор за станалите събития той може да бъде първокласен, още повече че Занков е не само наблюдател, но и активен участник в тях и по една случайност остава жив след разигралата се кървава разправа.
Въпреки, че с тези документи се правят редица уточнения на фактите и събитията от края на август и началото на септември 1924 г., прекалено субективното им интерпретиране прави случая още по-заплетен.Но така също трябва да подчертая, че те дават възможност да започне едно ново документално разследване по този важен момент от българската история, който не само нанесе незаличими рани в македонското легално и революционно дело, но и даде възможност на редица външни фактори да се намесят в него и то не в положителния смисъл на думата.
**Документите са публикувани цялостно на страниците на “Известия на Държавните архиви”, бр.75/2000 г., така както са запазени в Централен държавен архив и Българските архиви при Народната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”.Осъвременен е частично правописът.
В […] квадратни скоби са поставени допълнените думи и букви, както и доразкритите съкращения.
ЛИТЕРАТУРА
Тодор Александров.Живот легенда.Съст.Ц.Билярски, С.,1991, 26-28.
Кр.Гергинов, Ц.Билярски.Из архивното наследство на Тодор Александров, Известия на държавните архиви, кн.60, 1990, 206-207, 275-283.
Ц.Билярски.Генерал Александър Протогеров за убийството на Тодор Александров, Македония, кн.2, 1994, 1824.
Ц.Билярски.Още за убийството на Тодор Александров, Македония, кн.7, 1994, 79.
Ц.Билярски, Непубликуван дневник и автобиография на Иван Михайлов, Македонски преглед, XXI, кн.3, 1998, 91-114.
Д.Добринов,Последния цар на планините.Биографичен очерк за Тодор Александров, 1881-1924.С.,130-134.
Д.Добринов,Тодор Александров-легендарния водач на ВМРО, Ст.Загора, 1994, 43-47.
Сл.Иванов,Тодор Александров и македонското освободително движение, Виена, 1924.
Г.Марков,Камбаните бият сами.Насилие и политика в България 1919-1947.С.,1994, 34-97.
Ив.Михайлов,Избрани произведения.Съст.Кр.Гергинов, Ц.Билярски, С., 1993, 213-248.
Ив.Михайлов,Спомени.III.Освободителна борба 1924-1934.Лувен, Белгия, 1967, 25-51, 677-838.
Ив.Михайлов,По трънливия път на македонското освободително дело,Съст.Кр.Гергинов, Ц.Билярски, Ст.Загора, 1998, с.85.
К.Палешутски,Македонското освободително движение след Първата световна война (1918-1924).С., 1993, 245-254.
Заговорът против Тодор Александров.По данни на Вътрешната македонска революционна организация, 1924.
Защо бе убит Александър Протогеров.Светлина върху събитията от 1924 и 1928 год.По данни на Вътрешната македонска революционна организация.С.,1992.
Истината върху кризата във ВМРО.Август 1929.
Трите дела.Прага-Табор-Виена-Милано.Страници от борбата на Македония.По данни на ВМРО.Б.м.Бл.
Изменниците на македонското дело.Прага, 1926.
След злодейството.Шест месеца от убийството на Александър Протогеров.Материали и бележки от В.Пундев.С., 1992.
БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917-1946). Т.I-II.Съст. Ц.Билярски, И.Бурилкова, С., 1998-1999.
Македонский вопрос в документах Коминтерна. Т.I, Част 1: 1923-1925 г.,Сост. Л. Жила, В.Поповский, Скопjе, 1999.
36 години във ВМРО.Спомени на Кирил Пърличев, Съст. К.Пърличев.С., 1999.
Из отношенията на Александър Протогерова и Тодор Александрова.Свобода или смърт, г.V, бр.93, 94, 95, 97, 17 май-15 юли 1929.
Поведението на Александър Протогеров, когато Тодор Александров биде убит.Свобода или смърт, г.V, бр.96, 1 юли 1929.
“Опроверженията”.Свобода или смърт, г.V, бр.98, 1 август 1929.
Александър Протогеров през очите на неговите “почитатели”.Свобода или смърт, г.V, бр. 98, 1 август 1929.
Истинското мнение за Александър Протогеров на днешните му “почитатели”.(Епизоди от споровете във ВМРО преди убийството на Александър Протогеров).Свобода или смърт, г.V, бр.99, 15 август 1929.
Document about the Todor Alexandrov’s murder in 1924
T.Biliarsky
(Summary)
The murder of Todor Alexandrov, member of Central Committee of Internal Macedonian Revolutionary Organization strikes a blow on the Macedonian revolutionary and lawful movement.Even to this day the obscurities continue, connected to culpable revealing for murder conspiracy of that notable Bulgarian revolutionary.
In present publication are included three almos unknown documents made by gen.Alexander Protogerov’s hands member of Central Committee of Internal Macedonian Revolutionary Organization and Georgi Zankov-head of Ilinden Organization in Bulgaria.These documents are not a final answer to the intricate question, but to a great extent put in light for following researches.
публикувано от harry | 11:44
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница