Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от западните покрайнини на СР ЮГОСЛАВИЯ (Темска, Долна Каменица, Поганово)
проф.Николай Овчаров

През 1998 г. имах възможността да започна проучването на епиграфския материал от Западните покрайнини и прилежащите райони в СР Югославия.По време на реализираната командировка успях да копирам 22 отделни надписа от XVII-XIX в.
Църквата “Св.Георги” в манастира Темска
Тази интересна обител се намира на 18 км северозападно от Пирот на левия бряг ня р. Темщица, приток на Нишава.Името на съвременното село и реката идват от средновековния град Темц (Темъц), чиито руини се намират наблизо.Съществуващата сега църква в манастира е триконхална и вероятно е издигната през XVI в., което личи от запазения ктиторски надпис.
Той е изпълнен през 1576 г. и свидетелствува за изписването на централните части на новопостроения храм.Това е станало за 72 дена между 10 май и 21 юли при управлението на игумена Захарий.Днес текстът е силно пострадал, поради което се налага да се използват преписите на предишните изследвачи 1.Иначе надписът е бил проучен и публикуван от сръбски учени още миналия век 2.
Вторият ктиторски надпис разказва за построяването и стенописването на църковния притвор.Той се състои от две части, разположени на известно разстояние една от друга.Първият дял е на източният зид на нартекса, докато продължението е изпълнено на южната стена над прозореца.Става ясно, че притворът е създаден и изписан през 1654 г. от 5 септември до 15 октомври при управлението на игумен Симеон 3.
С историята на църквата са свързани и два поменателни текста, изпълнени на фреските.Единият споменава игумена Захарий, при който става изписването на централната част.Надписът се е намирал южно от протезиса на източната стена, но днес е почти напълно унищожен.Интересен факт в него е отбелязването, че в създаването на храма е участвувала цяла група ктитори, чиито имена обаче не са упоменати 4.
В края на първата част от втория ктиторски надпис се долавя една късна добавка, която не е отбелязана при първоначалните публикации на Н.Ковачевич, Л.Стоянович и В.Петкович.Става дума за текст, съобщаващ за смъртта на монах Партений.В двора на манастира е съхранен и надгробният камък на йеромонах Партений, починал в 1725/1726 г.Нататък ще се види, че този човек става игумен на манастира и играе важна роля в неговата история.
Заедно със забележителните фрески на храма и ктиторските надписи, манастирът отдавна буди вниманието на учените с многобройните текстове, изпълнени върху стенописите, по надгробните плочи и на различни други места.Някои от тези надписи са на гръцки език, но огромната част са написани на кирилица.Текстовете са врязани с острие или изписани с мастило.
Първите бележки върху тях са правени от учени от миналия век (Й.Тошич, Н.Ковачевич, А.Белич) и по-късно попадат в монументалния корпус на Л.Стоянович 5.Това обаче е съвсем малък дял от надписите.Основната част от текстовете са открити и проучени от пиротския учител К.Костич в самото начало на века 6.По-късно върху тях се спира и В.Петкович 7.Преди тридесетина години излезе допълненото им издание от уредника на музея в Смедерево, Л.Павлович 8.
Във всички споменати случаи текстовете не са обработени епиграфски, а издателите им не правят необходимия исторически анализ.Те са представени главно като емперичен материал и без коментар.Това налага тяхното проучване с точни естампажи, каквито успях да снема в манастира.Времето не бе пощадило интересните епиграфски паметници.Много от публикуваните текстове са полуизтрити и не всичко в тях е разбираемо.Сега успях да фиксирам 16 надписа, само по западната фасада на притвора.Не можах да открия някои от отбелязаните текстове по стенописите, както и такива по дървените дъски и взидани в оградната стена на обителта.За сметка на това намерих други надписи на фасадата, останали незабелязани до днес.Към тях прибавям още десет текста, обработени от предишните изследвачи.За съжаление само четири от тях са дадени с естампажи, докато останалите са само преписани.Не разполагам с данни за размерите на тези десет надписа, но ще се опитам да направя необходимото епиграфско описание на четирите копирани текста.
Тук искам да подчертая един момент, който за нещастие още съществува в отношенията между балканските народи.В публикациите на К.Костич, Л.Стоянович, В.Петкович надписите от църквата “Св.Георги” са представени като “српски записи и натписи”.Ако за този романтичен период в балканската историография това има своето оправдание, то в последния пътеводител за манастирите и църквите в Понишавието, издаден в Пирот през 1995 г., се откриват озадачаващи пасажи.За надписите се споменава съвсем бегло, а иначе подробно се разказват легенди за основаването на обителта на мястото, където през XVI в. Някакъв сърбин бил мъчен от турците.Половината от текста зза Темска е за смъртта и надгробната плоча на капитан Милутин Каранович от Шумадийската дивизия, убит на 13.XII.1877 г. при настъплението на сърбите срещу турците.Показателен е наивно-патриотичният стих върху плочата, част от който си позволявам да предам в оригиналното му звучене:

За српского рода, дом, слободу,
дао си живот своj,
зати hе друго у српском роду,
живети спомен твоj! 9

Няма да се спирам на тези факти, ако надписите в манастира Темска не показваха една твърде различна етническа картина на хората, пребивавали там през XVII-XIX в.Макар някои данни от текстовете да са известни на българските учени по корпуса на Л.Стоянович, досега отсъствуваше българска публикация и мнение по заложената в тях информация.

БЕЛЕЖКИ:
1.За ктиторските и поменателните надписи използвам документацията на Л.Павлович, вж.:Л.Павловиh.Манастир Темска.Посебно изданье кнь. 3, Смедерево, 1966, сл. 1, 2, 5, 7, 8.
2.Л.Ковачевиh.Белешке натписи.-Гласник СУД, 56 (Београд 1884), с.357;М.Милеhевиh.Кральевина Србиjа.Београд, 1884, с.,178.
3.Разчитането на този надпис не става изведнъж, а чрез серия от корекции, вж.:Л.Ковачевиh.Цит.съч., 357;Л.Стоjановиh.Стари српски записи и натписи.Београд, 1902-1926;№1511;В.Петковиh.Српски споменици XVI-XVII века.Старинар, 6 (Београд 1911), с. 201.
4. В.Петковиh.Цит. съч., 201;Л.Павловиh.Цит. съч., с.7
5.Л.Стоjановиh.Цит. съч., №1896, 1964, 5735, 5793, 5794.
6.К.Костичh.Прилози старим српским записами и натписами.-Годишньи извещтаj Пиротские гимназиjе за 1908/9, Београд, 1909, 134.
7. В.Петковиh.Цит. съч. 200-230.
8.Л.Павловиh.Цит. съч., 9-19.
9. М.Петковиh.Водач.Манастири и цркве у Понишавльу.Пирот, 1995, 23-27.

Inscriptions-graphite and notes in churches and monaeteries from western outskirts in Yugoslavia (Temska,Dolna Kamenitza,Poganovo)
prof.N.Ovtsharov
(Summary)
The study examines inscriptions out of three Christian centers in Western outskirts-the monasteries Temska,Dolna Kamenitza and Poganovo.In a particular kind of way are 26 texts away from the church”St George” in monastery Temska midway between Pirot and Nish.Fourteen times they tell about the peoples coming from different Bulgarian districts or places clearly connected with the Bulgarian national spirit.All it is happen during the period 16Th-19Th centuries.Be speaking of unknown writer from Chiprovtzi,monk Stephan from Zograph monastery;Partenij from Iliensky monastery nead Sofia;Dimitar deacon from Zagore;Nifont monk from Rila monastery;Lalio Ratkov from Kalofer;Hadji Ivan and his son from Panagiuriste;Minko,Tzono and Simo from Kalofer,Stoian Glafzo,Petar Shan,Naiden Glucha Braikov and Velko Golez from Koprivstiza and Plovdiv;Kosta Zografez from Temska monastery,born in Boiana village near Sofia;Tzoko Glavtzo from Koprivstiza;Stoil Abadji from Vidin;Vasil from Zagore.All the rest visitors are from neighboring villages and towns,only one-priest Stoian is born Serbian.By no means,the described ethnically picture isn’t a testimony of “old Serbian notes and inscriptions” as write the research workers of Serbian text.
In the collection should be marks priest Nikola’s inscription and note from 1817,preserved in the Poganovo monastery’s church.It speaks about one of the last actions of robbers,leaded by their local guide Aly beg.