Нови виждания за цар Иван Шишман и края на Търновското царство по данни от средновековните ръкописи.
проф.Николай Овчаров, Димитър Стоименов (София, България)

Факсимиле от л. 191б от ръкопис № 298 в Библиотеката на Румънската академия на науките

В една наскоро излязла студия бе направен опит за преосмисляне на последните години от историята на Второто българско царство 1.Това стана главно чрез слабо използвани турски извори за епохата и особено на важната книга “Огледало на света” от Мехмед Нешри (XV в.) 2.Съчетани с немногобройните християнски исторически свидетелства, тези данни дадоха възможност да се очертае картината на една продължителна война между цар Иван Шишман и османските заовоеватели (1388-1395).
Най-общо тя се разделя на три периода.Епичната схватка започва през 1388-1389 г., когато великия везир Али Паша нахлува с голяма войска в Североизточна България и завзема областта около град Шумен.Българите успяват да спрат турското настъпление и да сключат мир, правейки някои териториални отстъпки.Веднага след това османската агресия се насочва към Сърбия и западните райони на Балканския полуостров.
Поради настъпили междуособици в Мала Азия във втория етап на войната (1390-1393) турците се ограничават само с грабителски набези от своята база в Шумен към свободните български градове.Именно това е причината в края на 1392 или началото на 1393 г. цар Иван Шишман да предприеме поход и да отнеме важния Шумен от завоевателите 3.Изглежда, че акцията е предприета заедно с влашкия воевода Мирчо, чиито територии на север от Дунав са единствените християнски земи на Балканите, сравнително незасегнати от агресията.
Започнатата от българи и власи офанзива предизвиква ответна реакция на турците.През пролетта на лято 1393 г. те предприемат мащабен поход, при който са превзети столицата Търново и по-голямата част от българските земи на север от Стара планита.Цар Иван Шишман се оттегля в силната дунавска крепост Никопол.По някакви неясни днес причини турците му оставят известна самостоятелност и власт и власт над един малък район около града.Със сигурност обаче той губи царската си титла.Завоевателите го наричат “бег”, а преминалия през Бълканите немски рицар Ханс Шилтбергер-“херцог”.Във влашката хроника на Михаил Мокса той е отбелязан ката “господин”4…..Тук само ще прибавим неизползваното досега сведение от Боянския поменик (XVI в.), където единствено Иван Шишман от българските царе е означен и ката “господин”.
Документите за последните години на българската средновековна държава са немногобройни.И все пак напоследък бяха открити редица нови извори, а други бяха преосмислени.Най-общо те могат да се разделят на две групи.Първата включва някои документи, които отразяват непосредствено съпротивата на Иван Шишман между 1393-1395 г.Втората група е един забележителен цикъл от поетични и прозаични произведения на български писатели от епохата, съдържащ прочувствени молитви за победа на българското царство над турците.
Документи, отразяващи пряко съпротивата на Иван Шишман през 1393-1395 г.
Доскоро се смяташе, че последните години от съществуването на Търновското царство не са засвидетелствани в съвременните домашни извори.Най-близко до събитията в хронологическо отношение стоеше надписът на севаст Огнян от крепостта Боженишки Урвич, който е бил изпълнен малко след окончателното завладяване на страната 6.Освен в този епиграфски паметник падането на Търновското царство е описано в Българската анонимна хроника, съставена едва през XV в.7
В нашата студия за съпротивата на Иван Шишман последният извор бе разгледан в контекста на данните от турските историци.По-конкретно става дума за една летописна бележка от 1451 г., както и за кратки сведения на Сеадедин, Урудж, Мехмед Нешри и Мустафа Али.Към тях могат да се прибавят лаконични бележки на други автори-Псевдо-Сфранцес, Игнатий Смоленски и анонимна византийска преписка от 1430 г.8
В крайна сметка се очертава хипотезата, че дори след разгрома в 1393 г. Иван Шишман не изоставя идеята за съпротива срещу завоевателите.Косвени факти показват, че той се опитва да намери външни съюзници.Освен споменатите съвместни действия с Мирчо Стари българският владетел търси контакти с унгарския крал Сигизмунд.През юли 1395 г. унгарската помощ действително пристига, но твърде късно за Търновското царство.
Основен момент в предложената реконструкция на събитията от 1395 г. е фактът, че през май Иван Шишман прави опит да помогне на влашкия воевода в решителната битка край Ровине.Наличните данни позволяват да се докаже, че тогава той се е намирал на северния бряг на Дунав и не е бил в Никопол при връщането на султан Баязид от полесражението.По време на опита да влезе в крепостта на 3.VI.1395 г. Иван Шишман е заловен и екзекутиран.След това тулците завладяват Никопол и последните български градове край него.
За да може да осъществи акцията от месец май, Иван Шишман трескаво събира остатъците от своите войски.Това става през периода 1393-1395 г. и блестящо се доказва от откритите наскоро писма-заповеди до различни военоначалници.Именно тези документи са главен извор за съпротивата на Иван Шишман от последните години, непознат за предишните изследователи.Ние вече сме използвали важния източник, но сега имаме възможност да предоставим нова информация, извлечена от него 9.
1.Бележки в ръкопис № 298 от Библиотеката на Румънската академия на науките
Интерпретацията на тези изключително важни за българската история документи дължим на Климентина Иванова, която в цитираната статия от 1988 г. за пръв път успя да разчете по-голяма част от текстовете.Те са били публикувани доста по-рано, но в описанието на А.Яцимирски и П.Панаитеску са представени с грешно съдържание 10.
Самият сборник, в който са изписани бележките, е с монашеско съдържание-особено популярно в България през втората половина на XIV в.Най-вероятно книгата е изписана в третата четвърт на столетието.На обратната страна на последния 191-и лист от ръкописа Кл.Иванова разкри правилния смисъл на три текста.Всички те представляват заповеди на намиращия се в Никопол “търновски господин”, обръщащ се към своите военоначалници да пристигнат там бързо с отрядите си.Без съмнение става дума за Иван Шишман, и то в периода 1393-1395 г., когато е загубил царската си титла и се намира в този град 11.
Известен проблем представлява датирането на бележките.Работата е в това, че по листа има и други преписки, много от които не се отнасят до драматичните събития от края на XIV в.Особено определяща е преписката на накой си [бежан?].Тя очевидно е по-ранна от Шишмановите бележки, съгласувани с нея на листа.Като език и правопис този текст се отнася към края на XIV и началото на XV в 12.

Факсимиле от л. 191б от ръкопис № 298 в Библиотеката на Румънската академия на науките
Оттук авторката на публикацията допусна, че заповедите на Иван Шишман са преписи ог оригиналите, изпълнени в първите десетилетия на XV в.Срещу тази теза ние представихме собствени аргументи 13.Според нас се касае за канцеларски преди изписване на крайния вариант на текста, изпълнени от писаря на българския владетел през периода 1393-1395 г.Явно преписката на [бежан?] е била вместена на л.191б от сборника малко по-рано.Неизвесния канцеларски служител е използвал последната страница от ръкописа, за да изпълни черновата на официалните заповеди.
Ако преди това бе само една идея, днес тя може да бъде напълно доказана.Благодарение на Кл.Иванова ние се сдобихме с факсимилие от л.191б на ръкопис №298, каквото до сега не е публикувано.След като селектирахме другите преписки и различни драсканици, на листа се очертаха пет бележки, изпълнени от споменатия писар 14.Всички те са четими и свързани помежду си.В изложението ще ги подредим по буквите на кирилицата.

БЕЛЕЖКИ
1.Овчаров, Н.Последната война на цар Иван Шишман (1388-1395).-Palaeobulgarica, 1996, N1,62-85.
2.Мехмед Нешри.Огледало на света.История на османския двор.С.,1984.
3.Извличането на тази информация стана възможно след правилното разчитане на важния Шуменски Шишманов надпис, вж.:Овчаров, Н.Едно уточнение по Шуменския Шишманов надпис на Срацо, внук на великия епикерний Срацимир.- Palaeobulgarica, 1994, №4, 115-119.
4.Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в.С., 1979, с.126;Тютюнджиев, И.Българската хроника от XV в. И хрониката на влашкия монах Михаил Мокса (1620 г.)-Исторически преглед, 1987, №4, с.72;Dacei.Deux documents turcs concernant les expeditions des sultans Bayzid I et Murad II dans les Pays Romains.-Revue roumaine d’historie 13,1974,p.402.
5.Иванов, Й.Поменици на българските царе и царици.-Изв.Бълг.истор.друж.,4, 1915, с.221.
6.Мутафчиев, П.Избрани съчинения. Т 1. С.,1973, с.84.
7.Тютюнджиев, И.Българската анонимна хроника от XV в.В.Търново, 1992, 8-33.
8.Преглед на историографията по този въпрос вж.у:Овчаров, Н.Последната война…77-83.
9.Ivanova,K.Un renseignement nouveau dans un manuscrit bulgare du XIV e s.au sujet de la resistance du tsar Ivan Sisman contre les Ottomans pres de Nikopol.-Etudes balkaniques, 1988=N1,88-94.
10.Яцимирский, А.Славянские и русские рукописи руньiнских библиотек.СПб.,1905, 447-451/Сборник ОРЯС, 79/;Panaitescu, P.Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei RPR.Vol.1.Bucuresti, 1959, 397-400.
11.Ivanova, K. Цит. Съч., с.89.
12.Пак там, с.90.
13.Овчаров, Н.Последната война…, 78-79.
14.Кл.Иванова вижда четири бележки, като не успява да разчете цялостно една от тях.