неделя, 9 септември 2007 г.

Към историята на Българското военно разузнаване....(1895-1908г.)

проф.СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ

КЪМ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ (1895-1908 г.)

В капиталния труд за Балканската война, подготвен от Военноисторическата комисия на Щаба на армията, изрично се подчертава, че непознаването на турската армия е общ недостатък на първите оперативни планове за война с Турция от 1903 и 1904 година. Липсата на системни, пълни и достоверни сведения за въоръжените сили на противника е причина на неговата армия да се приписва бойна готовност, значително по-висока от действителната. От това надценяване в известна степен произтича н отбранително-позиционната стратегия на първите български планове. През 1903 г. на власт идва Народнолибералната (стамболовистката) партия. Важно място в сферата на нейната вътрешна политика заема преустройството на армията и подготовката й за война с Турция. Наред с всички останали мероприятия от 1903 г. започва да се обръща особено внимание и на разузнаването за противника. Щабът на армията вече не се задоволява само с официалните сведения, които по прави-ло не съответствуват на действителността, а пристъпва към самостоятелно събиране и систематизиране на информация за състоянието на турската армия1. Резултатите не закъсняват. Новите оперативни планове, разработени между 1908 и 1912 г., почиват на схващането, че българската армия може да извоюва победа само с незабавно и енергично настъпление, с което да разбие турската армия в периода на нейното мудно мобилизиране и съсредоточаване. Определена роля за промяната на българската военна доктрина от дефанзивна в настъпателна изиграва разузнаването за противника. В разузнавателната си дейност Щабът на армията среща подкрепата на българското население в Македония и Одринска Тракия. На това сътрудничество до голяма степен се дължат и успехите й. Поставянето на военното разузнаване като обект на изследване е задача, свързана с обективни трудности. По естеството на своя характер тази дейност не е оставила много следи в достъпната изворова база. Колкото и оскъдни обаче да са те, все пак позволяват да се реконструират в най-едри щрихи основните моменти от организационната структура и дей-ността на българското военно разузнаване в Европейска Турция и допирните му точки с българското националноосвободително движение в този регион. Проблемът досега не е изследван и като пръв опит настоящата статия не претендира за пълно и окончателно изясняване, което впрочем е отразено и в заглавието й. 1 Войната между България и Турция 1912-1913 год., т. !, С., 19.37, с. 372-373. Началото на структурното изграждане на военното разузнаване е поставено със Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество от 1891 година. Първоначално разузнавателната дейност е съсредоточена в Генералния щаб, спомагателно учреждение на Военното министерство. Впоследствие структурата му търпи различни промени, които се отразяват и върху организацията на разузнаването. През 1895 г. Главният щаб е преименуван в Оперативен отдел и заедно с други служби образува Щаба на армията (ЩА). От 1897 г. военното разузнаване е в компетенцията на Оперативното отделение при Оперативния отдел на ЩА. Подобни промени се извършват и в следващите години. Процесът на изграждане и оформяне на българското военно разузнаване на въоръжените сили на Османската империя протича отгоре надолу. Първоначално се назначава само ръководният орган, предназначен да оценява и преработва информацията Оперативният отдел {Оперативното отделение) при ЩА, - а впоследствие се изграждат и всички онези елементи от неговата структура, чрез които се събират и постъпват сведенията за турската армия. До средата на 90-те години на XIX в. възможностите на българското военно разузнаване в това от-ношение са крайно стеснени. Затова и съдържанието на първия офици-ален документ, излязъл от канцеларията на Оперативния отдел при ЩА, е подчинено изцяло на стремежа да се преодолее това състояние. Този документ е докладната записка № 1 на временно изпълнява-щия длъжността началник на Оперативния отдел майор Радой Сираков, подадена до военния министър полковник Рачо Петров на 22 ав-густ* 1895 година, ? нея ръководителят на военното разузнаване споделя тревогата си, че поради отсъствието на специално подготвени лица при княжеските дипломатически агентства в чужбина в подведомствения му отдел постъпват непълни, и неверни или некомпетентно подбрани сведения за организацията, дислокацията, въоръжаването и другите въпроси от състоянието на турската армия и на армиите на съседните държави. „Няма съмнение - изтъква той, - че офицери, специално натоварени да събират сведения, придадени към нашите агентства, било като секретари, било като други чиновници (без да фигурират като военни), би направили много повече, отколкото лицата, неимеющи нужната за това подготовка." Докато този въпрос се уреди, майор Сираков предлага да се натоварят княжеските дипломатически агенти в Цариград, Белград и Букурещ да събират необходимите сведения със свои сили и средства, но по изработен от Оперативния отдел списък2. В духа на докладната записка ВМ и ЩА се обръщат за съдействие към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ)3. Трябва да минат обаче цели осем години, .за да се направи решителна-та крачка към практическото реализиране на тази идея. През това време, периодично задушавана от неблагоприятната политическа конюнктура * Датте са по стар стил. 2 ЦВА, ф. 24, on. 1, а. е. 2, л. 22. 3 Пак т а м, л. 21, 26. Към историята на... е отново съживявана под напора на обективните потребности на българската военна доктрина и българската армия, тя се развива и усъвършенствува в междуведомствената преписка на В М и МВРИ. Началото на структурното оформяне на българското военно разузнаване в Османската империя хронологично съвпада със зараждането на организираното македоно-одринско революционно движение. От този ранен етап датира и сътрудничеството помежду им. Първият, за когото има сведения, че сътрудничи с разузнавателната служба на българската армия, е Гьорче Петров. По време на учителствуването му в Скопие през 1888-1891 г. и в Битоля през 1891-1896 г. лично или с посредници той обикаля и изучава „във всяко отношение" Скопския и Битолския вилает 4. Сведенията са предавани на ВМ, с което Г. Петров поддържа връзка при редовните си пътувания до София по време на ваканциите5, а през 1896 г., събрани и систематизирани, те са издадени като самостоятелна книга. Съдържанието - подробни орографски, хидрографски, топографски и пр. сведения за Македония, както и формата - текст само от едната страна на листа и празна страница за водене на бележки от другата, недвусмислено показват чисто практическата насоченост на книгата6. Всичко това дава основание на министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията д-р Константин Стоилов да запише на 22 юли 1896 г. в дневника си Г. Петров като „агентин на военното министерство за Македония"7. На този етап българското военно разузнаване сътрудничи с В ???? и чрез посредничеството на офицерските братства в българската армия. Преди отпътуването си за Цариград и Македония през 1896 г. Борис Сарафов поема ангажимент пред полковник Стилиян Ковачев от ВМ да събере информация за състоянието на турската армия. След завръщането си в София той съставя подробен рапорт, в който включва и сведенията, получени „от другарите в Солун" - Пере Тошев, Гьорче Петров, Гоце Делчев и Иван Хаджиниколов, фактическите ръководители на ВМОРО8. През 1897 г. между Княжество България и Османската империя се постига споразумение за откриване на търговски агентства в Солун, Скопие, Битоля, Одрин и Дедеагач. На следващата година търговски агентства са отворени и в Цариград и в Сяр. Княжеството вече разполага със свои официални представителства в седем града на Европейска 4 Освободителното движение в Македония и Одринско, т. 2, С., 1983, кн. 8, с. 9-10 5 П а к там, с. 22. o Материали по изучаванието на Македония, С., 1896. Вж. по този въпрос П а н д е в, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, С., 1979, с. 68 и бел. 6 под линия. 7 ЦДИА, ф. 600, on. 1, а. е. 78, л. 15. 8 Освободителното движение. . ., т. 1, С., 1983, кн. 5, с. 42-45. И по-късно ВМ черпи разузнавателни сведения от дейците на .Върховния македоно-одрински комитет (В МОК). В края на 1903 г. по препоръка на генерал Иван Цончев ВМ възлага на поручик Петър Дървингов да обобщи сведенията и поуките от Илинденско-Преображенското въстание за нуждите на българската армия. С получената субсидия той публикува книгата „Пирин и борбата в неговите недра", С., 1904. Преди това със същата цел П. Дървингов написва книгата „От София през Пловдив към Цариград и СКОПИР", С., 1903 (вж. НА-БАН, ф. 73к, оп. 1, oч. е. 31, л. 32). Сътрудничеството на българското военно разузнаване с ВМОК обаче не е предмет на настоящата статия; тук се занимаваме главно с ВМОРО. Турция - важни военни, административни и стопански центрове на територията на I, II й ?? корпус. С встъпването си в длъжност търговските агенти започват активно да сътрудничат на българското военно разузнаване. Преписи от техните рапорти по военни въпроси МВРИ редовно препраща в ЩА. Липсата на специална военна подготовка обаче си казва думата. Събираните от търговските агенти сведения не винаги са пълни и точни или не представляват военна тайна9. Непълноценното използване на широките перспективи, които разкриват търговските агентства, отново поставя на дневен ред въпроса за организацията на военното разузнаване. С писмо от 14 ноември 1897 г., в съдържанието на което залягат аргументите на докладната запи-ска от преди две години, военният министър полковник Никола Иванов и началникът на ЩА полковник Стефан Паприков искат мнението на МВРИ дали на този етап е възможно на длъжността втори секрета-ри или писари при търговските агентства в Османската империя да се назначат офицери, които да изпълняват само заповеди на своето воен-но началство10. Въпросът е отнесен и до монарха11. Успоредно със съживяването на старата идея се правят постъпки и за официалното назначаване на военен аташе при българското дипломатическо агентство в Цариград. Този опит вероятно стои във връзка с българско-турските преговори през 1897 г., достигнали кулминационната си точка с посещението на княз Фердинанд в Цариград през юли. По време на кратката си визита в турската столица българският мо-нарх е придружен от министър-председателя К. Стоилов и военния министър полковник Н. Иванов. От порано там се намира и акредитираният за началния етап на преговорите майор Асен Пападопов12. Работата по тези две направления - официалното и неофициалното бързо напредва. Определени са дори поименно офицерите за длъжността втори секретар при търговските агентства и за поста вое-нен аташе при дипломатическото агентство в Цариград. Но несъгласието на турското правителство, от една страна, и изтичането на информация, от друга, принуждават ВМ и МВРИ да не дават ход на практическото реализиране на тази идея и тя отново потъва в секретните архиви на двете ведомства13. Въпреки всичко ЩА намира възможност да използва по-пълноцен-но княжеските търговски агентства в Османската империя за своите нужди. Това става чрез неофициалното привличане на секретарите на агентствата към по-тясно сътрудничество с военното разузнаване. През 1897 г. на тази длъжност са назначени хора, близки по политически чувства и идеи до В ????, като Тома Карайовов в Битоля, Никола Наумов в Скопие, Стаматов в Сяр и други. Изборът им е продиктуван от интензивните по същото време преговори между правителството на К. Стоилов и ВМОРО14. В М и ЩА обаче също намират начин да се възползват9ЦВА, ф. 24, on. 1, а. е. 10, л. 74. 10 П а к т а м, ф. 22, on. З, а. е. 126, л. 347; ф. 24, on. I, a. e. 10, л. 74. n 11П а к т а м, ф. 24, on. I, a. e. 10, л. 75. 12 П о п ов, Р. Балканската политика на България 1894-1898, С., 1984, с. 190-193. 13 ЦВА, ф. 22, on, 3, а. е. 126, л. 347. 14 П а н д е в, К. Пое. съч., с. 173-174; Освободителното движение.. ., т. 2, кн. 8, с. 58-60. от това обстоятелство и макар без официалната санкция на МВРИ, ангажират пряко секретарите в дейността по военното разузнаване. Своите рапорти, съдържащи информация за турската армия на Балканите, секретарите на търговските агентства изпращат директно до Оперативното отделение при ЩА. В разузнавателната си дейност те широко се ползват от услугите на българското население в Македония и Одринско. Интересни сведения за съдържанието и формите на това сътрудничество намираме в работната кореспонденция на секретаря на княжеското търговско агентство в Одрин Тома Карайовов.През октомври 1898 г., малко след завръщането си от Битоля и непосредствено преди заминаването за Одрин като секретар на тамошното агентство, Тома Карайовов се среща с военния министър полковник Стефан Паприков, откогото получава задача да събира военни, статистически, географски и други сведения за Одринския вилает (I и II корпус). Т. Карайовов приема сътрудничеството си с българското военно разузнаване много сериозно и както сам пише в рапорта от 18 февруари 1899 г., „от това място (Одрин - бел. С. Е.) единствената полза, що бих принесъл на отечеството, се състои в доставяние на сведенията, които интересуват Уважаемия наш Щаб"15. За 3-4 месеца Т. Карайовов съставя и изпраща в Оперативното отделение на ЩА статистики за населението на Одринския вилает, сведения за комуникациите в района, скици на укрепленията и прочие16. Информацията е събрана както лично от него, така и с посредничеството на местни българи. Данните за движението на войската и превозването на военни материали по жп. линии Цариград-Одрин и Цариград-Солун той получава от българи, служители в източните железници; сведенията за Родопите черпи от главния учител в Ахъчелебийско, който свободно обикалял казата; част от статистическите и другите данни за вилаета събира от учениците в Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон", съгласие за което получава от нейния директор17. Рапорти със сведения за състоянието на турската армия в Скопския вилает изпраща и секретарят на търговското агентство в Скопие Никола Наумов18. Тесни връзки с военните поддържа и секретарят на агентството в Солун Стаматов. На същата длъжност първоначално е предложен Гьорче Петров16, като за този избор наред с другите мотиви вероятно са натежали и старите му заслуги към българското военно разузнаване. Практиката за използване на секретарите при търговските агентства за целите на Оперативното отделение при ЩА открива нов източник за информация пред военното разузнаване, но наред с положителните си страни показва и някои сериозни недостатъци. На първо място, това е липсата на системна военна подготовка, свойствена и за титуля-рите на агентствата. Сериозна пречка за пълноценното използване на секретарите се оказва и тяхната служебна заетост в работата на съответните агентства...следва15 ДВА, ф. 24, on. 1, а. е. 10, л. 127. 16 П а к т а м, л. 90, 92-100, 100-102, 146, 154-155. 17 Па к т а м, л. 128. 18 П а к т а м, л. 59-60. 1в П а н д е в, К. Пое. съч., с. 174.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница