доцент ВЪРБАН ЯНЧЕВ, доктор на историческите науки

РОЛЯТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА БАЗА НА ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА (1943-1944 г,)

Отечественофронтовското движение обединява широки слоеве от трудещи се около програмата на Отечествения фронт и спомага за активното им включване във всички форми на антифашистка съпротива. Георги Димитров подчертава, че Отечественият фронт е „изстраданият от нашия народ самостоятелен извод от неговия собствен исторически опит"1. В излязлата досега историческа литература са изяснени много проблеми, свързани с предпоставките за създаването на Отечествения фронт, с характера на програмата му, с изграждането на отечествено-фронтовските комитети и други. Въпросът за ролята на Отечествения фронт в подпомагането на въоръжената борба обаче не е разработван самостоятелно. Откъслечни сведения има в някои общи съчинения2. Авторът на статията има за цел да разкрие по-пълно ролята на Отечествения фронт за разширяване на социалната база на въоръжената борба през 1943-1944 година. Използван е нов архивен материал, както и непубликувани спомени на участници в борбата. Недоста-тъчният изворов материал за някои партийни окръзи и въстанически оперативни зони и трудността в датирането на събитията не позволя-ват да се спазва редът на зоните. * * * Под влияние на победите на Съветската армия на Източния фронт и на все по-задълбочаващата се криза в страната към началото на 1943, въоръжената антифашистка борба у нас навлиза в нов етап-етап на масовизиране.1 Д и м и т р о в, Г. Съчинения, т. 13, С., 1955, с. 466. 2 Тончев, И. Масово-политкческата дейност на Отечествения фронт и участието му във въоръжената борба 1943-1944 г. - Истор. преглед, 1962, № 4; Ш а р л а н о в, Д. Създаване'к дейност на Отечествения фронт (юли 1942-септември 1944 г.), С., 1966; Г о р-н е н с к и, Н. Създаване и нелегална дейност на Отечествения фронт. - Истор. преглед, 1964, № 4; Б о н е в, В. За единния, народния и Отечествения фронт, С-, 1971; Б л и з н а-к о в, П.Борбата на Варненската окръжна организация на БКП за изграждане на Отечествения фронт (1942-1944 г.). - Известия на Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) - Варна, 1972, т. 4; Попова, Създаване и дейсност на Отечествения фронт в Бургаски окръг (юли 1942-9 септември 1944 г.). -Известая на Института за история на БКП (ИИИ на БКП), 1975, т. 34; История на антифашистката борба в България 1939- 1944, т. 1, С., 1976, с. 231-256; т. 2, С., 1976, с. 89-98; К о н с т а н т и н о в, Н. Дейността на партийните организации в Плевенския край за обединяване на демократичните и антифашистките сили под знамето на Отечествения фронт (194,2-1944 г.). - Годишник на катедрите по научен комунизъм и история на БКП при ВУЗ, 1977, т. 1. Все повече и повече трудещи се влизат в открита борба с фашизма. Партизанското движение се разраства; „Растящият размах на партизанското движение - пише Г. Димитров, - улесняван от победоносното настъпление на Съветската армия, и неуспехът на фашистите да се справят с него повдигнаха духа на народа и затвърдиха вярата му в крайната победа; те окуражаваха и активизираха и съюз-ническите среди от "Отечествения фронт."3 . В издаваните позиви отечественофронтовските комитети по места посочват на масите основните форми на борба. Почти във всички райони на страната на антифашистките сили се поставя задача да саботират производството за хитлеристка Германия, да изпращат делегации, да организират протестни демонстрации и да подпомагат партизанското движение4. Радиостанция „Христо Ботев" в предаването си от 22 март 1943 г. изтъква необходимостта от изграждането за помощен фонд на Отечествения фронт. Като се припомня голямото значение, което Васил Левски отдава на доброволните помощи за народното дело, се отправя призив към всеки български патриот да внесе паричната си лепта във фонда, да даде подслон на преследваните патриоти, да ги нахрани и им помогне да се укрият. Комитетите и групите на Отечествения фронт в разните места на страната, се казва в края на предаването, са длъжни да организират събирането на средства, да осигуряват тяхното правилно използване, а така също безпощадно да се разправят с провокаторите, които биха се опитвали да злоупотребят с доверието и пожертвуванията на патриотите за фонда на Отечествения фронт.5 Отечественофронтовските комитети, макар и малко на брой през първата половина на 1943 г., застават начело на борбата на трудещите се срещу фашистката диктатура и свързват дейността си с разрастващото се партизанско движение. Събирането на хранителни продукти, дрехи, обувки, медикаменти, осигуряването на нелегални квартири, вербуването на укриватели и помагачи се поставя в центъра на многостранната им дейност. Те стават снабдителна база и здрава връзка на партизанските единици с народа. · Варненската окръжна организация на БКП постига значителни успехи в изграждането на отечественофронтовското единство благодарение на правилното си отношение към непролетарските трудещи се маси. В лицето на Отечествения фронт варненските комунисти виждат една обективна необходимост, породена от характера на борбата 6. След обявяването на Програмата на Отечествения фронт на 17 юли 1942 г. ,изграждането на комитети във Варна и Варненско се затруднява главно поради субективни причини. Централният комитет на БРП навреме обръща внимание на Варненската окръжна организация. В писмото си до окръжния комитет от 1 декември, ЦК посочва наличието3Д н м и т р о в, Г. Съчинения, т. 14, С-, 1955, 'с. 268. 4 Архивна Музея на революционното движение в България (АМРДБ), ф. 8, on. I, а. е. Ц8, л. 3-4. 5 Отечествен фронт. Документи и материали, т. 1, С., 1987, с. 242-244. 6Б л и з н а к о в, П. Пое. статия, с. 90-92на сектантски настроения на ръководни комунисти към масовополитическите борби на трудещите си. В него се казва, че в условията на въоръжената борба народната съпротива трябва да се организира под, знамето на Отечествения фронт7. В резултат на критиката окръжното партийно ръководство взема решения за изграждане на ОФ комитети. В началото на 1943 г. се издава инструкция за формите на работа на ОФ комитети - разяснителна, помощна, организиране на протести, пасивна и активна съпротива срещу всяко мероприятие на фашистката власт и т. н. Тази инструкция и други документи на окръжния комитет се изпращат навсякъде из окръга и помагат на комунистите да преодолеят сектантството и да се заемат с изграждането на отечественофронтовското единство във Варненски окръг 8. Веднага след създаването на първите комитети на ОФ в Плевенския партиен окръг, те започват да провеждат активна дейност за обединяване на трудещите се, водят широка агитационно-разяснителна работа за подпомагане на въоръжената борба. В статия за задачите на комитетите на Отечествения фронт, поместена в Бюлетина на Околийския комитет на БРП в Ловеч през септември 1942 г., се казва, че за продоволствието, обеклото и въоръжаването на партизаните трябва да се организира всестранна помощ и подкрепа - в пари, дрехи, храна и оръжие. За тази цел към всеки отечественофронтовски комитет трябва да се създаде „специална комисия" 9. През зимата на 1942-1943 г.,от името на ОФ комитет в с. (дн. гр.) Тръстеник, Плевенско, до антифашистите от селото се изпращат писма с искане да дадат средства „за най-добрите, най-смелите и обичани народни синове", за разрастване на борбата"10. В Плевенска и Никополска околия се разпространяват позиви и хвърчащи листове, в които населението се приканва да пази и укрива нелегалните и партизаните, да оказва съпротива срещу реквизициите. Подобни агитационни материали "се разпространяват и в другите околии на партийния окръг". Но въпреки силното единнофронтовско движение през първата половина на 1943 г. в него са изградени малко ОФ комитети и дейността им за подпомагане на въоръжената борба е слаба. Успехи отбелязва отечественофронтовското движение през първата половина на 1943 г. в Шуменския партиен окръг. Още в края на 1942 г. и в Шумен се създава окръжен комитет на Отечествения фронт. През първата половина на 1943 г. са образувани районни комитети в градовете Преслав, Попово, Търговище, Омуртаг, както и местни в селата Драгоево, Златар, Злокучене (дн. Ивански), Мадара, Дивдядово и други. В някои населени места на окръга, въпреки че формално не7 ЦПА, ф. 12, on. 1, а. е. 102, л. 1-2. 8 Близнаков, П. Пос. статия, с. 97. 9 ЦПА, ф. 15, on. 1, а. е. 108, л. 1-5. 10 АМВР, об. д. 1835/8, л. 35; К о н с т а н т и н о*в, Н. Пое. статия, с. 247. 11ЦПА, ф. 130, on. 1, а. е. 11, л. 1; ф. 135, on. 1, а. е. 18, л. 1;АМВР, об. д. 1835/24, л. 18-19. , Ролята на Отечествения фронт за. . . 57 са изградени ОФ комитети, е постигнато единодействие между комунисти и земеделци12.В редиците на беззаветно преданите укриватели на нелегални дейци се включва още през зимата на 1942-1943 г. верният отечественофронтовец Рафаил Пенев Събев от с. Драгоево, Шуменско. Той укрива близо три месеца в дома си Демир Борачев. В началото на 1943 г. при бай Рафаил намират подслон нелегалните Милан Борисов, Георги Николов, Груди Атанасов и други. Укривателят полага бащински грижи за тях13. Заподозрян като укривател, Рафаил Пенев е арестуван заедно с жена си, подложен на жестоки изтезания и осъден на дългогодишен затвор14. Къщата на верния отечественофронтовец Крум Григоров Димитров от с. Поляне (дн. гр. Антоново), Търговищко, още в края на 1942г., когато излизат първите нелегални, става сигурно убежище за,тях. Подготвеното от него и брат му скривалище се оказва много надеждно. Ця-лото семейство подпомага с каквото може нелегалните дейци15. Отечественофронтовското движение в Пловдивския партиен окръг спомага за разширяване на социалната база на антифашистката борба и въвлича в нея широки слоеве от населението още през пролетта на 1943 година. Позицията на бедните и средните селяни, на трудещите се градски слоеве към монархофашистката диктатура и хитле-ристката зависимост на страната напълно съвпада с тази на работническата класа. Това кара непролетарските трудещи се маси да се обединяват с работническата класа под знамето на Отечествения фронт на основата на неговата демократична, антифашистка програма16. И в другите области и райони на страната създадените ОФ комитети започват да развиват антифашистка дейност, но тя няма масов характер. Повечето от комитетите са в процес на изграждане и укрепване. Независимо от това се полага основата на организирано отечественофронтовско движение. За ОФ комитети, създадени до края на 1942 г. и през първата половина на 1943 г. е характерно, че в тях се включват най-вече членове на БРП, РМС, БЗНС („Пладне") и отделни прогресивни дейци. Твърде малко са комитетите, в които има съмишленици на Социал-демократическата партия, политическия кръг „Звено" или Радикалната партия. Макар, че по-голямата част от съмишлениците на тези партии подкрепят програмата на Отечествения фронт, те не се включват в неговите редове, като изчакват развитието на военните действия на Източния фронт. Колебания сред тях внася и отхвърленото от партийните им лидери предложение на комунистическата партия да се създаде общ ръко-воден център в борбата срещу хитлеристката зависимост и монархо-фашистката клика в страната.12 История на Шуменската окръжна организация на БКП 1892-1944, С., 1972, с. 320- 321. 13 АБПФК - Шумен, л. д. на Рафаил Пенев. ?4 ??? - Шумен, инв. № 468, л. 2-3. 15 За народна свобода, за комунизъм. С., 1967, с. 145.16История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, С., 1976, с. 353. Няма документи и материали, от които да се вижда, че ОФ комитети решават конкретни задачи за подпомагане на въоръжената борба през пролетта на 1943 година. Разрастването на въоръжената борба у нас и победите на Съветската армия през лятото на 1943 г., карат много представители на бившите нефашистки партии да приемат предложението на БРП за образуване на Национален комитет на Отечествения фронт. Както по-късно се отбелязва,в отчета на ЦК на БРП за 1943 г., „Отечественият фронт се наложи като обществено-политическа форма за най-широко участие на народните маси в народоосвободителната борба"18. През август 1943 г. ЦК на БРП излиза с директива за характера, организацията и формите на борба на Отечествения фронт. В нея се дават указания за повсеместно изграждане на мрежа от отечественофронтовски комитети като зародишни органи на бъдещата народно-демократична власт. С директивата се поставя задачата Отечественият .фронт да се изгради като „. . . всенародна организация, която да срине хитлеровите агенти у нас от власт и да учреди утре народната демократическа власт"19?. Във връзка със задълбочаването на революционната криза, един от признаците на която са нарасналата готовност на народните маси за самостоятелно действие и растящият смут и обърканост сред управляващата буржоазия, с окръжно № 1 от октомври 1943 г. ЦК на БРП нарежда да се пристъпи към „всестранна мобилизация, въоръжаване и активизиране на всички партийни, ремсови, синдикални, военни, партизански сили, на сплотените под знамето на Отечествения фронт работници, селяни, войници, интелектуалци, младежи и жени за изгонване на хитлеристите и техните български агенти", за „създаване на народнодемократично правителство на Отечествения фронт"20; , През зимата на 1943-1944 г. фашисткото правителство хвърля стохилядна войска срещу частите на НОВА. Започва неравна и упорита борба. С окръжно № 2 от януари 1944 г. ЦК на БРП известява партийните ръководства и организации, че „партията възприема твърд курс за организиране на конкретни действия, за разширяване и засилване на борбата във всички нейни форми и във всички прояви на обществения живот с цел незабавно смъкване днешното правителство от власт и установяване на народнодемократическо правителство на Отечествения фронт"21. Партията изисква от партизанските отряди да минат към решителни действия, да овладяват цели райони, да мобилизират в тях широки маси като бойци и помощни сили. Призовава се към „пълно съдействие и участие на цялата партия за изграждане на военната и политическа организация на Отечествения фронт.17 Ш а р л а н о в, Д. Пое. съч., с. 89. 18 Отечествен фронт, т. 1, с. 526. 19 П а к там, с. 359. 20 Въоръжената борба на българския народ против фашизма 1941-1944. Документи, С., 1962, с. 323. 21 Отечествен фронт, т. 1, ч. 1, с. 531.