събота, 15 септември 2007 г.

Ролята на НАТО


Ролята на НАТО
Dimitar Bechev

През 90-те години на НАТО се гледа като една от важните институционални рамки, в която може да се търси разрешение на гръцко-турските противоречия. В процеса на предефиниране на идентичност на Съюза от отбранителен пакт към нова гъвкава система за сигурност често се вижда възможност за изработване на механизми за обезпечаване на сигурността, които да доведат до една формула за преодоляване на проблемите в Кипър. Тази формула трябва да е взаимноприемлива и за двете страни и да помогне за изтеглянето на турските войски от северната част на острова като създаде надеждни гаранции за турската и гръцката общност. Заедно с това бившият генерален секретар на организацията Хавиер Солана проявява особена активност при оказване на натиск върху Атина и Анкара за въвеждане на мерки за избягване на конфликтно поведение и за укрепвана на доверието в Егейско море. В резултат на тези усилия има значителен напредък в възстановяването на командно-контролните механизми в рамките на НАТО, които биват засегнати след събитията от 1974 г .
Въпреки всичко през 90-те години не е отбелязан сериозен напредък в контекста на усилията по линия на НАТО. Кризата с о-в Имия демонстрира реалната опасност от ескалация на напрежението в Егейско море в резултат от незначителни по степен инциденти. Гръцката военна доктрина, която акцентира върху наличието на военна заплаха от страна на Турция и дефинира тази заплаха като главно предизвикателство за националната сигурност, надпреварата във въоръжаването между турци и гърци, както и плановете за създаване на единно отбранително пространство с гръцката част на Кипър са също доказателства за недостатъчната ефективност на НАТО като генератор на стимули за сътрудничество в областта на сигурността между двете държави. Североатлантическият пакт има характера на институционална рамка, препятстваща гръцко-турски въоръжен конфликт, но все още не се е проявил като източник на интегративни решения в интерес на стабилността в двустранните отношения.
Интересът на НАТО за постигане на гръцко-турско сближение е ясно очертан. Напрежението в отношенията между Гърция и Турция е сериозен проблем с оглед оперативната боеспособност на южния фланг на организацията. Една потенциална война би нанесла сериозен удар върху надеждността на Пакта, върху стабилността в региона и би имала негативен ефект върху западните интереси в Близкия изток и Персийския залив.1
Важно значение от гледна точка на ролята, която НАТО играе в гръцко-турските отношения, имат перспективите за присъединяване към Пакта на България и Румъния. Заявената готовност на Турция и Гърция за подпомагане на едно разширение на НАТО в южна посока може да има изключително позитивно влияние върху сътрудничеството между двете страни по въпросите на сигурността в рамките на по-широките усилия за налагане на нови модели на стабилност в Югоизточна Европа. Това е фактор, чиито параметри подлежат на уточняване в непосредственото бъдеще.
1 Couloumbis, Th., C., Lyberopoulos, The Troubled Triangle: Cyprus, Greece, Turkey, ELIAMEP, Athens, 1998, pp. 3-4.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница