Македонският въпрос в Българо-югославските разговори през 1967 и 1970 г.

Македонският въпрос в Българо-югославските разговори през 1967 и 1970 г.
Тодор Димитров


Развитието на Българо-югославските отношения през шейсетте години на XX век е обект на слабо проучване от страна на Българската историография.Ако в областта на външната политика могат да се отбележат периоди на относително затопляне и на позитивни резултати, то в историческата наука това важи в много по-малка степен и респективно оказва пряко въздействие в цялостното отношение между НР България и СР Македония, като съставна част от СФРЮ.Няма съмнение, че тази тема е обект на обстойни изследвания.
В началото на шейсетте години на основание на мултинационалната структура на Югославия се налага политика клоняща към федеративно преструктуриране и децентрализиране на Съюза на югославските комунисти (СЮК) в съюз на републикански партии.През 1961 г. се наблюдава и съветско-югославско сближаване, чийто резултат е посещението на руския патриарх Алексий в Белград (1962 г.)1.
Новата югославска конституция от 1963 г. прави крачка напред по пътя на на по-голяма самостоятелност на републиките и автономните области.След VIII конгрес на СЮК през 1964 г. започват открити дискусии по националния въпрос, които са закономерно явление след близо двадесетгодишно отлагане да се разглеждат напиращите спорни въпроси 2.
След Брионския пленум от юли 1966 г. и смъкването на Ранкович национализмът прави пробив във всички републики, като се опитва да се загнезди не само в Сърбия, но и в Харватско, Македония, Косово и Воеводина.През 1967 г. продължава да се задълбочава дискусията по единството на сръбско-хърватския език.В Хърватско се появява Декларация на езика.
Вътрешнополитическата криза в Югославия се задълбочава със студентските протести от 1968 г., паралелно с кризата в Чехословакия.Сръбско-македонските отношения се влошават.Национализмът в СР Македония постепенно добива своите антиюгославски измерения, стигайки до сепаратизъм.В същото време, за да насочат македонския национализъм вън от Югославия, правителството и СЮК проявяват сериозни претенции за признаване на “македонско национално малцинство” в Пиринския край на България 3.
В този план освен Хърватско и Словенския и СР Македония се обявява срещу строгия централизъм.Ръководителите на Съюза на македонските комунисти (СМК)-Кръсте Цървенковски, Славко Милославлевски и М.Хадживасилев приемат “реформисткият” курс на децентрализация от шейсетте и началото на седемдесетте години.Същото важи и за научната област.През 1967 г. е основана Македонската академия на науките.Този курс има подкрепата на президента на СФРЮ и генерален секретар на СЮК Йосиф Броз Тито 4.
К.Цървенковски застъпва марксическата постановка за създаването и развитието на нацията заедно с формирането на капиталистическите взаимоотношения.По това той се различава от радикалните македонисти, които застъпват теорията за образуване на Македонска държава от XI в. По времето на цар Самуил 5.
За нормализиране на отношенията между България и Югославия значение имат резултатите от VIII конгрес на БКП през ноември 1962 г.,а за цялостна ревизия на политиката на българското партийно и държавно ръководство по македонския въпрос допринасят решенията на пленума на ЦК на БКП от 11-12 март 1963 г. 6
Българската историческа наука се ориентира и насочва все по-често към теми за Югозапаадните български земи-Кресненско-разложкото въстание 1878-79 г.,към наследниците на В.Левски и Хр.Ботев-Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и др.
В резултат на всички тези промени през шейсетте години стават възможни поредицата от срещи между партийни и държавни ръководители от НРБ и СФРЮ на различни равнища.
През януари 1963 г. делегация на ОФ и Окръжния народен съвет на Благоевград посещава СР Македония.През същото време Живков посещава за втори път Тито.Посещението няма видими резултати, но документира реалното нормализиране на отношенията 7.
От 27 до 330 януари 1965 г. в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и държавния секретар на външните работи на СФРЮ Коча Попович.Й.Б.Тито посещава след 18 години София от 22 до 27 септември с.г. придружаван от председателя на Народното събрание на СР Македония и член на ЦК на СЮК Владое Смилевски.Башев връща визитата в Белград (11-14 април 1966 г.) 8.Следва еднодневен престой (5 декември 1966 г.) на Живков в Белград, на връщане от IX конгрес на УСРП.Там той води разговори освен с Тито и с Цървенковски и насочва вниманието към бъдещите разговори през 1967 г.На 12 декември 1966 г. се провежда пленум на ЦК на БКП за информация по водените разговори по македонския въпрос 9.
Посещението на К.Цървенковски в София на 19-20 май 1967 г. е единствената по рода си самостоятелна проява от такъв характер на македонски партиен ръководител. Необичайно българският печат открито съобщава че на дневен ред е темата Македония.Но от официална страна няма никаква информация.Година по късмо Цървенковски съобщава пред ЦК на СМК, че разговорите съдържат значителни разлики в мисленето.Проблемите били два:малцинствата и историографската полемика 10.Той посещава още веднъж София в състава на делегация на СЮК (9-10 ноември 1970) 11.
На 4 юни 1967 г. Т.Живков дава интервю пред вестник Нова Македония.То е последвано от посещение в Югославия (5-6 юни с.г) по покана на Тито.От страна на СРМ присъства Никола Минчев-председател на Изпълнителния съвет и член на ЦК на СЮК 12.
Може да се каже, че Българо-югославските (в частност с ръководителите на Социалистическа република Македония) срещи през шейсетте години завършват с неуспех.Разбира се на тогавашния етап на развитие на международните отношения в разгара на студената воъна друго не може и да се очаква.Българската външна политика е тотално обвързана със СССР.Връзките между Варшавския договор и Югославия са обтегнати.Тя от своя страна вървеше по свой път на социализъм, който в крайна сметка задълбочи националните противоречия между републиките и доведе до нейното разпадане през деветдесетте години.
В Централния държавен архив се съхраняват два много ценни документа отнасящи се до българо-македонските междурепубликански взаимоотношения за периода 1967-1970 г.Първият документ е срещата в София на 19 май 1967 г. между първия секретар на ЦК на БКП и председател на МС на НРБ Тодор Живков и Кръсте Цървенковски-председател на Съюза на комунистите на СРМ и член на Президиума на ЦК на СЮК.На срещата присъстват от българска страна Борис Вълчев-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и Драгослав Миркович-извънреден и пълномощен посланик на СФРЮ.На срещата се засягат подробно някои аспекти на македонския въпрос.Може да се каже, че това посещение на Цървенковски завършва с провал.
Напоследък бяха публикувани части от тази среща в скопската преса, а като издание на Института за национална история в Скопие излезе от печат сборник с материали от политическите разговори с ръководители на българската държава и БКП по македонския въпрос, в в които участва Цървенковски.Публикуваните като автентични стенограми от разговорите са тенденциозно съкращавани и преиначавани 13..Това налага цялостно публикуване на документите, за да може да бъдат използвани пълноценно.
Вторият документ е разговор между Т.Живков и членове на Изпълнителното бюро на Председателството на СЮК Велко Влахович и К.Цървенковски на 10 ноември 1970 г. в София.По време на срещата на места също се засяга македонския въпрос.Документа се публикува за първи път.
На вниманието на читателите се предоставят стенографските протоколи от тези срещи, цялостно, без каквито и да било промени и съкращения на страниците на “Известия на Държавните архиви”, бр.75, стр.64-95.Оригиналите на документите се съхраняват в Централен държавен архив ЦДА, Ф.1Б, оп.34, а.е 56 и Ф.1Б, оп.60, а.е 56

БЕЛЕЖКИ
1.Ст.Трибст, Бугарски-jyгословенската контроверза за Македониjа 1967-1982, Скопие, 1997, с.125.
2.К.Лазаров,Национални взаимоотношения в социалистическа Югославия, София, 1978, 64-65.
3.Пак там, с.192-193
4.Ст.Трибст,Бугарско-jyгословенската…,с.73, 75, 238.
5.Пак там, с.79.
6.БКП,Коминтернът и Македонският въпрос (1917-1946), том 2, София, 1999, 1286-1294.
7.Пак там, с.125.
8.Сб.Външната политика на НРБ (1963-1969), том 2, София, 1971, 153-157,192-200, 212-215.
9.ЦДА, Ф.1Б, оп.34, а.е 48, Ст.Трибст, Бугарско-jyгословенската…,с.129.
10. Ст.Трибст,Бугарско-jyгословенската…,с.130.
11.ЦДА, Ф.1Б, оп.60, а.е 55.
12.Сб.Външната политика…,343-350.
13К.Цървенковски, На Браникот на македонската самобитност.Материали од политически разговори за македонското прошаньс, Скопjе, 1998, с.211.

The Macedonian Question in the course of Bulgarian-Yugoslavian negotiations during 1967 and 1970
T.Dimitrov
(Summary)
The development of Bulgarian-Yugoslavian relations during the 60 Th years of 20 Th century is object of low study on thr part of Bulgarian historiography.As a result of new face of things, concerning the internal political situation in SFR Yugoslavia as well as in the Bulgarian communist party’s policy after Central committee’s plenum on 11-12 March 1963 are possible round of meetings between governmental and party leaders from both countries, on a different level.
In present publication are included for the first time overall both documents concerning the Bulgarian-Macedonian interrepublican relations during the period 1967-1970.Some aspects of Macedonian question are broach in details.
The published documents are preserving in Central State archive-inventory 1B Central Comuttee of Bulgarian Communist Party.