вторник, 18 септември 2007 г.


Кризата в Римската империя през I век и Римските провинции.
Искра Генчева


В съвременната историческа книжнина няма еднинно мнение за съдържанието на понятието криза(1).Затруднението идва от очевидно недостатъчното разбиране на взаимовръзката между терминологичната многозначност и семантичната многопластовост на гръцкото ......Изборът на тълкувание също е нелека задача:авторитетните лексикографски пособия посвещават на .....значителни по обем статии(2).Най-предпазливия измежду посочените варианти, а следователно и най-надежният, е онзи, който релефно откроява семантичната връзка между.... и .....-глагол със значение разделям.Оттам и "кризис" е преди всичко "рядка промяна към по-добро или по-зло"(3).Иначе казано, под криза не бихме могли a priori да разберем нито "период на упадък", нито на "крайно изостряне на съществуващите противоречия"(4).Понятието би могло да има било позитивна, било негативна семантична натовареност, но и в двата случая същественото в него е наличието на идеи за промяна.Заключенията за характера на тази промяна би следвало да се извеждат единствено от конкретните и прояви в рамките на определен исторически контекст. Значителен интерес във връзка с изложеното разбиране за същината на понятието криза представлява развитието на римската провинция Мизия през гражданската война 68-69 г.Краткостта на периода не намалява неговото значение-именно тогава е открита "тайната за достигане императорската власт, като формулата "Рим-провинции" е заменена с огледалния и вариант.Това все още не е днешния ден на "епохата на четиримата императори", но вече е промяната, която го подготвя.Гражданската война неизбежно въвлича във водовъртежа на сябитията всички римски владения, но-макар и парадоксално на пръв поглед-същевременно ги оставя и сами.Стремежът към съхраняване целостта на империята на практика не съществува и е поделен между претендентите за властта.Провинциите са изправени сами пред необходимостта да разрешат и свои вътрешни, и външнополитическите си проблеми.Не би могло да се очаква те да са леки в нито една от тях, но в особено трудно полужение се оказват граничните провинции-вътрешнополитическата дестабилизация в империята насърчава активността на племената от варварската периферия.По това време Долнодунавската Мизия-като гранична провинция със значимо военнодтратегическо полужение-е императорско владение.Нейното значение се определя, от една страна, от ролята и на буферна зона по протежение на Долни Дунав, а от друга-то превръщането и в транзитна база за легионите, преминаващи от източните райони на империята към Италия.От отговорът на въпроса за начина, по който "кризата" се отразява на развитието на провинцията, се крие всъщност в определяне характера на промяната в цялодтния живот на областта, неизбежно проявила се в екстремните условия на гражданската война.Наличният изворов материал дава представа, от една страна, за събитията по протежение на Долнодунавската граница и в Черноморския басейн, както и за състава и промените в численоста на мизийския войскови контингент.Би следвало да се очаква, че Долни Дунав-като важна част от римската отбранителна система, изградена в Европа, -ще бъде неижбежно защитена срещу евентуални набези от страна на традиционно враждебните спрямо империята отвъддунавските племена.На пръв поглед става именно така:през 68 г. в Мизия са прехвърлени III Галски легион, което-наред с останалите два провинциални легиона, VII Клавдиев и VIII Августов-увеличава числеността на редовната римска армия по Долнодунавската граница до около 16500 души(5).Същевременно Светоний съобщава, че преди решителната битка между Отон и Вителий по 2000 души от трите мизийски легиона са насочени към Италия(6).Ако авторът е прав, това би означавало, че мизийската войска е използвана като военен резерв от претендентите за властта в държавата, което би се отразило върху числеността на армията:след пренасочването на части от легионите към Италия, тя едва ли е превишавала обичайната за два римски легона-около 11000 души.Последствията от това не закъсняват да се проявят:отвъддунавските роксолани нахлуват в Мизия през зимата на 69 г.Благоприятното в случая е само добрият избор на позиции:легионите са разположени в стратегически важни отсечк по протежение на Долнодунавската граница:VII Клевдиев и във Веминациум с отделни части от него в пространството между реките Тимок и Цибрица, VIII Августов е в Нове и III Галски легион-в Ескус или Дуросторум(7).Описанието на варварското нашествие от зимата на 69 г. у Тацит го представя като сериозно изпитание за сигурността на провинцията и на римските владения в Източните Балкани(8).Вероятно с трудностите при отблъскване на роксоланите трябва да се обясни и щедрото възнаграждение, което получава местният провинциален управител М.Апоний Сатурнин(9), наред с легатите на трите мизийски легиона, чиито имена съобщава Тацит(10).Самият автор, обикновено пестелив на похвали, оценява извънредно високо спечелената от мизийската армия победа(11). От разигралите се през зимата на 69 г. събития по Долнодунавската граница очевидно е извлечена нужната поука, тъй като до самият край на войната няма сведения за отклоняване на нови части от мизийския войскови контингент за Италия.Нещо повече-в отделни критични моменти във военните действия по мизийските граници се включват и временно пребиваващи на територията на Мизия римски легион(12).Промени в състава на помощните войскови единици не настъпват в сравнение с периода, предхождащ непосредствинно гражданската война(13).Описвайки нахлуването на роксоланите през зимата на 69 г., Тацит споменава за два военни лагера на римски кохорти, срещу които се насочват първоначално племената(14).Разполагаме със сведения и за настаняване на една кохорта в или околу Ескус-това е COHORS IV GALLORUM EQUITATA (ОБР.1)(15).Това позволява да се предположи, че роксоланите са пресекли Долни Дунав при Ескус, нападайки лагера на споменатата кохорта, като по този начин са избегнали по-силно охраняваните участъци от границата.Ако това е така, то спорният въпрос за междунахождението на III Галски легион би следвало да се разреши в полза на Дуросторум, а не на Ескус(16).Що се отнася до другата кохорта, чиито лагер също бил нападнат от отвъддунавските племена, тя остава неизвестна, но не е изключено това да е помощната част от лагера Ятрус* при р.Янтра(обр.1)(17):роксоланите, които обитават Причерноморието(18), биха могли, насочвайки се по направление изток-запад, да нахлуят в лагера Ятрус и избягвайки сблъсъка с легионите на Дуросторум и Нове, да пресекат границата при Ескус.Обявила се в подкрепа на Отон(19), мизийската армия се примирява след неговата смърт с необходимостта да положи клетва за вярност пред победителя при Кремона Вителий(20).Междувременно гражданската война навлиза в своя заключителен етап:правото за упражняване на върховната власт в империята си оспорват вече само двама претенденти-Вителий и Тит Флавий Веспасиан, изпълняващ по това време ролята на главнокомандващ римската армия в Юдея(21).Признат вече от источните провинциални армии за император, Веспасиан изпраща към Италия значителна по численост военна сила, начело на която застава неговият военачалник Лициний Муциан(22).Първоначално на страната на Веспасиан преминава само един от трите мизийски легиона-III Галски(23).Това е обяснимо-до настаняването му до Долнодунавската граница през 68 г. легионът е под командването на Лициний Муциан в Сирия(24).Светоний съобщава и за възторженото одобрение на Веспасиан от войници на същия легион(25), благодарение на което още през пролетта на 69 г. /т.е. далеч преди легионите в източните провинции/ е решено да се окоже подкрепа на Веспасиан.Временното преминаване към Вителий се дължи според Светоний на опасенията на легионерите от наказание за грабежите им в Аквилея(26).Не е изключено и самата поява на III Галски легион в Мизия да е целяла именно подготвяне на необходимите условия за спечелване на цялата провинциална армия на страната на Веспасиан.Самият той без съмнение е оценявал стратегическото положение на Долдунавския район, а оттам и ролята, която би изиграла подкрепата на разположения там войскови контингент:Флавий Сабин /негов брат/ е легат в Мизия, а самият Веспасиан-военен трибун в саседната провинция Тракия(27) до прехвърлянето му в Юдея.Очевидно между III Галски и останалите мизийски легиони няма консенсус за подкрепата на Веспасиан, ако се съди по писмото на тогавашния мизийски легат М.Апоний Сатурнин до Вителий:то съобщава именно за "отцепване" на III Галски легион от другите два(26).Самият Сатурнин едва също е бил убеден привърженик на Веспасиан, съдейки по същото послание.Възможно е това да е една от причините, наложили към есента на 69 г. замяната му с Г.Фонтей Агрипа-именно по време на неговото наместничество в цялата Долнодунавска армия окончателно преминава на страната на Веспасиан(29).Управлението на Агрипа в Мизия е краткотрайно-от септември-октомври 69 г. до началото на 70 г.(30), но не по-бедно на събития:кулминацията на вътрешнополитическите борби в Италия се съпровожда с повишаване на напрежението по Долнодунавската граница.Усложнява се и ситуацията в рамките на Черноморския басейн.Значителна помощ за омиротворяване на района оказва и Веспасиановият военачалник Лициний Муциан, който воюва с римската флота в Черно море срещу сарматите, застрашаващи гръцките колонии по крайбрежието(31).Към края на октомври 69 г. Агрипа и Муциан се справят както със сарматското нахлуване, така и с дакийското по западната част на долнодунавската граница, след което Муциан се отправя с армията си за Италия.Зимата на 69-70 г. донася още едно изпитание за легата на Мизия Г.Фонтей Агрипа-последното, но най-опустошително нахлуване на отвъддунавските даки и сарматите(32).Военният успех е достигнат с неимоверни усилия както поради нидостатъчната численост на мизийската армия в този момент(33),така и поради необходимостта от отразяване на варварските инвазии по протежение на фронт с значителин обхват(34). Относително изчерпателни, когато става дума за политическите събития в долнодунавските земи през 68-69 г., изворите не дават сведения за развитието на стопанския живот в Мизия през същия период.Известното обаче позволява да се направят някои заключения в тази насока.Динамично променящата числеността си мизийска армия, както и преминаващите от източните провинции легиони към Италия, без съмнение са изисквали осигуряване на продоволствие именно в рамките на самата Мизия.Това обстоятелство би следвало да придаде значителен импулс както на стопанския живот в районите д предимно земеделско значение за икономиката на провинцията, така и на занаятчийските центрове в областта-главно гръцките колонии по Черноморската граница на Мизия.Под контрола на части от мизийския гарнизон продължава и разработването на рудни находища във вътрешността на провинцията.Изключително благоприятно се оказва и обстоятелството, че макар и с цената на неимоверни уселия, водените през целия разглеждан период военни действия са ограничени в рамките на граничната ивица и не се разпространяват именно в значимите в стопанско отношение райони.Римската флота в Черно море поставя под своя закрила и гръцките колонии-занаятчийските и търговски средища в Долнодунавския район.Така защитеността на провинцията, от една страна, и нуждата от селостопанска и занаятчийска продукция, от друга, както и необходимостта да не се допусне прекъсване на търговските контакти, довежда на практика до стимулиране на мизийската провинциална икономика в нейните най-значителни отрасли-развитие, което именно обяснява последвалия при Флавиите стремителен разцвет на областта във всички сфери. Така гражданската война от 68-69 г. наистина поставя Долнодунавската Мизия в екстремни условия, които налагат промяна в дотогавашните темпове и в начина на развитие.Данните обаче за ролята на провинцията във вътрешнополитическите събития и успешната отбранителна политика по границите, която в крайна сметка ги запазва непокътнати, въпреки ожесточените инвазии от страна на отвъддунавските и причерноморски племена, както и създаването на условия за непрекъсваемост на икономическото развитие на областта определят промяната, преживяна от Мизия през гражданската война от 68-69 г., като положителна.Кризата, макар и болезнено преживяна в центъра на империята, всъщност се оказва фактор, който стимулира провинциалното развитие, красноречив пример е Долнодунавска Мизия.За тази римска провинция "кризата" от Iв. в Римската империя се оказва наистина време на изпитание както във външнополитически, така и във вътрешнополитически аспект.Резултатът неоспоримо доказва значението на провинцията не само като неотделима част от римската отбранителна система в Европа, представляваща и свързващо звено между Изтока на империята и Италия, но и като област с първостепенно значение за икономиката на държавата.Най-сетне позитивния облик на промяната в Мизия през периода 68-69 г. позволява да се преодолее наложилото се главно под влияние на съветската историография еднопланово разбиране за същината на кризата като етап от развитието, съгласно което тя бе представяна като връщане назад или в най-добрия случай като застой.Кризата би могла да бъде и това, но и тъкмо противоположното.Или иначе казано тя се различава от останалите етапи на развитие главно по темповете, но не и по възможностите, които предоставя за промяна, а те са винаги еднакво разнопосочни.**
Искра Генчева


Бележки:
1.Кризата в историческото развитие, С.,1991, с.18 сл.,21 сл. 2.LIDDEL,H.,R.SCOTT,H.JOHNES.A Greek-Englich Lexikon (With a Supplemment),Oxford,1979..... 3.ibidem4.Кризата....,с.18. 5.FILOW,B.Die Legionen der Provinz Moesia von Augustus bis aut Diocletianq Leipzig, 1906, p.8 sqq.,20 sqq.;RITTERLING,E.Legio-RE, XII, Stuttgart, 1925, col.1521, 1619-1620,1651 sqq.;SARNOWSKI, T.Wojsko rzymskoe w Mezji Dolney I na polnocnym wybrezu morza Czamego.Warszawa, 1988, p.26 sqq. 6.SUET.,Vespas.,6. 7.Вж. бел.5;BENEA,D.Din istoria militara a Moesiei si da Daciei.Legiunea a VII-a Claudia si legiunea a III-a Flavia, Cluj-Napoca, 1983, p.33-34;ГЕРОВ, Б.Земевладението в римска Тракия и Мизия (I-III), ГСУ ФКНФ, т.72, кн.2, 1977. С., 1980, сл.23.8.TACIT. Hist.,I, 79.9.lbidem. 10.Наградените легати на легиони били:Fulv.Aurelius,lul. Tattius, Numisius Lupus.11.TACIT.,Op.cit12.Ibidem, Hist., I, 4613.BENES, J. Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia, Prag, 1978, p.6-ala Augusta, ala Bosporanorum, p.8-9- ala Capitoniana, p.9,34 ets.Геров, Б. Романтизмът между Дунав и Балкана, ч.I:От Август до Хадриан-ГСУ ИФФ, т.45, 1948/49, С.,1949, с.40 сл.:PETROVIC, P. Inscriptiomes de la Musie Superieure, Vol. IV, Beograd, 1979, No. 34; SASEL, A. et J. Inscriptiones Latinae, quae in Iuqoslavia repertae et editae sunt, Vol. I, II, Ljublijana, 1963, N.582.14. TACIT. Hist.,I, 79.15.RITTERLING, E. Op.,col. 1575; BENES J. Die romischen Auxiliarformationen im unteren Donauraum.-B: Sbornik praci Filosoficke fakulty Brnenske university.16.Е.Ритерлинг изказва хипотезата за Ескус /при с.Гиген Плевенско/ като лагер на V Македонски легион, а К. Пач Дорусторум /Силистра/17.Геров.Б. Пос., съч.,25.Според автора военната част в Ятрус е била настанена там още в 45 г. или малко след това.* За разкопките в Ятрус вж.:Itarus-Krivina.Този пети том обобщава всичките археологически резултати, публикувани в предходните четири тома.Периодизацията на кастела Ятрус, според немските колеги е: период "А"-310/320-350; период В/С-третата четвърт на IV в. до втората четвърт на V в.; период "Д1"-от управлението на Анастасий до второто десетилетие на VI в.; период "Д2"- от Юстиниан до окончателното разрушаване на укреплението в края на VI - нач. на VII в.Напоследък в двата сектора бе открит пласт от последната четвърт на III в. /Л.ВАГАЛИНСКИ, Б.ДЬОЛЕ/ (бел.авт.)18.STRAB., Geogr., VII, 2, 4; VII, 3, 1719.SUET., Otho, 9, TACIT., Hist, I, 76; II, 46; SUET., Vesp., 6.20.SUET., Vesp., 6.21.LUTTWAK, E. The Grand Strategy of the Roman Empire.From the First Century A.D. to the Third, Baltimore-London, 1976, p.52.22.TACIT., Hist., III, 46.23.Ibedem, II, 74.24.Ibedem, II, 74 sqq.25.SUET., Vesp., 6; TACIT., Hist., II, 46.26.Ibidem.27.SUET., Vesp. 2; STEIN., A. Die Legaten von Moesien-...28.TACIT., Hist., II, 96.29.SUET., Vesp.,2; STEIN., A. Op. cit., 31 sqq.;THOMMASON, B. Op. cit., .6 ( G.Fonteius Agrippa ).30.THOMMASON, B. Op. cit., p.631.TACIT.,Hist., III, 46;32.JOSEPH., Bell. Ied., VII, 89 sqq.; TACIT., Hist., IV, 5433. TACIT., Hist., III, 85.34.Ibedem, IV, 54 (...Dacis Sarmatisque...)**Ние сме склонни да приемем изказаната хипотеза на И.Генчева, че при устието на р. Янтра е имало кастел / най-вероятно след 45 г. нататък /.Българо-германските разкопки в Ятрус при с.Кривина, Русенско обаче показват едно късноантично укрепление.Вероятно лагерът от ранният Принципат се е намирал някъде наблизо.В Доросторум П.Доневски проведе спасителни разкопки /между 1972-1981 г./ в лагера на IX

2 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

прочетете целия блог, доста добър

24 март 2010 г. в 3:22  
Anonymous Анонимен каза...

Eхcеllent blοg here! Also your site lοaԁs
up fast! What web hoѕt are you using? Can I get your affiliаte
linκ to youг host? I wiѕh my web site loaded up as quiсkly
as yours lol

My blog :: Online Payday oan
Here is my website :: Payday Loans Online

11 януари 2013 г. в 2:10  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница