събота, 6 октомври 2007 г.

Таблица №1 Българи и гагаузи в СССР според преброяванията от 1959 - 1989 г.










Българите в Източен Узбекистан в края на 50-те години на ХХ век.
Картата е от "Атлас народов мира." Москва, 1964.

Забравените българи*
Антон Ж. Иванов

45 години ние се мъчехме да ги забравим, а те през всичкото време са мислели за нас. Припомнихме си за тях едва когато “голямата екскурзия” към Турция обезлюди цели села и махали по градовете. Едва тогава посветените в тяхната съдба започнаха да обсъждат, не е ли удачно те да бъдат подпомогнати да се преселят в своята прародина.
Голямото нямане на пари ни споходи точно когато трябваше да се погрижим за завръщането им в отечеството. За широка преселническа кампания са необходими много средства, които да обезпечат една детайлно разработена програма за транспортирането, настаняването и адаптирането на преселниците в новите условия, за да не се компрометира добрата идея още в зародиш. Когато заделим достатъчно средства и положим необходимите усилия за организиране на достоен прием те ще започнат да прииждат, обнадеждени от нашата доброжелателност.
Но колко са българите в СССР? По официални данни от 1959 г. насам те са се увеличили с почти 50 хиляди и през 1989 г. са били към 373 хиляди. Най-много са в южната част на Молдова и в Югозападна Украйна. В Южна Бесарабия размесени с тях или в съседство живеят около 130 хиляди гагаузи, които ние с право смятаме за родствена на българската народност етническа група. Взети заедно в СССР те са над 570 хиляди. Според някои изследователи на проблема и местни общественици броят им е значително по-голям и това трябва да се има предвид, ако започне подготовка за преселване в България.
Забягнали или изселени от българските земи през ХVІІІ и ХІХ век българите и гагаузите се явяват едни от основните народности заселени в новоприсъединените земи на Южна Русия – Бесарабия, Дясно и Лявобережна Украйна, Крим. От там през ХХ век някои от българите се отправят към степите на Казахстан и стигат дори до Ферганската долина в Узбекистан. Междувременно, след Освобождението на България, много от бесарабските и таврийските българи, а също и гагаузи, поединично или групово се завръщат на юг от Дунава, процес продължил чак до 1944 г. След прелома, осъществен в българското политическо статукво през същата година, забягналите през Втората световна война от териториите на СССР са репатрирани обратно. Веднага след края на войната много от българите от окупираните от германците райони, най-вече тези от Крим, са депортирани на изток, предимно в Южен Сибир и в Североизточен Казахстан.
Въпреки прокламираното равноправие на националностите в СССР българите не се чувстват уютно в съветската империя. Постепенно започва тяхното асимилиране поради дискриминация и преследвания, чрез смесени бракове, а също и по пътя на урбанизацията, която води до русификация или украинизиране в по-големите градове и промишлени центрове. От данните в Таблица №2 е видно, че асимилационните процеси са обхванали най-вече българите в Средна Азия и Южен Сибир, разселени по време на репресиите срещу тях през 40-те години. От тук и необходимостта на първо време усилията за преселване в България да се насочат към този регион. За това е необходимо да се постигне договореност с правителството на СССР, да се проведе пропагандна акция сред българските колонии в азиатската част на страната и съвместно с изселването на немци и гърци, създаващо благоприятна психологическа обстановка, от там да бъдат изведени и българите.
Вторият етап от кампанията трябва да обхване желаещите да емигрират наши сънародници от районите на Украйна, разположени на изток от р. Днестър. При тях няма да е наложително цялостното им преселване, тъй като те населяват тази земя почти две столетия и са намерили необходимата опора за своето народностно самосъхранение.
Особено грижливо се налага да се подготви третият етап, при който в България ще дойдат част от българите, населяващи Южна Бесарабия. Чрез тях страната ни отново ще се обвърже кръвно с областта на север от делтата на р. Дунав, оставила ни спомена за Аспарух. Независимо от преселническия процес, българското правителство и обществеността са длъжни всячески да подпомагат културното развитие и приобщаването на населението от Буджака и Таврия към българския духовен и стопански живот. Не бива да забравяме откъде сме дошли и трябва да знаем накъде отиваме.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница