четвъртък, 13 септември 2007 г.

Малцинственият въпрос

Малцинственият въпрос
Dimitar Bechev

Въпреки че по начало не фигурира сред "горещите теми", малцинственият въпрос също има своето отражение върху гръцко-турските отношения. Основна негова характеристика е известна диспропорционалност, която произтича от факта, че поради своята малобройност етническите гърци в Турция и техните проблеми от дълго време насам не могат да имат същата относителна тежест, каквато имат тези на мюсюлманите в Западна Тракия. В този смисъл малцинственият проблем в отношенията между Турция и Гърция понастоящем се изчерпва до голяма степен с въпросите за правата и статута на гръцките граждани с турски етнически произход и всички останали жители на Северна Гърция, изповядващи исляма. Едва на второ място идва въпросът за гърците, населяващи Истанбул, островите Имброс и Тенедос, както и проблемите на Вселенската патриаршия, които също имат своята специфика.
Настоящата работа отделя по-значително внимание на този кръг въпроси отколкото се прави обикновено в подобни разработки с оглед някои от основните изводи, които са предложени по-долу и с оглед неговата важност от гледна точка на българската държава.
Статутът на гръцкото малцинство в Турция и съответно на мюсюлманското в гръцка Западна Тракия се урежда от разпоредбите на договора, сключен по време на Международната конференция в Лозана (20 септември 1922 - 24 юли 1923 г.), която слага край на Гръцко-турската война 1920 - 1922 г.1 Заедно с Лозанския договор, Гърция и Турция подписват и придружителна конвенция за задължителна размяна на население, по силата на която се санкционира изселването в периода 1913-1923 г. на ок. 420 000 мюсюлмани (предимно от турски произход) от новоприсъединените територии на Гърция и това на между 700 000 и 1 200 000 гърци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия.2 От задължителната размяна се изключват 111 200 гърци, живеещи в Истанбул, а също така и 103 989 поданици на Гръцкото кралство, изповядващи исляма, които населяват Западна Тракия - турци, помаци (българи мохамедани) и цигани3. Осем от текстовете на Лозанския договор (чл. 37 - 44) се отнасят до статута на гръцкото малцинство в Турция, населяващо Истанбул, островите Имброс и Тенедос, отчасти град Измир. Чл. 45 гласи " Правата, които се признават в настоящата част на гръцкото малцинство в Турция, се признават също от страна на Гърция и за намиращото се на нейна територия мюсюлманско малцинство".4 По този начин задължението на гръцката страна да зачита правата на мюсюлманското население в Западна Тракия е тясно обвързано със съответните задължения на турската страна спрямо гръцкото малцинство на нейна територия. Така в Лозана се утвърждава по същество принципът на паритет между двете малцинства и заедно с това се въвежда имплицитно принципът на реципрочност, т.е. всяка страна може да претендира за определени права на своето малцинство в другата страна само дотолкова, доколкото е осигурила и спазва същите права на чуждото малцинство на своя територия.
Трябва да се изтъкне, че до годините на Втората световна война въпросът за правата на мюсюлманското малцинство с малки изключения не стои на дневен ред в отношенията между Гърция и Турция. Западна Тракия се очертава като един от най-изостаналите в икономическо и културно отношение райони на страната. Недооценено е и значението на мюсюлманското население в развитието на гръцко-турските отношения, а оттам и на цялостната балканска политика на Гърция. Липсва каквато и да е било дългосрочна стратегия, което впоследствие допринася за редица неблагоприятни последици за Атина.
В началото на 50-те години Гърция прави важна стъпка, която има сериозни последици. В контекста на сближението между Гърция и Турция, правителството в Атина възприема идеята за по-гъвкава политика спрямо мюсюлманското малцинство. На Турция се дава право да бъде гарант и защитник на правата на западнотракийските мюсюлмани. През 1954 г. областният управител Фесопулос издава решение, съобразно което в официалните документи термините "мюсюлманин" и "мюсюлмански" са заменени съответно с "турчин" и "турски". Това решение е потвърдено и от правителството. Създава се прецедент, който занапред ще представлява силен аргумент в полза на турската теза за характера на мюсюлманското население в Западна Тракия.
Трябва да се каже, че гръцкото правителство твърде бързо изоставя тази линия на поведение, главно поради влошаването на отношенията с Анкара във връзка с кипърския въпрос. Репресиите срещу гърците в Истанбул от своя страна допринасят за чувствителното намаляване на гръцкото малцинството в Турция след 1955 г. Това от своя страна носи определен дисбаланс в системата от гаранции за малцинствените права, установена в Лозана и основана върху принципа на реципрочността. В наше време броят на гръцкото малцинство в Р Турция според турските статистики не надхвърля 3 000 души, макар че руският учен-турколог Старченков, вземайки предвид редица косвени фактори, цитира числото 150 000.5 На практика въпросът за правата на гръцкото малцинство днес не може да се постави в отговор на турските претенции спрямо мюсюлманите в Западна Тракия, което поставя Гърция в по-неизгодна позиция.
Според официалната статистика в днешна Гърция живеят около 120 000 мюсюлмани, което представлява 1.17% от цялото население на страната и около една трета от населението на Западна Тракия. В огромната си част мюсюлманите обитават окръзите Ксанти, Родопи и Еврос, съставляващи областта Западна Тракия, където те наброяват 103 869 или 30,1% от населението. В 10 града и 250 села има наличие на преобладаващо или значително мюсюлманско население.6
От мюсюлманите най-многобройни са етническите турци (наричани в статистиките турски говорещи). Те наброяват 51 917 души - 49,9% от мюсюлманите, концентрирани са главно в окръг Родопи с център град Комотини (Гюмюрджина) - 41 000, в окръг Ксанти - 9 500, в окръг Еврос - 1 500 души. Втора по значимост група представляват помаците (българите мохамедани). Те населяват главно окръг Ксанти - 23 000, а също и района на Ехинос и Органи (Родопи)-10 000 и селата около гр.Димотика (Еврос) - 2 000, което прави общо 35 000 души -33,5%.7 Трябва да се отбележи, че някои автори отхвърлят този брой като занижен, изтъквайки, че помаците в Гърция са не по-малко от 50 000 души.8 Циганите-мюсюлмани наброяват 17 078 души - 16,6%.
Гърция винаги е изтъквала нееднородността на мюсюлманското население като контрааргумент срещу турските претенции. От друга страна често се изтъква фактът, че турците представляват доминиращата група и е налице процес на поглъщане на другите нетурски мюсюлмански групи. Възниква въпросът дали държавната политика не трябва да е насочена към предпазване на посочените две групи от асимилация, още повече че според официалните власти в Гърция опитите за асимилация и оттам за консолидация на едно по-голямо хомогенно турско малцинство са режисирани от Анкара. Намеците за обособена помашка идентичност не са никак случайни, както не е и случайна появата на речник на "помашкия език".
В Гърция се акцентува върху широките права и свободи, на които се радват изповядващите исляма в страната-училища, печатни издания на турски език, участие в местната власт, парламентарно представителство, културно-просветни организации и др. За развитието на икономиката на окръзите Еврос, Родопи и Ксанти се отделят специални средства от бюджета, а така също и средства по линия на програмите за развитие на ЕС. Отбелязва се, че след 1974 г. Западна Тракия бележи стопански растеж и стандартът на живот на местните жители надвишава този на живеещите в съседните области на България и Турция.9 Всичко това дава основание на управляващите в Атина да отстояват тезата, че на проблемите на мюсюлманското малцинство се отделя нужното внимание от държавата и нейните органи (Министерството на Македония и Тракия, Висшия съвет за малцинствата и др.)
След като възпроизведохме основните моменти от позицията на Р Гърция по проблема, тук е мястото да очертаем и становището на турските официални среди. От подписването на Лозанския договор до наши дни Турция обръща определено внимание при формиране на отношенията си с Гърция на въпросите, свързани с положението и правата на мюсюлманите в Западна Тракия. От началото на 60-те години с изострянето на гръцко-турските отношения във връзка с кипърския проблем, турската дипломация започва системно да поставя въпроса за правата и свободите на турското малцинство в Гърция. Усилията в тази насока достигат своята връхна точка през 80-те години, най вече след провъзгласяването на СКТР. Именно тогава турските представители започват да обвиняват Гърция в нарушаване и потъпкване на правата на "турската общност в Западна Тракия" и да поставят въпроса за нейното самоопределение.
Днес позицията на Турция се гради върху разбирането, че в Западна Тракия живее турско, а не мюсюлманско малцинство. По същество това твърдение се подкрепя от тенденциите към турцизация на останалата част от мюсюлманското население. Тя упражнява натиск, насочен към признаването на турско национално малцинство в Гърция, което да се ползва с всички права по Рамковата конвенция за националните малцинства на Съвета на Европа.
Друг въпрос, който предизвиква противоречия е начинът на излъчване на религиозните водачи на мюсюлманите в Гърция. По начало те се назначават с президентски указ по препоръка на Министъра на образованието и религиозните въпроси. От 1990 г. нататък има опити за избор на мюфтии от самите мюсюлмани, но избраните не са признати от гръцкото правителство и дори попадат под ударите на гръцкия Наказателен кодекс заради обвиненията в узурпиране на права.10 Друг проблем е наличието на зона с особен режим в пограничните райони с България между реките Места и Марица. В тази зона, установена в годините на Гражданската война (1946 - 49 г.), живее почти половината от турското и помашко население в Западна Тракия. Достъпът на хора от селища извън пределите на зоната е строго ограничен, а на жителите на 118 мюсюлмански села в нея е позволено да се движат в зоната, но само в тридесеткилометров периметър от центъра на селището. В резултат на изолацията и липсата на перспективи за реализация много мюсюлмани емигрират от Западна Тракия. Факт е, че въпреки високия прираст, броят на изповядващите исляма се е запазил на равнището от 1923 г. Накрая трябва да се спомене и това, че по силата на сега отменения чл. 19 от Гръцкия закон за гражданството "лице от негръцки етнически произход, което напуска Гърция без намерение за завръщане, може да бъде лишено от гръцко гражданство", който на практика санкционира промяната в етническата карта както на Западна Тракия, така и на Егейска Македония след Гражданската война.11
Всички тези проблеми допринасят сериозността на малцинствения въпрос и неговата нарастваща тежест в комплекса от гръцко-турски противоречия от края на 80-те години нататък.
Що се отнася до етническите гърци - граждани на Р Турция и тяхното положение, трябва да се подчертае, че дългогодишната политика на много турски правителства, насочена към нарушаване на правата и намаляване на броя на гръцкото население към днешна дата е почти завършен процес. Малко след събитията от 1955 г., през 1958 г. е закрит Гръцкият съюз в Истанбул, а през 1964 г. за закрити гръцките училища на островите Имброс и Тенедос, в резултат на което местните гърци намаляват от 8000 на 250 души.12 Днес единствената институция, която напомня за гръцкото присъствие в Истанбул, е Вселенската патриаршия. На нея също е нанесен тежък удар със закриването на Висшето духовно училище в Халки (1971 г.). Турската страна оспорва ролята на Цариградския патриарх като водач на световното православие и, позовавайки се на разпоредбите на Лозанския договор, го счита за духовен лидер единствено на православната общност в Турция. От своя страна Патриаршията се превръща в значим фактор с оглед на своето влияние върху гръцкото лоби в Америка и оттам има важна роля във комплекса отношения Турция - Гърция - САЩ.13 Настоящият патриарх Вартоломей нееднократно е способствал за подобряването на връзките между Атина и Анкара, както и за изграждането на особен авторитет на Патриаршията като посредник.

1 Вж. Бележка N9
2 Ladas, S., The Exchange of Minorities. Bulgaria, Greece, Turkey, New York, 1931
3 Andeiadis, K., I mousoulmaniki meionotis tis Dytikis Thrakis (Мюсюлманското малцинство в Западна Тракия), Thessaloniki, 1985.
4 The Treaties of Peace 1919*-1923, Vol. II, Carnegie Endowment for International Peace, New York, 1924.
5 Старченков, Г.И. Население Турецкой республики, Москва, 1990
6 Mitropolitis Damaskinos, I symvoli tis topikis ekklesias eis tin antimetopisin ton eidikon provlimaton tis Thrakis (Приносът на местната църква в преодоляването на специфичните проблеми в Тракия), Komotini, 1989
7 Христакудис, А. Мюсюлманското малцинство в Гърция В: "Национални проблеми на Балканите.История и съвременност",Институт по балканистика при БАН, София, 1992.
8 Даскалов, Г. "Българите в Егейска Македония-Мит или реалност", Македонски научен институт,София, 1996.
9 Христакудис, А. Цит.съч., с. 82.
10 Helsinki Watch, Destroying Ethnic Identity : The Turks of Greece, New York, 1990.
11 Турската позиция е изложена в Stephen M., The Human Rights Of The Turkish Minority In Western Thrace, Speech Made at a Symposium on Human Rights in Greece, on 12th November 1998 in Bonn, Germany, Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Turkey, пълният текст на речта е публикуван в Интернет страницата на турското МВнР - http://www.mfa.gov.tr
12 Alexandris, A., The Greek Minority of Istanbul and the Greek-Turkish Relations, Athens, 1992.
Вж. също Helsinki Watch, Denying Ethnic Identity: The Greeks of Turkey, New York, 1992.
13 Bilge, S. The Fener Greek Patriarchate, In: Perceptions, Vol.III -No1 (March-May,1998), Ministry of Foreign Affairs, Rep. of Turkey, http://www.mfa.gov.tr

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница