Анита Комитска
Meжду видимия и невидимия свят
Българска етнографска изложба в Австрия С благодарност към сем. Холиолчеви

Националният етнографски музей при БАН експозиция
откри изложба „Между Видимия и невидимия свят. Исторически календарни обичаи на българите" в Китзее, Австрия. Изложбата е посветена на 120-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Австрия и е експонирана в двореца Китзее, който се намира непосредствено на австрийско-словашката граница, само на 8 км от Братислава в бургенландската община, окръг Нойзидел ам Зее. Той е построен в началото на XVII век и неколкократно е преустроявай и разширяван. След Втората световна война дворецът е бил в много лошо състояние, превръщал се е в руска комендатура, птицеферма и т. н. През 1969 г. замъкът е реставриран от общината Китзее и в неговите зали е поместен етнографският музей, чието дружество е наемател на двореца и градината. Постоянната изложбена колекция на музея е създадена още през XIX век. Етнографски материали се събират преди всичко от страни от бившата Австро-унгарска империя. Днес в залите на музея са изложени и чудесни старинни ризи от Скопската Черна гора, Солунско, Битолско и Скопско.
Изложбата на Националния етнографски музей ще продължи до 1 ноември 1999 г. Експозицията е на площ от 400 кв. м. Оригинален замисъл на домакините разделя пространството със спускащ се от тавана тюл, за да се пресъздаде атмосфера на тайнственост в света между видимото и невидимото. Стремежът на авторите на изложбата е да разкрият отколешни вярвания и представи на българите, свързани с празниците от календарния цикъл. Чрез автентични етнографски материали - народни носии и шевици, тъкани и накити, маски и дърворезба, медни и глинени съдове, най-старият от които е от XVIII век, се представят обредите, с които българите векове наред са вярвали и са се надявали да осигурят здраве, благополучие и берекет за своя дом и челяд. Българските празници са представени в развитие, като се показват промените в обредната система в края на XIX и началото на XX век.
Зимните празници се представят със сцената посрещане на коледари в дома на "стопанина, трапеза от Бъдни вечер и носии на коледари и моминска носия от Северна България. Дните от Коледа до Богоявление българите наричат „мръсни" и „не-кръстени", като вярват, че в тях бродят зли, тъмни сили. Тези дни са представени от обичая изтькаване на ризка на новородено от жени на покрива на къща за предпазване от зло. За празниците Богоявление и Иванов-ден авторите на изложбата представят чудесни църковни съдове за светена вода, сред които са котле от Македония от 1645 г., шевици от Софийско с кръстния знак и старинен битолски сокай с изображение на кръст. Сред зимния календарен цикъл на българите особено място заема Бабинден - празника на акушерката. На този ден родилките отиват при бабата, която ги е акуширала, с дарове - везани ризи, чорапи и пешкири, хляб и вино. Празникът е представен с носия на възрастна жена, баба акушерка от Петричко, и празнична носия на млада невяста от Дупнишко. Празникът на лозаря, Трифон Зарезан, честван още от траките, е представен с носия от Ловешко, царя на лозята, трапеза при избирането му и чипровски килим с лоза от 1868 г.
Пролетно-летният цикъл е разкрит чрез старинния български обичай 1 март, ден на мартеницата, с изработени мартеници от всички български етнически земи. Голям интерес у посетителите предизвика празникът Сирни заговезни, представен с трапеза и празнична женска и детска носия от Ловешко. Кукерските маски от Южна България и кукерският костюм от Разложко онагледяват карнавалните игри на българите, изпълнени с езически представи и вярвания в прогонване на силите на злото и посрещане на пролетта. Празникът Тодоровден е разкрит с дървени и метални свещници с изображения на коне, както и с шевици и пешкири от края на XVIII и началото на XX век, на които са извезани и втькани конници. Моминският пролетен празник Лазаровденв представен с лазарска носия от Поморийско и невестински накити, които момите слагат в деня на празника с надеждата скоро да се задомят. Великден в българския календар е празник с много следи от езическата древност. Посетителите могат да видят обредни великденски хлябове и писани великденски яйца от Ихтиманско и Велинградско. В календара на българите Гергьовден е отбелязан като ден на овчарите, а след Освобождението и като ден на българската войска. Чрез чудесни произведения на пастирската дърворезба - овчарски чаши, геги, хурки и свещници, както и чрез една великолепна люлка, с носии на овчар и мома от региона на Родопите е представен този красив и обичан от българите празник. За първи път в експозиция на етнографския музей е представен Деня на св. Константин и Елена със сцената нестинарска игра в огъня. В развитието на обредната система на българите след Освобождението възникват много нови празници, сред които и Денят на розите. На този ден с благотворителни акции се събират средства за борба с туберкулозата. Посетителите се запознават с празника чрез градски костюм от Шумен от XX век. Празникът на слънцето Еньовден е разкрит чрез обичая Еньова буля и празнична носия отУзункьоприйско, шевици със слънчевия знак и тъкани със свастика. Календарните празници завършват с представянето на Голяма Богородица чрез хоругва със сцената Успение Богородично от XIX век от храма в Златица. Прекрасни възрожденски костюми от Боженци, Габровско и Самоковско, както и медни съдове - сахани, хлябове с изображение на риба разказват за Никулден.Замисълът на изложбата да представи тайнството между видимия и невидимия свят освен с автентичните етнографски материали е осъществен и с подробни текстове и описания, откъси от български народни песни, предания, легенди и пословици, както и с архивни снимки от фотоархива на Българската академия на науките.