НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ-ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ
**ЛОКАЛИЗАЦИЯ, ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ ОТ XV-XVIII В.**
Румен Т. Иванов

Римският император Марк Улпий Траян (M.Ulpius Traianus)(98-117) основал Никополис ад Иструм в чест на победата си над даките през 101-102 и 105-106(1).Руините на античния град се намират на 20 км. Северно от Велико Търново и на 3 км. Южно от с. Никюп, (обр.1).В превод от латински името означава "Град на победата към р. "Istros" (Искър, Danubius).Селището отстои на 45 римски мили (1 миля=1482 м) по права линия от Дунав и на около 15-20 мили от северните склонове на Стара планина (Haemus mons).Южно и източно от града преминава малката р. Росица, която на 7 км. В източна посока се влива в р. Янтра (Iatrus).Обаче в името на града е спомената река Istros (Дунав), известна през античността като географско понятие.По същото време император Траян основал още един град на победата, който се намира в днешна Югозападна България-Nicopolis ad Nestum край река Места (Nestus, Mestus при с. Гърмен до гр. Гоце Делчев). За първи път Никополис ад Иструм е споменат от географа от гр.Александрия в Египет Клавдий Птоломей (Claudius Ptolemaeus) / 83-ок.160/ в труда му "GEOGRAPHIA", III, 11, 7 под формата[…], т.е "Никополис при Haemus"(2).В един гръцки надпис върху варовикова поставка за бронзово статуя обаче, открита на градския площад (Agora) на града, от 136 г. в чест на император Хадриан (Hadrianus) (117-138), четем Nicopolis ad Istrum.В Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) се среща формата Nicopolistro.Дексип (Dexippus)(IIIв.) пише, че готите, предвождани от Книва, обсадили Никополис ад Иструм през 250 г.Както научаваме от Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) и Изидор (Isidorus Hispalensis), градът обаче пострадал сериозно при второто готско нашествие през 378 г.Никополис бил епископски център в провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) с главен град Марцианопол (Marcianopolis) при Девня, Варненско.Споменават се имената на двама епископи от 458 и от 518 г.В Hieroclis Synecdemos, 635.5 (между 527-528 г.) "Nicopolis ad Istrum" е един от осемте града на провинция Moesia Inferior.Готският историк Йордан (Iordanes) в труда си "Getica", 201, съобщава, че готския вожд Книва бил отблъснат от Нове (Novae-гарнизон на Legio I Italica) и се отправил към Nicopolis, който се намирал близо до р. Янтра, основан от Траян, нарекъл го "Victoriae civitatem", т.е "град на победата"Това сведение на Lordanes е много точно.По късно историци, пътешественици и картографи не са обърнали пред достатъчно внимание на посочения пасаж и са търсили Траяновия Никополис ад Иструм при град Nicopolis на Дунав (дн.Никопол), който всъщност бил основан през 629 г. от византийския император Ираклий. Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocatta) в труда си "Historiae", VII, 13 отбелязва Никополис ад Иструм във връзка с похода на византийския пълководец Коментиол (Comentiolus) през 598 г. срещу аварите през управлението на Маврикий (582-602). Като град, основан от Траяна, управата на града поставяла пред името си и още едно име-Ulpia (Ulpia Nicopolis ad Istrum), в чест на бащата на императора. Градът се среща и в някои западноевропейски исторически карти от XV-XVII в. под имената Nicopolis ad Haemum, Nicopolis, Nicopolis ad Istrum.Несъмнено първата форма е взаимствана от Клавдий Птолемей и от неговите късни препечатки (от XV в.нататък) на "Europa IX tabula".Много от картографите са се влияели от него и са поставили Никополис ад Иструм южно от планината Haemus:Абрахам Ортелий, Питер ван дер Аа, Смит, Йохан Кристоф Харанберг и др.Николас Сансон (Nicolas Sanson) в картата си "Illyricum Orientis" е означил двата града-единият ,северно от Стара планина и западно от р. Янтра под името Nicopolis ad Istrum f. ad Haemum.Първото означение е сравнително точно и авторът е ползвал сведението на Йордан.В другите карти градът е ситуиран северно от Стара планина, но неточно:Гийом Делил, Г.Лотер, Йохан М. Хаас (Guillelmo de l'Isle=Lisle, G. Lotter, J. M. Haas) и др.Пръв френския картограф Жан Баптист Бургиньон Д'Анвил през 1780 г. е поставил точно град Никополис ад Иструм при с. Никюп в неговия "Atlas comple". През лятото на 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц (Felix Kanitz) посетил руините при "стария Никюп" и попаднал на варовиков постамент за бронзова статуя на Юлия Домна (от 198 г.), съпруга на император Септимий Север.Паметникът бил издигнат от "най-свещения градски съвет и най-могъщото народно събрание". Хроника на проучванията и на по-важните археологически резултати. Кратка е историята на археологическите проучвания в Никополис ад Иструм(3).През есента на 1900 г. френският епиграф Ж.Сьор провел за първи път неколкомесечни проучвания, чиито резултати не са публикувани.През 1906-1909 г. чехът В.Добруски изследвал частично Агората на града, където вероятно преди това е работил Сьор.През 1945 и 1966-1968 г. екип под ръководството на Т.Иванов от Археологическия институт и музей на БАН-София, изследвал банята в северната част на града и малкият театър (одеоон) в югозападната част на Агората.От 1970 г. се провеждат системни археологически разкопки под научното ръководство на проф. Т.Иванов.Проучени са сградите от комплекса на Агората и тези около него.От 1985 до 1992 г. в Никополис ад Иструм се провеждаха съвместни българо-английски археологически разкопки.От българска страна участва екип от Археологическия институт и музей при Българска академия на науките и от Великотърновския исторически музей, с ръководител ст.н.с.Л.Слоковска от София, а от английска-екип на д-р А.Поултер от Университета в Нотингам.Българският екип проучваше Никополис ад Иструм II, т.е т.нар. Югоизточно разширение (Anexq Castellum), което представлява града през ранно византийската епоха (V-VI в.).Съвместните проучвания са подновени през 1996г.Екипите изследват стратеграфията на Градския площад на Никополис ад Иструм (хронология на строителните периоди) и късноантичното укрепено селище при с. Дичин, Великотърновско.

Бележки:

1.Относно годината на основаването на града-102 или около 110 виж:VULPE, R. La victoire de Trajan de Nicopolis ad Istrum;[…];IVANOV,T.Nicopolis ad Istrum-romische und fruhbyzantinische Stadt in Nordbulgarien.-Bulgarian Historical Review, 16, Sofia, 1988, N2,48-72;Църов, И.Градът на победата Улпия Никополис ад Иструм.-Наследство, Велико Търново, 1991 №1,3-12;ИВАНОВ Т.,Р.ИВАНОВ.Никополис ад Иструм, С., т.1 1994. 2.Относно античните писмени извори, епиграфските паметници и исторически карти за Никополис ад Иструм виж:ИВАНОВ, Т.., Р. ИВАНОВ. Пос. Съч., 5 сл. […] 3.ИВАНОВ, Т., Р. ИВАНОВ. Пос. Съч., р.14-18 Никополис ад иструм през ранновизантийската епоха. Английски археолози проучиха Югоизточното разширение на града (14).Там бе открита местна тракийска керамика от II-I в.пр.н.е., която предшествала основаването на града.По времето на съществуването на Никополис ад Иструм тук е имало квартал, който бил извън крепостните стени.В римска сграда бяха открити цветни стенописи.Установени са разрушения, причинени от хуните през 447 г.Югоизточното разширение било защитено с каменна крепостна стена през 451-458 г.През втората половина на V в. и VI в. е имало старохристиянски църкви /базилики/, от които са разкрити и проучени само две. Животът обаче е продължил, разбира се, не така активно и в чертите на първоначалния град Никополис ад Иструм, както показаха по безспорен начин проведените археологически разкопки през последните години(15).В трикорабната сграда в северозападната част на комплекса на Агората бе открит опожарен пласт и 197 медни монети от римските и ранновизантийските императори от Грациан (375-383) до Лъв I (457-474).Навярно се касае за нападение на остготите в края на V в.От одеона произхождат 127 медни монети от V в.Върху плочника на кръстовището на Кардо максимус и Декуманус максимус пред Източната порта на Агората беше намерена бронзова монета на Юстиниан I (527-565 г.), а върху декуманус, недалеч от Южния вход на Агората, се попадна на бронзова монета на ЮстинианII и съпругата му София (565-578 г.).В.Добруски споменава и за монета на император Фока (602-610). Град Никополис ад Иструм заедно с югоизточното разширение бил нападнат и разрушен от аварите и славяните в края на VI в.-началото на VII в. След известно прекъсване върху неговите развалини възникнало българско ранносредновековно селище от IX в. нататък, както показаха английските и българските разкопки върху района на Агората.Дори бяха открити медни византийски монети от XII в. Досегашните археологически разкопки, епиграфските и нумизматичните находки показват, че Никополис ад Иструм бил важен, значителен градски център в дн. Северна България.По голяма част от него обаче все още не е разкрита.Бъдещите проучвания ще попълнят съществуващите празнини в нашите познания. Бележки14.POULTER, A. Chronology and Economy: The Bulgarian-British Excavations at Nicopolis.The Results of the British Team-В…Поселищен живот в древна Тракия.III Международен симпозиум "Кабиле".Ямбол, 1994, 182-191;POULTER, A. Nicopolis ad Istrum, 33sqq.15.Иванов, Т., Р. Иванов.Пос. съч.,40-41.