понеделник, 17 септември 2007 г.


ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНОРАЗУЗНАВАТЕЛНАТА МИСИЯ ПРЕЗ 1916 ГОДИНА
ПЕТЪР ПЕТРОВ

ДНЕВНИКЪТ НА БОГДАН ФИЛОВ ЗА ПЪТУВАНЕТО МУ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

По време на войните 1912—1918 г. Богдан Филов 1 предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Македония. Това той прави по силата на служебното си положение и задължения като директор на Народния (Археологическия) музей в София. Поради това съвсем естествено е, че наред с чисто научните си интереси в областта на археологията, материалната култура и изкуство той урежда и административни въпроси като опазването на културноисторическите паметници и пренасянето на някои от тях в София. И трите научни експедиции Б. Филов предприема след необходимата предварителна подготовка — проучване на излязлата литература, изготвяне на специални листчета (фишове) за издадените дотогава гръцки и латински надписи с текст и най-необходимите бележки за тях. Специално за пътуването си в Македония през 1916 г. той основно проучва съчиненията на П. Н. Милюков2, където са описани културно-исторически паметници в районите на Солун, Воден, Преспа, Охрид, Битоля, Прилеп и Скопие; на Н. П. Кондаков3, където са описани паметници от районите на Солун, Сяр, Скопие, Куманово, Грачаница, Битоля и Охрид; и на Й. Иванов4, където са приведени предимно старобългарски книжовни паметници и надписи от Македония. По време на научните си експедиции и особено при последната в Македония Б. Филов си води стенографски дневник и отделни бележки за едни или други културноисторически паметници: проверява кои от издадените надписи и обекти са налице, доколко точни са описанията, прави необходимите корекции и допълнения; взема си подробни бележки за непубликуваните или за най-важните паметници; чертае планове на сгради; прави фотографски снимки и т. н. По-късно, когато вече съставя дневниците си, своите общи впечатления по дни и описанията на редица обекти той пренася в тях, а за останалите изрично отбелязва, че си е вземал бележки отделно. Тези 655 бележки, предварително написани или взети по време на пътуването, са неделима част от дневниците. Затова, за да могат да бъдат разбрани и използвани самите дневници, те трябва да се четат заедно1 Вж. Петров, П. Пътуване на Богдан Филов в Македония през 1916 г. — Военно истор. сборник, 1991, № 3.2 М и л ю к о в, П. Н. Християнские древности Западной Македоний. — Изв. Русск. археол. и-та в Константинополе, 1899, т. 4, вьш. 1, с. 21—151+32 нлюстр. 3 Кондаков, Н. П. Археологическое путешествие, СПб., 1909, 308 с. +13 илюстр.4 Ив а но в, Й. Български старини из Македония, С., 1908.със съответните допълнителни бележки5. Това наложи при издаването на дневника от 1916 г. той да бъде придружен с допълнителните бележки, които авторът си води за съответните културноисторически паметници. Дневникът на Б. Филов от 1916 г. е написан с мастило в две тетрадки с малък формат, общо 209 страници6. Бележките на отделните листчета, отнасящи се до мисията в Македония, са около 400. От тях 200 са написани с мастило и са подготвени предварително. Около 200 са и листчетата, писани с молив и водени като полеви бележки. Има и предварително подготвени и написани с мастило листчета, по които с молив са правени допълнителни бележки и уточнения. За да се разбере каква грижлива подготовка е извършена, достатъчно е само да се спомене, че такива предварително написани листчета, по които Б. Филов прави необходимите проверки при отделните обекти и не е нанесъл никакви поправки, за Скопие са 55, за Охрид — 41, за Битоля — 33. Предложения за печат дневник публикуваме със съвременен правопис. Данните от отделните листчета, всички от а. е. 26, са вмъкнати към съответните страници в прави ско5и, като е посочено от кой лист са. От тях обаче са изпуснати текстовете на гръцките и латинските надписи, тъй като не са свързани непосредствено с българската история, а освен това са издадени в специални корпуси. По същия начин са изоставени и онези старобългарски надписи, които са публикувани от Й. Иванов в неговото съчинение „Български старини из Македония" (по-нататък навсякъде е цитирано второто издание от 1931 г. и фототипното от 1970 г.). Набраните с получерен шрифт имена на селища са подчертани в текста от Б. Филов и се отнасят до обекти, които той е посетил и проучил. Пояснителните бележки на издателя по текста са дадени в края на всяка от трите публикации.ПЪТУВАНЕ В МАКЕДОНИЯ 12. VII. 1916—12. IX. 1916 г.(научна мисия, изпратен от Щаба на Действующата армия) София. 12. VII. Сряда. Тръгнахме с Йордан Иванов1, придружени от двамата ни ординарци, обаче от гарата се върнахме, понеже една машина била дерайлирала пред Захарната фабрика2 и линията била повредена. До 12 часа не знаехме дали ще заминем, толкоз малко имаше разпоредителност в управлението на железницата! Най-после съобщиха, че до утре сутринта, 8 часа, няма да има никакъв трен. Прекъсва се значи движението за цели 24 часа, и то между столицата и Главната квартира3 през време на военни действия. 5 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 26, л. 1—655. 6 П а к там, а. е. 28, л. 210—325. 13. VII. Четвъртък. Тръгнахме в 8 часа заедно с Иванов и Златарски 4, който от Радомир се отдели от нас. На гарата в Радомир имаше хиляди волски коли, които сега разглобени се товарят на вагони за вътрешността на страната, тъй като вече не си служат с тях, а с дековилната линия. В Кюстендил стигнахме към 12 часа по обяд. В сравнение с вчерашните горещини (38° на сянка), днес беше сравнително хладно. От Горна баня се качи и Гаджанов5, който носеше в ръка и един тенекиен ибрик! Добра картина представяше Гаджан ефенди с ибрика! Наредихме в Главната квартира да ни дадат за утре един автомобил, а ординарците трябваше да изпратим пак с железницата през Радомир. Крива ливада. 14. VII. Петък. Тръгнахме в 6 ч сутринта само аз и Иванов с автомобил. В Бараково трябваше да ни причака майор Коцев и да ни поеме по-нататък със свой автомобил, обаче той останал в Горна Джумая 6 та продължихме пътя до станцията на дековилната линия зад този град. Там сварихме и Златарски, който също чакаше за превозни средства. След 2 часа чакане, понеже нямаше камионни, взехме по телефона разрешение от Главната квартира да продължим пътя си със същия автомобил* до Крупник, дето се спряхме на много хубаво място край една река при лагера на автомобилното отделение. Иванов ходи в селото да събере някои сведения за миналото му. Дековилната линия вече е свършена до Крупник (до преди 2—3 дена е отивала само до Горна Джумая). След вечеря в 10 часа тръгнахме с един камион заедно с майор Коцев за Крива ливада 6 и минахме Кресненското дефиле при хубаво лунно осветление. Напоследък от моста на Кресна паднал един камион и шофьорът се убил, а друг един пътник от Кюстендил останал здрав, както и помощникът на шофьора. Видяхме и гроба на шофьора до самия мост. Спахме в Крива ливада, която наистина има сега електрическо осветление, обаче постройките не са тъй многобройни, както ми се описваха, дето да правят впечатление на цял град. Левуново. 15. VII. Събота. В 10 1/2 часа сутринта стигнахме с автомобил заедно със Златарски в Левуново в щаба на 2-ра армия и веднага се явихме при генерал Тодоров, който ни прие много любезно. Храним се заедно с целия щаб, а за квартира ни дадоха отделна стая в техните бараки, приготвена нарочно за гости. Изобщо тук много добре са се устроили в дървени бараки. Поради голямата горещина (47° на сянка!) бяха почнали да покриват бараките с тръстика, обаче от вчера горещината не била вече така силна. Следобед заедно с ген. Тодоров и ротмистър Богданоа излязохме с 2 автомобила на обиколка. В Кромидово7 на чешмата имаше мраморен капител от пиластър, който беше приспособен като корито на чешмата, украсен с яйце орнамент и акантови листа8. Донесен бил от Долно Спанчево. От римско време. При Катунци, когато правили моста над Бистрица през м. април т. г., открили развалините, както изглежда, на някаква църква, която разгледахме. Шосето, което минава през моста, изглежда да е отсякло северозападния ъгъл на църквата. Стените са дебели 80 см и са градени от речни камъни с вар без трошени керемиди. Прави впечатление, че основите са поставени много плитко. Подът е бил с мозайка, поставена върху настилка от дребни речни камъни с дебел пласт хоросан върху тях. Хоросанът е примесен със съвсем дребно чукани керемиди. Кубчетата на мозайката имат страна около 1,5 см и не са много правилни. Срещат се главно бели (от мрамор и кварц) и сиво-синкави (от варовик), освен това червеникави (кварц) и сиво-зеленикави от по-слаб камък (с примес на глина), вследствие на което те са много повече разрушени. Мозайката образува следните фигури: [обр. I].Обр. 1 Белите бордюри са от два реда камъчета, сиво-синкавите от по един ред; тъмните полета имат по средата само по едно бяло камъче. Църквата има широчина около 12 м; дължината й не може да се установи. От запазения югозападен ъгъл личи, че е имала и предверие. Изглежда от същия тип както тази на Хисарлъка при Неврокоп. Църквата е разположена на една височина над реката, на левия й бряг. На същата височина се виждат много парчета от строшени тухли9. Сегашното село се намира насреща, на десния бряг на реката. Казват, че то било доскоро място за панаир. След това отидохме в с. Сингел10, дето има стара баня с много хубава минерална вода (около 38°), много изобилна. В банята има 3 големи чучура, тъй че водата е постоянно бистра. Други води текат извън банята. Д-р Ас. Кеременчиев, когото сварихме тук, накарал да разчистят зад сегашната баня друг един стар басейн с четвъртита форма (сегашният е също четвъртит). Къпахме се. При това село имало големи железни рудници, които били разработвани допреди 20-тина години, и сега наоколо е натрупана много сгурия, която използуват за насипване на пътищата. Селото лежи в бившата гръцка територия. Тук бяхме съвсем близо до позициите, които се намират по върховете (съседно с Алиботуш), обаче по нищо не личи, че те са така близо. Минахме само край 2 големи военни фурни и срещнахме една полска батарея, която се връщаше от укреплението при Драготин11, дето била сменена от друга. Околността на селото изглежда доста богата и има много вода, вследствие на което царевицата беше много добра въпреки голямата суша. 16. VII. Неделя. Тръгнахме в 8 часа с Иванов и Златарски за Мелник, обаче заваля силен дъжд (тук от 30 май не било валяло), тъй че трябваше да се върнем, понеже автомобилът не можеше да се движи по глинестия път. Изобщо военните са направили тук в околността много пътища, но понеже не са насипани с чакъл, в дъждовно време мъчно ще се използват. Понеже нямаше какво да правя, почнах да изработвам плана на църквата във Велюса, от която бях снимал скица при по-първото ми пътуване. Времето се оправи още сутринта, тъй че следобед тръгнахме пак за Мелник, дето стигнахме към 5 часа. При влизането ни в града автомобилът сериозно се повреди (беше се счупила задната ос)., В Мелник направих няколко снимки (между другото на манастира „Св. Спиридон", който се намира над един сипей). Посетихме църквата „Св. Никола" (при митрополията) и разгледахме избите за вино на Георги Цинцаров, най-големите в Мелник, които представят цял лабиринт. Най-голямата бъчва при входа събирала 240 товара грозде (по 100 оки). В избата има и чешма. Къщата е правена в 1758 година, обаче не е много солидна и не е интересна като постройка. Сегашният владетел бил по-рано слуга в същата къща, оженил се за една слугиня българка и завладял имота, след като притежателят му грък избягал във време на войната през 1913 г. В града сега са останали едва 150 къщи, а по-рано били около 2000. В къщата на Георги Цинцара беше останало малко вино, което било прекупено от един кръчмар. Опитахме го. Добро, но смесено сега с много вода. Всичкото друго вино било изпито сега от войската. Купихме един билиник12 вино да носим на генерала. Прибрах трите икони, които бях оставил у кмета при първото ми идване в Мелник. Вечеряхме в Мелник със сирене и халва, понеже автомобилът, за който бяхме телеграфирали в Левуново, се забави и дойде едва в 10 1/2 ч (нашата телеграма се получила в Левуново едва в 9 часа, а освен това и автомобилът се бавил, понеже в тъмното не можал да намери място да мине реката при разваления мост). На връщане срещнахме още един камион с един офицер, изпратен от генерала да види защо сме се забавили. Върнахме се едва към 12 часа. Генералът още ни чакаше пред бараката си. Въобще неговата любезност към нас надминава всичките ми очаквания. 17. VII. Понеделник. Сутринта, след като изпратихме Златарски за щаба на 6-а дивизия, тръгнахме с полковник Добревски с автомобил за Рупел13. Из пътя разпитахме за руините, които са посочени в австрийската карта под Драготин, обаче не можахме да ги намерим. Възможна е грешка в картата. Селцето Рупел е чисто българско с 20—30 къщи. Направих снимки от един харман. „Градището" се намира на един самотен хълм между селото и Струма, висок около 30—40 м над реката. На него сега се намира една турска разрушена кула, правена в ново време на най-високата му част. Малко по-долу се виждат основите на друга четвъртита сграда (около 4 х 4 м), градена с ломени камъни и хоросан без керемиди. Тя изглежда да бъде по-стара. Освен това срещат се парчета от стари плоски тухли, дебели около 2 см. Никакви други остатъци от стени, които да са ограждали върха, не можахме да констатираме. Хълмът е продълговат с направление от север-на юг, дълъг около 150 и. широк не повече от 20 м. Малко по-горе, към югоизток, се намира открит минерален извор, който служи за баня. Скалистият бряг на Струма се спуща в тази местност съвсем отвесно близо до реката, като едва остава място за шосето, и Иванов предполага, че тъкмо тук войводата Драгота е запрнщил пътя със стена при въстанието срещу византийците в 1258 (?)14 г. Слязохме след това до баните над Демирхисар, които са доста топли и затова не се къпахме. Те имат два басейна, и то водата от единия се прелива в другия. Тук се намирахме вече пред най-предните наши линии, без това да може да се забележи, като се не считат някои постове, поставени тук-таме за наблюдение. Видяхме и хвърлен железен мост над Струма, който фотографирах. На юг от него сега е направен друг дървен мост, пазен от наши войници. Видяхме така също и телените мрежи в ляво и дясно от шосето. По десния бряг на реката ние завземаме цялата долина чак до полите на Круша планина, макар същинските ни позиции да се намират по склоновете на Беласица. От равнината нашите прибират сеното и житните храни, без да бъдат обезпокоявани твърде много от англо-френците. По левия бряг на реката нашите позиции се намират по височините над гарата на Демирхисар, а равнината е в ръцете на гърците. След като хвърлихме един поглед от височината и върху гарата, която още е заета от гърците, тръгнахме да се връщаме. Отбихме се в щаба на 7-а рилска дивизия, дето бяхме посрещнати много добре от началника на дивизията ген. Василев, полковниците Сирманов, Парикаров и др. Тук дойде и подполковник Каишев, който сега командувал 54-и полк и с когото се познавам от щаба на 1-ва армия. Останахме на обяд, който беше много весел и изобилен. Имахме сардини, чорба от агнешко, пържена риба, мусака със сини патладжани, палачинки и диня. Въобще обяд, какъвто сега и в София мъчно би се получил. Офицерите тук са инсталирани много добре в колиби, градени от плет и измазани отвън с глина, а отвътре белосани. Направили и един блиндаж в земята против гранати, в който сега из-студяваха едно буре бира. Той е доста тесен, само за офицерите, и се намира на склона, 7—8 м под земята. Тук са и трите гръцки оръдия от Драготинските укрепления, с които гърците при завземането на Ру-пелското дефиле от нашите стреляли и ранили 4 българи и 2 германци. Фотографирахме ги. Двете са големи 15-сантиметрови полски оръдия, а другото е обикновено полско. Според условията при предаването на укреплението оръдията трябвало да се оставят на гърците. Обаче, понеже те не могли да ги изтеглят, нашите отпосле не им ги предали и въпросът за тях остава още неразрешен. Следобед тръгнахме обратно за Левунозо и срещнахме погребението на фелдфебела, който снощи в планината бил убит от гръмотевица, както лежал в палатката си. В щаба на 7-а дивизия ми предадоха и двете бронзови гривни, намерени при разкопките на църквата при Катунци. Монетите, намерени също там, още не бяха получени в дивизията. Разправиха ми, че когато нашите завземали Рупелското дефиле, гърците почнали да стрелят от Драготинското укрепление. Нашите не отговорили и поспрели малко настъплението по шосето, а го усилили по околните внсочип", които владеели над укреплението. Когато гърците видели, че нашите се падвисили откъм Сингел, престанали да стре-,лят и наизкачали над брусгвера в знак, че се предават. Офицерът им отпосле обяснявал, че нямал заповед да предаде укреплението, обаче предполагат, че той бил венизелист и затова не искал да се подчини. Подиробед ходихме пак с генерала на Сингел да се къпем. В Левуново е и княз Кирил, обаче не дохожда да се храни с нас, понеже му бил развален стомахът. Пътят за Сингел се отбива от шосето при моста, дето шосето се пресича от р. Бистрица. Тук е била по-рано и гръцката граница. Вдясно от шосето се намират обширни градини за зарзават, които се работят от войници. 18. VII. Вторник. Тръгнахме в 9 часа с автомобил, аз и Иванов, за щаба на 11-а дивизия близо до Ново село към Струмица. По пътя доста оживено движение. При Петрич имаше пак голямо количество изоставени волски коли. При баните Марикостино15, над постройката, се виждат на височината две изоставени могили. Също и друга една голяма могила с правилна форма на север от баните (първите са на запад) изглежда да бъде изкуствена. В щаба стигнахме в 11 часа и бяхме приети от майор Добруджански, тъй като началникът на дивизията ген. Зла-тарев отсъствувал. Тук заварихме д-р Джамджиев и архитект Донков, а Панчо, който също бил в щаба, онзи ден заминал в отпуск за София. Подиробед ходихме с Донков на коне в с. Ключ, дето запасният поручик К. Кондов ни разправи за Самуиловото укрепление на брега на р. Струмица, което отидохме да разгледаме. То се намира при вливането на рекичката, която минава през Ключ, в Струмица, и то на левия й бряг. Укреплението представя естествен хълм, висок около 40 м, който на северната страна към р. Струмица се спуща стръмно и скалисто надолу. Диаметър има около 300 м. Обграден е с два паралелни рова един над друг, широки до 3 м и дълбоки сега около 2 м, обраснали с гъсти шубраци и дръвчета. Първият ров се намира почти в основата на хълма, а вторият по средата му. Най-горе платото е заградено със сух ред от домени камъни, който на места е запазен до 2 м височина и е дебел сзга около 2—2,5 м. Зидът също е обрасъл с дървета (бук и дъб), вследствие на което не може да се премери точно. Той изглежда да образува многоъгълник с неправилна форма [обр. 2]. Мерките взех в крачки, но не са точни. Източната стена е около 150 крачки, северната трябва да бъде около 100 крачки, западната около 120 и южната около 80. Донков и Добруджански обещаха да направят точна снимка. Укреплението се намира на най-тясното място на долината и е отдалечено само около 100 м от срещните склонове на Огражден планина. Между него и планината остава място само за реката и шосето16. Укреплението се вижда много добре от високо и може да се забележи, че на юг към Беласица то се продължава естествено посредством стръмни сипеи. Селото Ключ сега е много пръснато, та къщи почти се не виждат. В турско време то било заселено само с турци и имало около 300 къщи. Сега в него живеят около 70 семейства преселници от околността на Кукуш17. 19. VII. Сряда. В 9 ч сутринта тръгнахме с файтон за Коларово, дето ни чакаха конете, за да се качим на Беласица. Вървяхме по новия военен път за Демиркапу. По средата на пътя между поляната Аталан и Демиркапу видяхме разкопките, които е правил младият Чилев, Открити са няколко сгради с неясни форми и тесни помощния, градени от домени камъни и кал, вследствие на което лесно се разпадат. Намерени са и 4 гроба с правилна продълговата форма, оградени с камъни [......................]Обр.2 и отгоре покрити с големи каменни плочи. Един от гробовете, дълъг около 1,50 м, бил празен, без скелет. В другите 3 се намерили скелети на възрастни хора, но без никакви други предмети. При разкопките са намерени: една глинена римска лампичка от късна епоха; една бронзова монета малко по-голяма от 1 лев, на опакото с буква К (голямо), а лицето съвсем изтрито; една малка бронзова монета, съвсем изтрита, която по дебелината изглежда да бъде ранновизантийска; парчета от строшен каменен съд (сивосинкав приличен на талк камък) с четвъртити отвесни дръжки [обр. З]. Сградите продължават и от другата страна на шосето (откритите досега се намират вляво от шосето, като се отива нагоре). Чилев ще гледа да разкопае и тях. Обр. З Качихме се до Демиркапу, отдето се вижда хубаво цялата долина между Беласица и Круша планина, дето са позициите на френците, а след това отидохме в Щаба на 3-а бригада от 11-а македонска дивизия. Бригадният полковник Протогеров отсъствуваше, та го заместваше полк. Банов, командир на 5-и македонски полк, който ни прие много любезно. Началник-щаб на бригадата е капитан Радев, също много любезен и интелигентен момък. Тук намерихме още и капитан Попов, артилериста, брат на Панчо, който е началник-щаб на партизанските отряди. Изкачихме се на позициите и гледахме с наблюдателната тръба отсреща по позициите на френците. Техни значителни лагери се виждат в подножието на Круша планина, между нея и Бутковското езеро, което почти цяло е обраснало с тръстика. Времето беше толкоз хладно, че в „трапезарията" (голямата землянка) бяха запалили огън на огнището, което впрочем постоянно пушеше. Преспахме в палатката на Протогеров. 20. VII. Четвъртък. Тази сутрин в 5 1/2 ч се появи най-напред един наш аероплан, който отиваше към Петрич, а малко след това се яви и един неприятелски аероплан. Батареите и картечниците веднага почнаха да го обстрелват, без обаче да го засегнат. После научихме, че той хвърлил една бомба към с. Ключ, без да причини повреда. В 7 1/2 ч тръгнахме все по билото на Беласица, придружени от подпор. Банков и в 10 1/2 ч стигнахме в щаба на 2-ра бригада при полковникНаумов, родом от Прилеп. Обядвахме с офицерите. Следобед се качихме на позициите и разгледахме много добре френските укрепления и казарми на Дуваттепе, дето те имали тежка артилерия и отдето преди 2—3 дена хвърлили 2 снаряда чак над Ключ през планината. Слязохме по пътя през Койнаре, който е най-широк и е правен и за автомобили. По-рано тук (край върха Тумба) е имало само тясна пътека, която излизала от Матница—Шугово (в южните склонове на Беласица) и слизала в Койнаре. Този път бил най-удобен за минаването на Беласица в тази област и по него вървели обикновено и четниците в турско време. Вероятно по този път са минали и византийците, които са обходили Самуил, тъй като в съответния документ за битката било казано (според Иванов), че те тръгнали от Матница18. В 6 ч се върнахме в щаба на 11-а дивизия и се представихме на началника й ген. Златарев, който снощи се върнал. Освен това сега заварихме тук и полковник Венедиков, н-к на артилерията на дивизията. Вечерта стояхме доста до късно и се забавлявахме с фокусите, които устройваха д-р Джамджиев и майор Добруджански, и двамата големи майстори. Беласица има чудесни гори. Също и северните й поли са гъсто залесени, особено с кестени и липови дървета. Струмица. 21. VII. Петък. Тази сутрин дойдоха в щаба на дивизията ген. Тодоров и княз Кирил. В 10 ч ние с Иванов тръгнахме с автомобил за Струмица, като се отбихме за обяд в Ново село при интенданта на дивизията подполк. Иванов (от инженерните войски). В Струмица стигнахме в 2 ч и видяхме се със Златарски, който тъкмо заминаваше за Удово. Ходихме след това с коне във Велюса и Водоча, дето направих Някои поправки в плановете на църквите и снех още някои снимки19. На отиване заваля доста силен дъжд, който малко ни забави, та от Водоча тръгнахме в 8 1/2 ч и се върнахме в Струмица съвсем в тъмно20. Демиркапия21. 22. VII. Събота. Тази сутрин продължихме пътя си със същия автомобил за Удово. От Валандово се отбихме в Евит Хисар, който се намира при селото Мравинци, на най-крайното възвишение към брега на Вардара. На хълма отгоре има равнище с размери около 100 х 200 м, което в източната си част преминава в други хълмове, На източната му страна са запазени 2 части от стена, дебела 1,60 м, а парчетата дълги сега по 4—5 метра. Градени са с ломени камъни и хоросан, в които има малко, но едри трошени керемиди. По останалите страни на градището стени не се забелязват, но техните основи личат на-дълбоко в правените тук през войната окопи. Вероятно те са бил и съвсем разрушени заради камъните. По склоновете на хълма се виждат многобройни парчета от тухли и строшени глинени съдове. На срещния бряг на Вардар се намира селото Милетково. На това място германците тъкмо правеха сега дървен мост през Вардар. В 2 1/2 ч заминахме с трена за Девдиркапу, дето стигнахме към 4 ч. Вземахме разрешение от германския офицер (наш тук няма), за да разгледаме отблизо Демир-капия и новия тунел на името на Макензен. Даде ни един техен войник-железничар, който ни придружи. Направихме някои снимки от най-тясното място на пролома, който тук е широк повече от 80 м. Разпитахме някои тукашни хора за околността. Оказа се следното. При прокарване на новата линия за тунела на Макензен били открити няколко гроба, градени от тухли и хоросан без керемиди, отчасти от камъни и похлупени отгоре с плочи. В тях били намерени някои монети, червени глинени съдове, стъкленици и скелети (това ни разправиха и германските войници, които още копаеха на това място). Освен това била намерена и някаква плоча с релефи, която германците вчера откарали към Скс-пие. Също и преди 6—7 години бил намерен на тов я място някакъв релеф, който бил откаран в Солун. Местността, която лежи до самата линия, на десния бряг на Вардар, се казвала Янинград. Над нея се издига най-напред един малък скалист хълм, дето се виждат някои зидове от една варница. Висок е около 30 м. Зад него се намира друг много по-висок връх (около 200 м), който отгоре свършва с равнище, към Вардар се спуска скалисто и е обраснал с гъсти храсти. По изгледа си прилича много на акропола при Филипи. Мястото отгоре се наричало Равнище и там се намирали следи от стари сгради. Всички тези места се намират на десния бряг на Вардара, при устието на р. Бошава, също на десния й бряг. На срещните височини, на левия бряг на Вардар, се намирала стара църква, която и досега била запазена заедно с покрива си, но нямала фрески. Тя се казвала „Св. Неделя" н сега била запусната. Според преданието през Вардар от едните скали на Демиркапия до другите в старо време имало мост на вериги, по който се минавало от едната страна на реката на другата, тъй че от Равнище по моста могло да се отиде право в църквата. Следи от този мост личели и досега в скалите, обаче нямахме време да се качим да проверим. Равнището се намирало над селото Клисура, а църквата се падала между Челевец и Курешница. Янинград се наричал още и Градът. Вечерта спахме внай-близ-кото до гарата село Хамам чифлик на гости у подофицерите от транспортния ешелон, дето ни препоръча подполковник Атанасов, с когото случайно се срещнахме при коменданта на Удово. Чифликът е бейски на двама братя, от които единият избягал и неговата част била взета от държавата като безстопанствен имот, а другият брат бил в Скопие и дохождал да си прибира своята половина от селяните, които вземат другата половина, но работят безплатно. Селските къщи, които са много бедни и мръсни, са разположени около един пространен двор, в края на който се намира и бейската кула. Неготин. 23. VII. Неделя. Тази сутрина тръгнахме през Янков чифлик за Булдур чифлик, за дето ни казаха, че в църквата имало някои камъни с надписи. И двата тези чифлика напомнят Хамам чифлик. Населението им е българско. Църквата при Булдур чифлик лежи усамотено около 5 минути на изток от селото; според надписа на северната врата отстрана тя е градена изографисана през 1879 г. от двама братя от Крушево. Надписът е важен, понеже е на български (имам препис)23. В двора на църквата видяхме един мраморен йонийски капител (фотографирах го). [Л. 409: размери 53 х 45 см, висок 12 см], а така също и един гръцки надпис, строшен на няколко парчета, от който се установява, че името на Янинграде било Титепюп (снех препис и фотография, издаван е). Друг гръцки надгробен надпис е зазидан в северната врата на църквата (снех копие). [Л. 410: Вграден отстрани на северната врата на църквата (5 минути на изток от чифлика) варовиков камък във вид на жертвеник, отгоре и около надписа профилуван, висок 88, широк 35, дебел 27 см; гръцки надпис, 7 реда, височина на буквите 3 см.] Парчетата от първия надпис разпоредих да се запазят в къщата на Неде Трайков, като му обещах да му дадем възнаграждение, когато се изпрати в София н особено ако намери и другите му парчета. Върнахме се право на гарата и понеже тъкмо в това време заминаваше тронът за Неготин, качихме се в него, без да обядваме, макар че войниците от ешелона в Хамам чифлик ни бяха приготвили кисело мляко, което много ни съблазняваше. Те си уредили и хубава зеленчукова градина, тъй че винаги имат пресен зарзават. Изобщо долината на Бошава е много плодородна и красива, особено като се гледа от височината, на която се намира църквата при Хамам чифлик. Стигнахме в Неготин на спирката Св. Георги тъкмо в 12 часа и трябваше да отидем пеш в града, който е далеч около 1/2 час, за да намерим коменданта и да изпратим кола за багажа. Градчето е доста оживено, макар голяма част от него, а именно турската махала, да е изгорена от сърбите още преди 1912 г. Околността на града прави тъжно впечатление със своите съвършено голи песъчливи хълмове, покоите няма даже храсти. Самото градче е сгушено в една долчинка и също е почти без зеленина. То сега има около 2000 жители, все местни хора. Доскоро в него имало много бежанци от Дойранско и Гевгелийско, които сега били разпратени по селата. Тукашният комендант бил в същото време и агроном, запасен подпоручик. Наши части тук няма никакви. Видяхме да продават диви круши по 2 лв. оката, а захарта била 14 лв. оката! Багажът ни стигна едва в 4 ч с една волска кола с 2 колелета, която бе пратена до спирката да го прибере, и затова обядвахме едва в 5 часа. Отидохме след това в манастирчето „Св. Георги", което се намира около 2 км на североизток от Неготин и в което живеят сега бежанци от Дойран. Има само един стар калугер. Църквата е градена от 1860— 1866 г. „со иждивението на народа изъ градъ Неготино". Изографисана била от „Х. Косте Крестовъ Зографовъ синъ родомъ отъ Велесъ", който почнал изписването на 26. III. 1875 и го свършил на 31. V. 1875 г. (Всички тези сведения според надписа на вратата). Иконите са повечето от ново време. На иконата „Св. Георги" на иконостаса отляво на Св.Богородица се намира долу вляво надпис с правилни, тънки, хубаво нарисувани букви [обр. 4] (надписът е в един ред). Вдясно се намира друг надпис в 3 реда, който е писан по-небрежно от друга ръка [обр. 5]23. Църквата има 3 купола с дървени конструкции на високи барабани. Вътре има по три колони в два реда и там на двете най-източни се опира иконостасът. Арките обаче са спуснати като за пет колони така [обр. 6]. Оттам аз отидох сам с войника на Градището, което се намира около 2 км на север от града, на десния бряг на Вардар, и то тъкмо по {} Обр. {} Обр. 6 средата на голямата дъга, която образува тук реката между спирката Св. Георги и гарата на Криволак. Това е един хълм, съвършено равен отгоре, висок около 40 м над реката, който от всички страни се спуща стръмно надолу. От него се открива много хубав изглед на всички страни. Отгоре равнището е дълго около 300 м и широко около 100 м, с направление от северозапад към югоизток. То е било заградено напълно със зид, който сега е съвсем разрушен заради камъните, тъй че на негово място се явява сега нещо като ров. Граден е от ломени камъни с хоросан без трошени керемиди, но с едър пясък в него. Освен това има и дялани камъни във вид на тухли, които са необикновено яки и са направени отчасти от зеленикав камък, подобен на трахит24, отчасти от много як червеникав пясъчник. Намират се много парчета от строшени глинени съдове, добре изпечени, доста тънки, отгоре с хубав черен фирнис 25 като при terra sigillata26. Намерих и две малки парчета с остатъци от релефни изображения, които показват, че тук наистина е имало terra sigillata. Срещат се и други съдове, с матов червеникав цвят (естествения цвят на печената глина), с орнаменти, рисувани с кафява боя, който указват може би на още по-стара епоха. В двора на джамията в Неготин се намира един камък във вид на четвъртит, горе профилуван жертвеник от червеникав варовик, който е донесен вероятно от градището. Преди няколко години била намерена и една плоча с надпис и релефи, която била изпратена в Солун. Кавадарци. 24. VII. Понеделник. Изпратихме багажа си с единствената кола на пружини, която можахме да намерим тук и която е същинска боклуджийска кола с един кон, само че има места за сядане и пружини. Ние останахме да чакаме кабриолета от Кавадарци, за който бяхме телеграфирали на окръжния управител. Додето чакахме, говорихме с някои дойранци, от които има тук около 260 фамилии, а всички избягали били около 1180 фамилии. Оплакват се Много, че не ги хранили достатъчно и че всичко било много скъпо. На ден получавали по 1./2 кг царевица на човек, която трябвало сами да се грижат да смелят по водениците и да пекат на фурната. От дохаждането им тук измрели около 40 души, обаче повечето стари и слабйхора. От Дойран ги вдигнали нашите власти и не им позволили да вземат много работи със себе си. Научили се след това, че покъщнината им била разграбена от самата тяхна милиция, която оставили да пази; особено разграбен им бил бакърът, който сега се продава много скъпо. Сега били взети много строги мерки за запазване на имота им и нямало вече грабежи. Много са недоволни от Неготин и искат да ги пратят в някой по-голям град. Впрочем тук нищо не работят и днес, макар че е делник, кафенето е пълно с дойранци, които от заран до вечер играят на карти. Кабриолетът, който щеше да ни кара в Кавадарци, стигна едва в 1 часа, тъй Че в Кавадарци стигнахме едва към 2 1/2 ч. Минахме през с. Марена, със 60—70 къщи, отчасти помашки, отчасти български. Кавадарци има около 6000 души жители, част от които пак са помаци, от останалите повечето са турци. Градът прилича на голямо село с няколко по-големи бей-ски къщи. Голямото здание на управлението (конака) е съвсем разрушено от сърбите. Намериха ни добра квартира у тукашни търговци българи, а за ядене ще ходим у окръжния управител Гюро Николов, който си държи хазяйство и готвачка. 25. VII. Вторник. Нощес прекарах много лошо поради нетърпимите многобройни мушици и почти не можах да спя. Заспал съм малко едва на разсъмване, когато мушиците вече се скриха. Излязохме малко из града, направихме някои снимки и след това отидохме в църквата „Св. Димитър", съградена през 1838 г. [Л. 407: В двора на църквата „Св. Димитър" надгробна плоча от сив варовик, висока 153, широка 55, дебела 8 см, отгоре с триъгълен фронтон27, в него под кръгла арка с 2 колони три грубо изработени женски фигури, под тях в четвъртитото поле косер и копачка с два края [обр. 7], под него в отделно поле гръцки надпис, 7 реда, височина на буквите 5 см, последният ред 3 см; изкопан[а] в нивите около Кавадарци. —Л. 408: В двора на училището, сега в окръжното управление, мраморна плоча висока 66, широка 65, дебела 9 см, отдолу профилувана с 4 фигури (първата и третата жени, втората и четвъртата мъже), десните им ръце са върху гърдите, с левите държат края на мантията, всички имат десен Spielbein28, с долна дреха и мантия, мъжете със сандали, първата женска фигура със забрадка на главата; отгоре 2, отдолу 3, Zapfenlocher29 (на перваза).] По-старите икони са от 1839—1841 г. В западната част на външния притвор се намира надгробният камък на поп Ангелов Попович, който бил заточен Обр..7 Обр. 8 (снех препис)30. Днес бе много горещо, обаче следобед имаше малко дъжд. та се разхлади. Надвечер отидохме във Ваташа, дето още преди 60—70 години имало печатница и дето се подвизавал известният даскал Камче. Църквата „Успение" е съградена в 1817 г. Иконата „Успение" е от 1819 г. от зографа Кръсто от Велес (снех копие от целия надпис). Зографията на църквата е от 1876 г. от някой си Хаджи Косте (същия, който е рисувал „Св. Георги" при Неготин; гл. по-горе под 23. VII). Надписът отчасти е изтрит през последно време. До пътната врата на църковния двор е вграден античен надгробен камък с надпис [Л. 404: църквата „Успение", вграден от ляво на пътната врата надгробен паметник от варовик висок 93, широк 38 см, намерен в местността „Връчвата" (намирали връчви)32 към с. Моклище, отгоре 3 акротера33, средният с елхова нишка, страничните с палметки34, отстрани [обр. 8]; под тях четвъртито поле с две мъжки и една женска фигура, прави еп {асе, женската с було, десните ръце на гърдите, левите спуснати; и трите с мантия (жената и с хитон)35; груб стил; под фигурите гръцки надпис, 8 реда, височина на буквите 2,5—3 см]; друг такъв камък имаше пред църквата; снех преписи и от двата, а втория фотографирах. 26. VII. Сряда. Днес се разделихме с Иванов. Той тръгна за Рожден, а аз — с горския инспектор Петров за Полошкия манастир. Трябваше да тръгнем още в 6 ч сутринта, но конете дойдоха едва в 9 ч. Към 11 часа стигнахме в Ресава, дето според картата се намирали някакви развалини. Оказа се, че тук е имало значително римско селище. В самото село видяхме римски надгробни паметници, които копирах и фотографирах. {Л. 394: На стълбата на училището в църковния двор надгробен паметник от варовик, над надписа релефен триъгълен фронтон, отдолу грубо одялай кон, пред него неясен предмет; гръцки надпис, 4 реда, букви 5,5 см. — Л. 395: Зазидан в зида на къщата на Алекси Клинчаров надгробен паметник от пясъчник, висок 55, широк 49, дебел 13 см; в четвъртитото поле мъж, 2жени, мъж; десните ръце върху гърдите, левите пуснати; съвсем груба работа; гръцки надпис, 3 реда, височина на буквите 3 см. —Л. 396: Зазидан в зида на къщата на Алекси Клинчаров надгробен паметник, висок 77, широк 48, дебел 10 см, отдолу отчупен в aedecula3'с кръгъл свод (две колони); отляво на дясно мъж, дете върху поставка и две жени, десните ръце върху гърдите, левите спуснати държат края на мантиите; отдолу на профилуванотополе гръцки надпис, 5 реда, височина на буквите 2,5 см.—Л. 397: Пред главната врата на църквата „Св. Архангел Михаил" плоча от варовик, висока 97, широка 49, дебела 18 см, с 10 реда гръцки надпис; буквите: първите 2 реда—5 см, другите — З см, последните 2 реда — 2 см, и много плитко и неправилно гравирани.. — Л. 398: Забита в двора на църквата варовикова колона, висока 76 см, отгоре профилувана, диаметър на профила 30 см, гръцки надпис, 10 реда, буквите 3 см; друга колона пак там, висока 72 см. — {} Обр. 9 Л. 399: На чешмата над селото надгробна плоча от червеникав варовик, висока 67, широка 40, дебела 10 см; гръцки надпис, 7 реда, неправилно слабо гравирани букви, високи 2,5 см. — Л. 402: На прага на къщата на Ангелю Ставров плоча от пясъчник, отгоре и вероятно отляво от-чупена, висока 63, широка 79, дебела 10 см; изкопана в полето на изток от селото в гроб, в който имало стъкло; гръцки надпис, 3 реда, неправилни букви, 6 см.] Църквата „Арх. Михаил" е съградена и осветена според надписа на амвона37 в 1840 г., а е изографисана в 1881 г. Снех копие от надписа за зографисването (зографисана от Вангел, Никола и Коста Анастасовичи от Крушево). [Л. 403: Съградена 1840 г. според надписа на амвона и същата година осветена; надписът над северната врата на църквата извътре [обр. 9]. След това селският свещеник ни заведе да видим манастирчето, което според него било далеч от селото около 15 минути. Оказа се обаче, че то е далеч повече от 1/2 час и при това трябваше да изминем пътя пеш при най-голяма горещина от 12 до 2 часа (с връщането). Манастирчето се намира в една плодородна долинка по течението на реката, която минава през Ресава, близо до мястото, дето тя се влива в р. Черна, на левия й бряг. Интересно е, че това място се нарича от селяните Тикнеш. Самото манастирче е малка полу-срутена сграда, 5,60 х 2,56 м, със стени дебели 70 см. Градено е от ло-мени камъни, размесени отчасти с тухли, и хоросан без керемиди. Фреските му имат гръцки надписи. Покривът му е съборен. На самия бряг на р. Черна се издига един хълм, височина 40—50 м, който отгоре има две тераси, от които едната по-висока на самия връх. И двете са били обградени със здрави стени, от които има запазени доста остатъци. Стените са били дебели 3,50 м, градени от домени камъни и хоросан без керемиди. Това място се казвало Града, а укрепленията— Маркови кули. Обядвахме в селото в къщата на попа и понеже стана късно, решихме да изоставим отиването в Полошкия манастир, толкоз повече, че Стоилов38 ех одил вече в него. Следобед отидохме в лозята на североизток от селото, дето били намерени римските надгробни плочи. В едно лозе видяхме още 3 от тях, наскоро изкопани заедно с парчета от големи римски керемиди, каквито са се употребявали за гробове. Изобщо гробове с такива керемиди били намйрани в тази местност. В гробовете често имало стъкленици и „стомнички". [Л. 393: В лозето на поп Иван Гелев, сега на Трайко Василев, надгробна плоча от пясъчник, 'висока 99, широка 46, дебела 12 см, отгоре отчупена; над надписа аесПси1а с кръгла арка и две колони, в нея мъж и 2 жени еп fасе, съвсем груби; гръцки надпис, 7 реда, правилни дълбоки букви, 4 см.— Л; 400: В лозето на поп Иван Гелев,.сега на Трайко Василев, надгробна плоча от пясъчник, отгоре отчупена, висока 105, широка 49, дебела 9 см; гръцки надпис, 4 реда, небрежни букви, 6 см. Пак там надгробна плоча от пясъчник, счупена на две, висока 105, широка 40, дебела 11 см, горният десен ъгъл отчупен, отгоре с аеdiси1а с кръгла арка мъж и 2 жени почти изтрити; гръцки надпис, 8 реда, небрежни букви, 2 см. — Л. 401: В нивата на Иван Алексов (под лозята) надгробен паметник от варовик, висок 167, широк 59, дебел 16 см, отгоре пластйчески триъгълен фрон-тон, отдолу Zapfenstuck39, под фронтона 4 отчасти очукани фигури; гръцки надпис, 6 реда, букви правилни плитко вдълбани, 4,5 см, последните 2 реда — 3,5 см.] От развалините на левия бряг на Ресавска река, близо до брега на Черна (Града и манастирчето) се вижда, че тук по-рано е имало значителен град. Неговото име е запазено и досега в името на тази местност — Тйквеш. Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва само Тйквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове. Към 8 ч вечерта се върнахме обратно в Кавадарци. Иванов и окръжният управител бяха заминали. Дреново. 27. VII. Четвъртък. Тази сутрин заминах с една обикновена талига без пружини към Градско. Минахме Черна по моста при Па-ликура и дойдохме до местността Пустоград, дето именно са руините на 5tоbi. Градът се е намирал на левия бряг на Черна, до самото й устие във Вардар. От развалините нищо особено не се вижда над земята. Градът е бил разположен на една ниска издигнатина, или по-право на две издигнатини, между които сега минава един път за кола. Тази част, която е по-близодоВардар, изглежда да крие по-значителни развалини, понеже насипите са по-високи и почвата показва много повече неравности, когато другата част е съвсем равна. Намерих само един известен вече надгробен камък с гръцки надпис, който копирах. [Л. 415: Подставка от шарен червеникав варовик, от всички страни профилувана, лежаща на земята и отчасти забита в нея, висока над земята 160, широка 89, дебела 63 см; надписът издаден, много правилни букви, високи 5,5 см.] Видях и някои парчета от канелирани40 мраморни колони от йонийски или коринтски стил. На едно такова парче баварските войски са издя-лали надписа за съграждането на моста при Паликура. Близо до този мост на левия бряг на реката баварците разкопали и една базилика41 с мраморни колони, някои гладки, някои витлообразни канелирани. Църквата е градена от домени камъни и хоросан без керемиди. Дадоха ми да копирам плана, тъй че не се бавих да го снемам аз сам. Ограничих се да направя само няколко фотографически снимки. Искано било разрешение да се продължат разкопките, тъй като някои зидове указват и на други постройки. Оттам тръгнах за Сирково, дето копирах известния римски надпис на Траян, вграден в чешмата [Л. 392: Мраморна плоча зазидана на чешмата, наоколо профилувана, висока 111, широка 90, дебелината 27 см; латинският надпис 8 реда, височина на буквите 4,5—11 см], а след това с кон отидох в Мързен Ораховац, дето копирах надписа на църквата „Св. Никола" от 1694 г. [Л. 391: Над вратата извътре (големи светци наоколо): [обр. 10]]. Додето бях в Мързен, {} Обр. 10 {} Обр. 11 заваля малко дъжд, но скоро пак престана. Вечерта към 8 часа стигнах в Дреново и останах да пренощувам в хранителния пункт на нашия Червен кръст, дето има една голяма палатка с легла за проходящи офицери. Тук свършва дековилната линия от Градско и почва въздушната линия за Прилеп, тъй че има доста голямо движение. Прилеп. 28. VII. Петък. Тази сутрин се качих в селото Дреново. дето разгледах църквата „Св. Димитър", която се оказа една от най-старите и най-интересните, които съм виждал досега. Снех плана и и част от надписа над южната врата, доколкото можеше да се чете, тъй като в по-голямата си част е изтрит. В края му можах да прочета [обр. II]. Църквата има в централната си част два много дебели пи-ластъра42 и 6 колони, от които едната по средата на постройката (гл. плана). Колоните са монолитни, от цветен мрамор (бяло и зеленикаво), приличен на чиполин43. Без капителите са високи по 3,70 м. Само средната колона в западния ред (в предверието) е висока 1,98 м и затова в горната си част е снадена. За поставка на двете крайни колони от западния ред служат камъни с гръцки надписи, които не могат да се четат, понеже остават под колоните. Капителите им са трапецовидни. Централната колона има късен коринтски капител с птици, двете източни — трапецовидни капители с кръстове. Стари са само източната и южната стени, които са градени от камъни и тухли, с хоросан без керемиди. Горната част на южната стена с прозорците е градена само от тухли. В слепите арки на същата под прозорците са направени някои прости орнаменти от тухли [обр. 12]. Източната стена с апсидите44 също е стара. Страничните апсиди отвън са 5-стенни, а централната — 9-стенна! По средата на централната апсида се намира двойно прозорче с разделителна мраморна колонка, която има орнаментиран капител. Части от фрески има запазени само на южната врата, дето е надписът. Цялата вътрешност сега е белосана, но над мазилката на някои места са запазени може би фрески (не проверявах).Под престола е поставен античен мраморен капител, а самата престолна плоча е също антична (профилувана). Пред царските врата е вградена мраморна плоча със старохристиянски орнамент. Друга подобна плоча е вградена пред северната врата на иконостаса. Отстрани на западната врата на църквата са вградени малки мраморни стълбове с много хубави орнаменти и животни: грифон45, лъв, ламя46 и птици (също старохристиянски или средновековни). Над тях се намират хоризонтални мраморни фризове47 с орнаменти. Не можах да направя повече снимки и да проуча църквата по-подроб-но, понеже бързах да стигна в Прилеп, задето потеглих в 9 ч сутринта. Колата ужасно друсаше, пък и денят беше много горещ, та се движехме бавно. Из пътя не забелязах никакви руини. Само на километър 15 (по-точно км 14+900) от Прилеп се вижда полуразрушена църквица „Св. Никола", в която не можах да вляза, понеже входът беше запушен с каменен стълб, който подпира горния праг на вратата, да не се събори. Отвън размерите на църквицата са 6,95 х 5 м, а дебелината на стените 75 см. Била е засводена с цилиндричен свод. Наоколо са изписани светци в цял ръст с български надписи. Градена е от ломени камъни и хоросан без керемиди, има обаче вградени и големи мраморни антични блокове. Пред църквата се намират много гробове с плочи, между които 3 са римски надгробни камъни, обаче релефите и надписите им са съвсем изтрити. В Прилеп стигнах в 6 часа и веднага отидох да търся квартира. Заведоха ме най-напред при много неприветливи хора в една гола стая без никакви мебели. Върнах се в комендантстг вото и при повторно настояване ми намериха по-свястна квартира. 29. VII. Събота. Ходих при околийския началник Тренков,, който се оказа, че ме познавал, и ме посрещна много добре. Той е тукашен, бивш учител в България, и познава много добре околията си. Сварих тук и Златарски, който днес следобед заминава за Битоля. Аз се чувствувах много неразположен и потърсих лекар. Случи се пак мой познат от София, д-р Марков. Оказа се, че имам температура 38,5°. Преместих се за по-удобно у Григор Сугарев в квартирата на Полихрон Нейчев, който е делегат на Червения кръст при 1-ва армия, но сега бил в София. Вечерта температурата ми се качи до 39°. 30. VII. Неделя. Целия ден трябваше да лежа и имах постоянно 393 температура. Докторът дохожда няколко пъти. Научих, че нашите започнали действията към Солун, и то успешно. Тук докарали ранени, а така също и пленници френци и сърби. Вечерта температурата ми спадна на 37,5°. 31. VII. Понеделник. Температурата ми падна, но се чувствувам . много слаб и цял ден трябваше да пазя стаята. Д-р Марков дохожда пак 2 пъти. Ще трябва да замина по-скоро за Битоля, без да съм свършил тук работата си, понеже тук не миеудобно, а и Нейчев може вече да се върне. Битоля. 1. VIII. Вторник. Тази сутрин отидох при околийския началник, дето научих, че пристигнали Милетич48 и Н. Милев49 заедно с моя фотограф Трайчев60. Те също заминават за Битоля. Реших и аз да замина още днес и си пазарих отделен файтон, тъй като не получих държавно превозно средство. В Битоля стигнах в 7 ч и слязох в хотел „Нова България". 2. VIII. Сряда. Днес имаше тук молебен, шествие и речи по случай годишнината на Илинденското въстание (1903 г.). Имаше голямо стечение на народ и от околията. Подиробед в двора на бившата гръцка гимназия се дадоха юнашки игри, а вечерта имаше в театъра представление, на което присъствувах и аз. Охрида. 3. VIII. Четвъртък. Пак търсим превозно средство за Охрида заедно с Й. Иванов, с когото пак се събрахме тук. В двора на бившата гръцка гимназия видях няколко мраморни релефи и надписи, но не ги копирах, понеже в щаба ми обещаха да ги изпратят в София. Подиробед едва в 3 часа можахме да тръгнем за Охрида с една болнична линейка и стигнахме към 8 часа вечерта. Пътят не е добър, но е доста живописен. Когато се спуснахме към Ресен, откри се изглед и върху част от Преспанското езеро. Близо до Охрида при с. Косел има серни изпарения, които издават силна миризма; от една дупка газовете излизат с голям шум. Цялата околност е лишена от каквато и да било растителност. В Охрида намерихме околийския началник П. Чаулев, бивш войвода, който ни настани на квартира у братя Филеви, заможни търговци и едни от първите тукашни хора. Приеха ни много задушно. Двамата братя не са женени, а само най-големият има жена и деца. Имат и една сестра. Много добро впечатление прави майката им, разговорчива и пъргава жена. Стаята ни гледа над селото.
БЕЛЕЖКИ
1 Професор Йордан Иванов (1872—1947 г.), член на научноразузнавателната мисия. 2 Квартал и гара в София. 3 Щабът на Главната квартира на Действуващата армия се намира в Кюстендил. 4Професор Васил Златарски (1866—1935 г.), член на научноразузнавателната мисия. 5Димитър Гаджанов, лектор по турски език в Университета, член на научноразузнавателната мисия. 6 Присъединено към Кресна. 7 С. Кромидово, общ. Сандански. 8 Акант — 1.Южно декоративно растение с големи листа. 2. арх. Орнамент на капи-тел На колона, на ваза и др. във вид на акантов лист, използван в коринтския, римския и някои други стилове. 9За разкопките съобщава и професор В. Златарски в своя доклад — вж. П е т р о а, П. Пътуване на проф. В. Н. Златарски из Македония. — Военноистор. сборник, 1991, № 1, с. 71—72; вж. също Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV— XIII в.). — Годишник на Народния музей за 1922—1925 г., 1926, т. 4, с. 551.10 Сенгелово, Демирхисарско, в Гърция. 11 Демирхисарско, в Гърция.12 Бинлик—2,5 оки (1000 драма). 13 Демирхисарско, в Гърция. 14 Става дума за събитията през 1255 г. (вж. История на Бълггрия, т. З, С., 1982, с. 268). 15 С. Марикостиново, общ. Петрич. 16 Крепостта е проучена от Д. Стоянова-Серафимова. Резултатите от разкопките не са публикувани. 17 В края на XIX в. в селото има 200 християни и 800 мохамедани (вж. К ъ н ч о в, В. Избрани произведения, т. 2, С., 1970, с. 487). 18 Иванов, Й. Беласицката битка, 29 юли 1014 г. — Известия на Българското историческо дружество, 1911, т. З, с. 1—15. 19 Има предвид посещението си през 1915 г. и взетите тогава бележки (вж. НБКМ— БИА, ф. 209, а. е. 26, л. 416, 432—433). За църквите във Водоча и Велюса вж. също Иванова, В. Пое. съч., с. 532—540; М и л е т и ч, Л. Струмишкнте манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. — Македонски преглед, 1926, № 2, с. 35—48. 20 По време на научната експедиция през 1915 г. Б. Филов обикаля Мелник, Петрич и Струмица и дава подробни описания за посетените обекти в дневника си за съответната година, поради което сега не се спира на тези селища. 21 Дн. с. Баня, Кавадарско, Югославия. 22 НБКМ—БИА, ф. 209, а. е. 26, л. 409. Издаден от Иванов, Й. Български старини. . ., с. 76. 23 За църквата в Неготино вж. Иванов, Й. Български старини. ... с. 75—76.24 Трахит — неотипна вулканична скала, подобна на сиенит.26 Лакирана керамика. " Релефна керамика.27 Фронтов — 1. Триъгълно поле под двустранен покрив на сграда до линията на стрехите, обикновено с украса. 2. Подобна украса на врата, прозорец или вход. 28 Леко отпуснат или приповдигнат крак, който не носи тежестта на тялото. . 29 Пореста шишарка (?). 30 НБКМ—БИА, ф. 209, а. е. 26, л. 406. Надписът е издаден от И в а н о в, Й. Български старини. . . , с. 75. 31 НБКМ—БИА, ф. 209, а. е. 26, л. 405. За църквата, иконата и надписа вж.Иванов, Й.Бългорски старини 32 Връчва — 1. Голям глинен съд за вода, кюп. 2. Делва с две уши. 33 Статуя, поставена на ъглите или на върха на фронтон (човек, животно и др.). 34 Скулптурно или рисувано украшение във вид на стилизиран палмов лист. 35 Долна дреха, риза у древните гърци. 36 Къщичка, стаичка; малка постройка. 37 Издигнато място в храм за проповядване, четене на евангелието и др. 38А н т о н П. Стоилов (1869—1928 г.), участник в научноразузнавателната мисия. Доклада муза пътуването в Беломорието вж. Петров, П. Необнародван труд на Антон П. Стоилов. — Военноистор. сборник, 1991, № 2.39 Къс от шишарка (?). 40 Канелюра — вертикални жлебове върху колона. 41 Постройка във форма на правоъгълник, разделена надлъжно чрез колони на три или пет кораба, от които средният е най-висок и се осветява с прозорци над страничните кораби.42 Пиластьр — четириъгълна колона, вградена от едната страна към стена за украса или подпиране.43 Вид мрамор.44 Апсида — 1. Полуцилиндрично или многостенно засводено пространство към стена на някоя сграда, предимно древни базилики, дворци и др. 2. Източната част на християнски православен храм, която е полукръгла и засводена с получетвърт сфера, олтарната част на храма.45 Чудовище с тяло на лъвица и с глава и криле на орел.46Чудовище с фантастичен външен вид или змей с много глави. 47 Фриз — 1. Част от стена, която е заградена от тясна ивица между архитрава и корниза, обикновено украсена с рисунки. 2. Бордюр, пояс покрая на стена, под, ковьор и пр., обикновено украсен с фигури.48 Професор Любомир Милетич (1863—1937 г.), участник в научноразузнавателната мисия. 49Доцент Никола Милев (1881—1925 г.), историк. 50Георги Трайчев, фотограф при Народния (Археологически )музей в София, придружаващ професор Л. Милетич.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница