сряда, 12 септември 2007 г.

Малтусиански модели за обяснение на ескалиращото напрежение.

Малтусиански модели за обяснение на ескалиращото напрежение
в Близкия изток и мястото на младежта в тях*
Антон Ж. Иванов

Вече две столетия идеите на Томас Малтус за обусловеността на социалното равновесие от извършващите се в обществото демографски промени намират своето реално потвърждение и оправдание в протичащия процес на планетарен демографски преход и съпровождащите го социални и политически трусове. Неговите ускорено преобразяващи света импулси накараха наблюдателите да говорят за демографска революция, някои дори го характеризират като катастрофа. Несъмнено този процес на внезапно нарастване на населението на Земята, който вероятно ще се побере в рамките на около триста години, ще се окаже най-големия обществен катаклизъм, но и основен обновителен фактор и резултат от обновата в досегашната история на човечеството.
Най-същественият етап от демографския преход се разви през втората половина на отминаващия век, когато той обхвана страните от така наречения Трети свят и тяхното население взривообразно се увеличи, раздувайки застрашително относителния дял на жителите му сред целокупната човешка популация. В тази не толкова компактна демографска платформа се оформиха пет зони с бърз прираст на населението, притежаващи своя специфика и различия. Това са: 1. Източна Азия; 2. Южна Азия; 3. Предна и Средна Азия и Северна Африка; 4. Африка на юг от Сахара; 5. Латинска Америка. Измежду тях пряко засегната в настоящата тема е третата зона, ала не бива да се пренебрегва влиянието, което оказват върху нея съседните й региони с дебалансирана демографска структура, както и глобалните процеси на неравномерен, неуравновесен икономически и социален развой.
Ислямските общества в Близкия и Средния изток навлязоха след Втората световна война в небивал от Средновековието подем, който възвръща тяхната тежест и значимост в световните дела, подпомогнати също от средищното им, посредническо географско разположение. През първите десетилетия след войната в тези страни все още правеха избор на политическия и стопанския ред, който да послужи за основа на последващото развитие, но почти навсякъде се заложи на традиционната консервативна религиозна ориентация и на добивна промишленост, основаваща се на големите залежи от нефт и други минерални ресурси, а също и на развитие на селското стопанство. Същевременно рязкото подобрение на условията за живот, увеличаването на възможностите за прехрана и ценностната ориентация към повече деца в семейството доведоха до изключително висок прираст на населението, който залага все по-високи изисквания пред не особено рентабилните им икономики. Така постепенно тези държави навлизат в стопанска, политическа и институционална криза, бързо прогресираща в по-уязвимите райони до асоциализация и рецедивираща конфронтация.
Гражданската война в Ливан, ислямистката революция в Иран, терористичната вълна, обхванала Алжир и Египет, екстремистките акции на палестинското националистическо движение, дори активизацията на уахабитското движение в Кавказ, са само част от проявите на деградиращата обществените модели в споменатите страни популационна експлозия. Невероятните съвсем до скоро темпове на демографски растеж извеждат на преден план немислими до този момент проблеми относно поддържането на статуса, управлението и контрола на бързо разширяващите се общности. Забавянето и колебанията при решаването им се съпровождат от ескалиране на напрежението, а то често излива натрупаната енергия в ожесточени конфликти, проломявайки пробиви за временното му разреждане чрез сблъсъци, изтощаващи опониращите страни, или с промяна на политическото статукво и елити. Особено значима роля в броженията заема практиката на оказване на натиск с участието на големи групи от гражданството, произлизащи предимно из сред младежта, които при нормални условия остават политически индиферентни и неактивни. Възхождащи на политическата сцена за кратко, масите от долните (широките) слоеве на обществената пирамида хаотично се опитват да предефинират клаузите на гражданския договор, но усилията им често имат неочакван за самите тях ефект.
В основното си съчинение "Опит върху принципа на народонаселението ...", чието първо издание е публикувано през 1798 г., Малтус пише: "Метежната тълпа е следствие от излишъка на население. Тя се възбужда от изпитваните страдания, не знаейки, че самата тя се явява виновна за тези страдания. Тази безумна метежна тълпа е най-злия враг на свободата; тя поражда и поддържа тиранията." Следва да се запитаме: случайна ли е липсата на утвърдени демократични процедури и институции в Близкия Изток и Северна Африка, въпреки усилията на бившите метрополии и САЩ да въведат управление, функциониращо по западен образец? Нещо повече. Традиционните монархически режими, лишени от възможностите на взаимодопълването и взаимодействието със същински представителни органи, все повече губят контрол върху социалните процеси в страните им и подкрепата на техните поданици постепенно девалвира. Задава се сериозна криза на властта, на способността на управляващите да поемат и на охотата на гражданството да им възлага отговорности в съответствие с новите условия. Необичайните темпове на развитие вероятно могат да породят и необичайни форми на управление, в които ще се отразяват нестабилността и екстремизма на младите нации и на техния предимно младежки състав. А истинско предизвикателство към установения ред ще бъде обединението на някои от тях (измежду арабските) в една меганация, притежаваща огромен потенциал и съответни на него грандомански цели и планове за осъществяването им. Появата на харизматични водачи, издигането на диктатори - мегаломани сякаш е обусловено от неустойчивостта на обществото, от неопитността му и от ирационалното търсене на изход от кризата с волунтаристични средства. Значителният превес на младежки контингенти спрямо останалите възрастови групи на населението предполага именно такава обществена нагласа за делегиране на властови правомощия на екстремистки групи и личности.
Възрастовата структура на населението на страните от Западна Азия и Северна Африка свидетелства, че тепърва в тях може да се очаква да се развият процеси на дестабилизация, свързани с неуравновесеното им демографско състояние. Днес, в края на века преобладаващи са възрастовите кохорти в детска, юношеска и младежка възраст. Впоследствие с намаляване на раждаемостта най-раздути ще се окажат младежките нива във възрастовата пирамида на населението в тези страни. Така младежите ще получат още по-голямо влияние в едно общество, започнало да се освобождава от грижите по прехраната и отглеждането на многобройно невръстно потомство. Навлизащите в активна възраст млади хора ще търсят реализация, но ще им бъде все по-трудно да я намерят на легалният пазар на труда. Много от тях ще се маргинализират и криминализират, сред някои ще си пробие път екстремистката фразеология, а от нея до тероризма или ,още по-зле, до поддаването им на милитаристична пропаганда пътят е твърде къс. Те вътрегрупово ще се манипулират, ориентирайки се към политически модели близки и възприемчиви за незначителния житейски опит на незрелите им, но оравноправени личности.
За илюстрация на протичащите демографски процеси в Близкия Изток ще дам няколко примера. Към 1995 г. (всички цитирани тук данни са по оценки на ООН от 1996 г.) средната възраст на населението е била в: Турция - 23.8 г.; Сирия - 17.3 г.; Ирак - 18.4 г.; Саудитска Арабия - 19.1 г.; Иран - 17.6 г. За сравнение същият показател в България през 1995 г. е 37.5 г. През 2025 г. средната възраст и нейното нарастване към 1995 г. ще бъде съответно: Турция - 34.2 г. (10.4 г); Сирия - 27.5 г. (10.2 г.); Ирак - 24.1 г. (5.7 г.); Саудитска Арабия - 23 г. (3.9 г.); Иран - 26.2 г. (8.6 г.); България - 43.8 г. (6.3 г). Друг пример: в Сирия през 1990 г. относителният дял на лицата, спадащи към младежката възрастова група от 15 до 24 години, е бил 20.0%, а през 2005 г. ще достигне до 23.2%; в Иран от 18.9% ще нарасне на 21.5%. За същите 15 години делът на тази група сред населението на България ще спадне от 14.1% на 13.4%.
Цитираните прогнози на демографите показват, че през следващото столетие в повечето от страните от засегнатия в настоящия доклад регион проблемите с младежките контингенти на населението приоритетно ще занимават и засягат политическите, стопанските и културните им елити. Решенията, ако се намерят такива, няма да бъдат нито лесни, нито безопасни, както за споменатите народи от Близкия изток, така и за техните съседи.
В анализа си на факторите, които повишават рисковете от високия прираст на населението, Малтус разглежда възможността чрез замяна на основния консумиран хранителен продукт - хляба, с по-евтин и високодобивен - картофите, да се задоволи първоначално потребността за изхранване на нарастващите и същевременно обедняващи семейства. Опасността според него се съдържа в изчерпването на резервите с преминаването към новата крайно евтина хранителна база, водещо до измамното чувство, че може да се осигури прехрана за многолюдни общности върху един ограничен ареал. Когато обаче настъпи неурожай и недостиг и на този хранителен продукт, хората ще бъдат принудени да търсят спасение от гладна смърт чрез консумацията на диворасляци. Няколко десетилетия по-късно предвижданията на Малтус се сбъдват с настъпването на катастрофален глад в Ирландия, който опустошава страната, имаща по това време твърде многочислено население. От недохранване загиват стотици хиляди и значителна част от ирландците са принудени да емигрират в Америка.
След кланетата в Руанда от преди пет години един африкански държавник твърдеше, че не пренаселването на тази страна е причина за гражданската война, тъй като в Япония също има голяма гъстота на населението, но няма такива междуособици. Той донякъде е прав. Проблемът е не толкова в многолюдието, колкото в бързите темпове на растеж, които не позволяват увеличаващото се население (почти в геометрична прогресия - както би се изразил Малтус) да удовлетвори насъщните си нужди, доколкото производството изостава в своя ръст.
Не наблюдаваме ли подобна на описаните ситуация и днес в страните с огромен нефтодобив, осигуряващ преобладаващата част от вътрешния брутен продукт, разпределян в голямата си част за задоволяване на потребностите на бързо възпроизвеждащите им се жители? Изчерпването на природните залежи или промяна в стопанската и търговската конюнктура може да завари ръководствата на тези страни неподготвени да посрещнат предизвикателствата на бъдещето и те да изпаднат в невъзможност не само да поддържат достигнатото жизнено равнище, но и да задоволят и минималните социални потребности на своите съграждани. Тогава младото поколение, което е най-авантюристично и социално необвързано, ще се радикализира и ще се излее навън от родните си места - едни към градовете, други ще тръгнат по света. Ако тази вълна, обзета от експанзионистични настроения, се овладее от милитаристична клика, тя може да бъде канализирана за осъществяване на военна агресия и завоевателните походи ще се насочат към територии с по-малобройно и небоеспособно население. Регионът ще се върне към практики от Средновековието.
Пътят на войната като средство за препитание, реализация и дори като начин на живот на увеличаващата се популация е твърде познат от миналото им и приемлив за народите от Близкия Изток. За тях многобройната младеж е била източник за набиране и подбор на воини, а войните - средство да се регулира числеността на тази многобройна младеж. Самият Малтус пише: "Религията на Мохамед, въздигнала се чрез меча и по пътя на значителното изтребване (в смисъл на пожертване - А. И.) на своите правоверни последователи, установила за тях във вид на особено важно задължение стремежът към раждането на колкото може по-голямо число деца за прослава на техния Бог. ... предизвиканото ... бързо нарастване на населението се явявало едновременно и следствие и причина за постоянни войни."
Невъзможно е да се предскаже бъдещето, но да се прогнозира развитието на някои текущи тенденции е повече от необходимо. Вероятността от голяма война в Близкия Изток и евентуална експанзия извън него на най-мощните държави в региона са твърде възможни следствия от демографския преход. Трудно е обаче да се предвиди тяхната конкретика, разположението им във времето и пространството. Ала рискът непрестанно нараства. През следващия половин век населението на тези страни ще се увеличи от 1.5 до 3 пъти. При нормално продължаване на сегашния демографски растеж Турция през 2050 г. ще има население от около 98 млн., Иран -170 млн., Ирак - 56 млн., Сирия - 35 млн., Саудитска Арабия - 60 млн., Йемен - 61 млн., Египет - 115 млн., Судан - 60 млн., Алжир - 59 млн., Мароко - 47млн.
Незатихващият Арабско-израелски конфликт, войната между Иран и Ирак, окупацията на Кувейт от армията на Хюсеин и последвалата международна операция "Пустинна буря" за неговото освобождаване са може би само началото на поредица от военни сблъсъци, които ще се водят за териториите и природните ресурси в Северна Африка, Западна и Централна Азия. Недостигът, изчерпването на обработваемата земя, водите, нефта и газа застрашително ще раздвижи огромни масиви от население и ще дестабилизира света. Тепърва през ХХI век ще навлизаме в период на глобални промени и разместване на приоритетите в световното развитие. Демографската революция вероятно ще наложи "Нов ред" и той едва ли ще бъде толкова сигурен, либерален и напредничав, колкото бихме желали и очакваме.
В заключение ще направя две аналогии със съвременното етнодемографско състояние на Балканите. Циганите в България при режима на Живков получиха възможност да изхранват големите си семейства, подобриха се условията им на живот, увеличи се неговата продължителност. Поради това тяхната численост прекомерно бързо се увеличи. Настъпилата през 90-те години икономическа криза обаче допълнително ги маргинализира, криминализира и радикализира. Спешно е необходимо да се изработи програма за семейно планиране сред тази част от българските граждани.
Албанците в западната част на полуострова пък решиха, че голямата раждаемост и бързото нарастване на населението са пряк път към увеличаване на националната значимост и мощ. В Косово и Македония те дори използват репродуктивните си способности като основно средство в арсенала им за постигане на надмощие в противопоставянето срещу съседните православни народи. Но, въвеждайки неразумно този метод на популационно налагане над останалото население, те предизвикват крайни и ожесточени реакции и контрамерки, водещи дори до геноцид. Опасно е да се използва оръжие, чийто способ на действие не е еднозначен и не е напълно изяснен. Дано развитието на събитията, както в Близкия Изток, така и на Балканите и в Кавказ, вразуми привържениците на подобни експерименти. Крайно време е демографската надпревара в света и на Балканите да бъде възпряна.
2.07.1999
*Доклад, изнесен на конференцията “Сигурността в Югоизточна Европа и Близкия Изток – младите хора като фактор на (не) стабилност.” София, 22.07.1999; ”Геополитиката на исляма” – “Ние” бр. 11-12/1999

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница