Франция и предизвикателството на кризата: 1968 година

Франция и предизвикателството на кризата: 1968 година
Димитър Карарусинов

"68". Франция в навечерието на 1968 година
Май 68. Амбивалентност и културни траектории

Това което прави френският Май 1968 година е особено интересна тема за изследване е неговата амбивалентност: дали това е проявление на културния бунт на новите следвоенни поколения млади хора или на социалните конфликти? Теоретици приемат следното разделяне: обществото до 1968 и обществото след 1968 година. Самите събития през май 1968 година биват отразявани като "майско-юнски събития". Логичният въпрос е защо? А отговорът е вплетен в сложния пъзъл тенденции и епизоди на протестното движение и действия в обществото. През юни уличните вълнения затихват. Сложен е край на острите сблъсъци с полицията. Социалната криза се е превърнала в политическа; парламентът е разпуснат, а страната отива към бързи предсрочни парламентарни избори.
През юни обаче няма остро изразени несъгласия на протестиращите, които да ескалират страсти и емоции из улици и други публични места. Политическите сили в състава на левицата, които по доктрина и в контекста на идеологиите не са непосредствено свързани с "левите ултраси", имащи своето място в протестите, са склонни единствено на това да отидат на парламентарни избори. Политическата криза обаче, ако приемем че има такава, след като много бързо са насрочени предсрочни избори, не е предизвикана от политическата опозиция. Социалната криза обаче е факт, тъй като много професионални категории наемни работници са се включили в протестите.
В масовото съзнание френският Май 1968 година е запечатал картината на уличните ексцесии /барикади, палежи на леки автомобили, стълкновения с полицията/. Пародията и хуморът, които изпъстрят отделни епизоди на ескалираните протести остават на втори план. Шегата и смехът, умело използвани, за да се скандализират нравите, порядките, комплексите на французите са се превърнали в нещо много сериозно: уличните стълкновения преобръщат представите за протест и социален конфликт.
Няколко години след 1968 в анкета на социолозите намираме следната оценка на обществото за онези бурни дни: близо 2 пъти/26%/ са по-малко тези, които имат "добър спомен" от Май 1968 година, спрямо тези, които имат "лош спомен"/40%/. Подобна алтернатива "добър спомен" - "лош спомен" обаче не съществува. Французите са много по-категорични в настроенията, когато уточняват с отговорите си какви промени са настъпили в обществото. Един на всеки двама анкетирани смята, че Май 1968 година е променил отношенията "мъже - жени", а двама на всеки трима запитани - признават, че са настъпили промени в отношенията "студенти - преподаватели". Конфликтните точки в протестите през 1968 година намират решения в следващите години с категоричната оценка: промени.
Следва да се направи разлика между ескалирали и ескалирани протести. Във Франция през май 1968 година протестите са ескалирани от намесата на властта. Самият протест протича в изключително мирна форма. Културологът Липовецки ще говори дори за "учудваща цивилизованост". Навсякъде се водят дискусии, стените са изпъстрени с рисунки и лозунги. Разисква се във вестници, в университетски аудитории, в квартали, в предприятия. Липовецки обръща внимание, че се разисква там, където " разговори не се провеждат обикновено"..
През 1968 година много се разисква, но няма социален проект.
Най-необикновеното във феномена "68" е общуването. Защото технологичното общество, което оспорват студентите и младите хора е създало свои стандарти. Съществува общество на спектакъла, в центъра на който е общуването. Но се "общува" със стереотипни образи, създадени от рекламата и пуснати пак от нея в оборот. Спектакълът е отчуждаващ: той носи в себе си обедняване. Любовта, сексът, тялото, животът са превърнати в стока, която се пласира. Младите хора не приемат парите като измерител на стойности в живота, нито банализираното според тях съществуване в обществото на потреблението . Всичко това включва културните хоризонти на феномена "68".
След Втората световна война западното общество уверено върви по пътя на модел цивилизация в два аспекта. Единият аспект е установяването на пълен контрол над обществото. Другият аспект е всеобщото либерализиране на частния сектор, отваряне към самообслужването, към бързо променяща се мода, към неустановеността на принципите, ролята и статуса. Обществото на самообслужването изисква социална мобилност и бърза ориентация към избрания профил, към пазара на труда. В технологичното обществото все по-голяма ще е ролята на знанията. И това ще отзвучава като несъобразяване с йерархии. Неустановеността на принципите е задължителна за младите хора. Те са представители на следвоенното поколение. Нямат страховете, предразсъдъците, нито културните хоризонти и житейските стратегии на своите родители. Една вероятна неустановеност в принципите ще отзвучава като несъобразяване с норми и традиции, което е отказ от банализирано ежедневие и съществуване. Променящата се мода също е свързана с отношението към професията и труда. Новите "следвоенни поколения" са младите хора, които израстват след Втората световна. Те ще са на "ти" с културата на "уик-енда и удоволствието".
Епохата на потреблението не просто прекратява съществуването на обичаите и традициите. Тя създава национална култура, която по-същество е интернационална, заради потребността от информация: водещите тенденции идват извън географските граници на страната, но те са граници на идентичност. А 60-те години са противоречието на "начало" и "край". Край - ако приемем, че те са последна проява на настъпление срещу пуритански утилитаризъм, последни опити за културни протести. Така Май 68 година известява за културните хоризонти. Те обаче са свързани с манталитетите и очакванията на нови социално-професионални слоеве и най-вече с надеждите на следвоенното поколение, което навлиза в активна трудова възраст, а това са и потенциални избиратели. Политическите сили ще се съобразяват с настроенията на тези млади хора, познали вече и премеждията на бурните майски дни на 1968 година.
1.1.2 Френската икономика: развитие, промени, стандарти
Франция след Втората световна война е много различна от Франция преди войната. След Втората световна война се изгражда модерно индустриално общество с високо развита в технологичен план икономика. В началото на 20 век френските капиталовложения в ценни книжа и в чужди заеми 10 пъти превишават вложеното в промишленост и търговия. Към началото на 60-те години обаче инвестираното в търговията и промишлеността ще е 6 пъти над изнесените зад граница капитали.
Рязко се променят темповете на развитие на френската икономика. Темповете на промишлено развитие на Франция за времето 1896 - 1949 години нарастват със средно 1,5%, а от 1950 - 1975 - почти 6%. Обемът на промишленото производство и брутният вътрешен продукт за времето от 1950-1975 година нарастват три пъти. Пет пъти той ще е по-висок в стойности от този, регистриран при довоенното ниво. По обема на промишлено производство Франция изпреварва Великобритания, и излиза на 4-о място след САЩ, Япония и ФРГ.
За две десетилетия след Втората световна война Франция е вече развита индустриална страна. Индустриалното общество заменя традиционното, с характерните за него социални класи. Делът на селската и градската буржоазия е сведен до 22%. Основна фигура в индустриалното общество ще стане наемният работник: работник, служител.
След Втората световна война Франция рязко променя своя икономически облик. През 1946 година в сравнение с други западноевропейски страни Франция има най-изразената селска специфика. Най-малко 25% от френското население е заето със селско стопанство. През годините цифрата непрекъснато се променя. Заетите в тази сфера намаляват. Това е една трайна тенденция. Те са 8,2% в началото на 80те години, а към края 80те ще са стигнали до 6%, като 50% от тях работят при непълен трудов ден. Още в 50те години се наблюдават миграционни процеси: хората се преместват да живеят от селото към града.
Чуждият капитал след Втората световна война играе все по-голяма роля в развитието на френската икономика. Американският капитал заема водещо място сред чуждите капитали в икономиката. Под негов контрол са 80% от предприятията, които произвеждат електроизчислителна техника, 70% от селскостопанското машиностроене, 60% от комуникационните системи. Автомобилните фирми "Пежо-Ситроен" и "Рено" създават в САЩ свои филиали; химически и електронни концерни организират съвместно производство с американски фирми.
Промените в икономиката на страната водят към повишаване на доходите на французите. В средния бюджет на французина разходите за храна спадат от 35% на 20%. В същото време в цифров израз на похарченото те са приблизително 2 пъти по-високи. Хората непрекъснато печелят повече и влагат парите си в предмети на домашния комфорт. В годините след Втората световна война се появява национална ТВ-мрежа. За кратко време от 13% на 60% нараства числото на домакинствата, които притежават телевизори. В края на 60-те години масово се разпространява автомобилът. Други "екстри" на домашния уют като перална машина и хладилник престават да бъдат лукс. 58% от французите споделят в анкета на социолозите, направена през 1977 година, че живеят "в общество на потреблението". Това е обществото на достъпните "екстри". То им носи стандарта: телевизор, лек автомобил, перална машина, хладилник. Те съумяват да реализират този стандарт сравнително бързо във времето и професионалната кариера, и са доволни.
1.1.3. Промени в социалната структура на обществото
Няколко вида промени могат да бъдат изведени в социалната структура на френското общество. Намаляват като относителен дял в структурата на френската икономика селските стопани. Едновременно с това рязко се увеличават различните социално-професионални категории наемни работници. Франция се превръща в нация на наемните работници. От тях израства категорията на средните специалисти т.нар "бели якички", които са високо образовани. Тяхната роля в технологичното общество нараства непрекъснато. Те достигнат до 20% от френското общество.
Градските средни слоеве, познати от социалната структура на традиционното общество залязват. Категориите дребни търговци, занаятчии, притежатели на малки магазинчета са социални слоеве, които няма да се интегрират в технологичното общество. Тяхната роля в обществото намалява паралелно с увеличаване ролята на наемните работници, които включат както работниците и служителите, но също и т.нар."средни слоеве". Те са тези, които създават "средната класа" на индустриалното общество. Към "средните слоеве" причисляваме инженерно-техническите и административните кадри, хората на научния труд и др.
Много силна е тенденцията за увеличаване числото на наемните работници. Само за времето 1954 - 1980 година 3 пъти нараства числеността на новата средна класа във френското общество. Трайна тенденция в индустриалното общество е непрекъснато увеличаващият се брой на инженери и научни работници. За около две десетилетия след 1954 година Франция ще разполага с 4 пъти повече инженери. Преподавателите и научните работници ще са се увеличили 5,6 пъти.
Научно-техническата революция е внесла промени в отрасловата структура на френската икономика. Съкращава се абсолютната численост на промишлените работници.
Научно-техническата революция изисква ново образование и квалификация. Френската социология признава разделянето на няколко категории работници, в зависимост от тяхната квалификация. Новите категории сигурно имат различни нагласи към йерархиите и системата на ценностите. Но те са умело интегрирани от работодателите в система, в която претенциите са основно за пари. Те са добре интегрирани в обществото на потреблението. Домакинствата на работниците постигат висок стандарт в годините между 1960 и 1968. През 1968 година 57% от техните домакинства имат лек автомобил, 67% телевизор. Подобни "екстри" на обществото на потреблението през 1960 година са имали съответно 24% и 14% от домакинствата. 56% от домакинствата на работниците през 1968 година вече имат собствена перална машина, 77% от тях - хладилник, все предмети на бита, които само 8 година преди това са притежавали едва 1/4 и 1/5 част от тях.
След Втората световна война във Франция се наблюдава демографски бум. За 20 години населението нараства с 15 млн., за да стигне до 55 млн. Нарастването е бурно, като се има пред вид, че от 1896 година до 1946 година числеността на населението се е увеличила в рамките на 100 хил. и остава на ниво 40 млн. Промените в йерархиите и социалният статус на новите слоеве в състава на средната класа в технологичното общество ще протичат в период, в който в новото общество в активна трудова възраст навлизат млади хора от следвоенното поколение.
В десетилетието, което предхожда 1968 година 4 пъти нараства броят на получилите своите дипломи за завършено средно образование, 3 пъти повече ще са влезлите в университети. Младите хора обаче ще се озоват пред блокиран пазар на труда точно в момента на своето навлизане в активен трудов живот. През 1962-1963 години страната е принудена да приеме много репатрирани от Алжир, които също трябва да се реализират във френската икономика.
През 1968 година назрява структурна безработица. Младите хора са без гарантирана работа и пред блокиран пазар на труда. Те не са удовлетворени от полученото образование и знания, които им дава висшето училище. А властта в различните измерения: политика, икономика, идеология, морал е в ръцете на военното поколение.
Управляващите елити по традиция са консервативни структури. До тях биват допускани избрани. Крачка в посока на елитарното допускане на избрани до лостовете на властта е образованието. Важен аргумент за бъдещо развитие и кариера е наличието в системата на висшето образование на институти, чиито възпитаници ще се влеят в елита на обществото. Значима роля в управляващия елит във Франция играят висшите чиновници. 20% от тях са синове на собственици на предприятията. 11%-13% от тях непосредствено са свързани с аристокрацията, други 20% са женени за аристократки. Управляващите предприятието са де факто елит, който получава много високо образование: техническо, търговско, юридическо. Този елит не попада в йерархиите на качествената реализация и успешни пазарни пробиви с бизнес и дейност в технологичното общество, за което ще мечтаят младите хора. За това каква привилегия е да се озовеш сред управляващия елит сочи разликата в доходите, на тези които са на върха на топлистата в йерархиите "наемни работници". В началото на 80те години управляващият …"наемен работник" дори на дребно предприятие със заети в него 10 до 30 души получава заплата, която е приблизително 90% от заплатата на министър. Средното възнаграждение на управляващия фирма от 5 000 души е вече 5 пъти над заплатата на министъра. Разликата в заплащането спрямо йерархии и постове е огромна, а точно обратна е тенденцията в обществото: тази разлика в заплащането трябва да се "свива" в по-приемливи граници. Подобна тенденция се проследява в изследване на социолозите от 1991. 3/4 от анкетираните французи смятат, че разликата между най-бедните и най-богатите следва да е до 1 към 10, а един на всеки двама запитани я ограничава в рамките на 1 към 5.
1.1.4. Младите хора. Манталитети и нагласи
Младите хора са израснали с идеите на поколението, което е свикнало да изразява несъгласие. В този смисъл протестите за тях са нещо двойствено: те са едновременно нещо много сериозно и много забавно. Съвсем сериозни са арестите и произнесените присъди над нарушаващите обществения ред. И някак е забавно пародийното десакрализиране на властта: силите на военната полиция наистина нямат нищо общо с нацистките есесовски формирования, макар че точно подобно сравнение е сред популярните лозунги на тези, които протестират през май 1968 година.
Симбиозата на забавление и житейска позиция идва от разбирането за несъответствието в манталитетите на различните поколения. Младите хора не харесват атомизирания труд: триадата "метро -бачкане - нанкане" за тях е напълно неприемлива.
Младите хора навлизат в света на възрастните с житейските хоризонти на забавлението в "уик-енда", с много по-директно /изживяване/, но не и вулгарно/секс за една нощ/ разбиране за секса. 3/4 от младите ще смятат, че най-важното е да останеш верен на любовта, докато например това колко важно е да останеш политически ангажиран приемат само 1/4 от тях. Анкети на социолозите, 15-20 години след случилото се през май 1968 година, ще очертаят също противоречиви тенденции в развитието на младите хора и настроенията на французите изобщо към брака, секса и любовната връзка. 26% от младите хора под 25 години се отнасят враждебно към брака; 26% от французите са престанали да се срещат с партньора, с който са имали своята първа сексуална връзка; 26% от жените не използват никакво контрацептично химическо средство по време на първия им сексуален контакт...1968 година разбърка много ценности, настроения и нагласи.
Младите хора харесват поезията, удоволствието, приключението и не харесват стереотипите, чакането, кариерата, основана на интеграционни стратегии от конформистки тип. Очертава се съвсем различен светоглед на различни поколения за кариера и комфорт; видими са и очерталите се негативни настроения срещу държавата и системата.
Протестите изразяват радикален отказ за интегриране в системата. Младите хора не желаят да бъдат повече "изиграни" и затова са склонни на серия "откази" в протестите си. Младите хора се отказват от работата, за да изразят своето отношение към авторитарния тип обществени отношения. Те се отказват и от приоритета на технологичното общество, т.е. от свят, доминиран от технологиите, без да се отдава значение на платената цена. Отказват се и от парите, от тази значимост, която им се отдава във взаимоотношенията между хората. Младите хора се отказват да живеят с образа на "възрастните" и това "общуване", което се приема като интегриране в системата.
Търпят развитие нагласите на младите хора за семеен живот. Бракът е десакрализиран. Жените надигат глава: те имат нова роля в обществото, където жената не е оставена само да върши домакинската работа в семейството. Жените имат нови интереси и ново отношение към ролята на жената в семейството. Социолози ще установят, че една на всеки две анкетирани жени ще смята, че работата е най-важното условие за нейната независимост, а три на всеки пет анкетирани - че работата е необходимо условие жената да се чувства щастлива. Младите жени имат повече социални контакти, завързват повече връзки. 20% от браковете в началото на 70-те години обаче ще завършат с развод, като в 2/3 от случаите жените са инициаторите.
Новите манталитети на младите хора особено контрастно рефлектират върху отношението към работата, но се отразяват и на настроенията в обществото като цяло. Поразяващо е наслоеното равнодушие и ненавист към работата: социолозите ще регистрират стремеж "час по-скоро да се измъкнеш от нея". 45% от запитаните французи в анкети отговарят, че след края на работния ден незабавно ще изхвърлят от главите си всичко, свързано с работата. Сред работниците и младите процентът на отговорилите по този начин расте и достига до 56%.
1.2."68".Събитие, ситуация, общество
1.2.1.Технологично общество и протест: центрове на протеста
Протестиращите във Франция през 1968 година създават мощно движение на протеста. Самият протест много остро отзвучава сред управляващия елит. Протестите на младите хора не са само на територията на университета. Създават се локални точки на протеста из цялата страна. Още от времето на режима на Виши/Втората световна война/ в страната има утвърдени корпоративни традиции. През 1968 година младите професионалисти ще оспорват властта на геронтократите. Техният протест е насочен срещу професионалните организации, които пречат на промяната.
Движението на протестиращите е най-силно не там, където се натъква на съпротива, а там където срещу него стои стройна организация. Такива точки в технологичното общество са университетите и факултетите, средното училище, държавното радио и телевизия, предприятията. Най-сериозно стълкновение с властта регистрираме в училището и държавната радио-телевизионна компания.
Сферата на образованието и информацията до този момент остават незасегнати от политиката. Училището е проблем на държавата и семейството. Официалната информация също е тема за размисъл на държавата. И в двете институции протестът е специфичен. Той е свързан с вълненията на студентите, но има своите тенденции и теми.
Протестите на учениците подлагат на съмнение авторитарния ред, организацията на системата и съставянето на определен модел на образование и класации. Учениците масово се включват в двете големи демонстрации в Париж на 3 и 10 май. Те лесно се вливат в редиците на протестиращите и се размесват с тях. Ученици от горните класове на училището вече от месеци са създали свои комитети за действие. Има и пряка връзка между ученици от средното училище и студентите във факултетите. Младежки политически организации, и то не на "леви ултраси", а на комунистите и други леви тенденции, определяни във Франция като тенденции под знаменател "некомунистическа левица"/ вкл. главно социалдемократите/ набират своите симпатизанти еднакво успешно както във факултетите, така и горните класове на средното училище.
Претенциите на учениците са свързани с резултатите от образователната система, със същността на учебната програма и методите за изчисляване на резултатите. Вълненията на учениците поставят под съмнение цялата образователна система, която развива конкуренцията, а не качествата на личността. За политолога тук не става дума за културен отказ, за бягство в думите, а за воля за социална промяна.
Стачните действия в държавната радио-телевизионна компания имат своята специфика и не могат непосредствено да бъдат вплитани в протестното движение. Изследователи отбелязват за известна дистанция между настроенията на студентите във факултетите и тези на телевизионните работници. Персоналът на радио-телевизионната компания по-скоро мечтае "независимост", която имат колегите от BBS, отколкото това да се влее протеста в политическо движение.
Стачните действия на служителите в радиото и телевизията ескалират във връзка с отразяването за обществото на демонстрациите на 3 и 10 май. Поведението на компанията скандализира духовете: тя не информира, не представя гледната точка на студентите и демонстрантите и ...кризата/в компанията/ избухва с голяма сила. Протестират журналисти, техници и административни кадри, 90% от персонала.
Стачкуващите в телевизията надигат глас за свобода на информацията и за нейната обективност. Те са за телевизия на нацията, а не на правителството.
В обществото се бунтуват срещу държавата. Протестите са срещу доминацията. Те са не срещу комфорта и масовото потребление, а срещу авторитарния рационализъм. Общественият живот не може да се сведе до технически апарат, който обслужва и защитава системата. Без да се стига до социален проект, протестиращите искат нови обществени отношения. С това протестът излиза извън логиката на празника и пародията. През май 1968 година "движението" на протестиращите сътвори, и не във въображението или на теория, а в практиката и със собствената воля нови революционни перспективи, ще каже в оценките си за него Ален Турен.
1.2.2.Технологично общество, университет, система и недоволство
Университетът прикрива представите за структура, която обслужва системата. Той създава кадри, необходими на системата. Самото технологично общество обаче изисква бързи промени, на които университетът с неговите архаичност, традиции и йерархии не може да отговори. В традициите на висшето училище дискусията не е най-желаната част от процедурата за овладяване на знания. Ролята на студента е сведена не до "поглъщане" на знания, а до "поглъщане" на изпитни програми и конспекти.
Не случайно протестите на студентите се развиват и разрастват във факултета за хуманитарни науки в Нантер. Това естествено не е центърът на Париж, големият град, но дори не е и Латинският квартал на левия бряг на Сена. Съвсем непосредствена е връзката с периферията и периферното съществуване. В университетските общежития е много реална възможността протестните действия, дори без платформа, да оставят и съхранят у младите хора силна и трайна емоционална наситеност. В общежитията младите мъже и жени са разделени; те са отдалечени от естествената среда на връзки и взаимоотношения. Те са въвлечени в потискащо ежедневие, символите на което са правила и регламент. За да преспят една нощ заедно в хотел, младите хора трябва да имат регистрирана брачна връзка.
Младите хора, които следват хуманитарни науки, са потиснати от друго. Голяма част от студентите в технологичното общество ще получават своето образование с логиката на новите връзки с фирмите и изискванията на технологичното общество. Големите фирми ще търсят специалисти, които са високо подготвени. В изследователските бюра и техническите служби на частните фирми, но и в администрацията на общините, ще искат подготвени от висшето училище кадри. А университетът предлага традиционно образование, обърнато към преподаването, а не към практиката и технологичното общество. Социолози и философи няма да намират своя профил в традиционното университетско образование. При тях веригата в образователния процес средно училище - висше училище, която за изучаващите естествени науки е възможна, не действа. И не случайно студентските протести в хуманитарния факултет в Нантер се развиват в духа на критическия факултет. Образованието във висшето училище продължава да е на основата на "традиционните" специалности: френска филология, история, социология, а не се търсят по-широки профили, свързани с реализацията в живота и нови специалности, свързани с "големите теми на анализа" език, личност, развитие, групи, прогнозиране, т.е. отсъства поливалентният избор, по-слаба ще е способността за поведение на активни граждани, ще забележи Ален Турен.
В университета най-точно ще се проявява същността на протестното движение. То няма да изпълнява функциите на "парламентьор", който да води преговори с властта. То не е и група за натиск, нито политическа сила със свой апарат. Силата му се състоя в неговата амбивалентност, в дадаисткото скъсване със социалния ред и в модернистките усилия за модернизация и разширяване на статуса на професионалната организация.
В протестите на територията на университета има много спонтанност. Тя прелива в неистово желание за противопоставяне на социалната машинария. Същевременно има и разбиране за съ-участие в университетския мениджмънт, което е път към социалната интеграция.
Движението на протеста е сбор от инициативи. То не разполага нито със средствата, нито с волята да свързва и събира в доктрина действия, то произтича от първото действие, от сблъсъка и от социалната криза, която тези действия са създали. Протестиращите налагат в хода на предприетите действия формула, която може да бъде определена и като лаборатория на идеи. Насилствената реакция на властите отприщва едно разнородно движение на "отхвърляне", критически анализ и радикална промяна на обществото.
Самоуправлението от "22 март" вътре в университета създава това анти-общество, което трябва "да докаже" "несправедливия свят". Доказателството идва със самите репресии срещу студентите и затварянето на университета. Писането в техника "графити" по стените също е по-скоро лабораторен израз на отхвърляне на социалните и моралните репресии, отколкото отхвърляне на репресивната политика. Протестите са едновременно "в обществото", но и "вън от обществото"; те са срещу системата и държавата, но са и нихилистична реакция. През 60-те години във Франция назрява криза на ценностите. Бунтът на младите изказва своето "за" за свят на "не-работа, любов и поезия". Младите хора влизат в университета с ценности, с които трудно биха могли лесно да се интегрират в традициите и йерархиите на една система, интегрираща хората с логиката на парите и "екстрите":телевизор, перална машина, хладилник, лек автомобил. Социолози ще установят, че след няколко години на въпрос в името на какво са готови младите хора да рискуват своя живот едва 4% от тях ще отговорят "за защита на днешното общество". Кризата в ценностите е дълбока. 20% от анкетираните заявяват, че са готови да рискуват живота си, "за да защитят своята страна", докато един на всеки двама анкетирани би приел този риск, "за да защити своето семейство".
1.2.3. Общество и криза
Дали има криза във френското общество през 1968 година? За икономическа криза все още не може да се говори. Има обаче поведенческа криза. Тя е свързана с психологизацията на социалните конфликти. Културологът Липоветски ще каже ,че Май 1968 година можеше да бъде забавна игра, съвсем различна от революционния модел, който си служи с авангардни революционни средства. Събитията, които щяха да последват и доведат до ескалирането на протестите в "майска" криза, фокусират разискването върху сложната природа на социалния протест. Май 1968 година ще съчетава либидо, спонтанност и насилие. За културолога Липовецки случилото се през 1968 година ще отразява едно залязване на социалните антагонизми в обществото. Липоветски смята, че вече отминава в историята времето на класовите антагонизми. Дори новите социални взривове ще бъдат мимолетни събития: без бъдеще и без минало. За културолога истински революционното в 1968 година е дълбоката социална криза в обществото, свързана с общуването и изчерпването на класическите модели за социалната криза и преход от едно общество към друго. Подобно изчерпване на класическия модел Липовецки аргументира с деидеологизацията, характерен белег за обществото в годините след Май 1968. Друг социолог Едгар Морен също поставя ударение върху новите реалности на социалната криза: Франция се разделя с цивилизацията на комфорта и съществуването на едно общество, лишено от кризи, за да навлезе в години "на поставянето на проблемите и на тяхното разискване.
През 1968 година протестите се разрастват в университета, който не се е адаптирал към изискванията на модерната икономика. Той е безсилен да осъществи техно-бюрократическа мутация. Така протестите в университета са насочени срещу властта и компетентността. Властта остава невидима. Тя си е наложила маската на регламента и правилата, т.е. скрита зад състезанието с еднакви права за всички. Студентите обаче се схващат в университета като предмет на поръчката. Знанието е само обект на поръчката, която е предложена, за да има точно определено знание и никое друго. Студентите не могат да приемат подобна логика и протестират.
Философът Клод Лефор смята, че протестното движение със своята хетерогенност и спорове е "колективен ултрас/екстремист" за обществото. "Ултрасите" не отговарят за нищо: нито за тези, които ги следват, нито за това, което ще се случи утре...Темата за отговорността се свързва с неопределеността и хоризонтите. Тези които са на улиците и в публичното пространство не действат по ничии сценарии: нито по сценарии на свои лидери, нито по сценарии, изработени от политическата опозиция. Това безспорно затруднява властта във възможностите й за контакти, в търсенето на разбирателство и използване на политически техники за намаляване на социалното напрежение.
Лефор приема, че протестното движение "владее възможността, възможното неопределено, възможността, която ще дава идеи и ще се променя от събитие в събитие". В нощта на 10 срещу 11 май, когато Париж ще заспи и ще осъмне с новината за "нощта на барикадите", пресата ще търси интервю със студентския лидер Даниел Кон-Бендит. Тя ще иска да наложи образ. Но лидерът мълчи. Бендит ще каже, че няма мандат от никой. Той не говори от името на едно движение. Това, което казва, е само това, което той смята, че мислят студентите.
Протестното движение мутира. Самоуправлението от "22 март" дава импулс на студентското движение, чийто ефект ще предизвика обща стачка на национално ниво. Студентското движение е изключително опасно за системата и управляващия елит именно със своята амбивалентност; с това да съчетава различни тенденции, много настроения и възпроизвежда нови формули на протестни действия в обществото. То нарушава "правилата на играта", които ръководят действията на политическите опозиции.
Управляващите са склонни в дните на апогея на "майската криза" и стачната вълна в страната да отидат към бързи предсрочни избори, без да се осланят на благоприятни за тях прогнози в проучванията на общественото мнение. По-скоро проучванията сочат друго. В края на 1967 година един на всеки двама французи приема включването в управлението на комунистите. А те са в този момент първа политическа сила на опозицията. Постигат и успехи в разговорите с водеща формация сред няколкото тенденции/формации/ в "некомунистическата левица" по пътя на динамиката на единството в политическата левица: от съвместна програма - към съвместни действия. Зашеметяващият успех на десницата на тези избори ще покаже колко е ценно за политиците това да познават добре манталитетите. Сигурно има и друго: много особености и конфликти има в динамиката на протестите и кризата.
1.2.4. 1968 година.Светът и Франция: кой на кого влияе и как?
Светът през 1968 година е изпъстрен с вълнения на идеологическа основа. В Чехословакия назряват решителни опити за промяна в комунистическия модел. Това е опитът да се реформира отгоре моделът със "социализъм с човешко лице".
Протестират срещу системата в Западна Европа, но протестират и в Източна Европа. Европейската левица обаче няма нищо общо с чешките вълнения. Така комунистите от Източна Европа се опитват да "ревизират" модела като "социалдемократизират" системата. Демократизирането на системата в източно-европейския модел комунизъм за западноевропейските комунисти се приема дори като факт, който внася или създава проблеми в позициите на "комунистическата левица".
Френските комунисти ще се видят свързани със "защитна стратегия". Те поддържат защитна стратегия по отношение на двата полюса на протестите и вълненията у дома, във Франция. Те са приели логиката на синдикалния реформизъм и политическия алтернанс. Но те са свързани в идеологията с традициите на международния комунизъм. В Чехословакия антиавторитарният момент ще се свързва с демократизацията на системата. Но това е съвсем различен свят от френското общество. Действа биполярният модел на двете световни суперсили, всяка една от които стои зад своя модел на развитие.
Активисти от включилите се в протестите младежки организации признават, че в началото на 1968 година на демонстрация във Франция в подкрепа на полските студенти, които протестират срещу системата, излезлите на улицата са 200 души. Много по-мощен катализатор за разрастването на вълненията е синдромът "Виетнам". При това от 1966 и 1967 година се забелязват първи признаци на рецесия в американската икономика. Кризисните тенденции засягат самия модел като криза на хегемонията. Затова младите ще протестират срещу хегемонията, изразена с двуполюсния свят. От една страна има фиксирана /Чехословакия/ криза на съветската система, а от друга - има криза и в американската: "Виетнам".
Западноевропейските млади хора все пак се стараят да намерят аргументи за смисъла на протестните си действия именно в конкретната страна. Споделят го западногермански активисти сред "левите ултраси" в протестите в Германия в онези дни. Те се вглеждат във вълненията във Франция, за да обосновават своите виждания за власт и морал Пацифисткият аргумент работи в полза на тезата за отказ от приемане на системата. За тях случилото се в Алжир и Виетнам аргументира тезата, че освободилите ги от нацизма Франция и САЩ също могат да водят "мръсни войни". За германските студенти това разкрива моралната криза на едно поколение, което преди това е открило съучастието на родителите си с нацизма.
Френски студенти излизат на улицата за да протестират срещу репресиите над западногермански студенти: бунтовете са срещу репресивната система. Всяка репресия срещу студентите води към отговор на младите хора. Техните протестни действия са отговор на солидарна съпричастност с културния бунт на младите срещу общество и система.
В западногерманското общество протестите през 1968 година преминават под знака на "оспорването" на интегрирането в системата. Но както ще отбележи Ален Турен темата ще се разработва от интелектуалци в контекста "отхвърляне", а не като "откритие" и "развитие" на вътрешните противоречия на новото общество.
В протестите през 1968 година във Франция се забелязва психологизацията на обществения живот. Има и личностни противоречия: личната изява е нещо съвсем различно от социалната изява на нови социално-професионални слоеве. Младите хора протестират изключително с логиката на индивидуалистичния хедонизъм. Затова много трудно осъществими са не съвместните действия, а дори срещите и контактите с участващите в протестите и вълненията през 1968 година. Младите хора не отказват социалните контакти в името на "хедонистично самовглъбяване". Те обаче искат да се срещат с "идентични" хора, за да бъдат полезни и да предявяват нови права; те искат "да се освободят", да решат интимните си проблеми посредством "контакта", "преживяното", чрез изказа в първо лице. Липовецки ще забележи...във време, когато основните проблеми, които се отнасят до колективния живот имат съдбата на хитовете в музикалните класации...

Бележки:
1 - Duhamel, J. 100 % francais, P. 1988, p. 91, p.127, p.154, p.197
2 - Липовецки, Ж. Време на вакуум, С.1996, с.229
3 - Пак там, с.230
4 -Пак там с.114. Липовецки разсъждава върху "края" на културата на модернизма и "началото" на културата на постмодернизма.
5 -Смирнов, В.П. Франция: страна, люди, традиции, М 1988, с.238
6 - Mermet, G Francoscopie. Les francais qui sont-ils?, 1985 in Сб. Франция глазами французских социологов М 1990, с.142
7 - Смирнов, В.П. Цит.съч., с.238
8 - Сб. Полетата на фрeнската социология. Съставители Анри Мандрас, Мишел Вере, С 1993, с. 16
9 - Сб. Франция глазами французских социологов. Цит.съч., с.143
10 - Смирнов, В.П. Цит.съч., с. 239
11 - Mensuel, marxisme, mouvement, N20, 1988, p.11
12 - ibid, p.10
13 - Смирнов, В.П. Цит. съч., с.243
14 - L evenement du jeudi, N348, 27 juin - 3 juillet 1991, p. 69
15 - Duhamel, J. Op.cit., p.90;p.211
16 - Duhamel, J. Op.cit., p.91;p.92
17 - Laplatine, Fr. L esprit de "68": pas mort! in Autrement N12, 1978, p.41
18 - Смирнов, В.П. Цит.съч., с. 254
19 - Touraine, A. Le communisme utopique. Le mouvement de mai., P.1968, p.222
20 - Touraine, A. Op.cit., p.225
21 - ibid, p.231
22 - Смирнов, В.П. Цит.съч., с.258
23 - Липовецки, Ж.Цит.съч., с.231
24 - Morin, E. Mais/1978/ in Mai 68:La Breche, B.1988, p.160
25 - Lefort, C. Le desordre nouveau in Mai 68: La Breche, Op.cit.,p.47
26 - ibid, p.49
27 - Chapsal, J., Lancelot, A. La vie politique en France depuis 1940, P.1975, p.591
28 - Mensuel, Marxisme, Mouvement, N20, 1988, p.36
29 - Touraine, A. Op. cit., 275
30 - Липовецки, Ж. Цит.съч. с.15
31 - Пак там, с.14