АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ-ARMENIAN IN BULGARIA

Посвещава се на 1700 год. от приемането на християнството като държавна религия в Армения

Семейството на търговеца С.Аждерян, София, 20-30 г. на XX век.Личен архив на семейство Аждерян, София

Арменците са древен индоевропейски народ, формирал се и населявал територията на Арменското плато в Североизточната част на Мала Азия, между Малоазиатското и Иранското плато.В сърцето на Арменското плато се извисява големият вулканичен масив на планината Арарат (Масис).А в подножието и се простира Араратската долина, която от древни времена е люлка на икономическия, политическия и културен живот на арменския народ.Силуетът с величествения Арарат извисен над Араратската долина за всички арменци, независимо къде се намират по света, символизира вечността на родната земя.Този силует е и основата на арменския държавен герб.
В историческата наука се приема, че процесът на обединение и консолидиране на арменския етнос започва между XIV-XII в.пр.н.е. и завършва към IV-III в.пр.н.е.В този продължителен етногенетичен процес важна роля имат големите племенни обединения на армени и хаяси.Легендата за произхода на арменския народ е близка до историческата истина.Според нея самозванието на арменците-хай, а на страната Хаястан, идва от епонима (праотеца).Хайк Нахапет-старейшината, праотеца Хайк.А названието арменци и страната Армения, с които другите народи ги назовават, идват от историческата, но и митологизирана личност на цар Арам, според легендата-внук на Хайк.
Историята на древноарменската държава обхваща почти едно хилядолетие (до към V в.от н.е.).От III в.пр.н.е. до III в.от н.е.Армения се намира в лоното на елинистическата култура обхванала цяла предна Азия.До края на III в.от н.е. езическото преклонение пред огъня и божествата е основна религия на арменците.Характерен е и типичният за Предна Азия силен култ към царската династия, като властващият цар се отъждествява с главното божество в арменския пантеон.Християнството се разпространява в арменските земи от към I в. от н. е. като тайно учение.Според преданието след Възкресението на Христос неговите апостоли Св.Тадей (Татеос) и Св.Вартоломей пристигат в Армения, за да проповядват неговото учение.Поради това арменската църква се нарича Арменска апостолическа църква и принадлежи към православието.Официалното покръстване на арменския народ става през 301 год. от Св. Григорий Просветител (Сурп Крикор Лусаворич), който става светецът-покровител на арменците.Арменската църква неофициално се нарича арменогригорианска и по своето учение и насоченост от самото си зараждане следва Александрийската.Проповядва монофизитизма, т.е. тезата на Никейският събор от 325 г.,че Исус Христос обединява двете същности-божествената и човешката (телесната) в едно.В учението за религиозните тайнства и порядки арменската църква не се отличава от другите източноправославни църкви.Армения е първата държава в света приела християнството за официална държавна рилигия.
В 406 г. Се датира едно друго голямо културно-историческо събитие в арменската история-създаването на арменската писменост.Арменската азбука се състои от 36 букви и до днес се ползва в непроменен вид, с изключение на добавените през XII век още 2 букви.След сътворяването но писмеността се превеждат богословски книги от гръцки, сирийски и еврейски език, както и философски и светски съчинения на древните автори.Периодът от V в. До VI в. Е началото на Златният век в арменската литература.Много от древните съчинения са се съхранили до днес само в арменския им превод.Създателят на арменската азбука Месроб Мащоц и утвърдителят и Сахаг Партев, канонизирани за светци, са и автори на първите стихотворни молитви, поучителни съчинения, жития на светци.В знак на признателност към преводачите арменският църковен календар ги почита през м. октомври с празника Таркманчац (ден на преводачите).
Чрез религията, писмеността и езикът, лишаваният често от политическа самостоятелност арменски народ запазва през вековете своята самобитност.
Много важен момент от историята на арменския народ е битката на Аварийското поле, състояла се на 26 май 451 г.В тази битка арменците оказват решителен отпор срещу опитите на могъща Персия да откъсне страната им от християнскята вяра и чрез налагане на персийският зороастризъм да я покори и напълно да я асимилира.Битката е наречена Вартананц Бадеразъм-Войната на Вартанидите-Вартананк и привидно завършва с поражение за арменците, но със своите последици се оказва фактическа победа за тях.Персия се отказва от асимилаторските си стремежи към Армения, а арменците запазват религиозната си и културна самостоятелност.Вартанян Мамигонян и загиналите войни са обявени от църквата за светци.”Св.Вартананц” е религиозен празник почитан от арменците през втория четвъртък на месец февруари.Празнува се и като училищен и национален празник от всички арменци.
Разположена на кръстопътя на големите древни и средновековни империи, Армения през вековете е постоянна арена на опустошителни войни, набези, завоевания от гърци, римляни, византийци, перси, араби, монголи, селджуци, османски турци.Периодично губи своята независимост и отново се възражда.В средата на XVI в.(1555 г.) Армения е окончателно поделена между Сасанидска Персия, която завзема източната и част и Османска Турция завлядяла западната и част.В продължения на столетия потисничество и чужда власт, арменският народ се бори за свободата си чрез въстания и бунтове-жестоко потушавани, но въпреки това съхранява идентичността си.
След Руско-Персийската война през 1828 г. Русия успява да отвоюва от Иран Източна Армения и учредява Ереванска губерния.Това се оказва благоприятно за икономическото и културно развитие на тази част от арменската земя.В края на Първата световна война арменският народ с неимоверни усилия и много жертви успява да срази турската армия и на 28 май 1918 г. Възстановява своята държавност макар и върху една малка част от родната земя.След кратко самостоятелно съществуване, през 1920 г. Армения се превръща в една от сателитните републики на СССР.В началото на 90-те години на нашия век, с разпадането на Съветския съюз, Армения отново провъзгласява своята независимост (21 септември 1991 г.).В Западна Армения стремежът към независимост остава без резултат.Днес, останала почти без арменско население, тази земя е в пределите на Турция, а т.нар.”Арменски въпрос” е един от най-интересните и важни за най-новата арменска история.
Днешната самостоятелна република Армения е разположена в Североизточната част на Арменското поле.Столица е град Ереван, а в близост се намира религиозният и духовен център на арменския народ-Ечниадзин, седалището на всеарменския католикос (патриарх).
Трагичната съдба на арменския народ довежда до това, че от около VI в.от н.е. насам, историята на Армения престава да бъде история на целия народ, тъй като значителни части от него периодически се пръскат в различни посоки на света, и населяват и до днес различни даржави.

Armenians are an ancient Indo-European people, which emerged , took shape and inhabited the territory of the Armenian Plateau in the North-east of Asia Minor, between the Asia Minor and the Iranian Plateaux.The impressive volcanic mass of Mount Ararat (Masis) rises in the middle of the Armenian Plateau.The Valley of Ararat spreads at the foothills of Mount Ararat and since ancient times it has been the cradle of the Armenian people’s economic, political and cultural life.The outline of the impressive Mount Ararat rising over the Valley of Ararat has, for all the Armenians, no matter where there they may be in the world, been svmbolising the eternity of their native land.This outline has also served as the basis of the Armenian state coat-of-arms.
It has been assumed by historical science that the process of unification and consolidation of the Armenian ethnic community started in the 14 th-12 th century BC and was completed by the 4 th-3 rd century BC.Playing an important role throughout that long ethno-genetic process were big tribal unification of Armenians and Hayq.
The legend about the origin of the Armenian people is close to the historical truth.According to it, the self-appellation of the Armenians-Hayq-and of the country Hayastyan,originated from the eponym Hayq Nahapet-the aldermen, the forefather Hayq.And the name Armenians and the country Armenia, by which the other peoples call them come from the mythical and real king Aram-the grandson of Hayq.
The history of the ancient Armenian state extends over almost one millen-nium (up to circa 5 th century AD).From the 3 rd century BC until the 3 rd century Ad, Armenia was in the sphere of the Hellenistic culture which had spread all over the Hither Asia.Up untill the end of the 3 rd century AD, the pagan adoration of fire and deities was the main religion of the Armenians.Characteristic was also the powerful cult for the royal dynasty, typical for Hither Asia, whereby the king in power was identified with the main deity in the Armenian pantheon.
Christianity spread in the Armenian lands from around the 1 st century AD as a secret teaching.According to legend, after the Resurrection of Christ, his apostles St Taddaeus (Tatoos) and St Bartholomew arrived in Armenian to preach the new religion.For that reason the Armenian Church has been called Armenian Apostolic Church and belongs to the Orhodox Christianity.The official conversion of the entire Armenian people in the Christian faith took place in AD 301 and was performed by St Gregory the Illuminator (Surp Kirkor Lusavorich), who became the patron saint of the Armenians.Unofficially, the Armenian Church is called Armenian-Gregorian and in its teaching and orientation has from its very inception followed the Church of Alexandria.It preaches Monophysitism, i.e., the thesis of the Ecumenical Council of Nicea of AD 325, according to which Jesus Christ is a unification into one nature-the divine and the human (bodily).In its teaching about the religious mysteries and rites, the Armenian Church does not differ from the oter Eastern Orthodox churches, Armenia has been the first state in the world to adopt Christianity as its official state religion.
Anoter major cultural and historical event in Armenian history is dated to AD 406; this is the creation of the Armenian alphabet.The Armenian alphabet consists of 36 letters and has to date been used in its original form, the only change being another 2 letters added in the 12 th century.After the creation of the letters, the religious books were translated from Greek, Syrian and Hebrew along with philosophical and lay compositions by ancient authors.The 5 th-6 th century period was the beginning of the Golden Age of Armenian literature.A great number of the ancient compositions have survived to this day only in their Armenian translation.The creators of the Armenian alphabet-Mesrob Mashtots and Sahag Partev, who were later canonised, were also the authors of the earliest prayers in vers, of instructive composition and the lives of saints.In recognition of the translators, the Armenian Church calendar worships them in October on Tarkmanchats Holiday (The Day of Translators).Through its religion, letters and language, the Armenian oeople, often deprived of political independence, have preserved its original indentity over the centuries…