понеделник, 26 ноември 2007 г.



АРХЕОЛОГИЯ

СЕРДИКА ТОВА Е МОЯТ РИМ

Даниела Агре

Една от най-вълнуващите възможности, които нашето време създава, е срещата на съвременният човек с неговите предци, с делата им, мислите и чувствата. Духовните интереси на човека създадоха наука, която с нови методики и технически средства изучава миналото на хората. Тази наука носи гръцкото име археология (от "архаос" - древен и "логос" - учение) или наука за древността. Древността е погребана под забравата на пясъците и мълчанието на хилядолетията и само от време на време ни показва но нещо от себе си, отстъпвайки пред упоритостта на археолога. Срещата с нея може да се извършва всеки ден, особено в страна като България, безкрайно богата със свидетелства за миналите времена. За да се осъществи подобна среща в настоящия момент българската археология се нуждае от помощта на родолюбиви българи. Такива са президентите на фирма "К&К" с чиято финансова помощ бяха осъществени спасителни разкопки на тракийска надгробна могила от римската епоха, разположена в околността на София.Римската власт стъпва трайно на Балканите през II в. пр. Хр. След битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. Македония се превръща първа в римска провинция. Век и половина след това, в 15 г. пр. Хр., е завладяна Мизия и превърната също в провинция. Най-после след упорити борби с тракийските племена на юг от Хемус и многократни походи на римските войски през 46 г. е образувана още една римска провинция - Тракия. Тракийското население през този период било малочислено. Според античните извори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Останалите траки продължават да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настаняват в новоизградените крепости и градове, сред които и София.Градът получава името си - Улпия Сердика - от римския император Марк Улпий Траян (96 -117 г. сл. Хр.). Нарича го Сердика, понеже първите му жители били от тракийското племе серди. Но за да се помни, че градът е построен от него, прибави и името на баща си - Улпия Сердика.Сердика се издигала постепенно като административен, военен, икономически и културен център. Развиват се търговията и занаятите, свързани главно със строителството на крепости, дворци и храмове. Римляните са отлични строители и скоро изграждат красив град. Постройките са с разнообразна вътрешна и външна архитектура. Изящно изваяни статуи на богове красели площади, дворци и многобройни храмове. Улиците на Сердика са прави, отлично павирани, с развита канализация и водопроводи. Градът е имал и прекрасно уредени бани, построени главно край топлите минерални извори. За значимостта на Сердика сред градовете от римските провинции говори и фактът, че тя има право да сече свои монети, наричани автономни.Градът се населява освен от траки и римляни, още от гърци и малоазийци. Създава се едно градско население с голяма пъстрота. Местната тракийска култура попада под силно въздействие на общоримската култура.В погребалната традиция траките остават традиционалисти. Характерен етнически белег през римската епоха в тракийските земи в областта на погребалните обичаи било издигането на надгробна землена могила над гробовете на заможните траки като продължение на старата традиция.Градът най-силно процъфтява при император Константин Велики (303 - 337 г. сл. Хр.). След като напуснал Рим, той първоначално смятал да обяви Сердика за своя столица и често обичал да казва: "Сердика е моят Рим". Императорът неведнъж отсядал в града, където издавал много от законите си.След приемането на християнството започват да се строят много църковни сгради. Градът се прочува със своята религиозност.През III в. градът е подложен на многобройни нападения от различни племена и народи. Богатата Сердика е пострадала силно от набезите на хуните, готите и вестготите. Великолепните вили на римляните и тракийската аристокрация в околността на Сердика са разрушени. Най-страшно е голямото хунско нашествие. Тогава Сердика бива срината до основи. Но скоро градът възкръсва из пепелищата - крепостните стени били възстановени и са издигнати нови кули. Градът става отново богат, красив и прочут и при император Юстиниан достига последния си голям разцвет, свързан с римското владичество.Нашата представа за материалната и духовна култура на тракийското население в голяма степен се дължи на проучването на могилите, които представляват затворени археологически комплекси. Тяхното детайлно проучване допълва познанията ни за религиозните вярвания и погребални практики на траките. В случаите когато могилата е надгробна виждаме в непокътнат вид ритуалът свързан с един от важните моменти в битието на траките - смъртта. Възстановяването на всички моменти свързани с това събитие е от изключителна важност за доближаването ни до мирогледа на тези отдавна изчезнали племена.
Предмети намерени в могилата.Бронзова обеца и халки.Бронзова дисковидна фибул.Железен пръстен с гема (която сега липсва).Керамичен съд, в който бе поставена чашка.Глинен съд.Глинена чашкаl.Глинена паничка работена на ръка.Кутийка от слонова кост.Желязна стъргалка.
Въпреки незначителните си размери (диаметър 15 м и височина около 1,80 м) проучена могилата се оказа източник на много интересни и важни за науката находки. В нея бяха открити две погребения.Те са извършени с различен ритуал - трунополагане и трупоизгаряне. В центъра на могилата върху погребална клада е била изгорена знатна покойница. За това съдим по откритите находки - бронзови фибули (закопчалки за дрехи), козметична кутийка от слонова кост, бронзова обеца и халки, железен пръстен с гема (която сега липсва) и части от други бронзови предмети, чиято принадлежност не може да се установи, поради силното изгаряне. В дар на покойната са поставени и два големи орнаментирани глинени съда. В единият от тях е поставена изящна, богато украсена и изцяло запазена чашка. В кладата е намерен и направен на ръка малък глинен съд с обърнато нагоре дъно.Голяма част от кремираните останки е прибрана в друг глинен съд, послужил за погребална урна. Урната е поставена в периферията на могилата в непосредствена близост от второто погребение, извършено чрез трупополагане. Погребаният е знатен мъж, загинал вероятно по време на битка - долната част на краката му е отсечена приживе, а черепът е силно повреден от удари. Горната част от тялото на погребания е покрита с тухли - тегули, оформящи примитивна гробница.Някои от находките, като глинената чашка, дисковидната фибула и кутийката от слонова кост са сред най-рядко срещаните, открити в съвременна България. Накитите са пример за разцвета на бронзовата пластика, а кутийката от слонова кост безспорно показва значителните финансови възможности на нейния притежател, както и широките търговски връзки на местното население с други краища на света.Анализът на формата и орнаментацията на съдовете и накитите, както и начина на изграждане на гробницата, позволява погребенията да се датират от началото на III в. след Хр.Великия Херодот твърди, че било обичайно за някои тракийски племена след смъртта на мъжа да бъде погребана с него и една от жените му. Според бащата на историята между жените на мъртвия настъпвала истинска свада коя да бъде избрана за негова спътница, тъй като правото на такава чест имала най-достойната и най-обичаната от покойника. Регистрираният в могилата погребален обред позволява да предположим, че пред нас оживява това предание.На кръстопът, тракийските земи са привличали много погледи и това ръководело тяхната съдба и за добро и за зло. Нашествениците са идвали и от север, и от запад. Отивали са си, но са и оставали и заживявали с местното население. А това създава сложна обстановка и в културно, и в етническо отношение. Но тракиецът, историческият тракиец, тъй както успяваме да го доловим в развитието на времето, е успял да изплува и да остане нещо самобитно почти до идването на славяните.

1 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

много интересно, благодаря

24 март 2010 г., 3:22  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница