ИВАНКА СТОЙКОВА
МЕТОДОЛОГИЯ И ИЗВОРОЗНАНИЕ
към някои лингвистични аспекти
НА ИЗВОРОВАТА КРИТИКА

Учените, които разглеждат въпроса, за информационните качества и възможности на писмените свидетелства, обикновено не вземат под внимание специфичните особености на текста и по-специално на езика.За да бъде обаче резултатна тяхната работа върху различните по произход и характер писмени исторически извори и да се разкрие най-пълноценно потенциалната изворова информация, трябва да се вникне в същността на проблемите, свързани с езика и писаното слово, т. е. да се познават добре лингвистичните аспекти на изворовата.критика. Езиковите аспекти на проблемите, свързани със създаването и използването на историческите извори, все още не са станали обект на внимание на нашите специалисти — историци и езиковеди. Историците традиционно подценяват тези въпроси, езиковедите от своя страна като че ли се страхуват да надникнат зад закритите врати на Клио. Въпросът за лингвистичните проблеми на изворовата критика има комплексен характер и трябва да се решава със съвместните усилия на историци, езиковеди, текстолози, извороведи и други специалисти.
Особено важно значение имат тези проблеми за военните историци, които трябва добре да познават еволюцията на езика, отразена във военните термини. Военните звания и длъжности, които претърпяват изменения, не могат да не намерят място в езика. Военният историк трябва много внимателно да борави и с чуждите извори, като не забравя, че в различните езици една и съща дума може да има различни значения.
При работа с писмените исторически свидетелства, ако се държи сметка за особеностите на езика и в частност на писаното слово, освен адекватен прочит може да се извлече богата историческа информация. Преди повече от столетие Любен Каравелов писа: „Всеки народ трябва да се хвали със своя език, трябва да открива и да са опознава с неговите богатства... В езика като в огледало, са види самият народ, със своите достойнства, със своите грешки, със своето образование и понятия.".
Като се изучава миналото и се анализират историческите извори,. вниманието като че ли най-често се насочва към това, което е на повърхността. Много често един и същ текст има многобройни интерпретации, които се дължат до голяма степен на несъответствието между
1 Свобода, № 16, 19 февр. 1870.
прочит на текста и вложен в него смисъл. За такова разминаване между това, което е искал да каже авторът на историческия извор; и декодирането от днешния читател (историк, текстолог, литературовед) допринася несъобразяването с резултатите от еволюцията: на езика — еволюция бавна, но непрекъсната.. Еволюцията на отделни думи, изрази, фразеологични съчетания, намира отражение и в историческите извори.
Въпросът за еволюцията на езика е разглеждан многократно. Към него насочват вниманието си лингвистите още в края на миналия век. Те са единодушни, че действително, както подчертава и френският учен Жозеф Вандриес, „... във всеки език съществува непрекъснато движение на думи, които навлизат или го напускат, които се раждат или умират, отразявайки всички измененият социалния, интелектуалния или материалния живот"2. Най-чувствителен на измененията, които настъпват в живота на обществото, се оказва речниковият състав на езика. Той включва огромно количество думи, които са в непрекъснато движение, така че систематизирането им е практически невъзможно. Затова за системност в лексиката лингвистите започват да говорят едва след като са изучени фонетичната, морфологичната и синтактичната система на зика. Думата като основна, базисна единица на езика d много сложно, разно планово и многомерно явление, „универсално по характер и уникално по обем на изпълняваните в езика функции"3. В нея, според Н. И. Конрад, се преплитат най-различни лингвистични, социо и етнографски интереси, тя се разглежда като област на логиката, психологията, философията, историята. Според О. Денсушану „всяка дума представлява страница история". Но можем ли всякога вярно да „Прочетем" тази история? Дали владеенето на езика осигурява правилното вникване в точния смисъл на историческите извори? Освен езика читателят трябва добре да познава и епохата, културата, бита на народа. Най-
-старият български ръкопис — Търновското евангелие от 1273 г. — е предназначен естествено за съвременците. За хората от XIII в. мислите в него са били ясни (или е трябвало да бъдат ясни). На учените, които са се занимавали с разшифроването на този паметник от миналото обаче са били нужни много усилия. Днес той ни дава много повече информация, отколкото дори неговите съвременници са могли да извлекат.
Владеенето на езика на епохата е задължително условие за правилното прочитане на текста, но то не е достатъчно за разбирането, за вникването в точния смисъл на думите в историческия извор. За да се „прочете" адекватно историческият документ, трябва „добре да се познават специалните термини и формули, употребявани през епохата, към която принадлежи документът"4. С еволюцията на езика е неразривно
свързана и потенциалната изворова информация. Резултатите от тази еволюция са особено важни, когато трябва да се разкрие иманентно присъствуващата в текста информация. Понякога историци и текстолози
3 Цит. по: Бояджиев, Ж. Език и общестйо, С., 1981. с. 2 Конрад, Н. И.О язьжовом существовании. — В Японский лингвистический сборник, М., 1959, с. 35.
4 Лихачев, Д. С. Текстология,- М.—Л., 1964, с. 20.
се задоволяват само с тази информация, която се съдържа в най-горния пласт — информация, достъпна за всеки, владеещ езика, на,който е писан документът. Като не забравя за наличието на потенциална изворова информация, текстологът, изследователят на миналото трябва да държи сметка за големите възможности, които му предлага и ентропийният анализ на текста. За нарастващите възможности на. този анализ на документните текстове, който „позволява да се изведе и актуализира скритата, стаената между редовете информационна енергия"5, К. Георгиев писа, че „наличието на закодирана, потенциална изворова информация е обусловено от самата природа на езика като средство за предаване и приемане на информация, за обективизация на човешките мисли"6.
Езикови явления като езиковата полисемия, полисемантичната природа на отделни думи, изрази, понятия, богатството на смисловата и емоционалната им окраска, възможността да разкриват различен пълнеж при различен текстов контекст през различно време определят богатството на потенциалната изворова информация. Това богатство обаче може да се разкрие само ако се познават добре тези езикови явления и обратно, непознаването им може да доведе историка, текстолога, извороведа до неправилно тълкуване, а оттам и до неверни изводи за съответната историческа епоха. А. С. Пушкин често привеждал крилатата мисъл на известния френски философ от XVII в. Рене Яекарт: „Определяйте значението на думите, така ще избавите света от Половината заблуди."7
Полисемията не ще затруднява извеждането на потенциалната информационна „енергия" на историческите извори, ако се познава добре еволюцията на езика, на отделните думи, изрази, фразеологични съчетания.
Когато се говори за развитието на българската лексична система, не бива да се забравя за еволюцията на термините, подложени на византийско, гръцко и турско влияние, което има своето историческо обяснение. В нашия език са навлезли и много русизми, някои от които са претърпели интересни изменения. Ще илюстрираме с примери, как поради законите на еволюцията на езика в една и съща дума може да е вложен и трябва да се търси различен смисъл*.
В израз като „В тази зала са се събрали все млади таланти" се спираме на думата талант. В случая тя е употребена в преносно значение — 'талантлив човек'. Основното значение на думата е „голяма дарба; способност, подадени — главно за хора на изкуството, науката и обществения живот"8. В българския език тя е навлязла от гръцкия и има следните значения:
5 Георгиев, К. За оптимално използуване на изворовата информация в историко-познавателния процес. — Военноистор. сборник, 1984, № 1, с. 182.
6 П а к там, с. 184.
7 Цит по: Арбатский, Д. И. Важнейшие приеми толкования значений елов. — Във: Въпроси теории и методики русского и удмуртского язиков, Ижевск, 1971, с. 29.
* Върху обнародвани материали от гръцки и турски извори за България и „Записки по българските въстания" на 3. Стоянов разглеждаме разузлтатите от еволюцията на някои думи в българския език, които имат важно значение при всяка извороведска критика.
8Български тълковен речник, С., 1973.
Талант

1. Стара гръцка монетна, единица.
2. Древногръцка мярка за тегло.
3. Мярка за тегло в Гърция, днес равна на 150 кг.
4. В древността количество злато или сребро на стойност около 5000 златни лева (около 26 кг злато)ί).
