понеделник, 17 септември 2007 г.



ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА КУЛТА КЪМ ПАНТЕИТЕ

Иванка ДончеваПантеистична статуетка (Signa Panthea),съхранявана в Историческия музей-Велико Търново


Предмет на настоящето съобщение е бронзова статуетка от експозицията на Великотърновския музей(1).Тя представлява изключително интересен паметник на култа към Пантеите и насочва вниманието ни към онези странни божества, чиито култ не е бил твърде разпространен и чиито пластични изображения са сравнително редки. Преди да премина към описание на самата статуетка, ще се спра съвсем накратко на култа към Пантеите, известен ни само от ограничен брой епиграфски и фигурални паметнициБоговете на паганизма са притежавали необикновена способност, щом някой местен култ им придаде първостепенно значение, да подчиняват и другите божества и да съсредоточават в себе си техните функции.Така, податлива на безкрайно разширяване, тяхната сила клоняла да стане универсална(2). Тази трансформация на полетеизма се засилва особено много през елинистическата епоха, когато източните култове, чиято същност е чисто неопределена и многообразна, са отъждествявани едновременно с повечето от старите обитатели на Олимп.От друга страна, вярващите, за да си осигурят закрилата на всички божества и за да избегнат случайното пропускане на някое от тях, в молбите си често призовавали "всички богове и богини" и постепенно започнали да ги почитат в общи храмове и светилища-Олимпия, например имало олтари, посветени на всички божества(3).Умозрителното мисъл на древните елини сътворява скоро за тази целокупност на боговете една нова абстракция. Култа към Пантеите се разпространява и в провинциите на Римската империя заедно с източния синкретизъм.Най известния архитектурен израз на пантеистичната идея е Пантеонът в Рим, издигнат в Агрипа и осветен през 27 г. пр.н.е. В римските провинции култът към Пантеите се разпространява най-вече от средата на II век на н.е., в епохата на Антонините(4).Бързото развитие на религиозния синкретизъм в това време е могло само да благоприятства разпространението. Пластичните изображения на Пантеите, т.н. Signa Panthea или Panthei представляват особено божество, възприемано като притежаващо многобройни и разнообразни функции от целия пантеон.Най-простия начин да се изрази този пантеистичен характер на божеството бил то да се покаже с характерните атрибути на различни божества.Постепенното развитие на този синкретизъм би могло лесно да се проследи в отделните паметници.Някои статуетки комбинират в себе си отделни черти само на божества, но постепенно, натрупвайки символите на различни божества, се е търсело да се изразят многобройните функции на една универсална божественост(5). Фигуралните изображения на боговете пантеи принадлежат главно на два различни типа(6). По-често срещаният тип, за който вече споменахме, се характеризира с присъствието на заимствани от други божества атрибути.Не можем да причислим към Пантеите божествата, които се изобразяват само с един нов атрибут-например Фортуна или Афродита, когато са представени с високата прическа на Изида, или пък Победата, държаща рога на изобилието, и т.н.В такива случаи тяхната индивидуалност не е силно променена.Но понякога се стига до това, че божеството се усложнява странно с най-различни атрибути и претърпява истинска трансформация на същността си. При втория тип паметници божества, които участват в трансформацията на дадено божесто в Пантеос, са представени не само с техния отличителен атрибут, но също така и със собствения си бюст.Накрая самата главна фиигура би могла да изчезне и пантеистичната статуетка да се състои само от групирани малки бюстове или атрибути. Към тези два типа символични изображения се отнася цяла категория предмети, които се квалифицират също като Пантеи. Към тази категория биха могли да се причислят различни вотивни ръце, символ на мощта на Сабизий, отрупани с най-различни инсигнии. Понякога се оформя вид трофей от всички тези различни атрибути, които имат за поставка ствол на дърво, лунен сърп или въобще някаква метална дръжка.В тези малки паметници вече не се възвеличава универсализирано някое определено божество, а символът е станал съвсем безличен и пантеистичната идея се изразява чрез знаци, които напомнят божествени качества или природни явления. Именно към тази категория пантеистични паметници бихме могли да отнесем и нашата статуетка/обра1/.За съжаление тя е с неизвестно местонахождение-представлява откупка от колекционер от Шумен и най-общо може да се локализира в Североизточно България, която през римската епоха, от която датира статуетката, е била част от провинция Долна Мизия. Статуетката е бронзова, с макс. Вис. 4.7 см. И макс. Шир. 4.3 см и съчетава шест божества.В центъра на композицията се намира кривака на Херакъл, стъпил върху костенурката на Хермес /Меркурий/.Около кривака На Херакъл е увита змията на Асклепий.Около така оформения център много умело са групирани лирата на Аполон, делфина на Посейдон /Нептун/ и ритонът на Дионис /Бакхус/.Последния атрибут може да се тълкува многозначно, защото много често в иконографията ритонът-рог за пиене, се смесва с рога на изобилието(7), който пък от своя страна се свързва с Плутон или въобще с плодородието и благоденствието.Не трябва да се пропуска и фактът, че през римската епоха ритонът често фигурира във фреските, статуетките от бронз, релефите и т.н. като атрибут на боговете Лари(8).От нашите земи друга такава статуетка не е извесна, което я прави особено ценна, тъй като е от съвсем редки паметници, свързани с пантеистичната идея, открити у нас(9). Статуетката от Великотърновския музей намира много близки паралели с бронзова статуетка от Рим, намираща се сега в музея Saint-Raymond в Тулуза(10).Приликата е просто поразителна-върху ствол на дърво, който би могъл да се приеме за кривака на Херакъл, около който е увита змията на Асклепий, са окачени отгоре надолу:мълнията на Зевс /Юпитер/, колчанът на Артемида /Диана/, кошницата на Деметра /Церера/, лирата на Аполон, тимпанът на Кибела, извитият меч на Сатурн и костенурката на Хермес /Меркурий/. Цялата тази група фигурални паметници-вотивни ръце, пантеистични "трофеи", богове Пантеи-е свързана с една и съща идея и отговаря на една и съща нужда.Signa Panthea съчетава функциите на различни божества и в резултат на това концентрира в себе си техните разнообразни благотворни влияния.По този начин, призовавайки едновременно закрилата на повечето божества, е имало много по-голяма вероятност отправящия молбата да бъде спасен.Следователно, тези пантеистични паметници са не само култови изображения или оброчни дарове, а са имали също така и стойността на на много силни амулети(11). Богът Пантеос е обединявал многобройните функции и благотворните влияния на голям брой божества и по този начин е отговарял на стремежа да стане универсален.Паганизмът по своето естествено развитие достига до предверието на монотеизма.От Pantheus до Христос остава една крачка.


Бележки:
1.Статуетката се съхранява в Историческия музий-Велико Търново под.Инв.№1740 А/ТОМ.Изказваме специална благодарност на н.с.Ив.Църов, който ми предостави възможността да я публикувам.2.DERAMBERG, CH., M.EDMOND SAGLIO.Dictionnaire des antiquitus grecques et romaines, t. IV, 1, Paris, 1909, p.314 3.LAVEDAN, P. Dictonnaire illustru de la mytholqie et des antiquitus grecques et romaines, Paris, 1964, p. 730. 4.Тодоров, Ян. Предхристиянски религиозни течения в нашите земир-В:Античната култура на България, С., 1941/42, с.40-41. 5.DARAMBERG, CH., M.SAGLIO. Dictionnaire des antiquitus…,t.IV, 1, p.314. 6.GRAILLOT, H. Mercure Panthue.-Revue arhuologique, Paris, 1900, II, p.229. 7.DARAMBERG ,CH.,M.SAGLIO. . Dictionnaire des antiquitus…,t.IV, 2, p.865. 8.Пак там, р.868. 9.Тодоров, Ян. Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа, С., 1928, с.165-168. 10.GRAILLOT, H. Пос. Съч., с.233. 11.Пак там, с.237, бел.2.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница