събота, 8 септември 2007 г.

Британски документи за съдбата на български военнопленници след Първата световна война.


ДИМИТЪР МИТЕВ
кандидат на историческите науки
БРИТАНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Последствията от участието на България в Първата световна война се определят от българската общественост още в онези години като „национална катастрофа". Определението се оказва вярно и точно, то издържа проверката на времето и по-късно единодушно се приема от българската историография. Действително резултатите от присъединяването на България на страната на Централните сили, които са разгромени, оказват отрицателно влияние на цялостното обществено-политическо и икономическо развитие на българския народ в ново и най-ново време. Събитията в България през 1918 г. привличат вниманието на много изследователи. Хиляди страници са посветени на бурните процеси в българското общество през относително краткия период, обхващащ първите няколко следвоенни години. Най-различни аспекти от политическия, духовния и стопанския живот на българското общество се подлагат на исторически анализ. Съществува обаче един въпрос, и то немаловажен, който досега не е изследван , въпросът за българските военнопленници и заложници от Първата световна война и съдбата им след примирието. Трябва да се подчертае, че става дума за десетки хиляди синове на България. За тях се знае малко. Основната група са т. нар. заложници, предадени на съглашенското военно командуване по силата на Солунското примирие. Точка 5 от явната част на Военната конвенция* предвижда разоръжаването и предаването в плен на всички български военнослужещи, намиращи се в деня на примирието западно от Скопския меридиан. По този начин в ръцете на неприятеля попадат 1-ва пехотна софийска дивизия, 6-а пехотна бдинска дивизия, сборната дивизия и българските части в състава на 302-ра германска дивизия. В българската историческа книжнина е прието, че броят на предадените в плен тогава е около 100 000 офицери и войници1. По прецизни данни в това отношение дава Ел. Евстатиева2, която привежда сведения, произхождащи от, генерал Кантарджиев, който бил натоварен да изпълни точка 5 от Военната конвенция за примирие. Според него през есента на 1918 г. в заложничество остават 86475 офицери.Става дума за Вогината конвенция, с която на 29 септември 1918 г. в Солун се сключва примирие между България и Съглашението.1 Христо в, Х. България, Балканите и мирът 1919, С., 1984, с. 23; М и т е в, Д. Съг-лашенските държави и Солунското примирие през 1918 г. - Истор. преглед, 1988, № 2, с. 14; Кръстев, П. Заложническата трагедия през 1918 г., Видин, 1932, с. 1. и други.2 Евстатиева, Е. Към въпроса за числения състав и загубите на българската войска по време на Първата световна война. - Военноистор. борник, 1956, № 6, с. 33-39. Британски документи... 165 офицери и войници. Формално те се водят като заложници, а не като военнопленници, но на практика разлика в статута им няма. Към тях следва да се прибавят и предварително пленените български военнослужещи. Според Ел. Евстатиева към 1 март 1918 г. броят на българските военнопленници възлизал на 95 офицери и 11 506 войници или общо 11 601 души3. Сведения за пленени след 1 март 1918 г. до 29 септември 1918 г., когато се сключва примирието, авторката няма, но би могло да се предположи, че има и нови случаи на попадане в плен. Освен това трябва да се прибавят и военнопленниците, останали във вражески ръце още от Балканските войни. Явно е, че става дума за неголяма група, но все пак и те трябва да се имат предвид, тъй като в документите се срещат сведения за подобни случаи. Така че може да се приеме, че непосредствено след примирието от 29 септември 1918 г. броят на българските военнопленници възлиза приблизително на 100000 души. Част от тези хора съглашенското военно командване освобождава в непродължителен период от време след примирието. Друга част обаче са предадени на сръбските и гръцките власти и именно тяхната съдба е твърде тъжна. Освобождаването им се проточва чак да 1920- 1921 година. Поставени при тежки условия на живот4, много от тях не се завръщат по домовете си. Няма точни данни за броя на задържаните от сърби и гърци военнопленници, липсват и исторически проучвания по този въпрос. Затова отново сме принудени да прибегнем до предположенията и приблизителните изчисления. Документите сочат, че става дума за над 30 000 български военнопленници, които съглашенското командуване предава на балканските си съюзници Сърбия и Гърция. От краткото изложение дотук става ясно, че въпросителните са много повече от известните факти, свързани с въпроса за съдбата на нашите военнопленници от Първата световна война. Липсата на документални източници е била и ще бъде основна пречка при проучванията по този проблем. Малко са запазените документи от български про изход, съдържащи данни за съдбата на останалите в плен офицери и войници. При това положение чуждите документални източници ще играят все по-важна роля в бъдещите проучвания. Особено ценни в това отношение са документите, съхранявани в архивите на великите сили победителки в Първата световна война. От една страна, те са по-лесно достъпни в сравнение с архивите на балканските държави, а от друга, именно великите сили често пъти са били решаващият фактор при определянето на хода на политическите събития на Балканите. Дори в случаите, когато действията на малките балкански държави са били определящи, осведомителните служби на съглашенските сили са се грижели да се трупа богата информация по различни въпроси, включително по интересуващия ни проблем за съдбата на българските военнопленници от Първата световна война. Ръководен от съображението, че трагедията на тези хора е незаслужено 3 Евстатиева, Е. Пое. съч., с. 38-39. 4 Кръстев, П. Пое. съч.; Българските пленници в Гърция и Сърбия, С., 1920; Д и-м и т р о в, П. За нашите пленници, Сливен, 1919; Животът на 8 пехотен полк през време на заложничеството 1918-19 г. (ръкопис, съхранява се във ВИБ), и други. 166 Димитър Митев.пренебрегната от българската историческа наука, авторът на публикацията предлага документи, извлечени от богатия архив на британското Министерство на външните работи (Форин офис), които съдържат ценни сведения по този въпрос. Всички те са отложени в т. нар. клас „Политическа кореспонденция", включващ преписката на британските дипломатически представителства с външното министерство в Лондон. Част от тази документация е закупена от българската държава и във вид на фотокопия се съхранява в някои наши архиви. Фотокопията на предлаганите оригинални английски документи се съхраняват в Централния държавен исторически архив със сигнатурен номер КМФ-04, инв. № 485/14 и 448/7. По целесъобразност на документите са обозначение оригиналните сигнатурни номера, използвани в Британския държавен архив, а именно Public Record Office, Foreign Office (PRO, FO) 371/... Документите обхващат времето от юни 1920 г. до края на същата година, т. е. периода, когато пленническият въпрос е един от най-болезнените за България. Те съдържат разнообразни сведения за следвоенната история на България. По тях могат да се проследят няколко основни момента:- развитието на българския военнопленнически въпрос след примирието от 1918 г., отношението на сръбските и гръцките власти към пленниците, усилията на българското правителство за освобождаването им и трудностите в това отношение. Важни са и сведенията за политическата линия, към която се придържа английското прави-телство по военнопленническия въпрос. Тя най-общо би могла да се определи като не много активно, ала все пак съдействие за уреждането на този болезнен за България проблем с оглед на целите, които преследва Великобритания по онова време - умиротворяването на Балканите с цел утвърждаването на следвоенното териториално-политическо устройство. Английските източници позволяват да се правят косвени изводи и за политиката на другите съглашенски велики сили и специално на Франция. Предлагаме на вниманието на българската историческа наука избраните документи от архива на Форин офис, убедени, че те ще попълнят и разнообразят достъпната изворова база и ще бъдат от полза при бъдещите проучвания на българския военнопленнически въпрос след Първата световна война.
ДОКЛАД НА БРИТАНСКИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СОФИЯ Х. ДЕРИНГ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЛОРД КЪРЗЪН, ОТНОСНО РЕПАТРИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ГЪРЦИЯ.ПРЕПРАЩА СЕ КОПИЕ ОТ НОТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДО ГЛАВНОКОМАНДУВАЩИЯ СЪГЛАШЕНСКИТЕ ВОЙСКИ В БЪЛГАРИЯ № 181 София, 25 юни 1920
Г. Милорд, във връзка с моята телеграма № 174 от 22 т. г., в която докладвах, че гръцката военна мисия е оповестила предстоящото репатриране на български военнопленници, имам честта с настоящото да предам копие от нота на българското правителство до генерал Де Фурту, командуващ френските войски в България, която ми беше изпратена от г-н Стамболийски за сведение. Радващ е фактът, че българските власти са взели точно тези мерки, за кои-то убеждавах министър-председателя и за които Ви докладвах в моята телеграма № 126 от 20 миналия месец. От четвъртия абзац за пръв път научих, че е предвидено наказание съгласно моето настояване за тези, които все още укриват гръцки деца. Г-н Стамболийски пита за мнението на щаба на съюзническото командуване относно това, дали децата с български произход от Македония под гръцка власт, трябва да се предават на гръцкото правителство, като той смята, че това не трябва да става. Аз съм склонен да вярвам, че горният щаб, ако въобще изпрати отговор, вероятно ще е на същото мнение както българското правителство. Всекидневно се явяват признаци, които сочат, че френските власти тук проявяват тенденция да се отнасят благосклонно към българите в сравнение с гърците явно с цел да спечелят още по-големи симпатии в страната. В този конкретен случай, макар че вероятно няма да се консултират с мен, смятам, че гръцкото правителство няма други основания да иска от българското правителство нещо повече от връщането на децата с несъмнен гръцки произход, чиито родители в Гърция искат тяхното репатриране, или децата, чиито родители са изчезнали, но техният гръцки произход е доказан още преди войната .
Хърбърт Деринг МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА № 5916 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДОКЛАДА НА Х. ДЕРИНГ № 181 ОТ 25 ЮНИ 1920 г. ДО МНОГОУВАЖАВАНИЯ ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ ИЗТОЧНИТЕ СЪГЛАШЕНСКИ АРМИИ София, 23 юни 1920 г.
Министерството на външните работи има честта да уведоми Генералния щаб на представителя на главнокомандуващия при Съюзническите източни армии, че взетите мерки от административните български власти за издирването и репатрирането на всички гръцки деца, които по силата на известни обстоятелства са в България, дадоха значителни резултати. За да реши окончателно този въпрос, Министерството на вътрешните работи изпрати преди известно време в провинцията двама полицейски инспектори със задачата да направят необходимото, за да бъдат издирени и отправени към военната гръцка мисия в София не само лицата, фигуриращи в списъците и представени от гръцката страна, но също така всички деца от гръцки произход, принадлежащи към същата категория. На всички околийски управители бяха дадени телеграфически заповеди в този смисъл. Имайки предвид получените резултати, българското правителство има всички основания да смята, че формулираните възражения по този повод от гръцката страна ще бъдат задоволени. На основата на получените сведения от Министерството на вътрешните работи, всеки Бригански документи. .. 169. ? ден много лица от тази категория се предават на гръцките власти в София. Министерството pa външните работи в близко време ще доведе до знанието на многоуважаемия Генерален щаб цифрите на извършбните репатрирания. Министерството на външните работи смята за целесъобразно да упомене също, че със заповед № 658 от 1 юни, издадена от г-н министъра на вътрешните работи и публикувана в Държавен вестник, се призовават всички, при които все още се намират гръцки деца, да ги предадат на властта в срок от 7 дни. Предвидени са наказателни и полицейски санкции за тези, които не изпълнят тази заповед в установения срок. Българското правителство се надява, че добрата воля, която то доказа в този случай, направените усилия и получените резултати ще бъдат оценени от съюзническите власти. От друга страна, бе съобщено за млади хора от Гръцка Македония от българска националност. Това са деца на български бежанци или сираци с българска националност, приети по милост в България през войната. Тъй като тези млади хора не са включени в списъците, представени от гръцката страна, и понеже направените възражения се отнасят само за деца от гръцка националност, министерството счита, че тези български деца не трябва да бъдат предадени на гръцките власти. Министерството не се съмнява, че това мнение се споделя от уважавания Генерален щаб. При все това, ако последният има някакви съмнения, които предпочита да бъдат проучени от френската разузнавателна служба в София според процедурата, предвидена в писмо № 2229/S, министерството ще изготви разпореждания, децата от бъл-гарска националност да бъдат отправяни към разузнавателната служба. Министерството ще се радва да бъде запознато със становището на уважавания Генерален щаб. PRO, FO, 37114671, р. 4-7. Машинопис., Прев. от англ. ТЕЛЕГРАМА НА ГРЪЦКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ЛОНДОН КАКЛАМАНОС ДО Д-Р ФРИТЬОФ НАНСЕН, В КОЯТО ДАВА СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО БРОЯ И ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ, НАМИРАЩИ СЕ В ГЪРЦИЯ 21 юни 1920 г. Д-р Фритьоф Нансен, Кристиания* Във връзка с моето писмо № 2934 имам честта да Ви съобщя следната информация. В Гърция има понастоящем 9584 български пленници, от които 68 офицери, 968 подофицери и 8548 войници. Към всички тях се отнасят както към гръцката войска и получават редовно заплатите си. Много от тях са заети със земеделска работа срещу заплащане. 348 гърци все още са задържани в България. Съгласно приетите мерки в Обществото на народите тези пленници бяха поканени да заявят дали имат някакви оплаквания във връзка с отношението към тях и отговориха, че нямат никакви оплаквания, а искат само да бъдат върнати в родината им. В желанието си да даде ново доказателство за добра воля гръцкото правителство реши, въпреки че няма такова за задължение, тъй като договорът за мир не е влязъл в сила, да репатрира всички български пленници с изключение на 600 души, които ще бъдат предадени веднага щом българското правителство репатрира 348-те гръцки деца, които все още са задържани в България. Гръцкото правителство поиска от българското правителство да изпрати свои представители в Солун, които заедно с гръцките представители ще образуват смесена комисия, натоварена със задачата за репатриране на военнопленниците. Какламанос PRO, FO, 37? 14671, p. 11. Машинопис. Прев. от англ. *
Днес Осло. 170 Димитър Митев ВЕРБАЛНА НОТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ДО ФРЕНСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В СОФИЯ ОТНОСНО ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ, В КОЕТО СЕ НАМИРАТ ГРУПА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В МАЛА АЗИЯ.АПЕЛИРА СЕ ЗА ТЯХНОТО НЕЗАБАВНО РЕПАТРИРАНЕ София. 4 юни 1920 г. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА № 5195 ДО УВАЖАВАНИЯ ВЪРХОВЕН КОМИСАРИАТ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ* В ГРАД СОФИЯВЕРБАЛНА НОТА Според точни сведения, с които разполага министерството, една група от приблизително 360 български военнопленници, задържани в Гърция, са били изпратени в Смирна (Мала Азия), където ги използват за работа по пътищата. Военнопленниците са в тежко здравословно състояние, застрашени от унищожение поради климата и голямото телесно изтощение, от което страдат. И така, апелирайки към хуманните чувства на многоуважавания Върховен комисариат на Република Франция, царското Министерство на външните работи има честта да призове съответните служби, които да помогнат за изтеглянето на въпросните военнопленници от Мала Азия и репатрирането им колкото е възможно по-бързо. Министерството благодари предварително на уважавания Върховен комисариат по този повод. PR О. FO, 371f4671. p. 14. Машинопис.
Прев. от фр.ДОКЛАД НА БРИТАНСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СОФИЯ Х. ДЕРИНГ ДО ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР ЛОРД КЪРЗЪН ОТНОСНО АПЕЛА, ПРЕДАДЕН МУ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СОФИЙСКОТО ГРАЖДАНСТВО В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В СЪРБИЯ И ГЪР-ЦИЯ № 194 София. 4 юли 1920 г. Милорд, Във връзка с моята телеграма № 174 от 22 миналия месец относно репатрирането на български военнопленници от Югославия и Гърция, имам честта с настоящото да предам апел в тяхна защита, съставен на публичното събрание, което беше открито на 6 миналия месец в София от българското Общество (Лига) за самоопределение ра нациите и от софийските научни дружества.Председателят и г-н Матеев, които са подписали апела, ме посетиха днес с молба този апел да бъде предаден на правителството на Негово величество. Те ме уведомиха, че са представили подобен документ на моя френски колега. Аз им съобщих, че съгласно последната ми информация от моя колега в Атина гръцкото правителство съвсем няма желание да задържа българските военнопленници, но настоява българското правителство да изпълни условията, наложени от гръцкото правителство в това отношение. Бях осведомен, че гръцката военна мисия тук е съобщила на дружеството на българския· Червен кръст, че е започнало репатрирането на български военнопленници. * До възобновяването на нормални дипломатически отношения между България и бившите й противници от Съглашението, последните се представляват в София от върховни комисариати начело с върховен комисар. Британска документи... 171 По отношение на военнопленниците в Сърбия също така разбрах, че връщането им продължава. Уведомих г-дата Мишев и Матеев, че българското правителство многократно се е обръщало към мен по този въпрос и че правителстяото на Негово величество вече се е заин-тересувало от хуманна гледна точка по въпроса за бързото връщане на военнопленниците. Добавих, че съм готов да изпратя предадения ми документ. Изразих обаче надежда, че след като е започнало репатриране на военнопленниците, в скоро време всички те ще бъдат вър-нати обратно в България. Моите събеседници обаче проявиха съмнение в това отношение и казаха, че се наблюдава прекомерно забавяне. Все пак те ме помолиха да предам смирената им благодарност към правителството на Негово величество за предприетите действия в защита на българските военнопленници. Имам честта да Ви поднеса, милорд, моите най-дълбоки почитания Покорно Ваш Хърбърт Деринг PRO, FO. 37114671, р. 16-17. Машинопис. Прев. от англ.
НОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ЛОНДОН ДИМИТЪР СТАНЧОВ ДО ЛОРД КЪРЗЪН, ПРИДРУЖЕНА С ИЗЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТНОСНО ЗАДЪРЖАНИ БЪЛ-ГАРСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ЮГОСЛАВСКИТЕ ВЛАСТИ В НИШ-КАТА КРЕПОСТ И АПЕЛ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО ИМ № 468 Лондон, 18 декември. 1920 г. Милорд, Имам честта да· уведомя Ваше Превъзходителство за получената от българското царско правителство достоверна информация, че в Нишката крепост са затворени при най-лоши условия няколко български офицери и войници, някои от които са вече на границата на смъртта. Имената на тези офицери и войници не са включени в списъка на българските военни престъпници, поискан от правителството на Сръбско-хърватско-словенската държава и из-пратен от Конференцията на посланиците. Имам честта да Ви изпратя приложено резюме на нотата на българското Министерство на външните работи а също, да Ви помоля да обърнете благосклонно внимание на този въпрос, за да бъде спасен животът на тези нещастни войници, които все още са задържани в затвора, след като мирният договор беше ратифициран още преди няколко месеца. Ваше Превъзходителство, моите най-дълбоки почитания. Покорно Ваш Д. Станчев Приложение Българското министерство на външните работи има честта да уведоми българската царска легация в Лондон, че според получената в Генералния щаб на българската армия информация от бившите военнопленници в Сръбско-хърватско-словенската държава, а именно: майор Васил Пеев и някои български редници и подофицери, в настоящия момент в затвора на Нишката крепост все още са задържани като военнопленници няколко български офицери и войници, след като Ньойският мирен договор беше ратифициран още преди няколко месеца и съгласно чл. 105 от този договор Сръбско-хърватско-словенската държава трябваше да освободи всички български пленници веднага след размяната на ратификационните документи. Горепосочените български офицери и войници са следните:

1. Подполковник Любомир Димитров Стоенчев, който от самото начало на мобилизацията до август 1918 г. е бил командир на 6-и македонски пехотен полк, а след това командир на 28-и пехотен полк.В списъка на военните престъпници, търсени от Сръбско-хърватско-словенската държава, такова име не съществува. Преди много години полк. Стоенчев е бил един от македонските водачи на въстанията срещу турците. 2. Капитан Илия Петров Петров - командир на 8-а рота на 32-ри пехотен полк - който през цялата война е бил на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под № 311 е посочен Илия Петров от Добруджа. 3. Поручик Александър Стоянов Манов, командир на 10-а рота на 9-и пехотен полк, който през цялата война е бил с полка си на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под № 240 е посочен Александър Манолов, подофицер, началник на околия Баневац. 4. Подпоручик Стефан Николов Янев от 10-и пехотен полк. От самото начало на мобилизацията до 9 май 1917 г., когато е взет в плен, той е бил с полка си. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под № 274 е посочен поручик Николов, преподавател в Софийската гимназия, офицер, командуващ лагера в Пловдив. 5. Подпоручик Атанас Коидов Бъчваров от 32-ри пехотен полк. От 10 септември 1915 г. до 2 май 1916 г. служи като редник в 11-и пехотен полк; от 2 май 1916 г. до 15 септември 1916 г. е във Военното училище (школа) за запасни офицери в Скопие, а след това до вземането му в плен служи в 32-ри пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници под № 37 е (Британски документи... 191) посочен Коньо Бъчваров или Бъчварев от 25-о планинско артилерийско отделение, а под № 208 е посочен поручик Кондов. 6. Подпоручик Йордан Попов Алексиев от 22-ри пехотен полк. От мобилизацията до капитулацията на полка си е бил с него на фронта. В сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопреетъпници под № 5: - Алексов, околийски полицейски началник. 7. Подпоручик Коста Христов Станчев - от 48-и пехотен полк. От мобилизацията до май 1916 г. - редник в 10-а рота на 37-и пехотен полк. След тази дата до септември с.г. - във Военното училище в Скопие, а след това до вземането му в плен в края на войната - в 48-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския сгисък под № 69: Коста Христов, поручик, команду-ващ офицер в лагера за военнопленници (в Йена или Яна). ВОЙНИЦИ 1. Редник Стоян Илиев Вълчев от село Смядово, Преславска околия, випуск 31. Служил през цялата война в 4-а рота на 31-ви пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име. 2. Редник Стоян Маринов Кокалов, от село [.. .]1* окръг Пловдивски, 38-и випуск. Служил е през цялата война в 10-а рота на 9-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име. 3. Редник Пеньо Марков Манев от град Айтос, 35-и випуск; през цялата война е слу-жил в 16-а рота на 35-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под № 238 е посочен подпоручик Петър Манев, командуващ офицер в лагера при Плевен. 4. Редник Петър Христов Василев от село [. . .]2* Ямболска околия, випуск 26; през цялата война е служил във 2-ра рота на 46-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име. 5. Редник Васил Колев Богданов от село Ботево, Ямболска околия, 30-и випуск; служил е през войната в 8-а рота на 80-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под № 39: подпоручик Богдан Богданов от София, офицер от 11-а рота на 25-и пехотен полк. 6. Редник Петър Ангелов Метев от село Караалан3*, Борисовградска4* околия, 34-и випуск; през войната е служил в 14-а рота на 10-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък под № 255 е посочен ефрейтор Петър Мин-чев от отделение за преследване на бунтовници. 7. Редник Иван Серафимов Танчев от с. Хамбарли6*, Пловдивска околия, 35-и випуск; през войната е служил в 6-а рота на 44-и полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име. 8. Редник Шабан ИбрямовЮмеров от село Карагьозлер6*, Осман-пазарска7* околия, 42-ри випуск; служил е в 3-а рота на 29-и пехотен полк. В сръбско-хърватско-словенския списък няма такова име. Освен тези български офицери и войници в различни сръбски затвори са все още за-държани следните български военнопленници: № 1. Иван Димитров Петров от с. Калбунар8*, околия Горна Оряховица. № 2. Ценьо Ценов Катунски от с. Галиче, Оряховска околия. . И двамата са в затвора в Скопие. № 3. Никола [Я]нев Буданов от с. Ку ручеите9*, Хаскорска околия. № 4. Петър Найденов от гр. Враца. И двамата са в затвора в Ниш. От горния списък се вижда, че имената и чиновете на тези офицери и войници не е сьвсем* ясен текст.8* Дн. с. Брягово, Първомайско. 4* Дн. гр. Първомай. 5* Дн. с. Житница, Пловдивско. в* Дн. с. Каравелово, Шуменско. 7* Дн. гр. Омуртаг. 8* Неуточнено. 8* Дн. с. Горски извор, Хасковско. 192 Димитър Митев, съвпадат дори с най-близките подобни имена от сръбско-хърватско-словенския списък на български военнопрестъпници. В действителност сръбско-хърватско-словенските власти нямат претенции да им бъде предаден нито един от тях, но въпреки това всички тези хора са задържани през цялото време след примирието и сега са хвърлени в сръбски затвори при най-лоши условия, оскъдно хранени и без всякакви лични вещи. Според получената достоверна информация може да се предположи, че сръбските власти задържат полковник Стоенчев и неговата група поради революционното минало на полковника в Македония под турска власт. МВРИ моли българската легация в Лондон да се обърне към британското правителство с молба да направи постъпки за освобождаването на тези офицери и войници, преди да е станало много късно. Забележки на служители на Форин офис по повод на българската нота. Да се изпрати копие в Париж и да се помоли лорд Хардинг9 да повдигне въпроса пред Конференцията на посланиците. Да се информира българският министър. Х. Никълсън*0 21 декември 20 г. Но това е въпрос главно между България и Сърбия. Да се попита г-н Станчев дали българското правителство е правило постъпки директно пред Белград и ако е така ,какъв е бил резултатът. Подпис - нечетлив 22 декември [19J20 г. PR О, FO, 37114672, р. 25-29. Машинопис и ръкопис. Прев. отангл.

БЕЛЕЖКИ БЕЛЕЖКИ

1 Лорд К ъ р з ъ н (Джордж Натаниъл Кързън; 1859-1925) - виден английски политически деец, член на Консервативната партия. Министър на външните работи на Великобритания през 1919-1924 година. 2 Д-р Фритьоф Нансен (1861-1930) - норвежки изследовател и дипломат. След Първата световна война активно участвува в изграждането на Обществото на народите. От името на международната организация ръководи благотворителни акции в помощ на пострадалите от войната, гладуващите в Съветска Русия и други.3 Н о е л Бъкстон {1869-1948) - виден английски политически деец, член на Лейбъристката партия. Дългогодишен ръководител, на Балканския комитет. 4 Д-р Христо Татарчев (1869-1952) - виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско след Берлинския конгрес 1878 година. Член на ЦК и първи председател наВМОРО. Впоследствие задграничен представител на организацията. 6 Клод Ръсел - служител в британската легация в Атина. ? 7 Политне - министър на външните работи на Гърция. 8 Георги Радев - по това време главен секретар на Министерството на вът-решните работи и изповеданията. "Чарлз Род - служител в английското дипломатическо представителство в София.9 Лорд Хардинг - британски дипломатически представител в Париж. 10 Х а р о л д Никълсън (1886-1968) - известен английски дипломат, специалист по балканските и близкоизточния въпроси. Участвувал при изработването на Ньойския мирен договор.

2 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

супер е! П.Калфова Това ни трябва ,за да видим истината за политиката на Великите сили! Браво ,Митко!!!!! А къде е Военното министерство дето трябва да публикува ръкописите?! Така не се учат децата на патриотизъм! И в никакъв случай не е националшовинизъм. Те са умни и интелигентни и сами ще разберат истината В ..това e силата на историците!i

2 декември 2009 г. в 15:34  
Anonymous Анонимен каза...

ХВАЛА НА ГЕРОИТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

1 декември 2015 г. в 14:47  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница