Турците в НРБ*
Антон Ж. Иванов
От 15 септември 1946 г., когато България беше обявена за народна република, до днес в страната са проведени 5 преброявания на населението - през 1946, 1956, 1965, 1975 и 1985 г. Единствено при последното от тях по конюнктурни политически причини не е отчетена народността на българските граждани, което нарушава ритмичността на наблюденията по този показател и ще затрудни бъдещите изследвания. Това е и една от причините в българското общество да съществуват различни, понякога доста крайни мнения за етническия състав на населението на Република България. В настоящата статия авторът се опитва, на основата на достъпните данни, да даде една приблизително вярна картина за най-голямата инородна етническа група в България - тази на българските турци.
Картата на разпространение на турското етническо малцинство в България, която се предлага тук, е изготвена по резултатите от преброването през 1965 г. Преброяването от 1975 г. все още е недостъпно за обществеността, а това предопределя неговата използваемост. Според изчисления на автора, към средата на 1990 г. в страната има около 800 хиляди турци, което е близко до данните за тяхната численост от 1965 г., така че днес по абсолютен брой на турското население картината е приблизително идентична с тази от преди 25 години.
При изготвянето на такъв тип карти обикновено се прилагат два популярни подхода - очертаване на границите на разпространение на определен етнос в нехомогенна среда според процентното му отношение към цялото население по административни единици (окръзи, околии, общини) или по населени места. Тук бе възприет вторият метод, който дава една детайлна картина, осигурявайки по-точното локализирането на отделни групи от населението.
Според преброяването от 1965 г. българските турци са концентрирани в три района на страната. Това са: 1. Кърджалийският край (Източните Родопи без Ивайловградско и южните погранични села); 2. Източният дял на Стара планина; 3. Лудогорието (Делиормана) и Добруджа, където са размесени с българско население. От тогава до днес е възможно при процеса на урбанизация те да са се придвижили към някои съседни градове и крайградски райони, но масовите преселвания към Турция през периода 1969 - 1989 г. са отслабили демографския им натиск върху етническата структура на градските центрове. По-вероятно е да са наситили териториите, населявани от тях, и да са постигнали етническа хомогенност над по-обширни пространства. Тук не бива да се пренебрегва и силната урбанизация сред българите, които след окрупняването на селскостопанските кооперативи масово напуснаха селата. Днес турците вероятно доминират в някои от селските райони в по-голяма степен отколкото през 1965 г., но липсата на данни възпрепятства категоричните изводи.
Характерно за турското население в България е неговата териториална отдалеченост от границите на съседната Република Турция, което предполага сравнително по-слабо въздействие от страна на нейната пропаганда, а също така затруднява и евентуални териториални претенции от страна на турските националисти. Но това до голяма степен е привидно. Всъщност, районът в Източните Родопи, където доминират турците, трябва да бъде разглеждан в неговата органическа връзка с периферната гръцка провинция Западна Тракия, в която също има голяма група мохамедани, макар че сред тях една част са с български етнически произход и характеристики. Крехката граница между Турция и Гърция по река Марица, фактически поставя Кърджалийския край в опасна геополитическа близост с ислямския свят и с наследниците на Османската имперска идея.
Етническата близост спрямо една чужда съседна нация на част от българските граждани не бива да се подценява, а проблемът за българските турци трябва да се огледа от всички страни - хуманна, юридическа, политическа и пр. Защото в близко време, когато сблъсъкът между Севера и Юга, между исляма и християнството, вероятно ще се изостри и ще се превърне в болезнена реалност за света, България може да се озове неподготвена пред мощен сепаратистки импулс, застрашаващ нейната цялост.
25. 06. 1990
*"Цифрите като документ" - "Софийски вести" бр. 33/6.09.1990

Необходимо уточнение*
Антон Ж. Иванов
Напоследък отново се повдигна въпросът за числеността на българските турци. В специален доклад за Комисията по демографските проблеми при Народното събрание, изготвен от доц. Бойко Мизов от Националния институт за демографски проучвания, се констатира (според публикацията във в. “Дума”), че през 1989 г., т.е. към края на годината, у нас е имало 639 хиляди турци. В статията на Боян Гюзелев “Нация и малцинства” (“Вести”, бр. 4, 29.IV.1991 г., с. 13) също се посочват около 650 хиляди български турци в началото на 1991 г.
Липсата на етнодемографска статистика през последните 15 години днес позволява да се правят различни тълкувания и преценки за демографските процеси при етническите общности в България. Ето защо ще изложа и собственото си мнение по този въпрос, в противовес на вече споменатите.
Според доц. Мизов към края на 1974 г. у нас е имало 880 633 турци по официална статистическа информация за населението на НРБ. Девет години по-рано, при преброяването от декември 1965 г. те са 780 928**. Въпреки че за този период в Турция се изселват около 40 хиляди души, българските турци нарастват със 100 хиляди, или средно с 11 хиляди годишно.
През 1974 г. в България се раждат 21 579 (25%) турчета. Ако предположим, че смъртността сред турците е била около 7%, то през посочената година те са се увеличили с повече от 15 хиляди. Следователно в края на 1975 г., която не би трябвало да се отличава съществено от предходната, са били общо към 895 хиляди, а твърдението на Гюзелев за 810 хиляди турци към същата година е безпочвено и неаргументирано. Междувпрочем той посочва погрешно и числеността им за 1965 г. - 746 755 души.
За периода 1975 - 1978 г. от България емигрират около 74 хиляди турци. В края на 1978 г. техният брой вероятно спада до 850 - 860 хиляди души. След 1974 г. не се откриха данни за раждаемостта при турската етническа общност. Но индиректното проследяване, чрез регистрираното естествено движение на населението в окръзите, населявани от компактни маси турци, навежда на мисълта, че до 1989 г. при тях се запазва висок естествен прираст. Ако приемем, че през десетилетието след 1978 г. те са нараствали средно с 10 000 души годишно, в навечерието на “голямата екскурзия” би трябвало да надвишават 950 000 души.
В статията на Боян Гюзелев се споменава за 850 000 преименувани по време на възродителния процес. Обаче съвсем не е задължително всички български турци тогава да са имали небългарски имена. Аз възприемам същата теза - циганите, говорещи на турски и самоопределящи се като турци, да са били преименувани по-рано, въпреки, че вече са се причислявали към турската общност.
През 1989 г. от България трайно се изселиха в Турция над 220 хиляди души. Този процес продължава и до днес, но в много по-ограничени размери. Тук трябва да се отбележат и няколкото хиляди турци, емигрирали на Запад, една част от които в момента са принудени да се завърнат. Вземайки предвид всичките тези условности, може да се обобщи, че в момента в България има между 750 и 800 хиляди турци***.
Беше съобщено за предстоящо преброяване на населението, което ще се проведе в края на 1991 г. (макар че с нашия отънял бюджет нищо не е сигурно). При новото преброяване е възможно да се регистрира влиянието на етноасимилационните въздействия, оказвани на българските турци през последните десетилетия. В такъв случай, като турци ще се покажат по-малко от 750 000 души. Но е допустимо и обратното. Част от помаците, татарите и циганите (през 1946 г. 1/7 от самоопределилите се като цигани са говорели на турски език) да заявят предпочитанието си за принадлежност към турската етническа общност. Това трябва да се вземе предвид при изготвяне на методиката на преброяването и, ако е възможно, да се предотврати.
Наскоро някои средства за масова информация цитираха Петко Симеонов, според когото в България имало 639 хиляди мюсюлмани (?). Грешката е или при цитирането, или у господин социолога, председател на Парламентарната комисия по демографските проблеми. Приемайки за вярна споменатата в печата численост на помаците - 280 хиляди, тази на турците – 699 хиляди и добавяйки към тях 2/3 (около 200 хиляди души) от циганите, колкото са приблизително, изповядващите исляма сред тях, ще се получат поне 1 120 хиляди души, или всеки седми жител на Република България принадлежи към ислямската религиозна общност, независимо дали е вярващ или атеист.
И накрая относно прогнозите на доц. Мизов, бих искал да отбележа, че ако досега при турците наистина след 10-15 години са се повтаряли в общи линии демографските процеси, протичащи сред българското население, за идващите години това едва ли ще е валидно. В България изцяло се променя социално-икономическата обстановка, настъпва ново време, което ще се характеризира с демографско възраждане на селото и е малко вероятно в близко бъдеще българските турци да изпаднат в депопулация, както това се получи при българите християни през последното десетилетие. Само емиграцията би могла сериозно да намали присъствието им, но голямата вълна при тях отмина.
Защо пиша всичко това. До неотдавна имаше един тип хора, които гръмогласно тръбяха за нарушаването у нас на правата на 1,5 - 2 милиона турци, един милион цигани и още стотици хиляди българи - мохамедани. Сега, когато те добиха правото да възвърнат имената си, някои политици, изхождащи от техните среди, започнаха да издигат необосновани искания. Същевременно други подеха успокоителния рефрен, че малцинствата не са чак толкова многобройни. Прави се опит проблемът да бъде прикрит или поне завоалиран и вниманието на обществеността да бъде отклонено от реалния междуетнически конфликт в някои райони на Източна България. Нима трябва да изоставим хората там сами да решават проблемите си, неудобни и явно не по възможностите и компетентността на част от новите ни държавници.
Крайно време е да се пристъпи към изработването на трайна и разумна политика за урегулиране на взаимоотношенията между етническите и религиозните общности в България, от която всички очакваме позитивни резултати и спадане на напрежението в районите със смесено население.
3. 05. 1991
*"Още едно мнение" - "Софийски вести", бр. 7/20.05.1991
**Това са българските граждани, които са се самоопределили като турци, без задължително да имат турски етнически произход.
***Преброяването на населението от 1992 г. потвърди това мнение. След различни перипетии, беше признато, че коректно като турци са се самоопределили 800 хиляди български граждани. В някои общини от поречието на р. Места преброяването беше анулирано.