неделя, 9 септември 2007 г.

Непубликувани писма на генерал Владимир Заимов

РАЙНА ЗАИМОВА и ГЕНА ТОДОРОВА
НЕПУБЛИКУВАНИ ПИСМА НА ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ЗАИМОВ

Предлаганите 40 оригинални писма, картички и донесения се съхраняват в архива на генерал о. з. Стоян Заимов. Някои от тях са изцяло публикувани или частично използвани1. Повторната им публикация се налага, за да се получи по-пълна представа за част от епистоларното наследство на генерал Владимир Заимов. Те разкриват нови факти за семейството му, както и за участието му в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Адресирани са до родителите му Стоян Заимов и Клавдия Поликарповна Корсак, до сестрите му Екатерина Стоянова Бойчева, Людмила Стоянова Чемширова, до зет му Христо Чемширов и други. Подредени са хронологично. Правописът и пунктуацията са осъвременени. Прибавеното от съставителя е в прави скоби.Бележките по текста са под линия.
През Балканската война 1912—1913 г. поручик Владимир Заимов се сражава като батареен командир на 6-а батарея от 2-ро артилерийско отделение на 8-и артилерийски нескорострелен полк в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
От писмата до близките му през този период се вижда, че войниците понасят стоически тежестите на войната и природните стихии, които надминават „зимното преминаване на Балкана" от руската армия през Освободителната война 1877—1878 г. (док. 1).
В две от писмата се изясняват подробности от боевете за Одрин, в които участвува и неговата батарея. „Не ги плаши живата сила — бият ги навсякъде, а мъртвата сила на фортовете. ... Все така не се надяваме на толкова бърз и голям успех. Дано и жертвите не са големи. Да ни узнае целият свят. Не ще ни мислят вече патагонци, ..." (док. З, 5).
Друг важен момент, разкрит* в писмата, е; отношението на поручик Заимов и на войниците към българската дипломация и командуването, които поради политическото си късогледство пропускат благоприятния момент за подписване на примирие и мир. „. . . Във всеки случай Македония, Одрин и Бяло море трябва да са наши и ние сами няма да приемем мира на нашите дипломати. . ." (док. 5; 6, 7).
Пословична е любовта на Владимир Заимов към Русия и руския народ, с която е закърмен от люлката и на която остава верен до края на живота си (док. 19, 20).
Както е известно, след успешната подготовка на 12 срещу 13 март*
1 Вж. Недев, Н. Генерал Владимир Заимов, С., 1973, с. 25, ,27; Д и .м и т р о в, Б Генерал гордост. С., 1970. с. 40.
* Датите са по стар календарен стил.
1913 г. започва щурмът на фортовата линия за превземането на Одринската крепост. В тези боеве батареята на поручик Заимов се сражава героично. Той е ранен и трябва, временно да напусне фронта. Полкът му остава на гарнизон в Одрин.
На 3 април 1913 г. се сключва примирието и след дълги протакания и остри противоречия между съюзниците на 17 май 1913 г. се подписва мирният договор.
Българското правителство и командуването не съумяват да се възползват от победите и хвърлят българския народ в братоубийствена война, която довежда до първата национална катастрофа. Някой от писмата съдържат данни за прегрупирането на. част от войските след края на Балканската война и за обстановката на фронта в началото на Междусъюзническата война, в която Владимир Заимов участвува като командир на същата батарея (док. 11, 13, 14 и 15).
На 18 юли 1913 г. огънят на Калиманските височини е прекратен, но храбрият батареен командир е тежко ранен. В писма до родителите си той описва състоянието си и разкрива отношението си към войната (док. 16, 17 и 18).
Интересни са сведенията за живота на младия офицер и на неговата избраница, а по-късно съпруга — Ана Лалева от Карлово (док; 19, 20, 21, 22, 24 и 25).
От писмо, изпратено до баща му на 30 декември 1914 г., научаваме, че в квартирата на сестра му Екатерина Бойчева са се пазели много ценни книги и документи, между които и присъдата на Стоян Заимов от 1876 година (док. 23).
През Първата световна война капитан Вл. Заимов е командир на 2-ра гаубична батарея от 1-ви гаубичен софийски полк. На 5 септември 1916 г. при атаката на Тутраканската крепост, наречена „Вердюнът на Балканите", капитан Заимов е ранен в левия крак и е изпратен на лечение в София, а по-късно в Германия (док. 26, 27 и 28),
„Капитан Владимир Заимов и батареята му се отличиха особено. Падането на форт № 8 се дължи нему" — пише в дневното донесение командирът на полка подполковник Кукурешков. За проявен героизъм в боевете при Тутракан капитан Владимир Заимов е награден с орден „За храброст".
Донесения на преките началници, до командира на 6-а нескорострелна батарея поручик Владимир Заимов през Междусъюзническата война дават сведения за придвижването и положението на противника, за местоположението на артилерийските позиции и т. н. (док. 30, 31, 32, 33).
Други, изпратени през Първата световна война до командира на 2-ра гаубична батарея капитан Владимир Заимов, съдържат конкретни сведения за грижите за оръдията, за падането на Зайчар и отстъплението на сърбите, за неговите разпореждания, за духа на войниците и грижите му за тяхното снабдяване (док. 28, 29,· 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40).
Тези писма допълват образа на този честен и безкористен воин и патриот.
СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА. ТЕЖЕСТИТЕ НА ВОЙНАТА И ПРИРОДНИТЕ СТИХИИ
Б. м., [14 януари 1912 е.]
Драга мамо,
Днес пращам и на Катя* карти от 14.1. да видим коя по-рано ще пристигне. При нас май рядко взеха да стигат писмата. Дали не пишете или нещо има в пощата, не знам. Около нас е относително спокойствие. Имахме няколко дена ужасен мраз. Сега май видяхме ужасите на войната и природните стихии. Нам на артилеристите ни е малко по-добре и е сносно, но [с] пехотата [е] ужас: „На Шипка все спокойно." Само че надминахме го. На Шипка имаше борба и затишие в действията, та можеше да се противопоставят някои решителни мерки, а у нас нищо. Сега сме обвити в снежна пелена, но времето се прсмекчи. Ви[е] какво правите и как посрещате новините. Ни[е] чакаме Хакъ-паша или някое усилено действие. Но и то е малко вероятно. Какво правят Инето2* и малкият9·? Чакали за кръщене? Мила** Катя и Кева5* как. са?
Пишете и вие по-често, че е приятно да се получава известие. Изпратете и някоя интересна книга за четене, даже 2—3. Сега само готвим. Вчера правихме палачинки! На адреса туряйте всякога село Татаркьой. Но не пишете бригадата. Пишете и 6-а не с. с. батарея6*, защото, макар да има за полка, много от писмата ми се разхождат до другата 6-а батарея (с. с.)7*, която е много далеч от нас.
Поздрави на всички ви — Владо.
Личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО И СНАБДЯВАНЕТО НА ПОЛКА
Б. м., [1 октомври 1912 г.]
Драга мамо,
Рекох да ви се обадя из тоя край, та да не би да се безпокоите, да не би да съм пропаднал из пътя си. От три деня съм при полка си, който стигнах след едно странствувание от 5 деня. Тук сме се установили доста добре, липсва малко хубавата храна, но затуй още можем да се снабдяваме с добра закуска, чай и пр. Чакаме от ден на ден да потеглим напред. Полкът е разположен до едно голямо здание, в което целият се разполага за спане. Аз заедно с един капитан юрист Петров, Мила, мисля, че го познава от Софкини, сме се настанили в най-добрата стая. И двамата сме с добра.провизия, та си угаждаме доста. Снабдих се с цяла подвижна кухня от тенждери, чайници и др. Спиртът ни принася огромна полза, а кожухът е незаменим. На него и на непромокаемия ми сламеник, който превърнах в покривка, всички завиждат. Ви[е] как сте сега? Мила дойде ли в София? От Кольо8* и Христо** имате ли някакво известие? Ни[е] уж сме наблизо, но нищо не може да се чуе за тях. Всеки ден чакаме да чуем за някоя промяна и почва да ни омръзва седението на едно място. Можете да ми
* Катя — Екатерина Стоянова Бойчева, сестра на Вл. Заимов, съпруга на Никола Бойчев. ·
2* Инето — Валентина, дъщеря на Людмила Стоянова Чемширова, сестра на Владимир Заимов.'
З* Малкия — Владимир Христов Чемширов, син на Людмила Стоянова Чемширова.
4* Мила —Людмила Стоянова Чемширова, сестра на Вл. Заимов.
5* Кева Йоцова е родена във Враца — сираче, което израства и се възпитава в семейството на Стоян Заимов.
б* He c. с. батарея — нескорострелна батарея.
7* С. с. — скорострелна батарея,
8* Никола Бойчев — зет на Стоян Заимов.
9* Христо Чемширов — зет на Стоян Заимов.
пишете на адрес: Поручик] Заимов, 8-и арт. не с. с. полк, 8-а тунджанска дивизия, друго нищо, без град.
Портретите излезли ли са хубаво, ако са излезли, изпратете ми .един. Хайде довиждане, по. скоро да се отвори и да сСгЗатвори тая пущина, че не ни се седи. ___ Влади
личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
ПИСМО ДО МАЙКА МУ, В КОЕТО СЕ СЪДЪРЖАТ СВЕДЕНИЯ ЗА БОЕВЕТЕ КРАЙ ОДРИН
Б. м., [16 ноември 1912 г.]
Драга мамо,
Днес изпращам специален човек да изпрати по пощата от Харманли четиристотин лева, които, ако не сте получили още от баща ми, може би ще да са позагаснели. Колетите от 25. IX. и 4. Х получих Днес, а писма досега съм получил само две. Пощата, вижда се, е много слаба, особено за към нас. В първото писмо пишеш, че не знаете нищо за Кольо. Пишете ми къде е сега той.
Започна много да ое говори към нас за примирие, по ние срещу Одрина продължаваме-медленното стискане на обръча. Живата им сила за нас е нищо и ние навсякъде побием навън даже и когато сме били по-малко като на 9 и 16. Х, а вилазките имса толкова неуспешни, че те май се поотказаха от тях. Само мъртвата сила на фортовете ще ни върти, та да не го вземем, и то пак защото няма заповед да атакуваме. Боят се от фортовете, а то както са наплашени, надали ще устоят. Нашето място сега е малко по на югоизток, отгдето бяхме· по-рано. И ние се надяваме да се свърши войн"ата до 15. XI, но види се, че ще продължи още· малко. Христо защо отива във Варна, а не се връща в полка си? Не е ли съвсем оздравял?'
Тук при нас нищо особено. Все старото. Засега се радваме на продуктите от колета, които хващат най-много място. Между другото мога да ви съобщя, че си имаме в батареята 2 крави, които ни дават по две кила мляко за всеки офицер. Изобщо дамазлък.
Влади
Личен архивна генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО МУ СЪСТОЯНИЕ
София, [1 ноември 1912 г..]
Драга ми мамо,
Напразно сте се безпокоили за мене. Аз съм напълно здрав и тези дни ще ходя при дивизионния лекар. Ваш покорен син
*Влади
Личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА БАТАРЕЯТАБ. м. [З ноември 1912 г.]
Драга мамо,
Понеже отдавна сме в бездействие и време много, ще ви пиша редовно, докато може. От Кольо и Христо имате ли известие? Пишете ми и вие често, че за новини сме жадни много.Много съм недоволен от ролята, която ми падна да играя. За тия работи ще приказваме по-късио. По сведенията и новините, които достигат до нас, изглежда, че няма много да се протака войната, но после пак има някои да си поседят. В деня, в който писах писмото, поч-
на бой, затова го пращам 3 дена по-късно. Останахме пак здрави н читави доста дълго из тая стрина. Тогава поне не ще бъде на къра я. Всички работи, които си взех от дома, хванаха място. Особено от кожуха се не отделям. Тук нямам никак компания, с която да си уйдисам добре. По-добре щеше да ми бъде в 4-и полк, той е и по на хубаво място, но какво да се прави, късмет. Ви[е] сега като сте събрани всички, навярно все новини ка·ю нас чакате. И; ни[е] сме далечко от главните действия и те ни доста засягат, та много се интересуваме. А лъжи колкото щеш, които чух тук.* Все таки не се надяваме на толкова бърз и голям успех. Дано и жертвите не са големи. Сега поне с гордост ще се наричаме България. Да ни узнае целият свят. Не ще ни мислят вече патагонци. Сега ям бисквити и шоколад от колета. Има останало й от старите. До сладките още не е дошло ред. Аз си пиша и седя в село, но какво ли е на другите. У нас, щом в батареята е хубаво, и ни[е] сме добре. Турците срещу ни са наплашени добре от двата боя, гдето ги счукахме, к мируват, пък и ни[е] нямаме интереси да се бием, та седим спокойно, но винаги нащрек. Щом се покажат, пак ще им смачкаме главите,. Интересувам се как са Катя, Мила, Кева, Инето и всички други познати. В интерес, макар и късни, новините пак са интересни. Поздрав на всички ви.
Влади Месец преди деня на рождението ми.
Личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.
СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИМИРИЕ И ЗА, НАСТРОЕНИЕТО НА ВОЙНИЦИТЕ
Б. м., [7 декември 1912 г..]
Драга мамо,
Получих вашето писмо с Христо от 27. Колета чрез техника получих отдавна и го опа-пахме вече. Аз мисля, че, писах, че е получен , но може да не е стигнало писмото. Тия дни очакваме важни промени, които или ще донесат мира, или ще ни хвърлят в крайния огън, но тежко на победените тогава. Разказват, че на Люлебургаз още не са успели да заровят. всички турци, че след Одрин и Чаталджа ще бъде грозна касапница, че няма и къде да бягат Нашите войници почват много да се раздразняват от чакането и ще станат цели зверове. Сега сме на почивка в едно село много гъсто натъпкани. Ходим от време на време на дежурство на линията н чакаме. Постоянно чакаме денем да стъмни, вечер да съмне, да дойдат вестници, да дойдат писма, да мине българският трен през Одрин, който поне ни пуска по някой пресен вестник. Ходим си по гости из близките села, а отскоро почнахме и учение. Местата са много живописни и времето е много хубаво, топло, ясно, само че винаги малко влажно и ни[е] си носим постоянно кожусите и шинелите. До преди някое време се указа, че повечето са от настинка, а не от прилепчива болест. Сега сме здравословно всички доста добре. Изпратете ми една карта на Балканския полуостров, малка, от новите, карта на театъра на войната, за да проверяваме По нея новините. Ни[е] имаме само големи подробни карти, които не са удобни за тая работа. Писах ви една карта да ми пратите, някои вестници или списания от чужди страни — руски и френски, които би могло да ни интересуват в тия време на. Навярно догдето дойде писмото, вече ще бъде. известно мир ли ще имаме или война, и ще се. съобразите с това какво да ми пратите. Писах за 20, наверно сте доволни, да много яма, защото ни[е] тук не получаваме, а пленници и бегълци разправят, че в тая нощ турските войници викали· „хайде гит" отива вече· Одрина, да си вървим и ние вече.Нашите крепостни гранати са падали до центъра на града. Имаше и пожари. Ако се поднови, те да му мислят. Изглежда, че на тях по не им се ще подновяването, защото досега поне не са опарени. Хайде сега да ви кажа довиждане· За Мила да ми телеграфирате. Владо .
Личен архивна генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис. * Не се чете.
СЪДЪРЖА КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
Б. м„ [7 декември 1912 г.]
Драга мамо,
Откак взе да се говори за мир, грозна скука ни налегна: Почваме да гледаме на работата и нарядите вече като на нещо излишно. Или да се свършва по-скоро и да си вървим мирно, или да ни казват да се впуснем и с един удар да ги смачкаме тия кучета, гдето ще се опират. Лишенията почват да изтезават май войниците и пложението ни, което и сега не е цветущо, почва да става май опасно. Много дълго .не сме подготвени да траем. Едно ни само утешава, че и врагу "не е по-добре. Днес сутринта, 7 деня преди рождението ми, се спусна слух, че примирието било вече свършено, но следобед бумтенето на оръдията го опровергаха. Пак ще пиша, че което писмо стигне, на него да ми отговорите, че не можах да разбера защо Христо остава във Варна, а не в полка си и къде е Кольо. А ни[е] чухме тревожни слухове за неговия полк. Тук дохожда фотографът Карастоянов и мойта батарея я фотографира. Ако се върне в София раничко и запази снимките добре, можете да видите там милостта ми. Фотографията я получих. Намирам, че сме излезли много добре. Ти малко по-млада в лицето си, само аз даже никога не съм излязъл добре на фотография. Аз и по-рано се бях научил, че един от зетьовете е ранен леко, от Трендафил, по един мой войник, мислех, че е Кольо, а то излезе Христо. Догдето стигне това писмо, навярно или ще има мир, или нови победи, които ще докарат сигурен мир. Във всеки случай Македония, Одрин и Бяло море трябва да са наши и ни[е[ сами няма да приемем мира на нашите дипломати. Който види теглото за втори път, не ще го познаем.
Много поздрави на всички ви.
Владя
Личен, архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.
СВЕДЕНИЯ ЗА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА 16. 25 и 26 ОКТОМВРИ Б , м. [15 януари 1913 г.]
Драга мамо, Набързо ще Ви напиша едно писмо, понеже човекът, които отива за Свиленград, тръгва веднага. Получих ви картте и писмата до 27. XII. Също и колета от Катя. Български вестници не пращайте, понеже с такива се снабдяваме редовно — пресни получават се най-рано на Деня, която дата е поставена на вестника. Получих писмо и от Кольо. Аз съм много добре и всички наоколо са също чудесно. Празниците прекарахме доста весело. Сега очакваме изхода на прекъсването на преговорите, а същевременно и падането на Одрина.което по добитите сведения очакваме тия дни. Чакаме също и едно опитване на турците да си пробият път. Тамам това ни е и нужно я, че да видят тогава как се яде бой. Нека ни поизля-зат към полето. Какво прави Владнмирчо — сигурно реве на скъсване, а Инето. Ние вече кандисахме напролет да се връщаме ,то се видя, че зимата ще си я прекараме тука. Тогава ще правим и обиколки из нова и стара България. На баща [ми] имам намерение да напиша няколко писма с, впечатления от боевете, но истински, не такива, каквито ги пращат из вестниците, да се струва, че боят е нещо романтична мъка, а то какъв зор се вижда по някой път, какъв страх от неизвестностите. 25 и 26. Х ще останат запечатани в паметта на нашата 8-а дивизия също и 16. Х, когато нашата бригада (3-а) отблъсна три турски дивизии, тогава долината на Арда беше покрита от турска леш. (Силата на турската дивизия е колкото нашата бригада.) Катя пише, че не ми вярвате много, че сме добре. Ви[е] да ни видите какви сме се угоили, няма да ни познаете. Особено сега чудим се какво да ядем и как повече да се развличаме. На артилерията даже и когато сме дежурни, не сме зле, защото си имаме и землянки, и печки, и огнище. Добитъкът ни плячка взе да се попривършва, време е да се свършва, че да не почнем да гладуваме. Ви(е] какво правите и боите ли се от нова война. Ни[е] об-ръгнахме вече и на новини, и на лъжи. Сега апатично чакаме къде ще кажат да вървим или да дтоим. Много здраве на всички ви. Писмата адресирайте 8 див. 3-а бригада 8·и не.с. с. полк,
с. Татаркьои, Одринско. Получих от Русия писмо — карта за, Нова година. Напиши ми един отговор на руски. С почетен мир. Няма ли руски вестници. Много поздрави от Владя
Личен архив нагенерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

СЪДЪРЖА ДАННИ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ПРЕВЗЕМАНЕ НА
ОДРИН
Б. м., [21 януари 1913 г.]
Драга мамо,
Снощи почнахме действията. Досега още нищо решително няма. Надяваме се скоро да се разхождаме из Одрина, та да видим. Днес пращам на баща [ми] 300 лв., та на Катя не ще мога тоя месец. Ако е здраве, малко по-късно. Аз писах вече порано на Дядя* и Ина, та сега няма да им пиша. Съчиних малко на руски, кой знае дали е вярно? Ни[е] май хич не се боим от подновяването… доста ни надодея стоенето. Сега сме все на позицията и ви пиша ., от землянката си — една от най-хубавите в сектора! Построена, на бившето място на едно крепостно оръдие зад един солиден насип. Хайде много ви здраве на всичките и дано е за скорошни, радостни весчи. Благодаря на Кева за картичката от XII, която едва сега получих. Хайде дано се свърши по-скоричко, че да ви пообиколя и видя Инчето и малкия.
Владя
Личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

ПИСМО ДО МАЙКА МУ И ДО БЛИЗКИТЕ МУ В РУСИЯ
Б. 1м.. [25 януари 1913 г.]
Драга мамо,
Получих и двете книги. Сега баре има какво да се чете, когато няма какво да се прави. Завчера чакахме уж сигурно известие какво ще става, но пак няма. Ще чакаме и днес и навярно още много дни ще минат все в безплодни преговори. Писах на баща [ми] също. Искам да изпратя още една карта в Русия, но искам да я напиша на руски, та ми напиши 2— З словца за поздравления. Искам да има вътре, че ни[е] тук осезателно чувствуваме помощ4 та на русите, изразена в морална и материална подкрепа. Тая подкрепа ни вдъхва нови сили особено сега, когато чувствуваме как хитро и коварно се изплъзна турчинът от насочените по-рано удари. Но като .се почне пак, така сме разгневени, че има по-горчиви дни да изпита, макар че и на нас ще ни струват доста скъпо. Най-хубаво аз ще напиша писмото, а ти го преведи и заглади на руски, за да излезе нещо свястно. Ако ти стане нужда от пари, веднага ми пиши, ще намеря как да изпратя. Я по пощата, я по някой човек. Сега почвам руското писмо.
На всички ви поздрав. Владик
Драга Дядя,
В дни, когато ни[е] воюващите след тежки лишения, усилия и жертви наново чувствуваме коварността на врага, който, изглежда, че ни излъга с примирието и се отърва от първия натиск. Нам особено ни е приятно да чувствуваме тая братска морална и материална поддръжка, която иде от Русия, на която ни[е] винаги сме се надявали и никога се види, че не сме се лъгали.На мен, който чувствувам в жилите си руска кръв, ми е още по-драго. И съм щастлив, че пред друпври и войници мога да се гордея с тая руска кръв на своите сънародници по майка, които за лишен път доказаха своята любвеобилна славянска душа. Не можах да се въздържа да не пиша това. Трябваше ми да пиша някому в Русия да изкажа това чувство на благодарност, което храни в сърцето си в тия тежки времена всеки български.вой-•ник. Тия шинели, които идат да дооблекат нашия полуоблечен войник, откъде са — от Ру-
* Дядя ·— Виктор Корсак, вуйчо на Владимир Заимов.
сия. Тия коне отгде са — от Русия. Тия доброволци какви са — руси — тази болница — руска — кой -ще защити изкупените с толкова десетки хиляди жертви искания пред егоистична официална Европа (защото, европейските народи ни изказаха доста осезателно симпатиите си) — пак Русия. Това го знае всеки, до най-простия войник, а особено този последният го чувствува най-добре.защото той рт дипломация не разбира, а само вижда прошарените с руски шинели редове на ротата си.
Впрочем още веднъж, като изказвам радостта си, че съм тъй близък на тоя народ, който със своята мощ закриля нашия полет, както майка първите стъпки на детето си, н не мога на своите най-близки да изкажа това, което чувствувам, целувам ги и пp., както му е редът по руски да се дотъкми.
Някое запитване за домашните и пр.
Личен архив на генерал о. з. СтоянЗаимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

СЪДЪРЖА СВЕДЕНИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИМИРИЕ И ЗА КРАЯ НА ВОЙНАТА
Б. м.. [2 април 1913 г.]
Драга Мила,
Получих вчера писмото ти от 22-и, днес получих две от майка от 16-н и 26-и. По нас новото е, че се говори какво имало .10 деня примирье до сключването на мира, но войските се превозват пак към Чаталджа, та кой знае колко ще е вярно. Работата, за която ме кapа ше да разпитам, излезе най-печална. Минков от 32-ри ,загорски полк, а не52-ри Старозагорски, който квартирува в Нова Загора, едър, пълен и голям/веселяк човек от Добричко, е убит на 12 март от шрапнел заедно е 20 души войници в долината на Съединена Марица около с. Ахъркьой. Навярно ще е същият той. Така че на·теб ще остане да поприготвиш близките му за печалната вест, ако не са още научили. Около нас паднаха Толкова много хора, че просто почна·да не ни прави голямо впечатление отделната загуба. Трябва много да сме огрубели в чувства й нерви. Хубави сте намислили да се настаните в Кавака,.ами София й Варна какво ще ги правим, особено като спадне цената на къщите ни. Аз ще чакам сега края на войната и имам една голяма тайна причина, която май ще ме застави да напусна военната служба, макар че тя ще представлява особена облага сега. Ще искам тогава да се уволня п с това, което ми е останало, да се заловя за някоя друга кариера, каквато ще да е. Тъй ли ще постъпя или ще остана, това ще докаже бъдещето. Засега още ще държа причината в тайна, защото може и ми се иска да вярвам, че ще се махне. Тия дни ни дават по 4 деня отпуск, ами за 4 деня къде да ида, когато се пътува до София 48 часа. Сега ходим на пазар в прочутата Али паша чаршия, но май хич не ми се купува, защото много дигнаха цените, а и на старите граници пак взимаме мита, та не ми се ще нищо да взема. Видях тук Руменовица разпоре-дителка в някаква болница, а Райна, била в Лозенград. Да задам обикновения въпрос, какво правят децата, сигурно ще ми отговорите, че Инето се е издяволила, в Владик расте, та аз ще почакам да дойда да ги видя. Хайде белки сега е довиждане и поздрав на всички.
Владя
Личен архив, на генерал о. з. Стоян Заимов, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА МУ В ОДРИН
Б. м.. [23 април 1913 г.].
Драга мамо,
Обаждам ви се набързо, за да не помислите, че има нещо лошо. Много гости има тука сега, та се занимаваме да ги .развеждаме и хич свободно време не остава. Инето търси ли ме?" Поздрав на всички.
Влади
Личен архив на генерал о. з. Стоян Заимов, л. .2. Оригинал. Ръкопис.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница