сряда, 19 септември 2007 г.

ХРИСТО МИЛКОВ
ОЩЕ ЕДИН ДОКУМЕНТ ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 1903 ГОДИНА

На вниманието на читателя се предлагат спомените на бившия началник на Галичко-Реканския революционен район Апостол Христов Фръчковски (1877—1947 г.). Те без знанието на близките и неизвестно кога са предадени на съхранение в НБК.М—БИА1. Публикуват се за пръв път. Роден в с. Галичник, Дебърско, Апостол Фръчковски е иконописец, представител на Фръчковския род от Дебърската школа2. Започва да рисува на 14-годишна възраст под ръководството на баща си, а след смъртта му — на най-големия си брат.
Към 1899—1903 г. може да се сметне, че придобива самостоятелност и водеща позиция в колектива („компанията"), защото през 1899 г. рисува кубето на църквата на с. Златарица, а през 1903 г. „предприема" целия иконостас на „Св. Троица" в Ловеч — все отговорни задачи, изискващи майсторлък. Чак до смъртта си през 1947 г. рисува из цяла България, като предава занаята на сина си Христо, който пък работи до 1963 година. Така около триста години художници, носещи името Фръчковски, творят из нашата страна и други балкански държави.
Спомените представляват интерес, защото с жив и много близък до съвременния ни език са предадени събитията около подготовката и началото на Илинденско-Преображенското въстание в един район с особен статут. С решение на Смилевския конгрес Галичко-Реканският революционен район е оставен легален, за да служи за база на четите от съседните райони, но въпреки това взима активно участие в борбата. Описана е дейността на селата Тресенче, Лазарополе, Гаре, Осой (имената им са заглавия на отделни части в документа), като са дадени ръководните им тела, а в края е приложен списък на четниците и войводите от района. Оригинален и същевременно ценен като сведения е разказът за взаимоотношенията между въстаниците, бита им, както и за населението на с. Галичник и околните села.
За обществено-патриотичната си дейност Апостол Фръчковски разказва пестеливо. В семейството му не е известно нищо по-конкретно за участието му в Илинденско-Преображенското въстание. Знае се само, че е бил комита, и е запазена негова снимка с четнически дрехи и с пушка в ръка.
1 НБКМ—БИА, кол. № 42, а. е. 60, л. 1—21.
2 По-подробно за нея и за този род вж. Василиев, А. Български възрожденски майстори, С.,1965.
По най-различни начини, доколкото е било по силите му, работи за делото на освобождението на Македония, подпомага бежанци в освободена България. В отворената от него сладкарница „Македония" — срещу Благоевия дом на ул. „Мария Луиза" (дн. бул. „Г. Димитров") — намират подслон много бежанци. Независимо от многобройното му семейство — шест собствени и две деца на брат му, останали кръгли сираци — Апостол Фръчковски успява да отдели средства и да ги подпомогне. Пише статии за различни вестници като „Дебърски глас" и „Зора".
Той е активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Във възпоменателния брой по случай патронния му празник от 21 юни 1937 г. има две статии на Фръчковски: „Организирането на Първа Дебърска опълченска дружина"3 и „Дебърският манастир Св. Йоан Бигор"4.В първата се описват сформирането на дружината, ентусиазмът, с който се записват за доброволци „дебрани", откриването на подписка за подпомагането на по-бедните и на техните семейства, за знаме и други нужди. Вторият материал разкрива връзката между манастира „Св. Йоан Бигор" и Дебърската изобразителна школа и ролята на „този църковен и културен разсадник... да се запази в продължение на хиляди години българската реч и обичтта, да се развиват църковните изкуства и строителства, които са били главният поминък на населението от целия Дебърски край". Ето защо съвсем не е случайно, че селата, от които идват майсторите на тази школа, след това са центрове на въстанието в този район.
Апостол Фръчковски подписва Протеста на македонските българи против мнението на Скандинавско-холандския комитет, организирал социалистическа конференция в Стокхолм по балканските въпроси5. Под този протест стоят имената на видни представители на македонските българи—учители, свещеници, иконописци, много революционери или техни роднини. В него се описват борбите за утвърждаване на българщината в Македония „от старо и ново време", изброяват се различните документи, които признават, че тя и нейното население са български.
Ето какво е написано до подписа на Апостол Фръчковски под споменатия протест: „иконописеца; потомък на известната художническа фамилия Фъртовци, която в продължение на повече от 200 години е изпълняла българските черкви в Македония, Мизия и Тракия с черковна живопис, резбария и скулптура"6.
Към края на живота си диктува на сина си Христо Фръчковски документ, в който обширно засяга творческата дейност на различни представители на Фръчковския род и където е споменато отиването му в Македония в годините на въстанието, без да са дадени подробности.
Написването на спомените и оставянето им в НБКМ представлява израз на желанието на Апостол Фръчковски да се запази паметта за делото на населението, вдигнало се против подтисника през 1902— 1903 година....следва
3 Дебърски глас, 21 юни 1937, с. 3.
4 П а к т а м, с. 7—8.
5 Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 606. в П а к там.
Документът се публикува с осъвременен правопис. Запазени са езиковите особености на автора. Уеднаквено е изписването на имената на войводите Павле Карахасан и Наке Янев. Добавките от съставителя са отбелязани с прави скоби.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница