Някои въпроси на Българско-Германските военни отношения (март 1941-август 1944 г.)
НЯКОИ ВЪПРОСИ
НА БЪЛГАРСКО-ГЕРМАНСКИТЕ ВОЕННИ ОТНОШЕНИ
(МАРТ 1941—АВГУСТ 1944 Г.)
Благодарение на приоритетното си значение за мястото на България в обхванатата от Втората световна война .Европа и на изобилието от архивно-документалните и източници българско-гермайските военни отношения са традиционен и благодатен обект на изследване за историческата наука. При проучването му са постигнати значителни резултати. Интерес представляват изследванията за мястото на монархо-фашистка България в хитлеристките военни планове, за статута й като военнополитически сателит на третия, райх, както и за дейността на органите на вермахта в страната. Подробно са разкрити броят, личният състав, предназначението и разположението на частите и щабовете на вермахта в България и на Балканите2. Без да оспорва утвърдени постановки и изводи, авторът си поставя за цел да уточни и допълни някои от основните проблеми на българско-гермайските военни отношения. Тъйкато става въпрос за твърде разнообразни и не винаги последователни процеси й явления, при изследването им се налага използването на проблемния подход, а не стриктно придържане към хронологическия. От комплекса въпроси, включващи се в тази сфера, на базата на някои досегашни изследвания и преди всичко въз основа на някои нови архивни материали се детайлират следните: структура, функции и дейност на хитлеристките военни органи, които контролират и направляват българско-германските военни връзки, следят състоянието на българската армия и подготвят използването й в съответствие с нацистките планове и цели, ролята, която Берлин отрежда на българската армия в системата мероприятия, планирани и провеждани в Европейския югоизток,*
1В ъ л к о в, Г. Парола „Унтервелт", С., 1984; В ъ л к о в, Г., С. Н о й к о в. Българско-гермайските военни отношения май 1941—септември 1944 г. (По документи на Германската военна мксия в България). — Известия на ИВИ и ВИНД, 1982, т. 34; Т о ш к о в а, В. България и Третият райх 1941—1944 (Политически отношения), С., 1975,с ъщата: България и военнополитическите планове на германския империализъм на Балканите през 1943 г. — В: Българско-германски отношения и връзки, т. 1, С., 1972; Витанов, П. Втори българска корпус в плановете на вермахта и неговата политическа роля в Западна Тракия 1943—1944 г. — Известия на ИВИ к ВИНД, 1985, т. 39; Т о s с h k о w a, W. Die deutsche Aggression auf dem Balkan und die Rolle Bulgariens. — Etudes historiques, 1970, No 5, и др.
2 Н о й к о в, С. Оттеглянето на вермахта от Балканите през 1944 г. и неговите бойни действия срещу БНА през Отечествената война (по немски източници). — Военноистор. сборник, 1967, № 2; В ъ л к о в. Г., С. Н о й к о в. Немскофашистките войски в България в навечерието на Девети септември 1944 г. —Военноистор. сборник, 1984. № 1; Антонов, Й. Хитлеристките военновъздушни войски в Югоизтока през втората половина на 1944 г.— Военноистор сборник, 1979, № 4 и други.
с цел неговото осигуряване, задържане и използване в агресивната война на Третия райх.
Подписването на протокола за присъединяване на монархофашистка България към Тристранния пакт има принципно значение за българско-германските военни отношения — неизбежното -хитлеристко военно присъствие в страната става израз на окончателно заетата от нея политическа позиция. Два дни преди официалната церемония във Виена, щабът на войската (ЩВ) разпорежда на началниците на,4-а, 5-а, 6-а и 9-а дивизионна област да пропускат безпрепятствено хитлеристките военни части през българската граница от 28 февруари 1941 година3. В страната започват да навлизат съединения от групировките, предназначени за провеждане на балканската кампания на вермахта — 12-та армия, 1-ва танкова група и 8-ми въздушен корпус, съответно под командуването на генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист, генерал-полковник Евалд фон Клайст и генерал фон Рихтхофен. До края на март на българска територия се дислоцират 8 пехотни (45-а, 50-а, 72-рз, 73-а, 76-а, 164-а, 198-а и 294-а), 3 планински (4-а, 5-а и 6-а), 1 моторизирана (60-а) и 5 танкови (2-ра, 5-а, 9-а, 11-а и 16-а) дивизии, СС дивизията „Адолф Хитлер" и 125-и пехотен полк и около 280 самолета, за чийто личен състав предварително са складирани 4500 т германски и 3787 т български хранителни припаси5.
На 17 май Хитлер преценява, че главната цел на инвазията в Югоизтока е постигната (остава само операция „Меркури — въздушен десант за овладяването на остров Крит)—и след изтеглянето на значителна част от силите, участвували във военните действия срещу Югославия и Гърция, на 9 юни назначава за командуващ оставащите в региона части на вермахта генерал-фелдмаршал Лист, на когото се възлага и „уреждането на сътрудничеството с италианските и доколкото е необходимо — с българските войски"6. Рязкото активизиране на българско-германските военни отношения — размяна на щабове за свръзка, настаняване на български части във възвърнатите територии, разработването на планове за реорганизация на българската армия и т. н.7 налага регулирането и контролирането им. В такъв момент постоянните и непосредствени хитлеристки контакти с висшите български военни инстанции са от изключително значение за направляване на процесите в изгодна за райха насока.
Израз на тази необходимост е спешното формиране и настаняване на Германска военна мисия в София. Нейното място в сферата на българско-германските военни отношения и ролята й при реализирането
* Понятггето Европейски Югоизток включва територията и акваторията на Балканския полуостров и островите в Егейско, Йонийско и Адриатическо море.
3 ЦВА, ф. 24, on. З, а. е. 156, л. 16.
4 Deutschland im Zweiten Weltkrieg, Bd. 1, Berlin, 1975, S. 543.F
5 М ю л л е р-Гиллебранд,Б. Сухопутная армия Германци 1933—1945, т. З, М., 1976, с. 366—397; Прозктор.Д. Агрессия и катастрофа, М., 1972, с. 221; ДВА, ф. 22, on. З, а. е. 358, л. 2; а. е. 361, л. 347—355; Van С г ev е 1 d, М a r t i n. L. Hitler's Strategy 1940—· 41. The Balkan Clue, Cambridge, 1973, p. 152.
6Hitlers Weisungen fur die Kriegfuhrung, 1939—1945. Dorkumente des Oberkomman-dcs derWehrmacht, Fr. a/M., 1962, S. 117, 122—123.
7 Т о ш к о в а. В. България и Третият райх., с. 58—59.
на хитлеристките замисли спрямо българската войска са изчерпателно изследвани8. Отбелязва се, че по време на пребиваването си в България това звено работи под различни наименования, като при проучването му те са „унифицирани"9. По обстойното анализиране на въпроса обаче показва, че промените в названието на нацисткия военен щаб не са само формален акт, имащ значение единствено при адресирането на служебната кореспонденция, а са съпроводени с известни изменения в целите и задачите му, които се обуславят и налагат от бързо променящата се военнополитическа обстановка в България и на Балканите.
На 1 май 1942 г. командуващият вермахта в Югоизтока издава служебна инструкция за работата на мисията под новото название Германски учебен щаб при командуването на българските царски сухопътни войски, която се различава от инструкцията, регламентираща до този момент задълженията на „генерала от германските сухопътни войски при българското царско командуване на сухопътните войски"10. С нея правата и самостоятелността на мисията се ограничават значително.Ръководителят й е подчинен на началника на генералния щаб на сухопътните войски на райха, но същевременно е длъжен постоянно да информира за дейността си и командуващия вермахта в Югоизтока. Понижава се ролята му и в сравнение с германския военен аташе в София, на Korofo е възложено да разработва „въпросите от политически характер в непосредствено сътрудничество .с командуващия вермахта в Югоизтока" и да застъпва в Берлин българските искания за доставка на оръжие и въоръжение. Изцяло в компетентност на Учебния щаб се предоставят „всички въпроси по обучението и свързаните с тях проблеми по организацията на българските сухопътни войски", но и при тяхното решаване се изисква „непосредствено сътрудничество" с командуващия вермахта в Югоизтока. Началникът на Учебния щаб е поставен на „разположение" на българското командуване като „съветник" и са му предоставени дисциплинарните права на командир на полк11.
Намаляването на значението на военната мисия е явление, типично за периода на „относително спокойствие в развитието на българско-германските политически отношения"12. То обаче е твърде краткотрайно и не се покрива с него — започва след началото на този период е и преустановено преди края му.
Неизгодното за райха развитие на военните действия в Северна Африка го принуждава да отчита възможността за насочване на вниманието на Съюзниците към Югоизточна Европа. Обстановката на вътрешна несигурност в региона вследствие на все по-активната дейност на „въстаническите движения на Балканите" налага на Берлин максимално обединяване на силите в Югоизтока, тъй като „подвеждането на други съединения от родината"
В ъ л к о в, Г., С. Н о й к о в. Българско-германските военни отношения...
П а к т а м, с. 23.
10 П а к т а м, с. 26.
11МА der DDR, WF-03/11708, B1. 67, 811.
13 Тошкова, В. България и третият райх,.с. 231.
е изключено13. От 28 декември 1942 г. частите на вермахта се обединяват в групата армии “Е”, под командуването на генерал-полковник Александър Льор, който е подчинен непосредствено на фюрера. На него се възлага отбраната на целия .„югоизточен район, вкл. прилежащите му острови", което означава „окончателно умиротворяване на тила и унищожаване на бандите и въстаниците от всякакъв вид" и подготовка на мерки „в съгласие с българското командуване" в случай на „неприятелско нападение срещу Балканите с помощта или позволението на Турция"14.
При тази обстановка неизбежно нараства ролята на българската армия и значението на германското влияние върху командуването и.Още на 7 октомври 1942 г. командуващият вермахта в Югоизтока изпраща до Оперативния щаб на Върховното командуване на вермахта (ОKB) предложение за създаване, на нов военен орган, на когото да се подчинят „всички настанени в България части и служби на вермахта" и който евентуално да поеме и задачите на военен аташе в „персонална уния"15. На тази основа ОКВ съставя проект, според който на военния аташе в София (при запазване на задачи му) се възлага да-изпълнява и задълженията на „германски генерал в София".Той трябва да представя всички хитлеристки военни служби (без командуване на военноморската група Юг, Специалния щаб на луфтвафе в България и Германския, учебен щаб при българското командуване на сухопътните войски) в страната и да защитава интересите им пред българското командуване, а съвместно с пълномощния министър на райха — и пред българското правителство. Подчинява се на командуващия вермахта в Югоизтока, от когото първоначално трябва да получи необходимия за работата си персонал, а след това и предварително съгласувани в Оперативния щаб на ОКВ директиви за дейността си. Към щаба му се придават и са дисциплинирано подчинени Бюрото на абвера в София, Военно-икономическата служба, интендантът на вермахта и транспортният офицер в София. Той придобива и статута на командуващ военен окръг, което е равнозначно на териториално подчиняване спрямо него на „всички немски военни служби в България"16. Този проект е изпратен на командуващия вермахта в Югоизтока, който напълно го одобрява, като отново подчертава, че създаването на такъв орган е „безусловно необходимо", защото ще даде възможност за оказване на по-силно „влияние върху командуването на българската войска"14.
За по-бързо осъществяване на замисъла генерал-полковник Льор се обръща за съдействие към българския офицер за свръзка при командуването на Югоизтока, от когото обаче старателно прикрива действителните цели на този план, като твърди, че той е мотивиран единствено от идеята „да се постигне по-стегнато обхващане на всички нем ски
13 Griff nach Siidosteuropa Neue Dokumente iiber die Politik des deutschen Imperialist mus und Militarismus gegenuder Sudosteuropa im Zweiten Weltkrieg Berlin, 1973, Dok. 100 S. 208.
14 Hitlers Weisungen., S. 210.
15 МА der DDR, WF-03/11713, Bl. 983—984.
16 NAUS, T-311, Roll 187, Is 477—478.
Ibidem, Is 474. ·
служби и единното им ръководство" от страна на командувалия Югоизтока18. В края на ноември генерал-лейтенант Атанас Жилков представя отговора на българското Министерство на войната, което „не възразява срещу създаването· на служба „германски генерал в България", но настоява да бъде запазена и „директната връзка" между него и ОКВ поради наличието на „нерешени въпроси", които не са от компетентността на работещите в страната нацистки военни органи19.
По ред причини, сред които първостепенно значение очевидно имат все още лоялно поведение на българската страна и необходимостта от попълване на сродяващите редици на вермахта на Източния-фронт, този замисъл не се реализира. ОКВ предпочита да разширява функциите на вече изградени структури, вместо, да ги дублира организационно. Мястото на българската войска в стратегическите планове на Третия райх се определя от постоянния му стремеж към господство в Югоизтока, чието значение непрестанно нараства и към края на 1943 г. според ОКВ е „решаващо за войната от оперативна, военнополитическа и икономическа гледна точка"20. Това толкова желано господство обаче става все по-трудно удържимо поради въздействието на вътрешни и външни фактори. Съпротивителното движение в региона достига такъв размах, че окупаторът „по всяко време" се чувствува застрашен от нападение или диверсия и каквото и да е движение на неговите въоръжени сили е невъзможно, ако те нямат постоянна готовност за неутрализиране на „заплахата от бандите"21. Опитите на Берлин да овладее обстановката .на Балканите го довеждат до единствено възможния за него изход от кризисната ситуация — изнамирането и придържането към „единна линия" на борба,'която да подведе „под един знаменател" политическите, военните и икономическите интереси на райха в региона, а не прибягването към „отделни временни решения". Затова е необходимо „действително единно главно командуване" на Югоизтока с пълномощия по всички проблеми, както и „единно ръководство на военните действия" с командни права спрямо „всички немски, италиански и български сили", което ще даде възможност за нанасяне ка „синхронизирани във времето и пространството удари" "срещу съпротивителното движение и евентуални вражески операции22. Осъществяването на предлаганите мерки се ускорява под въздействието на ред събития, които разколебават увереността на ОКВ и командуването на групата армии “Е”, че не съществува непосредствена опасност от нападение срещу Югоизтока23. Капитулацията на хитлеристката група армии, „Тунис", с която приключват военните действия в Северна Африка, и последвалият я англо-американски десант в Сицилия показват безпочвеността на тази илюзия
18 NAUS, Т-311, Roll 187, Is 472.
19 МА der DDR, WF-03/11714, Bl. 248.
20 J а с п b s е з, З. A. 1939—1945. Der Zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten, Darmstadt, 1961, S. 445.
21 NAUS, Т-311, Roll 285, Is 87. 23 МА der DDR, WF-03/11708, Bl. 946—950.
23 Der Zweite Weltkrieg. Dokumente, Berlin, 1972, Dok. 44, S. 202; NAUS, T- 78, Roll 332, Is 289292.
възниква съвсем реалната за райха перспектива от неприятелско прехвърляне и на Балканския полуостров24.
Директива 48 на Хитлер синтезира тези опасения във формата на цялостно преустройство на организацията, подчинеността и задачите на вермахта в Югоизтока35. Въз основа на нея от 20 август 1943 г. всички хитлеристки военни части се обединяват в група армии F под командуването на генерал-фелдмаршал Максимилйан фон Вайкс, който като главнокомандуващ Югоизтока е подчинен „непосредствено" на фюрера. Главната му задача е „отбраната на югоизточния район срещу англо-американски опити за десант по море и от въздуха". За решаването и разполага със силите на 2-ра танкова армия, която трябвада отбранява Хърватско, Черна гора, Албания и източното адриатическо крайбрежие, както и трупа армии Е, накоято се възлага отбраната на Гърция, крепостта Крит" и прилежащите Йонийски и Егейски острови26. Освен за отбраната на региона главнокомандуващият Югоизтока носи и „отговорност за сигурността във вътрешността му", като за изпълнението на тази задача му е подчинена принципно нова инстанция — военнокомандуващ Югоизтока*, като на едноименната длъжност е назначен генералът от пехотата Ханс-Густав Фелбер27. Той е натоварен с упражняването на „изпълнителната власт" в Югоизтока, като за тази цел са му подчинени командуващият Гърция и германският пълномощен генерал в Хърватско28. Основната му задача е да осигурява използуването на региона, както и „цялото управление" на Сърбия за целите и нуждите на вермахта, като поддържа вътрешния ред и сигурност. там29. Реорганизацията на военните структури е съпроводена и със засилен политически натиск, главна роля в който игрйе извънредният пълномощник за Югоизтока на райхсминистерството на външните работи Херман Нойбахер. На него се възлага политическото ръководство" на борбата срещу комунистическото съпротивително движение в региона. Той е задължен да „организира националните антикомунистически сили в отделните държави" и да направлява използването им, като единствено той има право „да провежда, да разрешава, или да отклонява преговори" с ръководители на съпротивителни движения. Съответните полицейски и СС органи трябва да съгласуват с него „прилагането на наказателни мероприятия"30.
24 К е с с е л ь р и н г, А. Война в бассейне Среднземного моря. — В: Итоги вто-рой мировой войни, М., 1957, ь 103.
26 Hitlers Weisungen., S. 2є&-220.
* Militarbefehlshaber Sudost.·B някои изследвания се използува и терминът командуващ окупационните войски.
26 NAUS, Т-311, Roll 285, Is 754; Roll 195, Is 848.
27 I b i d e m, Is 755.
28 Военнокомандуващите притежават цялата изпълнителна власт,окупираната страна на тях е подчинено гражданското й управление, а пълномощните генерали изпълняват ролята на военни съветници и в случай на необходимост и на командири на хитлеристките военни части в съюзните и сателитните държави (вж. S t х m р f, R. Die-Wehrmacht-Elite. Rang-und Herkunftstruktur der deutschen Generale und Admirale 1933—1944, Boppard am Rhein, 1982, S. 81.
29 I b i d e m, T- 78, Roll 332, Is 289838—289840.
30 NAUS, Т- 175, Roll 54, Is 568272—568273.
Всестранното военнополитическо обхващане на Югоизтока е солидна предпоставка за реализиране на нацистките стратегически планове, Задължително условие за това е взаимодействието със „съюзниците", във връзка с което на главнокомандуващия Югоизтока е подчинен и германският военен аташе в София31.
Щателно обмислената и проведена реорганизация в Югоизтока не внася желаното успокоение сред хитлеристкото командуване, защото не е и не може да бъде адекватна на бързо изменящата се обстановка32. Малко след завършването й командуващият групата армии Е генерал-, полковник Льор отбелязва, че още до края на 1943 г. са възможни-„операции от голям мащаб", защото зачестяващите явявания на неприятелски ВМС и ВВС в района на Егейско море недвусмислено разкриват намеренията за офанзива'срещу македонското и тракийското крайбрежие33.
Тези схващания веднага се отразяват върху българско-германски-те военни отношения, водещ мотив в които става германският стремеж към макси-маляо интегриране на българската войска в хитлеристките регионални планове. На 30 януари 1944 г. началникът на ОKB заповядва на главнокомандуващия Югоизтока да осигури „перилно влияние върху българската армия" и „въздействие" върху мобилизацията й. За тази цел фелдмаршал Вилхелм Кайтел препоръчва длъжността на военния аташе
в София да се преустрой в „германски генерал при Главното командуване на българската армия" и да се организират допълнителни команди за свръзка при българските съединения34. След като и от българска страна това предложение се преценява като „несъмнено целесъобразно", от 1 март „Германският учебен щаб при командуването на българските сухопътни войски" е преименуван „германски генерал при Главното командуване на българската армия" и заедно с дoтeraшнитe си задачи поема и разработването на „всички въпроси, .свързани с операциите и с тяхната подготовка"35. На 23 май 1944 г. фелдмаршал Кайтел подписва поредната инструкция за задълженията на службата, която по взаимно съгласие получава наименованието „началник на Германската военна мисия в България", а два дни след това на едноименната длъжност е назначен генералът от пехотата Вили Шнекенбургер36. Той е подчинен на началника на ОКВ и е негов представител пред българското командуване, като е запазено и правото на главнокомандуващия Югоизтока да му отдава непосредствени заповеди.Той е длъжен да осигурява връзка между българското командуване и Главното командуване на Югоизтока посредством „двустранно осведомяване за обстановката, замислите и мероприятията и препредаване на налични неприятелски донесения.
31NAUS, Т-311, Roll 285, Is 754.
32 Въпреки перманентните усилия за овладяване на обстановката, Балканите си остават „болно място" за райха вж. В е с т ф а л ь, 3. Война расширяется; — В Роковне решения, М., 1958, с. 61.
33 NAUS, Т-311, Roll 195, Is '847.
34 I b i d e m, Is 937—938.
35 I b i d е m. Is 948;Roll 182, Is 44.I b i d e m, Roll 187, Is 453.
НА БЪЛГАРСКО-ГЕРМАНСКИТЕ ВОЕННИ ОТНОШЕНИ
(МАРТ 1941—АВГУСТ 1944 Г.)
Благодарение на приоритетното си значение за мястото на България в обхванатата от Втората световна война .Европа и на изобилието от архивно-документалните и източници българско-гермайските военни отношения са традиционен и благодатен обект на изследване за историческата наука. При проучването му са постигнати значителни резултати. Интерес представляват изследванията за мястото на монархо-фашистка България в хитлеристките военни планове, за статута й като военнополитически сателит на третия, райх, както и за дейността на органите на вермахта в страната. Подробно са разкрити броят, личният състав, предназначението и разположението на частите и щабовете на вермахта в България и на Балканите2. Без да оспорва утвърдени постановки и изводи, авторът си поставя за цел да уточни и допълни някои от основните проблеми на българско-гермайските военни отношения. Тъйкато става въпрос за твърде разнообразни и не винаги последователни процеси й явления, при изследването им се налага използването на проблемния подход, а не стриктно придържане към хронологическия. От комплекса въпроси, включващи се в тази сфера, на базата на някои досегашни изследвания и преди всичко въз основа на някои нови архивни материали се детайлират следните: структура, функции и дейност на хитлеристките военни органи, които контролират и направляват българско-германските военни връзки, следят състоянието на българската армия и подготвят използването й в съответствие с нацистките планове и цели, ролята, която Берлин отрежда на българската армия в системата мероприятия, планирани и провеждани в Европейския югоизток,*
1В ъ л к о в, Г. Парола „Унтервелт", С., 1984; В ъ л к о в, Г., С. Н о й к о в. Българско-гермайските военни отношения май 1941—септември 1944 г. (По документи на Германската военна мксия в България). — Известия на ИВИ и ВИНД, 1982, т. 34; Т о ш к о в а, В. България и Третият райх 1941—1944 (Политически отношения), С., 1975,с ъщата: България и военнополитическите планове на германския империализъм на Балканите през 1943 г. — В: Българско-германски отношения и връзки, т. 1, С., 1972; Витанов, П. Втори българска корпус в плановете на вермахта и неговата политическа роля в Западна Тракия 1943—1944 г. — Известия на ИВИ к ВИНД, 1985, т. 39; Т о s с h k о w a, W. Die deutsche Aggression auf dem Balkan und die Rolle Bulgariens. — Etudes historiques, 1970, No 5, и др.
2 Н о й к о в, С. Оттеглянето на вермахта от Балканите през 1944 г. и неговите бойни действия срещу БНА през Отечествената война (по немски източници). — Военноистор. сборник, 1967, № 2; В ъ л к о в. Г., С. Н о й к о в. Немскофашистките войски в България в навечерието на Девети септември 1944 г. —Военноистор. сборник, 1984. № 1; Антонов, Й. Хитлеристките военновъздушни войски в Югоизтока през втората половина на 1944 г.— Военноистор сборник, 1979, № 4 и други.
с цел неговото осигуряване, задържане и използване в агресивната война на Третия райх.
Подписването на протокола за присъединяване на монархофашистка България към Тристранния пакт има принципно значение за българско-германските военни отношения — неизбежното -хитлеристко военно присъствие в страната става израз на окончателно заетата от нея политическа позиция. Два дни преди официалната церемония във Виена, щабът на войската (ЩВ) разпорежда на началниците на,4-а, 5-а, 6-а и 9-а дивизионна област да пропускат безпрепятствено хитлеристките военни части през българската граница от 28 февруари 1941 година3. В страната започват да навлизат съединения от групировките, предназначени за провеждане на балканската кампания на вермахта — 12-та армия, 1-ва танкова група и 8-ми въздушен корпус, съответно под командуването на генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист, генерал-полковник Евалд фон Клайст и генерал фон Рихтхофен. До края на март на българска територия се дислоцират 8 пехотни (45-а, 50-а, 72-рз, 73-а, 76-а, 164-а, 198-а и 294-а), 3 планински (4-а, 5-а и 6-а), 1 моторизирана (60-а) и 5 танкови (2-ра, 5-а, 9-а, 11-а и 16-а) дивизии, СС дивизията „Адолф Хитлер" и 125-и пехотен полк и около 280 самолета, за чийто личен състав предварително са складирани 4500 т германски и 3787 т български хранителни припаси5.
На 17 май Хитлер преценява, че главната цел на инвазията в Югоизтока е постигната (остава само операция „Меркури — въздушен десант за овладяването на остров Крит)—и след изтеглянето на значителна част от силите, участвували във военните действия срещу Югославия и Гърция, на 9 юни назначава за командуващ оставащите в региона части на вермахта генерал-фелдмаршал Лист, на когото се възлага и „уреждането на сътрудничеството с италианските и доколкото е необходимо — с българските войски"6. Рязкото активизиране на българско-германските военни отношения — размяна на щабове за свръзка, настаняване на български части във възвърнатите територии, разработването на планове за реорганизация на българската армия и т. н.7 налага регулирането и контролирането им. В такъв момент постоянните и непосредствени хитлеристки контакти с висшите български военни инстанции са от изключително значение за направляване на процесите в изгодна за райха насока.
Израз на тази необходимост е спешното формиране и настаняване на Германска военна мисия в София. Нейното място в сферата на българско-германските военни отношения и ролята й при реализирането
* Понятггето Европейски Югоизток включва територията и акваторията на Балканския полуостров и островите в Егейско, Йонийско и Адриатическо море.
3 ЦВА, ф. 24, on. З, а. е. 156, л. 16.
4 Deutschland im Zweiten Weltkrieg, Bd. 1, Berlin, 1975, S. 543.F
5 М ю л л е р-Гиллебранд,Б. Сухопутная армия Германци 1933—1945, т. З, М., 1976, с. 366—397; Прозктор.Д. Агрессия и катастрофа, М., 1972, с. 221; ДВА, ф. 22, on. З, а. е. 358, л. 2; а. е. 361, л. 347—355; Van С г ev е 1 d, М a r t i n. L. Hitler's Strategy 1940—· 41. The Balkan Clue, Cambridge, 1973, p. 152.
6Hitlers Weisungen fur die Kriegfuhrung, 1939—1945. Dorkumente des Oberkomman-dcs derWehrmacht, Fr. a/M., 1962, S. 117, 122—123.
7 Т о ш к о в а. В. България и Третият райх., с. 58—59.
на хитлеристките замисли спрямо българската войска са изчерпателно изследвани8. Отбелязва се, че по време на пребиваването си в България това звено работи под различни наименования, като при проучването му те са „унифицирани"9. По обстойното анализиране на въпроса обаче показва, че промените в названието на нацисткия военен щаб не са само формален акт, имащ значение единствено при адресирането на служебната кореспонденция, а са съпроводени с известни изменения в целите и задачите му, които се обуславят и налагат от бързо променящата се военнополитическа обстановка в България и на Балканите.
На 1 май 1942 г. командуващият вермахта в Югоизтока издава служебна инструкция за работата на мисията под новото название Германски учебен щаб при командуването на българските царски сухопътни войски, която се различава от инструкцията, регламентираща до този момент задълженията на „генерала от германските сухопътни войски при българското царско командуване на сухопътните войски"10. С нея правата и самостоятелността на мисията се ограничават значително.Ръководителят й е подчинен на началника на генералния щаб на сухопътните войски на райха, но същевременно е длъжен постоянно да информира за дейността си и командуващия вермахта в Югоизтока. Понижава се ролята му и в сравнение с германския военен аташе в София, на Korofo е възложено да разработва „въпросите от политически характер в непосредствено сътрудничество .с командуващия вермахта в Югоизтока" и да застъпва в Берлин българските искания за доставка на оръжие и въоръжение. Изцяло в компетентност на Учебния щаб се предоставят „всички въпроси по обучението и свързаните с тях проблеми по организацията на българските сухопътни войски", но и при тяхното решаване се изисква „непосредствено сътрудничество" с командуващия вермахта в Югоизтока. Началникът на Учебния щаб е поставен на „разположение" на българското командуване като „съветник" и са му предоставени дисциплинарните права на командир на полк11.
Намаляването на значението на военната мисия е явление, типично за периода на „относително спокойствие в развитието на българско-германските политически отношения"12. То обаче е твърде краткотрайно и не се покрива с него — започва след началото на този период е и преустановено преди края му.
Неизгодното за райха развитие на военните действия в Северна Африка го принуждава да отчита възможността за насочване на вниманието на Съюзниците към Югоизточна Европа. Обстановката на вътрешна несигурност в региона вследствие на все по-активната дейност на „въстаническите движения на Балканите" налага на Берлин максимално обединяване на силите в Югоизтока, тъй като „подвеждането на други съединения от родината"
В ъ л к о в, Г., С. Н о й к о в. Българско-германските военни отношения...
П а к т а м, с. 23.
10 П а к т а м, с. 26.
11МА der DDR, WF-03/11708, B1. 67, 811.
13 Тошкова, В. България и третият райх,.с. 231.
е изключено13. От 28 декември 1942 г. частите на вермахта се обединяват в групата армии “Е”, под командуването на генерал-полковник Александър Льор, който е подчинен непосредствено на фюрера. На него се възлага отбраната на целия .„югоизточен район, вкл. прилежащите му острови", което означава „окончателно умиротворяване на тила и унищожаване на бандите и въстаниците от всякакъв вид" и подготовка на мерки „в съгласие с българското командуване" в случай на „неприятелско нападение срещу Балканите с помощта или позволението на Турция"14.
При тази обстановка неизбежно нараства ролята на българската армия и значението на германското влияние върху командуването и.Още на 7 октомври 1942 г. командуващият вермахта в Югоизтока изпраща до Оперативния щаб на Върховното командуване на вермахта (ОKB) предложение за създаване, на нов военен орган, на когото да се подчинят „всички настанени в България части и служби на вермахта" и който евентуално да поеме и задачите на военен аташе в „персонална уния"15. На тази основа ОКВ съставя проект, според който на военния аташе в София (при запазване на задачи му) се възлага да-изпълнява и задълженията на „германски генерал в София".Той трябва да представя всички хитлеристки военни служби (без командуване на военноморската група Юг, Специалния щаб на луфтвафе в България и Германския, учебен щаб при българското командуване на сухопътните войски) в страната и да защитава интересите им пред българското командуване, а съвместно с пълномощния министър на райха — и пред българското правителство. Подчинява се на командуващия вермахта в Югоизтока, от когото първоначално трябва да получи необходимия за работата си персонал, а след това и предварително съгласувани в Оперативния щаб на ОКВ директиви за дейността си. Към щаба му се придават и са дисциплинирано подчинени Бюрото на абвера в София, Военно-икономическата служба, интендантът на вермахта и транспортният офицер в София. Той придобива и статута на командуващ военен окръг, което е равнозначно на териториално подчиняване спрямо него на „всички немски военни служби в България"16. Този проект е изпратен на командуващия вермахта в Югоизтока, който напълно го одобрява, като отново подчертава, че създаването на такъв орган е „безусловно необходимо", защото ще даде възможност за оказване на по-силно „влияние върху командуването на българската войска"14.
За по-бързо осъществяване на замисъла генерал-полковник Льор се обръща за съдействие към българския офицер за свръзка при командуването на Югоизтока, от когото обаче старателно прикрива действителните цели на този план, като твърди, че той е мотивиран единствено от идеята „да се постигне по-стегнато обхващане на всички нем ски
13 Griff nach Siidosteuropa Neue Dokumente iiber die Politik des deutschen Imperialist mus und Militarismus gegenuder Sudosteuropa im Zweiten Weltkrieg Berlin, 1973, Dok. 100 S. 208.
14 Hitlers Weisungen., S. 210.
15 МА der DDR, WF-03/11713, Bl. 983—984.
16 NAUS, T-311, Roll 187, Is 477—478.
Ibidem, Is 474. ·
служби и единното им ръководство" от страна на командувалия Югоизтока18. В края на ноември генерал-лейтенант Атанас Жилков представя отговора на българското Министерство на войната, което „не възразява срещу създаването· на служба „германски генерал в България", но настоява да бъде запазена и „директната връзка" между него и ОКВ поради наличието на „нерешени въпроси", които не са от компетентността на работещите в страната нацистки военни органи19.
По ред причини, сред които първостепенно значение очевидно имат все още лоялно поведение на българската страна и необходимостта от попълване на сродяващите редици на вермахта на Източния-фронт, този замисъл не се реализира. ОКВ предпочита да разширява функциите на вече изградени структури, вместо, да ги дублира организационно. Мястото на българската войска в стратегическите планове на Третия райх се определя от постоянния му стремеж към господство в Югоизтока, чието значение непрестанно нараства и към края на 1943 г. според ОКВ е „решаващо за войната от оперативна, военнополитическа и икономическа гледна точка"20. Това толкова желано господство обаче става все по-трудно удържимо поради въздействието на вътрешни и външни фактори. Съпротивителното движение в региона достига такъв размах, че окупаторът „по всяко време" се чувствува застрашен от нападение или диверсия и каквото и да е движение на неговите въоръжени сили е невъзможно, ако те нямат постоянна готовност за неутрализиране на „заплахата от бандите"21. Опитите на Берлин да овладее обстановката .на Балканите го довеждат до единствено възможния за него изход от кризисната ситуация — изнамирането и придържането към „единна линия" на борба,'която да подведе „под един знаменател" политическите, военните и икономическите интереси на райха в региона, а не прибягването към „отделни временни решения". Затова е необходимо „действително единно главно командуване" на Югоизтока с пълномощия по всички проблеми, както и „единно ръководство на военните действия" с командни права спрямо „всички немски, италиански и български сили", което ще даде възможност за нанасяне ка „синхронизирани във времето и пространството удари" "срещу съпротивителното движение и евентуални вражески операции22. Осъществяването на предлаганите мерки се ускорява под въздействието на ред събития, които разколебават увереността на ОКВ и командуването на групата армии “Е”, че не съществува непосредствена опасност от нападение срещу Югоизтока23. Капитулацията на хитлеристката група армии, „Тунис", с която приключват военните действия в Северна Африка, и последвалият я англо-американски десант в Сицилия показват безпочвеността на тази илюзия
18 NAUS, Т-311, Roll 187, Is 472.
19 МА der DDR, WF-03/11714, Bl. 248.
20 J а с п b s е з, З. A. 1939—1945. Der Zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten, Darmstadt, 1961, S. 445.
21 NAUS, Т-311, Roll 285, Is 87. 23 МА der DDR, WF-03/11708, Bl. 946—950.
23 Der Zweite Weltkrieg. Dokumente, Berlin, 1972, Dok. 44, S. 202; NAUS, T- 78, Roll 332, Is 289292.
възниква съвсем реалната за райха перспектива от неприятелско прехвърляне и на Балканския полуостров24.
Директива 48 на Хитлер синтезира тези опасения във формата на цялостно преустройство на организацията, подчинеността и задачите на вермахта в Югоизтока35. Въз основа на нея от 20 август 1943 г. всички хитлеристки военни части се обединяват в група армии F под командуването на генерал-фелдмаршал Максимилйан фон Вайкс, който като главнокомандуващ Югоизтока е подчинен „непосредствено" на фюрера. Главната му задача е „отбраната на югоизточния район срещу англо-американски опити за десант по море и от въздуха". За решаването и разполага със силите на 2-ра танкова армия, която трябвада отбранява Хърватско, Черна гора, Албания и източното адриатическо крайбрежие, както и трупа армии Е, накоято се възлага отбраната на Гърция, крепостта Крит" и прилежащите Йонийски и Егейски острови26. Освен за отбраната на региона главнокомандуващият Югоизтока носи и „отговорност за сигурността във вътрешността му", като за изпълнението на тази задача му е подчинена принципно нова инстанция — военнокомандуващ Югоизтока*, като на едноименната длъжност е назначен генералът от пехотата Ханс-Густав Фелбер27. Той е натоварен с упражняването на „изпълнителната власт" в Югоизтока, като за тази цел са му подчинени командуващият Гърция и германският пълномощен генерал в Хърватско28. Основната му задача е да осигурява използуването на региона, както и „цялото управление" на Сърбия за целите и нуждите на вермахта, като поддържа вътрешния ред и сигурност. там29. Реорганизацията на военните структури е съпроводена и със засилен политически натиск, главна роля в който игрйе извънредният пълномощник за Югоизтока на райхсминистерството на външните работи Херман Нойбахер. На него се възлага политическото ръководство" на борбата срещу комунистическото съпротивително движение в региона. Той е задължен да „организира националните антикомунистически сили в отделните държави" и да направлява използването им, като единствено той има право „да провежда, да разрешава, или да отклонява преговори" с ръководители на съпротивителни движения. Съответните полицейски и СС органи трябва да съгласуват с него „прилагането на наказателни мероприятия"30.
24 К е с с е л ь р и н г, А. Война в бассейне Среднземного моря. — В: Итоги вто-рой мировой войни, М., 1957, ь 103.
26 Hitlers Weisungen., S. 2є&-220.
* Militarbefehlshaber Sudost.·B някои изследвания се използува и терминът командуващ окупационните войски.
26 NAUS, Т-311, Roll 285, Is 754; Roll 195, Is 848.
27 I b i d e m, Is 755.
28 Военнокомандуващите притежават цялата изпълнителна власт,окупираната страна на тях е подчинено гражданското й управление, а пълномощните генерали изпълняват ролята на военни съветници и в случай на необходимост и на командири на хитлеристките военни части в съюзните и сателитните държави (вж. S t х m р f, R. Die-Wehrmacht-Elite. Rang-und Herkunftstruktur der deutschen Generale und Admirale 1933—1944, Boppard am Rhein, 1982, S. 81.
29 I b i d e m, T- 78, Roll 332, Is 289838—289840.
30 NAUS, Т- 175, Roll 54, Is 568272—568273.
Всестранното военнополитическо обхващане на Югоизтока е солидна предпоставка за реализиране на нацистките стратегически планове, Задължително условие за това е взаимодействието със „съюзниците", във връзка с което на главнокомандуващия Югоизтока е подчинен и германският военен аташе в София31.
Щателно обмислената и проведена реорганизация в Югоизтока не внася желаното успокоение сред хитлеристкото командуване, защото не е и не може да бъде адекватна на бързо изменящата се обстановка32. Малко след завършването й командуващият групата армии Е генерал-, полковник Льор отбелязва, че още до края на 1943 г. са възможни-„операции от голям мащаб", защото зачестяващите явявания на неприятелски ВМС и ВВС в района на Егейско море недвусмислено разкриват намеренията за офанзива'срещу македонското и тракийското крайбрежие33.
Тези схващания веднага се отразяват върху българско-германски-те военни отношения, водещ мотив в които става германският стремеж към макси-маляо интегриране на българската войска в хитлеристките регионални планове. На 30 януари 1944 г. началникът на ОKB заповядва на главнокомандуващия Югоизтока да осигури „перилно влияние върху българската армия" и „въздействие" върху мобилизацията й. За тази цел фелдмаршал Вилхелм Кайтел препоръчва длъжността на военния аташе
в София да се преустрой в „германски генерал при Главното командуване на българската армия" и да се организират допълнителни команди за свръзка при българските съединения34. След като и от българска страна това предложение се преценява като „несъмнено целесъобразно", от 1 март „Германският учебен щаб при командуването на българските сухопътни войски" е преименуван „германски генерал при Главното командуване на българската армия" и заедно с дoтeraшнитe си задачи поема и разработването на „всички въпроси, .свързани с операциите и с тяхната подготовка"35. На 23 май 1944 г. фелдмаршал Кайтел подписва поредната инструкция за задълженията на службата, която по взаимно съгласие получава наименованието „началник на Германската военна мисия в България", а два дни след това на едноименната длъжност е назначен генералът от пехотата Вили Шнекенбургер36. Той е подчинен на началника на ОКВ и е негов представител пред българското командуване, като е запазено и правото на главнокомандуващия Югоизтока да му отдава непосредствени заповеди.Той е длъжен да осигурява връзка между българското командуване и Главното командуване на Югоизтока посредством „двустранно осведомяване за обстановката, замислите и мероприятията и препредаване на налични неприятелски донесения.
31NAUS, Т-311, Roll 285, Is 754.
32 Въпреки перманентните усилия за овладяване на обстановката, Балканите си остават „болно място" за райха вж. В е с т ф а л ь, 3. Война расширяется; — В Роковне решения, М., 1958, с. 61.
33 NAUS, Т-311, Roll 195, Is '847.
34 I b i d e m, Is 937—938.
35 I b i d е m. Is 948;Roll 182, Is 44.I b i d e m, Roll 187, Is 453.
публикувано от harry | 13:37
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница