неделя, 16 септември 2007 г.

Бесарабските българи и Втората световна война

Бесарабските българи и Втората световна война
Димитър Карарусинов

На 26 юли 1941 Бесарабия и Северна Буковина са напълно завзети от германо-румънските войски. Румънското правителство веднага поема управлението на новите земи. Румънците предприемат кампания в националия печат за разширяването на границите оттатък Днестър и Буг. Тя е дирижирана от подпредседателя на Министерския съвет Михай Антонеску. В съобщения на български дипломати четем, че румънската власт упражнява терор и срещу украинците, живущи в Букурещ и в други части на Румъния. Процесите на румънизация засягат всички нерумънски малцинства и поставят въпроса за оцеляването на българския елемент при новата администрация.
В началото на 1943 година консулски рапорт до българския премиер анализира положението на българите в Бесарабия. То е формулирано кратко с "румънизация, побоища, интерниране". Данните за числото на българското население в региона са противоречиви. Според Станев, който е бивш румънски народен представител, населението от български произход в Бесарабия възлиза най-малко на 350,000 души, 70% от които желаят да се изселят в България.
Цифрите за българите в Бесарабия и Таврия са предмет на специално изучаване. Мишо Хаджийски пише, че освен 60,000 души наши сънародници в Таврия, 60,000 българи живеят в Крим, 35,000 - в Одеска област и други 350,000 българи другаде.
Българите живеят в Бесарабия от 19 век. Живеят трудно. В 1921 и 1933 години е имало глад, който е отнел живота на 20,000 души измежду азовските българи, според рапорт на наш дипломат в Румъния до премиера Филов. Сънародниците ни дават и други жертви още преди Втората световна война.
Положението на таврийските и бесарабски българи в дните на Втората световна война е изключително сложно. Те са принудени да се спасяват с бягство от Таврия, на път за България. Само на брега на Азовско море, между градовете Милитопол и Бердянск, има 27 чисто български села с население от 55,000.
Военните действия по време на Втората световна война ще направят неизбежно това, че стотици хиляди българи ще се насочат към България. Едните от Таврия бягат от опустошителната война. Други от Южна Бесарабия ще преосмислят надежди: процесите на румънизация съвместими ли са с достойнство, самочувствие, воля за живот и просперитет?
Към България се насочва бежански поток от хиляди българи, една част от които ще бъдат приети от българската администрация, ще получат земя и възможност за нови хоризонти и бъдеще.
Бесарабските българи и политиката на румънизация.
Българите от Бесарабия през 20 век ще живеят в няколко различни държави. По-скоро те ще попаднат в няколко различни режими. След Царска Русия и Съветска Русия тяхната история ще премине през условностите да попаднат под румънска власт. Румънската администрация в този регион в дните на Втората световна война ще иска да предприеме стъпки на демографски размествания на населението. Ще се цели доказването на съществуването на многоброен румънски елемент в Бесарабия. Българите от бесарабската Задунаевка, например, не могат да не бъдат притеснени от подобна тенденция на демографско прекрояване на региона. През януари 1943 година тази тенденция не само се прокрадва на хоризонта, но е подкрепена със стратегия и администрация, която да я осъществява. А се знае, че румънците вече са имали опита от изселилите се преди две години бесарабски немци, на чието място са изпратени румънци от старото кралство, споделят наши сънародници пред български дипломати в региона.
През Втората световна война българските селяни от село Чишме-Въруита в близост до гр.Измаил / днес в Украйна/ посрещат с радост промяната на властта. За тях румънския режим, на първо време, дори им изглежда напълно поносим. /1/ Болшевишкият режим им нанася сериозен ущърб с темата колективизация. Българите са земеделски стопани, които обичат земята.
В специалния рапорт на генералния консул Иван Станчов до министър-председателя на България Богдан Филов от декември 1942 година четем, че "земеделските стопани представляват голямата маса на българското население на Бесарабия". Те са богати, а стопанствата им са добре обзаведени, притежават средно от 30 до 50 хектара земя, като някои от тях владеят до 150 хектара. Тези хора не желаят да се изселват. Интересно наблюдение е, че бесарабските земеделци запазват езика си съвършено чист, без да употребяват чуждици, за разлика от градското население, което повече или по-малко се е повлияло от руски или румънски елементи./2/
Румънската администрация разчита на богатите земеделски стопани. Те на никаква цена не биха приели колективизацията от съветския период. Новата власт ще разчита на тях в името на своята администрация, но пак се стига до противоречия. Румънците пускат слухове. Те са в посока да се спре възможността някой стопанин да има като модел пътят към родината и завръщането…в България. Слуховете, които се разпространяват говорят за българи от Северна Добруджа, които са били оземлени в Южна Добруджа и са успели да преминат границата и се заселят в Тулчанско. Те били избягали от строгия български административен режим.
Очаквана тенденция, която може да се прояви при новата власт, е румънизацията. Ст.Петров пише до министър-председателя Филов рапорт, в който излага сведения получени от г-н Георги Станев, бивш румънски народен представител и жител на Задунаевка, Бесарабия. Станев е споделил, че румънското правителство е възнамерявало да състави няколко дивизии, попълнени от бесарабски българи, които да се изпратят на Източния фронт, за да заместят дивизиите, съставени от чисто румънски елемент./3/
Витае страхът. Според Станев румънските власти тормозят българското население. Задигнати били "от всяко село по десетина по-първи хора и изпратени в концентрационни лагери". Може би Станев е сгъстил боите. Все пак обобщенията са подкрепени с разкази за няколко индивидуални драми на познати на разказвача. Как обаче да премълчим за наблюденията относно тенденцията. Станев споделя за забрана да се говори български език на публични места. Имало случаи на побои над българи, които говорели помежду си матерния език. Търпени били единствено учителите, и то, защото все още румънците нямали достатъчно подготвен персонал, който да ги замести.
Очертава се убеждението, че бесарабските българи ще попаднат от един тормоз на друг.
Болшевишката власт е голямо разочарование за заможните бесарабски селски стопани. Времената са сурови и ожесточението на болшевиките срещу кулаците е известно от историята. Очевидци си спомнят как идвали нощем някакви "хлапета" и "вдигали цели семейства". Някои заможни селяни са тероризирани, тъй като служели като низши офицерски чинове в руската армия. Всички треперели и нощно време никой не смеел да излезе от къщи. Съществуват и гротескни истории. Болшевиките искали да открият в църквата кино, понеже в селото нямало възможност да изплати високите такси за поддържане на свещеника. Логиката е спорна. Просто киното вероятно щяло да замени църквата, като по инструкция, без да бъдат питани хората какво искат. От всичко това възниква въпросът - дали в главите на хората освен страха и психическия тормоз витаели и мисли за бягството?
Не. В момента на смяна на режима хората се почувствали облекчени, но май за кратко. С идването на румънските власти обеднялото и изгладняло население като че ли е пленено от самоизмама. То почувствало, че "най-после животът му - най-скъпото му богатство - е осигурен", пише генералният консул Станчов./4/
И тук не минава без парадокси. Задействан е строг закон за румънизиране. Родният език се забранява да бъде говорен на публични места.
Но нима можеш да избягаш от своята идентичност? Не!
Нима е възможно да се откажеш да говориш на родния си език, на езика на своето минало и корени? Не!
А кой мислите, че ще е новият кмет на Болград? Същият Радакович, който през 1922 година е заповядал изгарянето на библиотеката при българската гимназия. Според жителите на града именно Радакович е главният виновник за затварянето на гимназията в Болград и за заменянето с една прогимназия и едно промишлено училище. Мярката е обоснована с това, че населението на Болград "като малцинствено, нямало нужда от просвета"./5/
На българския консул болградчани споделят първо за ужасите на болшевишкия режим в Болград, за отвличането на цели семейства интелектуалци или търговци. Отвлечените са измъчвани в Измаилския затвор и после препращани във вътрешността на страната. Сетне обаче, болградчани разказват за цитирам "очакваното възкресение при влизането на румънските войски в Болград"/6/ и огорчението за проявите на дебългаризация или румънизиране като отказ от признаване на родния език от страна на новата румънска власт.
Много българи търговци, за да запазят правото си на търгуване се снабдяват с документи за румънски етнически произход. Тапията върви от 2,000 до 10,000 леи според случая.
Та се оказва, че и при новата власт, част от градското население желае да се пресели в родината.
Консулът признава, че "от общата маса на търговското съсловие следва да бъдат отделени по -заможните занаятчии и възрастните интелектуалци, които са добри българи и са пострадали много по време на болшевишкия режим". Те са и хората, които искат да напуснат Болград. Там те не могат да упражняват професията си и са принудени да харчат капитала си. Пътуването им в родината е предстоящо. Чакат само формалностите по оформянето на пътните листове и естествено решение на въпроса около прехвърлянето на имуществото им в България. Разбира се, броят на желаещите да се изселят не е голям, в сравнение с бежанския поток от Таврия. 50 семейства са депозирали пред българския консул молбата си към средата на декември 1942 година. За бягство се замисля обаче елитът. Консулът припомня, че един среден селски търговец притежава средно от един до три милиона леи. Румънизацията ще ги накара да погледнат към България.
В български представителства зад граница непрекъснато пристигат младежи, които желаят да продължат образованието си в България. Мнозина искат да постъпят във Военното училище. Те са деца на заможни селяни, пламенни патриоти и предлагат да внесат в консулството нужните за издръжката суми. Най-голямата болка на бесарабския българин остава тази да даде на децата си добро и българско образование. Ако възможностите на място са ограничени, а в този регион това е факт - погледите са отправени с надежда към историческата родина.
Бесарабски българи се стремят да се завърнат в България, защото румънската администрация, освен че има стратегия за румънизация, е създала Център за румънизация.
Провежданата политика от румънските власти и специално от Центъра за румънизация е споделена от българските дипломати със София. В рапорта на консула Петров до министър Ив.Попов четем:
Българите не се допущат:
Да подновяват и попълват инвентара си с добитък чрез участие в публични търгове.
Да отварят кръчми, бакалници и публични търгове по селата.
Да прибягват до кредитни институции.
Да откриват търговски заведения по градовете.
Да започнат упражняването на либерални професии, с изключение на медицина, тъй като засега има нужда от лекари.
Да закупуват земя.
Да постъпват на държавна и общинска служба или в румънски индустриални и търговски предприятия.
Санкциите по законите, които са общи за всички, се прилагат с по-голяма строгост, когато провинения, особено по закона срещу саботажа, се случи да бъде от нерумънски произход./7/
Наистина българите не са изключение. Румънската администрация прилага цитираните ограничения , в една или друга степен, и срещу унгарци, арменци… Слабо утешение е, че стратегията се прилага както казва консулът "донякъде и срещу всички нерумънски елементи" /8/
Информацията за дискриминационните мерки се потвърждава от друг официален документ на българската дипломация, писан няколко месеца по-късно. В рапорт на Ив.Станчов този път до премиера Богдан Филов относно условията, при които живеят българите в Южна Бесарабия и румънизаторските мерки спрямо тях отново научаваме за драстични мерки на администрацията спрямо българите. В документа са посочени по-главните ограничения.
Те са:
1/ забрана да се говори на чужди езици в учреждения, влакове, пазарища и пр.;
2/ забрана на нерумънския етнически елемент да върши установена търговия;
3/ забрана на същия елемент да закупува земя;
4/ забрана да постъпва на държавни или общински служби;
5/ отнемане на всички стипендии, дадени на времето на студенти или гимназисти, като последните се задължават да плащат пълни учебни такси./9/
При така потвърдената информация за дискриминационния режим, свързан с процесите на румънизация за спокойствие и сигурност на българите и дума не може да става. Те не могат да закупуват земя, а те са потомствени земеделци, и много се надяваха на промяна в живота им. Те не могат да постъпят на държавни или общински служби, макар че са толерантни хора, а и при болшевиките са демонстрирали своята лоялност към властите.
Румънските власти предлагат на българите да сменят имената си и да избегнат репресиите, т.е. да получат правата, отнети им като на лица от небългарски произход. Някои от българите чиновници на румънска служба са се поддали на внушението и са изменили името си. Селското население в голямата си част е отказало да измени имената си. Пуснати са и слухове за преселването на българите в Украйна, Крим или за Завръщане в Царството. Това е желана възможност за българите, подложени през последните 20 години на морален и физически тормоз, споделя с премиера Филов консулът Станчов/10/.
Да обобщим казаното за българите в региона:
В каква ситуация са българите в навечерието на Втората световна война?
Българите са лоялни към властта.
Българите избягват конфликтите с администрацията и властите.
Българите очакват толерантност в отношението на администрацията към тях.
Българите са готови да търсят реализация и просперитет извън България.
II. Какво носи Втората световна война като очакване на първо време?
Надежда за нова, лоялна към тях администрация.
Надежда за скъсване с рецидивите на страх от репресии.
III. Накъде води българите в региона развитието на ситуацията и процесите на румънизация по време на Втората световна война?
Към разочарование от новата администрация.
Към разочарование от новия режим и отношението към тях.
3. Засилва желанието им за завръщане в родината. 4. Засилва търсенето на контакти с България и българската администрация.

Бележки:
1.-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал.
2- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.68-72. Оригинал.
3- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1132, л.14-15. Оригинал.
4 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал.
5 - пак там
6- пак там
7 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 850, л.73-74. Оригинал.
8 - пак там
9 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал.
10-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал.

Завръщането в България и българската администрация
Хиляди бесарабски и таврийски българи искат в края на Втората световна война да стигнат до историческата си родина. Българската държава съдейства с постъпки пред германската и румънската администрации за техния преход.
Вербална нота от 28 февруари 1944 година на кралското министерство на външните работи на Румъния гарантира преминаването в България на 2,500 българи-бежанци. 500 ще пътуват с влак, а за други 2,000 е уточнено, че натоварени в кораб в Измаил ще бъдат разтоварени в Силистра или Русе./1/
Три дена преди това, Министерският съвет на Царство България на свое заседание гласува протокол, който определя процедурите по преселването на сънародниците ни. Заседанието разглежда въпроса за преселването на 500 души българи от Украйна/Таврия/ в България.
По документи, посрещането, даването на подслон и храна се възлага на Дирекцията на обществените грижи - отделение "Обществени бедствия" при Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Текстът дори пояснява относно края на процедурата по репатрирането - "до окончателното настаняване на определените места".
В България основно искат да се завърнат българите от Таврия и Крим. Макар и доста по малко на брой, има българи от Одеска област и региона на Южна Бесарабия, които също мечтаят да се завърнат в историческата родина.
Българската държава се заема сериозно с проблема преселване.
Отпускат се парични помощи за завръщащите се в България сънародници. С министерско постановление се разрешава безплатното пътуване на изселниците и превозване на багажите им по БДЖ, както и по държавните автобусни линии. Българска народна банка ще обмени носените от тях чужди платежни средства. Всички административни и полицейски власти се задължават "да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места"./2/
Намират се и родолюбиви българи, които сами събират средства, за да облекчат поне с малко тежкият път на бежанците. Известен е списък с десетки българи-дарители от Букурещ. Всеки от тях е внесъл 10,000 и повече леи за подпомагане на…800 души сънародници-преселници от Русия на път за България. Документът от 26 март сочи, че българската църква в Букурещ активно се включва в акцията. Църквата осигурява "радушен прием и гостоприемство на преселниците", които пристигат в Букурещ./3/
Завърналите се в България са изключително земеделци. В доклад на областния началник по земеделието в Добрич намираме подробни данни за професията на 320 преселници от Таврия, настанени в Добричка и Шуменска област. 2/3 от хората са земеделци, работници или домакини. Единици са лекари, учители, агрономи или инженери. В групата има десетина души градинари и занаятчии. /4/ На преселниците в селата е дадена земя под наем, от свободните фондови земи.
Документи сочат, че проблемът с оземляването не е достатъчно добре изяснен. Областният началник по земеделието Пенев дори казва "отговорните фактори нямат определен план за настаняването им"./5/ Говори се за "временно настаняване" и проблеми относно с т.нар."пренастаняване" на таврийските българи.
През месеците март и април на 1944 година върви интензивна работа по преселването. Към датата 14 март от получилите разрешение да се изселят от Русия и Украйна 2,500 души в България са пристигнали първа група с влака от Гюргево 500 души, втора група с шлепа до Силистра от 600 души и трета група от 100 души вече е на път. /6/ На 4 април Мишо Хаджийски споменава за преселили се 1,375 души и останали в Одеса 274 с пътни листове на ръце, които не са пожелали да заминат с първите групи и за които е повдигнат въпрос за тяхната неблагонадеждност./7/
Какво ще означава тази странна квалификация "неблагонадеждност"? Мишо Хаджийски се застъпва пред българското министерство на външните работи за тези хора. Той се аргументира по следния начин: ние нямаме право да им откажем, понеже те са българи, а някои от тях са български поданици. Хаджийски действително признава, че някои от кандидат-преселниците са българи, женени за рускини. Освен това, те са се откъснали от всичко българско. Хаджийски обаче смята, че след умело посрещане и превъзпитаване в България , те скоро ще се приобщят към родината. Да не забравяме, че всичко това става във времето, когато България воюва във Втората световна война на страната на Хитлер. Като истински патриот, Хаджийски милее за българите, където и да са те по света. Старае се да даде на властта и други аргументи за това, че тези сънародници трябва да бъдат подкрепени в техния преход към земите на историческата им родина. Той припомня, че българите-селяни от Крим и Таврия са "извън всякакво съмнение"./8/ Те са били преследвани от Съветите като заможни и богати българи. Трябва да има милост и за тези клети хора. И те да могат да се завърнат на свята българска земя.
До началото на април 1944 година 1375 души от преселниците се намират в България. Те са настанявани в няколко околии: Добричка, Балчишка, Генерал Тошевска, Дуловска и Тутраканска околии. Някъде посрещането не задоволява. В Дуловска и Тутраканска околии на преселниците са дадени задоволителни жилища. Предоставя им се земя по 40-50 дка, в зависимост от броя на членовете на семейството и добитъка им. Семействата са зачислени към десятките на селата. С техния добитък и зает инвентар е организирано засяването на дадените им земи. /9/
Добричкият директор на Поземлената дирекция споделя за констатирано разминаване между желано и реалност. Той донася, че в други околии, освен посочените, няма свободни земи. Липсва разпоредба за анулиране на сключени договори за дадени под наем земи на Б.З.К. Банка и фонда. Преселниците остават за зимата без получена земя. Българската администрация по места естествено взима мерки и решава проблемите.
Държавата се сблъсква с различни ситуации и взима бързи решения. През януари 1944 година към България се насочва група от 28 семейства от т.нар. габровска група - членове на Съюза на българите таврийци от български произход. Държавата им оказва двойна помощ. Сменени са им суми от 1000 марки, получени от преселниците в Одеса и върнати им обратно, вече на българска земя. Даден им е и държавен заем в размер на 40,000 лева.
Войната още не е завършила, а България проявява нови грижи за завърналите се българи. През октомври 1944 година мястото на страната във Втората световна война е променено. Министърът на външните работи Петко Стайнов внася в Министерски съвет докладна записка, с която известява кабинета, че България следва да се застъпи за съдбата на преселилите си таврийски българи пред съветското военно командване, за да не се иска тяхното репатриране обратно в СССР. Изложените аргументи щели да бъдат тези, че това са наши сънародници дошли доброволно в България, където са намерили цитирам "не само спасение от очакващата ги робска участ, но и условия за трудов и щастлив живот". /10/Стайнов казва, че в страната са пристигнали 381 семейства , "които са получили от българската държава земя, създали свои стопанства и започнали трудов живот, който им осигурява благоденствие, вместо мизерията, на която биха били обречени в Германия"./11/
Дипломацията има своите правила на играта, аргументите сигурно се подбират в зависимост от политическата конюнктура. Трябва обаче са се признае, че има документ от 1943 година, в които се сочи, че има към 4,000 българи от Таврия на работа в Германия. 15 от тях в този момент са депозирали молби за завръщане в България. Те се обръщат чрез Съюза на бесарабските и общоруските българи до премиера Б.Филов с молба да им съдейства да получат удостоверения за български произход. Така те ще могат да се снабдят с български паспорт от нашата легация в Берлин.
Пръснати по чужди земи извън родината, бесарабските българи не случиха на власт през 20 век, наричан "век на Войните" и приключил с края на Студената война. Германци ги извозват масово на работа в Германия, но пък с болшевишката власт са на нож - мнозина са третирани като кулаци. Германският консул в Галац Льорнер споделя през август 1942 година пред българския консул Станчов, че, според него, в с.Катерийно-Тирасполско от 5,000 жители българи са останали 800 души, в село Кошково-Одеско - от 4,000 души българи са останали няколко души…/12/ Румънските власти в дните на Втората световна война пък искат етническо прекрояване на Южна Бесарабия, като променят демографския състав на региона и намалят броя на бесарабските българи там. Бесарабските и таврийските българи са тези мъченици, които протягат ръце към България като към последна своя надежда за спокойствие и сигурност.
Да обобщим:
Българската държава реагира на проблема завръщане на бесарабските българи в България:
Българската държава определя свои пратеници, които да контролират процеса на завръщане на бесарабски и таврийски българи в историческата родина.
Българската държава прави серия постъпки пред немската и румънската администрации, за да се реши проблемът по предвижването на хиляди бесарабски и таврийски българи към България.
3. Българските дипломати в региона наблюдават внимателно движението на преселническия поток към родината.
4. Български дипломати анализират процесите на румънизация и настроенията на българите в региона в контекста преселване в България.
Пратениците на българската държава:
1. Следят за развитието на процесите на преселване и помагат на българската колония в Одеса да реши проблема.
2. Информират българското общество за размерите на преселването и за измеренията на човешката драма.
3. Правят постъпки пред българските народни избраници да съдействат за спасяване на преселниците.
Българската администрация взема мерки:
Проучва възможността къде в страната могат да бъдат настанени преселниците.
Определя местата в България, където ще бъдат настанени преселниците.
3. На преселниците се гарантира земя.
4. Местната национална администрация контролира процеса на преселване и санкционира /наблюдава и докладва/ за възникващите проблеми по преселването.

Бележки:
1 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665 л.29.Оригинал.
2 - Държавен вестник /София/ №285, 16 дек.1943
3 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.3.Оригинал.
4 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.289.Оригинал.
5 - пак там
6 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.30
7- АМВнР, оп.1, а.е.80, л.37.Оригинал.
8 - пак там
9 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.316.Препис.
10- АМВнР, оп.1, а.е.84, л.13-14.Копие.
11 - пак там
12 - ЦДИА, ф.176, оп 8, а.е. 1007, л.46-47.Оригинал.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница