Либералите Радослависти.....Стефан Стамболов (1887-1894 г.) по българския национален въпрос
ЛИБЕРАЛИТЕ РАДОСЛАВИСТИ И ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ (1887-1894 г.) ПО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС
Берлинският договор 1878 г. насилствено разпокъсва българската нация. Възникналият национален проблем не е разрешен окончателно със Съединението 1885 година. Борбата за национално освобождение на поробените българи и присъединяването им към Княжество България навлиза в нов етап. Въпросът за националното обединение остава основна външнополитическа задача за управляващите буржоазни правителства през 80-те и 90-те години. Концепции за разрешаването му създават всички политически сили в страната. Не прави изключение н появилата се през 1887 г. на политическата сцена група на д-р Васил Радославов, откъснала се заедно със стамболовистите от голямата Либерална партия. Либералите радослависти окончателно се обособяват като самостоятелна политическа сила през втората половина на 1887 г., когато се разграничават от либералите - привърженици на Стефан Стам-болов, започват да издават вестник„Народни права" и обявяват програмата си1. В началото социалният състав на Либералната радославистка пар-тия е разнороден. От една страна, тя изразява интересите на част от замогващата се, свързана със западния пазар търговско-промишлена буржоазия. От друга страна, както сочи Д. Благоев, в партията влизат мно-го представители на т. нар. лумпенбуржоазия2. Това са чиновници, службогонци и кариеристи, преминаващи от партия в партия н предлагащи услугите си за всякакъв род „черна работа". Те съществуват и в оста-налите партии, но при радославистите са многобройни и придават ха-рактерен облик на партията. Още при създаването си Либералната ра-дославистка партия придобива черти, които по-късно я правят „витрина на най-отрицателяите страни на българския политически живот"3. Самият водач на партията д-р В. Радославов - е държавник от нов тип. Той гледа на политиката като на средство за бърз личен успех. В това отношение Радославов е първият подобен политически водач в България след Освобождението4.1П е ш е в, П. Историческите събития н деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С.. 1929, с. 278-279, 624. 2 Б л а г о е в, Д. Принос към историята на социализма в България, С, 1949, с. 97. 3 Грънчаров, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894, С., 1984, с. 30; Х р и с т о в, Д. Радославов и неговата политика. С-, 1894, с. 40- 42, 55-56, 67; Христов, Х. Към характеристиката на Стамболовия режим. - Истор. преглед, 1951-1952, № 1, с. 36; С а з д о в, Д. Буржоазните партии в България в края на XIX и началото на XX век. - История и обществознание, 1987, № 4, с. 50. 4 Грънчаров. С. Пое. съч., с. 29. Либералната радославистка партия има прозападна ориентация· Ето защо в годините на Стамболовото управление (1887-1894 г.) тя остава единствената легална опозиция в страната.Досега създаването, организационното изграждане, вътрешнополитическата дейност и външнополитическите концепции на партията до 1894 г. не са били обект на специално изследване от българската историография. Тези въпроси са частично засегнати в трудове за Стамболовото управление и дейността на други политически сили5. Авторът на статията разглежда на основата на документални източници и съществуващата литература възгледите и дейността на либералите радослависти по националния въпрос и създадената от тях до 1894 г. концепция за решаването му, както и отношението им към политиката на Стамболовото правителство по този проблем. Скъсването на дипломатическите отношения между България и Русия през 1886 г. изцяло променя позицията на освободителката към българите и българския национален въпрос. Сложното положение, в което изпада княжеството по време на регентството и след идването на Фердинанд, облекчава националистическите среди в Цариград, Атина и Белград в осъществяването на антибългарската им политика в ев-ропейските владения на Османската империя. Засилва се сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Това създава опасност за църковно-просветното дело на българите в поробените земи6. Промененото положение заставя Народнолибералната партия още с идването си на власт да разработи тактика за защита на българските национални интереси, съобразена с новата обстановка. През целия период на своето уп-равление Стамболовото правителство поддържа приятелски отношения със сюзерена Турция с цел да спечели подкрепата на Високата пор-та за укрепване на българския етнически елемент в Македония и Одринско. Едновременно с това то се стреми да си осигури и подкрепата по националния въпрос на благосклонно настроените към него големи европей-ски държави. Тази тактика е правилна, но не може да разреши радикално българския проблем7. Ето защо опозиционните политически сили създават свои, повече или по-малко отличаващи се от правителствените концепции за разрешаване на националния въпрос. Не прави изключение в това отношение и Либералната радославистка партия. Подоб-но на управляващата Народнолиберална партия радославистите се обявяват в защита на българите от поробените земи. Националното обе-динение в рамките на санстефанска България е и Тяхна крайна цел. Също както стамболовистите либералите радослависти са на мнение, че 5 Х р и с т о в, Д. Пое. съч.; П е ш е в, П. Пое. съч.; Гр ъ н ч а р о в, С. Пое. съч.; Н и к о л о в а, В. Програми и устави на буржоазните партии в Бъ лгария в края на XIX и началото на XX век. Вътрешната политика на България през капитализма. 1878-1944 . - Изследвания по българска история, т. 5, 1980; същата: Съединената легална опозиция в България (1893-1894 г.). - Истор. преглед, 1981, № 6, с. 69-79; С а з д о в, Д. Демократическата партия в България 1887-1908, С., 1987, с. 15-36, и други. 6Б о ж и н о в, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 С., 1972, с. 85; П а н д е в, К. Национално-освободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, С., 1979, с. 25. 7 М и т е в, Т. Стефан Стамболов и българският национален въпрос от Освобождениечо до 1894 г. - Военноистор. сборник, 1983, № 1, с. 40. българският национален въпрос в крайна сметка ше се разреши чрез война8. Те обаче смятат, че преди това трябва да се опитат всички мирни средства. Ето защо радославистите поставят като основна дипломатическа задача спечелване благоразположението на западните сили. Те се надяват с тяхна помощ да осъществят националното обединение. Противници на делото според тях са националистическите среди в Сърбия и Гърция, които провеждат антибългарска пропаганда в Македония, и управляващите кръгове в Австро-Унгария, домогващи се към областта. Либералната (радославистка) партия критикува поли-тиката на Високата порта и подкрепящите я сили за запазване статук-вото на Балканския полуостров. Либералите радослависти не одобря-ват някои от мериите на Стамболовото правителство за разрешаване на националния проблем и главно приятелското отношение на кабинета към Турция и Австро-Унгария. Първото голямо раздвижване на българските политически сили по националния въпрос, когато на власт е Народнолибералната партия, датира от лятото на 1888 г. На 2 април* с. г. екзарх Йосиф! подава писмено искане до Високата порта за „подобряване положението на българската църква и българите, които се намират в преките владения на султана"9. Този ход на екзарха е предварително съгласуван по дипломатически път с българското правителство10. С искането са запознати и дипломатическите представители на великите сили в Цариград. Те обаче се противопоставят на тази акция11. Тогава екзархът се обръща за помощ към българското правителство. През лятото на 1888 г. Стефан Стамболов изпраща в Европа д-р Константин Стоилов с мисия да проучи мнението на някои от повлиятелните кабинети по българския въпрос. Докладите на К. Стоилов до министър председателя разсейват надеждите за успех12. Въпреки това правителството започва борба за въвеждане в Македония и Одринско на обещаните на Берлинския конгрес реформи. То разгръща широка кампания в печата в защита на поробените българи13. Тази дейност на Стамболовия кабинет е окачествена от Либералната радославистка партия като „сълзи без действия", които имат отрицателен ефект за положението на „поробените братя"14. Радославистите обвиняват правителството в непоследова-телност по македонския въпрос и умишлено изостряне на отношенията с Турция. Причината за всичко това Либералната партия вижда в обстоятелството, че България е жертва на австрийско влияние. Тази позиция е обвинение към управляващите за водене на недалновидна политика по основния за българите въпрос. Все с тази цел радославистите 8 Народни права, № 4, 16 февр. 1888; Х р и с т о в, Д. Пое. сьч., с. 46, 48; С а з д о в, Д. Буржоазните партии в България. . ., с. 50. * Датите са по стар стил. 9 ЦДИА, ф. 321, on. 1, а. е. 265, л. 8-9. 10 Пантев, A. The Macedonian Question in Britains Policy during the First Years of Stefan Stambolovs Regime (1887-1892). - Etudes Historiques, 1980, t. 4, p. 360. 11 ЦДИА, ф. 321, on. 1, a. e. 265, л. 1-8; 12 Митев, Т. Пое. съч., с. 42. o ?8 Свобода, № 187, 13 авг.; № 195, 3 септ.; № 197, 10 септ.; № 198, 13 септ.; № 200, 20 oсепт.; № 202, 24 септ.; № 203, 27 септ. 1888. 13Пак там.14 Народни права, № 58, 18 авг, 1888. се опитват да доказват „неразумното нагорещо желание" на правителството за военно стълкновение с Турция и неподготвеността на България за война. По това време Стамболовото правителство е далече от мисълта да воюва с когото и да било16. Въпреки това нападките срещу кабинета продължават да заемат определено място във вестника на Либералната партия чак до есента на 1888 година. По този начин радославистите се стремят да уязвят политическия престиж на все още неукрепналия Стамболов режим. В критиката си либералите радословисти отделят специално място на противоречията между българското и австро-унгарското правителство по въпроса за Македония17. Либералната партия отбелязва австрийското недоволство от българската политика, но не одобрява твърдия правителствен курс по националния въпрос и не го подкрепя, а демагогски заявява, че след като „Австрия смъмри Свирчовци", Стамболовата дипломация няма повече да повдига въпроса за Македония. Правителството се обвинява, че действува пред Високата порта и великите сили само за да отклони вниманието на българската общественост от вътрешнополитическите проблеми на страната18. А когато великият везир излиза пред европейските сили с нота, в която предупреждава, че ако българската пропаганда по отношение на Македония не спре, турските войски ще навлязат в Южна България, радославистите представят положението като „национално бедствие", за което е виновна правителствената политика19. Тази позиция на Либералната партия е продиктувана от стремежите й да се добере до властта. Като използват външнополитическите затруднения на кабинета, либералите радослависти се стремят да го компрометират политически и да предизвикат падането му. Повдигането на въпроса за правата на българите в поробените области подтиква националистическите среди в Сърбия и Гърция да засилят антибългарската си пропаганда и да предявят открито претенциите си за Македония20. Тази националистическа пропаганда е подкрепена с „научни" исторически, археологически, етнографски, филоложки и други „доказателства", чиято основна цел е да се отрече наличието на български етнически елемент в Македония21. Либералната партия остро реагира срещу фалшификациите, които издигат македонизма като политическа концепция.16 Народни права, № 66, 10 септ. 1888. ?? Митев, Т. Пое. съч., с. 45. 17 Мишев, Р. България и Австро-Унгария в началните години на Стамболовия ре-жим (1887-1890). - Истор. преглед, 1980, № 3, с. 82 и сл.; същият: Стефан Стамболов - революционер и книжовник, В. Търново, 1988, с. 68-79. 18 Народни права, № 67, 16 септ.; № 68, 22 септ.; № 71, 1 окт. 1888. 18 П а к т а м, № 72, 5 окт.; № 73, 10 окт. 1888. 19 Началните прояви на сръбската и гръцката пропаганда в Македония се наблюдават към средата на 1885 година, а планомерните действия на сръбската пропаганда започват след 1885 г. - вж. Македония, С., 1978, с. 380, 386 и сл.;20 Б о ж и л о в а, Р. Сърбия и бъл гарското националноосвободително движение в Македония в края на XIX в. (1893-1900). Освободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес. - Изв. на Инст. за история, 1981, т. 25, с. 43-44. 21 Това е времето, когато в Белград издигат македонизма като политическа концепция - вж.: Христов, Х. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на XX век. -- Истор. преглед, 1979, № 3, с. 25, 31-32, 40; П а н т е в, A. Aглия срещу Русия на Балканите 1879-1894, С., 1972, с. 237-271; същият: The Macedo-nian. с. 360-362; Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия. Радославистите добре разбират, че статутът на свободни държави улеснява сърбите и гърците в провеждането на антибългарска пропаганда в Македония и Тракия. Ето защо за защитата на българското население в поробените земи те използват неговия най-силен аргумент - националното самосъзнание. Българския характер на Македония и Одринско, радославистите са готови да докажат с плебисцит22. Наред с това Либералната партия се опитва да отклони сръбските претенции от Македония, като ги насочи на запад към Босна и Херцеговина, поставени в зависимост от Австро-Унгария23. Въпреки прозападната си ориентация, когато, отстояват националните интереси, радославистите не се колебаят да се противопоставят на политиката на Хабсбургската монархия. Те добре разбират, че нейната политика на запазване статуквото на полуострова на основата на международните договори е в разрез с историческите стремежи на балканските народи за национално освобождение и обединение. Либералите радослависти ясно виждат, че именно Австрия е тази, която тласка Сърбия на изток24. Това е една от причините в началния етап на Стамболовото управление те да атакуват проавстрийската политика на правителството. Радославистите са особено недоволни от балканската политика на Австро-Унгария. Като разобличават привидната „незаинтересованост" на империята от балканските проблеми, те остро критикуват икономическата й експанзия в Македония25. Либералната партия далновидно констатира, че австрийското икономическо проникване на изток ще затрудни българската национална консолидация. Ето защо тя не одобрява благоразположението на българското правителство към Хабсбургската монархия. Радославистите осъждат поведението на управляващата партия. Те не придават голямо значение на стамболовистките аргументи за съдействието на Австро-Унгария за признаването на втория български княз. Сближението на България с Австрия се окачествява от Либералната партия като „предателство" спрямо националните интереси. България няма да се спаси, „ако влиза в съюз с народи, които нямат нищо общо с нашия" - заявяват радославистите". Отношението на Либералната партия към проавстрийската правителствена политика в началните години на стамболовото управление характеризира последователната радославистка защита на българските национални интереси. В този период радославистите се обявяват срещу намесата на великите сили в живота на балканските държави. Това обаче не означава, че либералите радослависти ратуват за балканско единство в борбата срещу османска Турция. Претенциите на Сърбия и Гърция към изконни български земи са препятствие, което, как-то те правилно констатират, не позволява да се изгради балкански съюз.Г и г о в, В. Българо-сръбските отношения по националния въпрос в края на 60-те и началото на 90-те години. - В: Стефан Стамболов - революционер и книжовник, с. 60 и сл. 22 Народни права, № 150, 26 ноем. 1889; № 157, 13 ян. 1890; НБКМ-БИЛ, ф. 263, a, e. 29, л. 109.23Народни права, № 75, 15 окт. 1888; № 129, 17 май 1889. 24 М и ш е в, Р. Пое. съчинения; Пантев, Д. Англия срещу Русия., с. 238 -239; същият: The Macedonian. . ., с. 257. 25 Народни права, № 22, 20 апр.; № 36, 11 май; № 38, 8 юни 1888. 26 П а к т а м, № 115, 21 март 1889; вж. и № 127, 6 май 1889.
Берлинският договор 1878 г. насилствено разпокъсва българската нация. Възникналият национален проблем не е разрешен окончателно със Съединението 1885 година. Борбата за национално освобождение на поробените българи и присъединяването им към Княжество България навлиза в нов етап. Въпросът за националното обединение остава основна външнополитическа задача за управляващите буржоазни правителства през 80-те и 90-те години. Концепции за разрешаването му създават всички политически сили в страната. Не прави изключение н появилата се през 1887 г. на политическата сцена група на д-р Васил Радославов, откъснала се заедно със стамболовистите от голямата Либерална партия. Либералите радослависти окончателно се обособяват като самостоятелна политическа сила през втората половина на 1887 г., когато се разграничават от либералите - привърженици на Стефан Стам-болов, започват да издават вестник„Народни права" и обявяват програмата си1. В началото социалният състав на Либералната радославистка пар-тия е разнороден. От една страна, тя изразява интересите на част от замогващата се, свързана със западния пазар търговско-промишлена буржоазия. От друга страна, както сочи Д. Благоев, в партията влизат мно-го представители на т. нар. лумпенбуржоазия2. Това са чиновници, службогонци и кариеристи, преминаващи от партия в партия н предлагащи услугите си за всякакъв род „черна работа". Те съществуват и в оста-налите партии, но при радославистите са многобройни и придават ха-рактерен облик на партията. Още при създаването си Либералната ра-дославистка партия придобива черти, които по-късно я правят „витрина на най-отрицателяите страни на българския политически живот"3. Самият водач на партията д-р В. Радославов - е държавник от нов тип. Той гледа на политиката като на средство за бърз личен успех. В това отношение Радославов е първият подобен политически водач в България след Освобождението4.1П е ш е в, П. Историческите събития н деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С.. 1929, с. 278-279, 624. 2 Б л а г о е в, Д. Принос към историята на социализма в България, С, 1949, с. 97. 3 Грънчаров, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894, С., 1984, с. 30; Х р и с т о в, Д. Радославов и неговата политика. С-, 1894, с. 40- 42, 55-56, 67; Христов, Х. Към характеристиката на Стамболовия режим. - Истор. преглед, 1951-1952, № 1, с. 36; С а з д о в, Д. Буржоазните партии в България в края на XIX и началото на XX век. - История и обществознание, 1987, № 4, с. 50. 4 Грънчаров. С. Пое. съч., с. 29. Либералната радославистка партия има прозападна ориентация· Ето защо в годините на Стамболовото управление (1887-1894 г.) тя остава единствената легална опозиция в страната.Досега създаването, организационното изграждане, вътрешнополитическата дейност и външнополитическите концепции на партията до 1894 г. не са били обект на специално изследване от българската историография. Тези въпроси са частично засегнати в трудове за Стамболовото управление и дейността на други политически сили5. Авторът на статията разглежда на основата на документални източници и съществуващата литература възгледите и дейността на либералите радослависти по националния въпрос и създадената от тях до 1894 г. концепция за решаването му, както и отношението им към политиката на Стамболовото правителство по този проблем. Скъсването на дипломатическите отношения между България и Русия през 1886 г. изцяло променя позицията на освободителката към българите и българския национален въпрос. Сложното положение, в което изпада княжеството по време на регентството и след идването на Фердинанд, облекчава националистическите среди в Цариград, Атина и Белград в осъществяването на антибългарската им политика в ев-ропейските владения на Османската империя. Засилва се сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Това създава опасност за църковно-просветното дело на българите в поробените земи6. Промененото положение заставя Народнолибералната партия още с идването си на власт да разработи тактика за защита на българските национални интереси, съобразена с новата обстановка. През целия период на своето уп-равление Стамболовото правителство поддържа приятелски отношения със сюзерена Турция с цел да спечели подкрепата на Високата пор-та за укрепване на българския етнически елемент в Македония и Одринско. Едновременно с това то се стреми да си осигури и подкрепата по националния въпрос на благосклонно настроените към него големи европей-ски държави. Тази тактика е правилна, но не може да разреши радикално българския проблем7. Ето защо опозиционните политически сили създават свои, повече или по-малко отличаващи се от правителствените концепции за разрешаване на националния въпрос. Не прави изключение в това отношение и Либералната радославистка партия. Подоб-но на управляващата Народнолиберална партия радославистите се обявяват в защита на българите от поробените земи. Националното обе-динение в рамките на санстефанска България е и Тяхна крайна цел. Също както стамболовистите либералите радослависти са на мнение, че 5 Х р и с т о в, Д. Пое. съч.; П е ш е в, П. Пое. съч.; Гр ъ н ч а р о в, С. Пое. съч.; Н и к о л о в а, В. Програми и устави на буржоазните партии в Бъ лгария в края на XIX и началото на XX век. Вътрешната политика на България през капитализма. 1878-1944 . - Изследвания по българска история, т. 5, 1980; същата: Съединената легална опозиция в България (1893-1894 г.). - Истор. преглед, 1981, № 6, с. 69-79; С а з д о в, Д. Демократическата партия в България 1887-1908, С., 1987, с. 15-36, и други. 6Б о ж и н о в, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 С., 1972, с. 85; П а н д е в, К. Национално-освободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, С., 1979, с. 25. 7 М и т е в, Т. Стефан Стамболов и българският национален въпрос от Освобождениечо до 1894 г. - Военноистор. сборник, 1983, № 1, с. 40. българският национален въпрос в крайна сметка ше се разреши чрез война8. Те обаче смятат, че преди това трябва да се опитат всички мирни средства. Ето защо радославистите поставят като основна дипломатическа задача спечелване благоразположението на западните сили. Те се надяват с тяхна помощ да осъществят националното обединение. Противници на делото според тях са националистическите среди в Сърбия и Гърция, които провеждат антибългарска пропаганда в Македония, и управляващите кръгове в Австро-Унгария, домогващи се към областта. Либералната (радославистка) партия критикува поли-тиката на Високата порта и подкрепящите я сили за запазване статук-вото на Балканския полуостров. Либералите радослависти не одобря-ват някои от мериите на Стамболовото правителство за разрешаване на националния проблем и главно приятелското отношение на кабинета към Турция и Австро-Унгария. Първото голямо раздвижване на българските политически сили по националния въпрос, когато на власт е Народнолибералната партия, датира от лятото на 1888 г. На 2 април* с. г. екзарх Йосиф! подава писмено искане до Високата порта за „подобряване положението на българската църква и българите, които се намират в преките владения на султана"9. Този ход на екзарха е предварително съгласуван по дипломатически път с българското правителство10. С искането са запознати и дипломатическите представители на великите сили в Цариград. Те обаче се противопоставят на тази акция11. Тогава екзархът се обръща за помощ към българското правителство. През лятото на 1888 г. Стефан Стамболов изпраща в Европа д-р Константин Стоилов с мисия да проучи мнението на някои от повлиятелните кабинети по българския въпрос. Докладите на К. Стоилов до министър председателя разсейват надеждите за успех12. Въпреки това правителството започва борба за въвеждане в Македония и Одринско на обещаните на Берлинския конгрес реформи. То разгръща широка кампания в печата в защита на поробените българи13. Тази дейност на Стамболовия кабинет е окачествена от Либералната радославистка партия като „сълзи без действия", които имат отрицателен ефект за положението на „поробените братя"14. Радославистите обвиняват правителството в непоследова-телност по македонския въпрос и умишлено изостряне на отношенията с Турция. Причината за всичко това Либералната партия вижда в обстоятелството, че България е жертва на австрийско влияние. Тази позиция е обвинение към управляващите за водене на недалновидна политика по основния за българите въпрос. Все с тази цел радославистите 8 Народни права, № 4, 16 февр. 1888; Х р и с т о в, Д. Пое. сьч., с. 46, 48; С а з д о в, Д. Буржоазните партии в България. . ., с. 50. * Датите са по стар стил. 9 ЦДИА, ф. 321, on. 1, а. е. 265, л. 8-9. 10 Пантев, A. The Macedonian Question in Britains Policy during the First Years of Stefan Stambolovs Regime (1887-1892). - Etudes Historiques, 1980, t. 4, p. 360. 11 ЦДИА, ф. 321, on. 1, a. e. 265, л. 1-8; 12 Митев, Т. Пое. съч., с. 42. o ?8 Свобода, № 187, 13 авг.; № 195, 3 септ.; № 197, 10 септ.; № 198, 13 септ.; № 200, 20 oсепт.; № 202, 24 септ.; № 203, 27 септ. 1888. 13Пак там.14 Народни права, № 58, 18 авг, 1888. се опитват да доказват „неразумното нагорещо желание" на правителството за военно стълкновение с Турция и неподготвеността на България за война. По това време Стамболовото правителство е далече от мисълта да воюва с когото и да било16. Въпреки това нападките срещу кабинета продължават да заемат определено място във вестника на Либералната партия чак до есента на 1888 година. По този начин радославистите се стремят да уязвят политическия престиж на все още неукрепналия Стамболов режим. В критиката си либералите радословисти отделят специално място на противоречията между българското и австро-унгарското правителство по въпроса за Македония17. Либералната партия отбелязва австрийското недоволство от българската политика, но не одобрява твърдия правителствен курс по националния въпрос и не го подкрепя, а демагогски заявява, че след като „Австрия смъмри Свирчовци", Стамболовата дипломация няма повече да повдига въпроса за Македония. Правителството се обвинява, че действува пред Високата порта и великите сили само за да отклони вниманието на българската общественост от вътрешнополитическите проблеми на страната18. А когато великият везир излиза пред европейските сили с нота, в която предупреждава, че ако българската пропаганда по отношение на Македония не спре, турските войски ще навлязат в Южна България, радославистите представят положението като „национално бедствие", за което е виновна правителствената политика19. Тази позиция на Либералната партия е продиктувана от стремежите й да се добере до властта. Като използват външнополитическите затруднения на кабинета, либералите радослависти се стремят да го компрометират политически и да предизвикат падането му. Повдигането на въпроса за правата на българите в поробените области подтиква националистическите среди в Сърбия и Гърция да засилят антибългарската си пропаганда и да предявят открито претенциите си за Македония20. Тази националистическа пропаганда е подкрепена с „научни" исторически, археологически, етнографски, филоложки и други „доказателства", чиято основна цел е да се отрече наличието на български етнически елемент в Македония21. Либералната партия остро реагира срещу фалшификациите, които издигат македонизма като политическа концепция.16 Народни права, № 66, 10 септ. 1888. ?? Митев, Т. Пое. съч., с. 45. 17 Мишев, Р. България и Австро-Унгария в началните години на Стамболовия ре-жим (1887-1890). - Истор. преглед, 1980, № 3, с. 82 и сл.; същият: Стефан Стамболов - революционер и книжовник, В. Търново, 1988, с. 68-79. 18 Народни права, № 67, 16 септ.; № 68, 22 септ.; № 71, 1 окт. 1888. 18 П а к т а м, № 72, 5 окт.; № 73, 10 окт. 1888. 19 Началните прояви на сръбската и гръцката пропаганда в Македония се наблюдават към средата на 1885 година, а планомерните действия на сръбската пропаганда започват след 1885 г. - вж. Македония, С., 1978, с. 380, 386 и сл.;20 Б о ж и л о в а, Р. Сърбия и бъл гарското националноосвободително движение в Македония в края на XIX в. (1893-1900). Освободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес. - Изв. на Инст. за история, 1981, т. 25, с. 43-44. 21 Това е времето, когато в Белград издигат македонизма като политическа концепция - вж.: Христов, Х. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на XX век. -- Истор. преглед, 1979, № 3, с. 25, 31-32, 40; П а н т е в, A. Aглия срещу Русия на Балканите 1879-1894, С., 1972, с. 237-271; същият: The Macedo-nian. с. 360-362; Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия. Радославистите добре разбират, че статутът на свободни държави улеснява сърбите и гърците в провеждането на антибългарска пропаганда в Македония и Тракия. Ето защо за защитата на българското население в поробените земи те използват неговия най-силен аргумент - националното самосъзнание. Българския характер на Македония и Одринско, радославистите са готови да докажат с плебисцит22. Наред с това Либералната партия се опитва да отклони сръбските претенции от Македония, като ги насочи на запад към Босна и Херцеговина, поставени в зависимост от Австро-Унгария23. Въпреки прозападната си ориентация, когато, отстояват националните интереси, радославистите не се колебаят да се противопоставят на политиката на Хабсбургската монархия. Те добре разбират, че нейната политика на запазване статуквото на полуострова на основата на международните договори е в разрез с историческите стремежи на балканските народи за национално освобождение и обединение. Либералите радослависти ясно виждат, че именно Австрия е тази, която тласка Сърбия на изток24. Това е една от причините в началния етап на Стамболовото управление те да атакуват проавстрийската политика на правителството. Радославистите са особено недоволни от балканската политика на Австро-Унгария. Като разобличават привидната „незаинтересованост" на империята от балканските проблеми, те остро критикуват икономическата й експанзия в Македония25. Либералната партия далновидно констатира, че австрийското икономическо проникване на изток ще затрудни българската национална консолидация. Ето защо тя не одобрява благоразположението на българското правителство към Хабсбургската монархия. Радославистите осъждат поведението на управляващата партия. Те не придават голямо значение на стамболовистките аргументи за съдействието на Австро-Унгария за признаването на втория български княз. Сближението на България с Австрия се окачествява от Либералната партия като „предателство" спрямо националните интереси. България няма да се спаси, „ако влиза в съюз с народи, които нямат нищо общо с нашия" - заявяват радославистите". Отношението на Либералната партия към проавстрийската правителствена политика в началните години на стамболовото управление характеризира последователната радославистка защита на българските национални интереси. В този период радославистите се обявяват срещу намесата на великите сили в живота на балканските държави. Това обаче не означава, че либералите радослависти ратуват за балканско единство в борбата срещу османска Турция. Претенциите на Сърбия и Гърция към изконни български земи са препятствие, което, как-то те правилно констатират, не позволява да се изгради балкански съюз.Г и г о в, В. Българо-сръбските отношения по националния въпрос в края на 60-те и началото на 90-те години. - В: Стефан Стамболов - революционер и книжовник, с. 60 и сл. 22 Народни права, № 150, 26 ноем. 1889; № 157, 13 ян. 1890; НБКМ-БИЛ, ф. 263, a, e. 29, л. 109.23Народни права, № 75, 15 окт. 1888; № 129, 17 май 1889. 24 М и ш е в, Р. Пое. съчинения; Пантев, Д. Англия срещу Русия., с. 238 -239; същият: The Macedonian. . ., с. 257. 25 Народни права, № 22, 20 апр.; № 36, 11 май; № 38, 8 юни 1888. 26 П а к т а м, № 115, 21 март 1889; вж. и № 127, 6 май 1889.
публикувано от harry | 13:42
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница