сряда, 19 септември 2007 г.


Октоих-параклитик от 1393-1395 г. (НБ „Св. ВС. Кирил и Методий", № 180 (313), изпълнен по нареждане на Иван Александър П, син на Иван Шишман.


В една наша статия вече доказахме, че този забележителен ръкопис е изпълнен в последните две години от съществуването на Търновското царство по заповед на Шишмановия син Александър1. Тук само ще припомним, че разковничето на дългогодишния спор около датировката на важния паметник се крие в лошо разчитаната досега титла пред името на последния - госпо-днчнкь. Всъщност нейното значение е за 'млад господар' в смисъл на наследник. Такава титла напълно кореспондира с пониженото владетелско до стойнство на цар Иван Шишман през 1393-1395 г. Тя е естествено продължение на съцарската титла, която Александър е притежавал преди 1393 г. Но ето и съдържанието на тази безценна за българската история приписка:Текстът се намира на л. 201б от ръкописа. Това е краят на окотиха и приписката отбелязва завършването на книгата. Някога тя е продължавала върху незапазения днес л. 202. Както личи от оцелялата част на бележката,1 Ovcharov,N.Le tsar bulgare Lonnes Alexandre II.-Etudes balkaniques, 1997, № 1-2.там се е разказвало за последствията от турското нашествие в земите на Търновското царство. Предвид датировката на ръкописа едва ли трябва да се съмняваме, че става дума за завоеванията от лятото на 1393 г. Ако в предишната статия се занимавахме повече с датировката на приписката и проблемите около личността на Александър, сега ще обърнем внимание на четирите последни реда.Те са изпълнени в духа на традицията, оформила се в православната книжнина с прочутата приписка на Исая Серски от 1371 г. В следващите десетилетия по такъв начин писателите изразяват своето отношение към драматичните събития от епохата. Завършвайки даден ръкопис, авторите прибавят тези данни към финалната приписка. За разлика от посветените на темата пасажи в съчинения на писатели като Григорий Цамблак и Константин Ко-стенечки, въпросните бележки винаги са отражение на конкретно събитие, станало непосредствено преди приключването на книгата. Това ги изпълва с неподправен драматизъм и ужас пред безпощадните иноверци, докато по-късните описания вече се правят в патетично-трагически стил, наситени с литературни сравнения и метафори.Приписката на Исая Серски е пряк отзвук от злощастната битка на Марица през 1371 г., открила пътя на турското нашествие. Високопросветеният книжовник е потресен от случилото се и не може да прикрие чувствата си. Ето някои подбрани пасажи от бележката: След Косовската битка в 1389 г. турците започват мащабното завоюване на Балканския полуостров. Отгласът от страшните събития се открива във финалната приписка на един ръкопис от Слепченския манастир в днешна Република Македония. Книгата е изпълнена в 1393 г. „... в дните, когато по пропущение Божие предадени бяхме заради греховете наши в ръцете на врагове мръсни и беззаконни, и на царя на неправдата, най-лукавия от всички на земята. И тогава беше запустение и скръб велика от безбожните измаилтяни, каквато не е бивала и няма да бъде"3.Октоихът-параклитик е изписан според нас през 1393-1395 г. и това вероятно е станало в последната столица на Иван Шишман - Никопол. Военните действия от 1392-1393 г. нанасят огромни опустошения и глад в Северна България, известни и по други документи4. Финалната бележка от ръкописа е пряко свидетелство за това. Но българите не са изоставили идеята за съпротива срещу завоевателите.На същия л. 2016 е запазена прочувствена молитва: Очевидно става дума за Иван Шишман и неговия първороден син. С този пасаж отгръщаме страницата на втората тема в нашето изследване - цикъла от молитви за победа на българското оръжие срещу турското нашествие.2.ONB.-II/43.Cod.Slav. 14 - ЦДА, КМФ 03, инв. № 571/1.3.Стоjановиh, Л. Стари српски записи и натписи. Т. 1. Београд, 1902, с. 57.4.О в ч а р о в, Н. Последната война..., 74-75.

ЦИКЪЛ ОТ МОЛИТВИ ЗА ПОБЕДА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН НАД ТУРЦИТЕ.

Не може да се каже, че тези литературни произведения не са известни на учените. Значителна част от тях са публикувани, но в повечето случаи се представят поотделно и главно от гледна точка на литературата. А те са и забележителен извор за историята на последните години от съществуването на Второто българско царство.Основно място в цикъла заемат съчиненията на Патриарх Евтимий, които са изпълнени най-общо при царуването на Иван Шишман. Един от главните моменти в тях са молитвите към Бог, св. Богородица и светците за победа на българския цар над турците. В това отношение видният книжовник следва антиосманската линия на своя известен съвременник, константинополския патриарх Филотей Коккинос (1353-1354; 1364-1376)5.Преди четвърт век бе открито и публикувано от Ст. Кожухаров неизвестно произведение на българската литература от XIV в. - препис на т. нар. Търновска служба за св. Петка. Тя е изпъстрена с прочувствени молитви за закрила на царя, столицата и народа от агресията на неверниците. Според издателя на текста Търновската служба е изпълнена в периода 1390-1393 г.6Третият важен паметник от цикъла е Канон молебен за царя, написан от българския книжовник Ефрем. Дълго време той бе считан за по-късна сръбска творба, докато бе изследван ранният ръкопис № 342 от сбирката на Хилен-дарския манастир. В емоционалното произведение авторът се обръща към Христос с молба за помощ, като 36 пъти пожелава подкрепа за своя цар и неговия син. Съчинението изобилства с фрази като .Канон молебен за царя е посветен на Иван Шишман и неговия син Иван Александър П, а най-вероятно време за написването му се очертава периодът към 1393 г.7 Призиви за победа над агаряните се откриват и в други литературни паметници от епохата и ние ще се спрем на тях по-долу. Тук обаче искаме да обърнем внимание на една почти непозната старинна българска ръкописна книга. Става дума за Требник (молитвеник) от XVII в., съхраняван в НБ „Св. св. Кирил и Методий" под № 6218. Ръкописът е попаднал в библиотеката от Панагюрище през 1898 г. Обнародван е в кратко съобщение, където се пред­полага, че е препис от изпълнена през XIV в. Книга9.
Значителен интерес предизвикват няколко специални бележки, направени от панагюрския възрожденец поп Манчо Джуджов през 1876 г. Още на пред-титулната страница той отбелязва: „Види се, че е писана надь книга въ времето на царь IWанъ Шишманъ....
5Kaluzniacki, E.Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius (1375-1393). Londen, 1977, 26-27, 76-77, 201-202, 353.6Кожухаров, С. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. - Старобъл­гарска литература, 1, 1971, 296-297.7 М а т е и ч, П. Българският химнописец Ефрем от XIV в. Дело и значение. С., 1982, с. 43; Богданови Ь, Д. Каталог Тшрилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978,139-140.8Ц о н е в, Б. Опис на ръкописите от Софийската народна библиотека. Т. 2. С., 1923,129-132. Ръкописът съдържа 285 л. и е писан със средногорско писмо на среднобългарска основа.9М а р и н о в, Д. Молитвеник от ХIV-то столетие. - Библиотека. Приложение на „Църковен вестник", 5, 1905, кн. 13-15, 112-119.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница