ЕТНОЛОГИЯ
Вълшебството на Чипровските килими

Анита Комитска

Те идват от древността и разкриват богатия вътрешен мир на своите създатели, техния свят на хармония, мъдрост и доброта, вроденото им чувство към съчетание на багрите, ритъм и завършек.

…векове наред в градчето Чипровци, наричано някога цветето на България, се тъкат неповторими по своята 6хубост килими. Те се изработват, за да красят дома, за дар на храма и духовни треби, за продажба. Чипровските килими очароват със своята красота и изящност, с чудното съчетание на багри и древни символи и знаци.
Сътворяването на килимите е дело на жената. Още от най-ранна детска възраст момиченцата са около стана. Те помагат при подготовката на вълната за тъкане и дори сядат на стана, за да се учат да тъкат дребни фигурки. Чипровчанката влага голяма люобов и майсторство при изработването на тъканите. В тях тя е въплатила своите мисли, вяра и надежда за добро и сполука. Килимите разкриват богатия вътрешен мир на своите създатели, техния свят на хармония, мъдрост и доброта, вроденото им чувство към съчетание на багрите, ритъм и завършек. Чипровките килими се изработват изцяло от вълна (вълнени ватък и основа), на вертикален стан и се оцветяват с естествени бои. Корените, кората и цвета на определени треви и растения при обработка пускат екстракти, с които се боядисва вълната. Това придава трайност на килима и неповторима мекота на тоновете.
Българските учени все още спорят откога се тъкат чипровските килими. Според археологическите данни тъкачеството е било познато по нашите земи от времето на средния неолит - пето-шесто хилядолетие преди Христа. Прабългарите донасят от изток една високо развита цивилизация и напреднало тъкачество. Една част от изследователите поставят началото на чипровското килимарство след погрома на голямото въстание против османското владичество от 1688 г. Те определят три етапа в развитието на чипровското тъкачество
Конструктивен
Първият период е от края на XVII до края на XVIII век и се нарича конструктивен период. Основните килими „бакамски" или „зарибалда" са изградени в кафяви, бежови, сини, зелени тонове. Определяща за тях е строгата геометрична композиция. Централното поле е изпълнено с вписани един в друг ромбове, т. нар. „рескави кола". Бордюрите - един или два, са с ритмично повтарящи се триъгълници и съчетания от тях - мотиви „ма-каз", „канатица", „бибица" и др. Съвършената изчистеност на линиите, строгостта на композицията, изящната простота придават дивна хубост на тъканите от този период. Все от това време са и т. нар. килими „каракачка". Те се изработват в червена и черна (или тъмносиня) гама. Основното поле е изтъкано с женски фигури „каракачки".
Декоративен период
От края на XVIII век до Освобождението датира вторият период в развитието на чипровското килимарство, който се нарича „декоративен". Колоритът е обогатен с бял, жълт и зелен тон, червеният и синият цвят се налагат като основни. Сюжетът се допълва с геометризирани изображения на растения, животни и хора. Килимите стават тържествени и пищни. От този период са моделите „Дървото с плодовете", „Дървото с птиците", „Лоз-ниците", „Венците", „Цвекетата" и др. Майсторката тъкачка въплътява в килимите чудния свят на природата около себе си. Тя развива мотива на лозата в пролетен и есенен вариант, изпълнен с много багри и плодове.
„ОРНАМЕНТАРЕН" ПЕРИОД
След Освобождението започва третият „орнаментарен" период в развитието на тъкачеството в Чипровци, Килимите се отличават с многоцветие и множество дребни и симетрично разположени, ритмично повтарящи се орнаменти. По това време се създават моделите „Кавказкото", „Циганка", „Куфарите" и др.
Някои автори намират началото на чипровското килимарство далеч във времето. Те се позовават на древните и извечни символи и знаци върху килимите. Според тях килимът е едно от чудесата, които българите донасят от прародината. Първият изследовател на чипровското килимарство търговецът Ст. Попов пише през 30-те години, че „В двореца на великия цар Симеон и сетне на неговите князе, боляри и Владетелите след него постилали чипровски килими". Все повече се налага мнението, че началото на чипровското килимарство е далеч преди XVII век.
“ДРЕВНИТЕ СИМВОЛИ”

Древните символи по килимите -двата триъгълника, свързани с острите си върхове, т нар. мотив „маказ", е знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността в природата. Старинен е и мотивът„кананица"-символ на вечността и безкрая, същият знак и днес е на върха на дървото на Тангра в земите на българите от Поволжието. Обичаният от чипровчанката мотив на вписаните един в друг ромбове напомня на слънцето, даващо живот , „окцата" е знак на божественото око и т. н. Създателките на килимите и днес вярват, че тъканите не са само украса на дома, но че имат чудната и вълшебна сила да предпазват от зло и носят обич и доброта. Затова и след изтъкаване на килима и снемането му от стана се изпълнява един старинен обичай в съпровод на песни. В него жените заваляват малко момиченце, за да изпробват здравината на килима и с надеждата, че той ще носи радост и благополучие.
Може би магията на чипровските килими е била усетена през вековете, затова те са търсени на големите панаири от миналото столетие в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, на пазарите в Скопие, Одрин, Цариград, Бурса и др. За нуждата на турската армия в Чипровци се изработвали молитвени килимчета и се тъчели килими за джамиите. В началото на XX век чипровските търговци участват на международни изложения в Париж, Лиеж, Лондон и печелят златни медали и почетни грамоти. За наша радост днес този занаят се възражда.