В „Извори за старата история и география на Тракия и Македония" четем: „Одисеи казва какви дарове бил получил от Марона. . . Той ми поднесе'великолепни дарове, даде ми седем таланта от красиво изработено злато. . ."10 Многозначността на думата отпада, защото читателят избира точния смисъл, закодиран от автора в зависимост от контекста. Наред с лингвистичния контекст.не по-малко важно· е познаването на езика на епохата на отразяваното събитие и на създаването на произведението.
Да вземем думата кратер. Всички я асоциираме с огромен вулкан, представяме си лавата която изригва от кратера. Само специалистите знаят, че думата кратер някога е означавала също и съд — красив, изработен от злато или сребро, в който са смесвали виното с вода. В от-къс от Омир срещаме думата именно с това значение: „... даде ми също един кратер изцяло от сребро, а след това наля в цели дванадесет амфори сладко, не смесено, божествено питие. И никой нито от слугините, нито от слугите в къщи го знаеха, но само той, любимата му съпруга и една единствена ключарка го знаеха. А когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с вода двайсет пъти по толкова и приятно божествено благоухание се разнасяше от кратера.
Всеки познава значението на думата тема — основна мисъл, предмет, сюжет на съчинение, беседа, разговор и други. Думата има и друго значение — основен мотив,на музикално произведение. В документи от по-стари епохи обаче това понятие може да се срещне със съвсем друго значение. Например в „Гръцки извори за българската история" терминът тема означава военноадминистративна област във Византия, въведена през VII век. В същия, извор с термина теми са означени провинциалните войски... Нашето благочестиво царство заповяда този манастир да бъде освободен от мита тон (квартирен данък — бел. И. С.) към началници на тагми (столични войски — бел. И. С.) и на темите"12.
Историкът, който изучава миналото на България, особено военният историк, трябва добре да познава термините във военната област и еволюцията, която те са претърпели.
Обикновено читателят възприема съвременното значение на думата и само ако не разбере смисъла на прочетеното, търси други значения на думата, принуден е да се обърне за помощ към различните тълковни и други .видове речници, „макар че „конструирането" на смисъла
9 Речник на чуждите думи в българския език, С., 1982.
10 Д е ч е в. Д., Г. Кацаров. Извори за старата история и география на Тракия и Македония, С., 1949, с. 13.
11 П а к т а м.
12 Извори за българската история (ИБИ), т. 11. Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. 6, С., 1965, с. 16.
на изказването с помощта на комбинирането на тълкованията на думите в речниците само в незначителна степен съответствува на процеса на възприемане на текста от'адресата — не само поради недостатъците на тези тълкования, но най-вече за това; че в процеса на възприемане на текста човекът адресат едва ли сумира известните му тълкования за разбиране на смисъла"13.
Обикновено речниците отразяват само днешните значения на думата и в много отношения са непълни, не проследяват еволюцията на отделната дума. Така например думата практик в Българския тълковен речник, в Речника на чуждите думи в българския език и в Етимологичния речник на българския език я срещаме като човек, който е добил опитност и сръчност в работата и само толкова. Ако разчитаме на това обяснение не бихме могли да разберем следния откъс от хрисовула на Алексей! I Комнин; „. . . Направен бе практик от същия съдия Ксифилил за това измерване на земята."14 Тук практик означава кадастров опис, който съдържа описание на границите на измерените участъци земя. В практика бил включван броят на стопанствата, данъците, които трябвало-да се плащат, и прочее. Става ясно, че само речниците не са достатъчни за експликация на някои Думи, които срещаме в историческите извори. Нужни са конкретни изследвания с между дисциплинарен характер
Към слабите страни на различните речници и други справочници можем да отнесем и някои неясноти по отношение на произхода и значението на думите. Така например в „Турски извори за българската история"16 думата гедик е обяснена като'дар, привилегия', но откъде идва тя, не е ясно. В „Турско-българския речник" думата gedik означава 'цепнатина, пукнатина". В „Речника на чуждите думи в българския език" има дума гидик(от тур, gidek 'занятие, професия') —инвентар за упражняване на занаят или за обработване на земеделско стопанство. В „Българския етимологичен речник" пгдик (от тур. gedik 'цепнатина, пукнатина') означава прелез през плет или ограда'. А откъде идва това значение 'дар, привилегия' и каква е етимологията на думата, не е ясно. Възниква необходимостта от задължителна езикова подготовка на историците, от самостоятелни проучвания, които да хвърлят светлина на някои неизяснени езикови проблеми и да внесат корекции в справочниците.
При изясняване на етимологията на думите трябва да се има предвид различният им произход. „Понякога думите съвпадат по звучене, но са от различен произход и имат различно значение. Гръцкото дума вест няма нищо общо с българската дума вест (със значение 'съобщение, известие'). Първоначално тя е означавала дворцов служител при облича нето. От XI в. е титла, която се дава на стратези и висши чиновници. Терминът вест с посоченото значение срещаме в хрисовула на Никифор III Вотаниат: „Вестът Йоан Катафлор, императорски нотарий-(. . .) издирих издадените преди нас данъчни описи. . ."1в. Документът е бил издаден през 1079 година.
13 Л и т в и н, Ф. А. Многозначность слова в язике и речи, М., 1984, с. 33.
14 ИБИ, Ι, ГИВИ, т. 6, с. 28.
15 ИБИ, т. 16; Турски извори за българската история (ТИБИ), т. 16, С., 1971, с. 524. 1β ИБИ, т. 1.1, ГИБИ, т. 6, с. 17.
Интересно би било да се изследва съдбата на чуждиците в различните езици. Как е станала промяната в рода например на думата стадия. Тя ,е от гръмки произход — в българския език е навлязла като стадий (м. р.), в руски език'— стадия (запазва женски род). Не бива да се забравя, че стадий (м. р.) означава 'период, степен в развитието на нещо', а стадия (ж. р.) — 'мярка за дължина (около 200 м)'. По правилата на българската граматика множественото число на думата стадия трябва да бъде стадии. Има различие в образуването на множествено число от тази дума в два исторически извора. В описанието на сражението при Филипи през 43 г. в „Извори за старата история и география на Тракия и Македония" четем: „Между хълмовете на едно разстояние от осем стадии минава като между врати пътят за Европа и Азия." В „Гръцки извори, за българската история": „Оставил (Исак Комнин) там колкото пари имал и излишния си обоз и като се укрепил, разположил лагера си на север от града Никея на около 12 стадия и там се настанил."18 Когато е ясно, че се отнася за едно й също нещо, не е желателно да има такива различия. .
Военните специалиста познават значението на думата алай. Тя е от турски произход. В съвременния български език не се употребява в първоначалното си значение 'полк, шествие, парад'. Среща се като диалектна със значение ''свита, дружина'. На езика на рибарите означава 'пасаж от риба'. В някои райони на страната се употребява със значение на 'кръг, обиколка' почти винаги с числителното един;'за да се покаже незначителна част от нещо, например „Остана не оплевен един алай от нивата".·
„Има ли някой достоен човек, който да познава местността добре, да е бил хайдутин в казашкия алай и пр., за да може да поведе своите въстанали съселяни?" —'пише Захари Стоянов. Експликацията на думата само въз основа на речникови данни би ни затруднила, като се има предвид многозначността й. Решаващо значение при такива случаи има контекстуалният анализ на думата.
Познато е значението на думата банда. Малцина обаче знаят, че тя е от италиански произход, навлязла в нашия език чрез турски. Употребява се за изразяване на отрицателно, презрително отношение и се съчетава само с думи като разбойници, крадци, убийци,, престъпници— означава група от обществено зловредни хора. Другото значение на думата 'група музиканти с духови инструменти, които свирят на разни места' можем да срещнем в литературата. „Когато то (параходчето Do-rabansului — бел. И. С. ) наближи до къщата на баба Тонка, романската музикална банда, която се намираше вътре, засвири марша на'Хаджи Димитра."19
Интерес за военните специалисти представлява и произходът на думата левент. Когато срещнем тази дума, всички си представяме строен, едър и силен мъж, обикновено младеж. Такова значение на думата е посочено и в тълковния речник. В „Турски извори за българската история" срещаме думата левенд, обяснена като служител в ранния
17 Д е ч е в, Д., Г. К а ц ар о в. Пое. съч., с. 332.
18 ИБИ, т. 11, ГИБИ, т. 6, с. 327. . 19 С т о я н о в, 3. Записки по българските въстания, С., 1962, с. 142.
османски флот Роже Бернар посочва, че думата левент сигурно е пряка заемка от турски левенд. Обяснява се с венецианската форма levanti от глагола levare — 'вдигам'в смисъл на 'крада'. Левенд е означавало 'моряк от екипажа на пиратски кораб'. За пръв път е засвидетелствувана· в турски език през 1460 г. в един-'турски устав на еничарите (съобщено от турколога L. Bazini). P. Бернар посочва и още едно значение на думата—'човек, безразсъдно смел, авантюрист'. В някои френски области и сега се употребява само пейоративно20.
Днес знаем едно значение на думата ятак и винаги я свързваме с близката история, като под ятак разбираме 'помагач, човек, който храни и укрива',нелегални, партизани преди 9 септември 1944 година'. Думата ятак е от турски произход с първоначално значение 'легло, скривалище'. Налице е особен вид метонимия, при която въз основа на постоянна връзка лицето се означава с названието на онзи предмет, който то използва.
Когато говорим за-еволюцията на езика, не бива да пренебрегваме един много интересен въпрос —еволюцията във фразеологията, в употребата на афоризмите. Тук като че ли най-силно може да се почувствува потенциалната информационна „енергия" на текста. Известни са двете функции на афоризмите: кумулативна и директна (насочваща и възпитателна)21. Пословиците, поговорките, крилатите изрази не само натрупват и запазват за поколенията човешкия опит, но и отразяват жизнените условия на народа — носител на езика, неговата история, култура, географията на страната. Текст, който съдържа неизвестни за читателя афоризми, 'се оказва зашифрован, закодиран. На нас нищо не ни говори такъв израз като „изкоренявам като елхово дърво". Неговото значение става ясно от следния текст от Херодот: „Персийската флота покорява Хелеспонт и Херсонес, Милтиадовци в Херсонес—Милтиад най-напред почнал война с лампсакците, обаче, последните му устроили засада и го хванали жив. Милтиад се ползвал с почит пред лидийския цар Крез (560—546 г. пр. н. е.), който, като се научил за съдбата му, изпратил пратеник да поръча на лампсакците да го освободят, заплашвал ги, че в противен случай щял да ги „изкорени като елхово дърво". . . Противникът' недоумявал Крез разяснил.От всички дървета само елхата, отрязана веднъж, не пуща вече никаква. издънка, а съвсем загива."22
Оказва се, че за да можем да извлечем максимално информация от историческите извори, трябва много, добре да познаваме афористичното богатство на народа, на чийто език е написан съответният извор. Тъй като афоризмите натрупват и колективния опит на народа, и особеностите на неговата национална култура, даже в адекватни по смисъл афоризми на различни народи се чувствува местният им колорит28. Именно затова не винаги е възможен превод на афоризмите от един език на друг. Например българското „От времето, на Балканската война", т. е.
20 Б е р н а р, Р. От Николай Гогол до Фредерик Мистрал (По повод тур. levend, бъл. лавент). — Български език, 1967, № 1, с. 45—47.
21 В е р е щ а г и н, Е. М., В. Г. К о с т о м а р о в. Язьж и культура, М., 1976, с. 171.
22 Д е ч е в, Д., Г. К а ц а р о в. Пое. съч., с. 27.
"Верещаг и н, Е. М., В. Г.. К о с т о м а р о в. Пес. съч., с. 173.
много отдавна, е ясно за всеки българин, а руското съчетание със същото (значение се изразява по друг начин 4-"Времен Очаковских и покоренья Крьiша".
Семантизацията на афоризмите предполага не само тълкуване на афоризмите, но и определени фонови знания — общочовешки, регионални и най-вече страноведчески. Само тогава може да се осъществи правилен прочит на историческите извори.
Езиковите проблеми на изворовата критика се интересни, сложни и представляват богато поле за. изследователска дейност както на лингвистите, така и на историците, текстолозите и другите специалисти. Още веднъж ще подчертаем, че проблемът за лингвистичните аспекти на историческите извори има комплексен характер и може да се разреши само със съвместните усилия на историци, извороведи, езиковеди, текстолози.