Ролята на ЕС

Ролята на ЕС
Dimitar Bechev

Европейският съюз е разглеждан като катализатор в процеса на сближение между Гърция и Турция. Както често се изтъква, едно евентуално разширение на Съюза в южна посока, обхващащо Турция и Кипър, би донесло не само икономически дивиденти за трите държави, но би поставило техните отношения на коренно различна политическа основа.
За съжаление тази роля на ЕС не е материализирана през 90-те години по ред причини. Част от тях се отнасят до особеностите в отношенията между Брюксел и Анкара. Турция е асоцииран член на ЕО от 1963 г., като споразумението за асоцииране предвижда установяването на митнически съюз като междинна стъпка към присъединяване. Отношенията между Турция и ЕО, които замират през времето на военно управление, са възстановени от Тургут Йозал в 1987 г. Споразумението за установяване на митнически съюз става факт през 1995 г. Оттогава отношенията на Турция с ЕС търпят нов период на значителен спад.1 Проблеми като притока на турски работници в Западна Европа, нарушаването на човешките права в Турция, противоречията с Гърция са фактори, които затормозяват диалога с ЕС. На Европейския съвет в Люксембург (декември 1997 г.) се потвърждават опасенията на Анкара, че тя ще бъде третирана по различен начин в сравнение с другите държави, които кандидатстват за членство. Съветът критикува сериозно политиката на Турция, като включва препоръка за по-активна подкрепа на преговорите за Кипър под егидата на ООН, която отразява гръцката позиция по въпроса.2 Острата реакция на турския министър-председател Месут Йълмаз свидетелства за рязкото влошаване на отношенията на Анкара с Евросъюза. Същевременно перспективата за присъединяване на гръцката част от Кипър към ЕС се възприема от Турция като тревожна тенденция в ущърб на националните интереси, която може да има за резултат постигането на отдавнашния гръцки план за еносис.
Гръцко-турското сближение от края на 1999 г. и последвалите решения на срещата на върха в Хелзинки до голяма степен компенсират отрицателния ефект от резолюциите на Европейския съвет в Люксембург. Те създават благоприятна атмосфера за развитието на връзките между Атина, Никозия и Анкара в контекста на процесите на интеграция. От друга страна отсъствието на реалистичен график за турското присъединяване към ЕС буди съмнения относно възможността за сбъдване на оптимистичния сценарий, който предвижда едновременно или последователно включване на Кипър и Турция в Съюза. Решението за приемане на Анкара е проблематично не защото би поставило под въпрос културната идентичност на европейския интеграционен процес, а защото няма ясна визия за политическите и икономическите последици от това евентуално присъединяване, както и за неминуемата нужда от реформи в институционалната рамка на ЕС. Въпреки това изводът, който се налага, е, че политическият ефект от решенията, взети в Хелзинки, е очевиден.
1 Относно турската позиция вж. коментара на кореспондента на БНТ в Турция Нихал Йозерган - Йозерган, Н. Дилемата за Анкара е ЕС или националните интереси,Сп. Балканите, бр.2, февруари 1999.
Също - Hockstader L. and Couturier K. "Ankara Ready to Sever European Ties," Washington Post, Dec. 15, 1997, p. A22.
2 Luxembourg European Council, 12 and 13 December 1997, Presidency Conclusions, Luxembourg, December 13, 1997, European Council DOC/97/24