Документални материали за БРАТЯ БЪКСТОН в Българските архиви

Тодор Димитров

Видните английски обществени и политически дейци братя Ноел и Чарлз Бъкстон са известни като добри познавачи на Балканските проблеми.Те са едни от инициаторите по създаването на Балканския комитет в Лондон през 1903 г., като още от самото начало Ноел Бъкстон е негов председател.Братята развиват своята обществена дейност в период когато за България се решава националния въпрос и ролята на Великобритания в международните отношения е една от определящите.Събитията следват едно след друго:Илинденско-преображенското въстание 1903г., реформите на Великите сили в Македония, Балканската и Междусъюзнеческата война 1912-13г.Всичко това допринася за изостряне още повече на националните проблеми на Балканите.За братя Бъкстон македонския въпрос има своето общоевропейско значение, заслужава да бъде основно проучен като фактор за мира на Балканите и като немаловажен коз във външната политика на Англия.Те винаги са твърдели, че славянското население в Македония е българско и борбата която води България в началото на XX век за освобождение на поробените българи е справедлива.
В Българските архиви се намират документални материали които засягат дейността на братя Бъкстон свързана с България.Това са предимно кореспонденция, докладни и рапорти на български дипломатически представители и видни личности от тази епоха, мемоари на Балканския комитет и други документи, които пряко или косвено отразяват дейността на братята.
В Централен държавен исторически архив (ЦДИА) се съхраняват редица фондове, които съдържат документални материали за дейността на братя Бъкстон и Лондонския балкански комитет в защита на българската кауза.Голямо количество документи се намират във фондовете на българските дипломатически представителства в чужбина.Във ф. "Българска легация" в Лондон са налице няколко писма от българския дипломатически представител във Великобритания Д.Цоков до МВРИ през периода 24.III.-13.VI.1906 г., в които се разглежда дейността на Балканския комитет по македонския въпрос в английския парламент.Н.Бъкстон и секретаря на комитета Мур настояват пред британския външен министър Едуард Грей за една авторитетна власт в Македония, която да задоволява финансовоадминистративните нужди на трите вилаета-Солунски, Битолски и Косовски.Налице са и доклади за годишни събрания на комитета в Лондон и др.(1), а писмото на П.Хаджимишев до Сн.Панаретов от 8.VI.1915 г. разкрива същността и положителната роля на Карнегиевата анкета за България.(2)
Запазено е предложението на Българската легация в Лондон от 22.II.1921 г., която има за цел да награди с ордени 27 английски приятели на България по случай юбилея на Иван Вазов.Между тях са бившите депутати Ноел и Чарлз Бъкстон, публицистите Леланд Бъкстон и Хералд Бъкстон, писателката лейди Елеонора Гроган, секретаря на Балканския комитет в този момент сър Едуард Бойл, лейди Констанца Бойл-благотворителка в Македония, Ч.Леонард Лииз-писател и секретар на Бъкстон, проф.Павел Милюков и др.(3)
Тук се намира писмо на Артър Ивън до Е.Бойл от 21.III.1930 г. разкриващо тъжното положение на българите във Вардарска Македония и усилията на сръбските власти да го сербиризират.(4)А в четирите писма на П.Хаджимишев до бълг.министър председател Андрей Ляпчев от 1.III. до 10.V.1930 г., се подчертава активизирането на Балканския комитет в защита на българското население във Вардарска Македония, намерението на трима български делегати от този район, начело с Шалев да посетят Лондон, Париж и Рим с цел да връчат мемоар по въпрос.Председателят на Лондонския комитет сър Едуард Бойл им обещава съдействие като ги свърже с Бен Рапли-депутат и частен парламентарен секретар на Ноел Бъкстон и с проф.Ноел Бейкър-частен парламентарен секретар на английския министър на външните работи Артър Хендерсън.Самият Бойл подготвя и връчва през май 1930 г. Меморандум на британския външен министър в защита на българското население във Вардарска Македония.(5)
В този фонд се пазят и две резолюции на Балканския комитет от 9.IV.1908 и 17.VI.1915 г. за политиката на Е.Грей по Македонския въпрос и с призив за единство на балканските народи през Първата световна война 1914-1918 г.(6)
Във фондовете на българските легации в Хага (Холандия),Атина (Гърция) и Париж (Франция) е запазен рапорт на българското дипломатическо агентство в Лондон от 21.VI.1905 г. за интерпелацията на новоизбрания член на камарата на общините Ноел Бъкстон,в която се засяга въпросът дали приетия проект от Великите сили за финансов контрол на Македония включва и Одринския вилает.(7)В рапортите на българския търговски агент в Битоля от 25.V. и 29.VIII.1905 г. се споменава за нареждането на главния инспектор на вилаета Хилми паша да се забрани на Н.Бъкстон,Мур и др. Да събират сведения и да преминават през Албания,което те не изпълняват.Посещавайки Битоля,като секретар на Балканския комитет-Мур излага мнението,че християнските народи в Македония-българи и гърци,,трябва да се обединят срещу общия враг-Османската империя.(8)Също в рапорт от 29.III.1912 г. на българския пълномощен министър в Лондон М.Маджаров до министър на външните работи и изповеданията се споменава за посещението на упълномощените от ВМОРО проф.Л.Милетич и проф.Ив.Георгов в британската столица.Задачата е да се събуди интерес в полза на българската кауза и дескредитиране на младо турския режим.Н.Бъкстон и Х.Н.Брайлсфорд им обещава среща с представители на Форин офис.Тук се намира и манифеста на Балканския комитет от 28.III.1912 г.,където се изтъква,че убийствата в Турция не са преувеличени,сезира се английското обществено мнение и се подкрепя Ревелската програма.(9)
В писмо от 26.IV.1919 г. на Греков до ВМРИ се предлага да се използват контактите на лорд Джеймс Брайс за въздействие върху британското обществено мнение по повод подписването на мирните договори в Париж.Споменава се,че Чарлз Бъкстон пребивава в Българската легация в Хага по повод мемоара на Балканския комитет до президента на САЩ Удроу Уилсън.(10)
Интересна е кореспонденцията между Н.Бъкстон и П.Хаджимишев от 11.VIII.-8.IX.1919 г. в която се разглеждат условията на мирния договор,протестите против сръбските опити да се отклони обсъждането на Македонския въпрос на мирната конференция,споменава се,че Джеймс Баучър близо 30 години кореспондент на в."Таимс" в България и "Лийз" защитават българската кауза във в."Манчестър гардиан".(11)
Във фонда "Министерство на външните работи и изповеданията" (МВРИ) се намират периодически отчети (ежемесечни и политически) на Българската легация в Лондон от 1908 г.За пробългарската пропаганда на Балканския комитет и Либералната партия в Англия,реформеното дело в Македония и английското обществено мнение.(12)Тук се съхраняват два мемоара от 4.IV. и 28.VII.1919 г. подписани от Дж.Баучер,Н.Бъкстон и други 25 видни английски общественици до президента на САЩ Уилсън в защита на българските територии и етнически граници и справедливо разрешение на Македонския въпрос.(13)
По повод мирната конференция в Париж е и едно писмо на Греков до Александър Стамболийски от 22.V.1919 г. според което,Н.Бъкстон на връщане от френската столица съобщи на Хаджимишев,че сред английската делегация няма чувства на неприязън спрямо България,а най опасна за нас е позицията на гръцкия министър председател Венезелос.(14)По-късно в друго писмо на П.Хаджимишев до А.Ляпчев от 22.V.1926 г.се споменава,че посланика е имал среща с Н.Бъкстон и Бен Рапли.Те поддържат мнението,че България има право на излаз на Бяло море,настояват за пускането на останалите още по нашите затвори 600-700 души осъдени по атентатът в църквата "Св.Неделя" през 1925 г. и че Лейбъристкото правителство начело с Джеймс Макдоналц подкрепя България.(15)Във фонд "Монархически институт" се намира мемоар на Балканския комитет от 18.X.1912 г. по повод избухването на Балканската война 1912 г.(16),както и множество изрезки от чуждестранната преса.
Във фонд "Семейство Гешови" се съхраняват писма между лидера на Народната партия-Иван Гешов и Н.Бъкстон от 23.IV.1913 до 11.VI.1919 г.,за опитите за прекратяване раздорите между съюзниците по време на Междусъюзническата война 1913 г.,за целта на пътуването на Н. и Ч.Бъкстон в България през 1914 г. и др.Пазят се и бележки на Н.Бъкстон за политиката на Англия спрямо България в началото на Първата световна война 1914-1918 г.,също така и писма на Ив.Гешов до английските общественици,съответно от 1905 и 1920 г.,в които се твърди,че Балканския комитет е бил основан още през 1899 г.,но тук вероятно става въпрос за първото посещение на Н.Бъкстон в София,където той се запознава с проф.Ив.Георгиев,Д.Ризов и др.Отбелязва се,че историята на Македонския въпрос е тясно свързана с историята на Балканския комитет.(17)
В много от личните постъпления,също се съдържат важни материали.Такива са фондовете на "Андрей Ляпчев" и "Никола Стоянов",където интерес представляват писмата между двамата политически и обществени дейци с Ед.Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия,влошеното положение на българите във Вардарска Македония,опитите на Бойл да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и др.В писмо на лейди Гроган до Н.Стоянов от 20.V.1924 г.се съобщава за разпускането на Балканския комитет(18),а във ф."Димитър Стоянов" са налице листовки на Балканския комитет от 1905 и 1908 г. за положението в Македония.(19)
Интересно е писмото на Н.Бъкстон до д-р Христо Татарчев от 22.II.1904 г.,което се намира в ф."Рачо Петров".От него става ясно,че той е против подготвянето на въстание от ВМРО през пролетта на 1904 г. и оказване помощ на Балканския комитет при прилагането и допълването на Мюрщегите реформи от 1903 г.(20)Трябва да се спомене и намиращото се във ф."Васил Радославов" протестно писмо от Македоно-одринското опълчение и македонската емиграция в България,изпратено на 11.V.1914 г. до Едуард Грей,председател на Лондонската мирна конференция,д-р В.Радославов,министър председател на България,пълномощните министри на великите сили в България и като копие до Н.Бъкстон и др.,срещу заграбването на Македония от Сърбия и Гърция.(21)
Документални материали за дейността на братя Бъкстон се съхраняват и в Българския исторически архив(БИА) при Народната библиотека "Кирил и Методи".Интерес представлява кореспонденцията на Ноел Бъкстон с видни български политически личности от началото на XX век.В няколко писма от 20.VII.1902 и 20.VI.1905 г. до Ив.Гешов се разглеждат перспективите на едно дружество за балканските народи във Великобритания и неговия характер.Н.Бъкстон съобщава за създаването на Балканския комитет през 1903 г. и за неговите първи стъпки, а именно това, че през септември с.г. комитетът вече раздава помощи на пострадалите българи в Битоля.Той одобрява изпращането на български делегати през 1904 г. в Лондон,начините да се запознае британското обществено мнение с българската кауза по време на Илинденско-преображенското въстание 1903 г. и изразява надеждата, че положението на българското население в Македония се е подобрило през лятото на 1905 г.(22)
В двете писма на Н.Бъкстон до Стоян Данев-лидер на Прогресивно-либералната партия и по това време председател на XV ОНС, се споменава за благотворителната мисия на Балканския комитет в Македония през декември 1912 г.Той се интересува от поведението на турците през Балканската война 1912 г.,тъй като в."Таймс" го е поканил да напише статия за турските зверства(23).
Друг интересен извор е кореспонденцията на Н.Бъкстон с Димитър Станчов-дългогодишен български пълномощен министър в Лондон, където се разглеждат настроенията в България в очакване решенията на мирната конференция в Париж 1919 г.,грижите които са полагани за британските военнопленници в България по време на Първата световна война 1914-18 г. и надеждите които българите възлагат на английското обществено мнение.
Доста по-късно през януари 1933 г. Станчов иска съвет, какви действия да предприеме за да опровергае антибългарските клевети на в."Дейли херълд".(24)
Интерес представляват резолюциите на манифестите на Балканския комитет от 1912 и 1913 г. срещу произволите на младо турците и стремежите им да исляминизират християните в Европейска Турция.(25)За достатъчно пълно разкриване дейността на този комитет,трябва да се имат предвид и съхраняваните материали на други видни английски общественици, като Джеймс Брайс, предприел пътуване в България през 1906 г. 1926 г. и Х.Хоулс, който пише на Ал.Люцканов за усилията, които полага да спечели британското обществено мнение българската страна, за работата на Балканския комитет за защита на бежанците по време на Междусъюзническата война 1913 г.,за книгата със статии,които той пише в защита на българската кауза.(27)
В писмо от 6.X.1925 г. Еди Боил уведомява Ст.Данов, че е избран за председател на Балканския комитет и ще поддържа същата позиция на комитета.(28)
Дейността на видния английски публицист и общественик Джеймс Дейвид Баучер се разкрива в няколко писма от 1912 и 1914 г.,със Стоян Донев.Тук се говори, че през есента на 1912 г. българския политически деец на път за Лондон минава през Букурещ.Баучер препоръчва внимателна политика спрямо Венезелос на Мирната конференция в Лондон 1912 г.,дават се ценни сведения за изпращане на братя Бъкстон от София през ноември 1914 г.(29)
nbsp;Трябва да се спомене и писмото от 8.XII.1904 г. на Дж.Брайс до Андрей Гошев, което се съхранява в Научния архив на БАН.Тук се споменава, че положението на българското население в Македония не се е подобрило, като тези сведения са представени от Баучер.(30)
От така разгледаните документи става ясно, че те се намират в три архивохранилища в страната:ЦДИА,НБКМ,БИА и БАН.Освен това публикацията на документите засягащи дейността на братя Бъкстон на настоящият етап е недостатъчна.Много документи от официален произход в Български архиви, музеи и библиотеки още не са разкрити и обработени.Има много материали съхранявани все още у частни лица.Следователно за в бъдеще стоят много съществени проблеми за цялостното разрешаване на въпроса.Главните задачи в това отношение са:издирване на автентичен материал от различни архиви и други източници, опит за систематизация и накрая тяхното издаване.
Бележки:
1. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае 15,л.29-31,35,40;ае.28,л.10-11 и ф.176,оп.2,ае.31,л.1-2;
2. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае.52,л.178;
3. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае.84,л.29-30;
4. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае.118,л.169;
5. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае.118,л.40-51,62-63,163-164,189-190;
6. ЦДА,ф.381К,оп.1,ае.28,л.61-62;ае.52,л.180;
7. ЦДА,ф.382К,оп.2,ае.178,л.2;
8. ЦДА,ф.322К,оп.1,ае.141,л.1-8;
9. ЦДА,ф.322К,оп.1,ае.292,л.133-137;
10. ЦДА,ф.320К,оп.1,ае.48,л.120-122;
11. ЦДА,ф.320К,оп.1,ае.48,л.191-193,204-205,212-214,222,227;
12. ЦДА,ф.176К,оп.2,ае.30,л.1-32,ае.12-14;
13. ЦДА,ф.176К,оп.4,ае.6,л.58-63;
14. ЦДА,ф.176К,оп.4,ае.15,л.6;
15. ЦДА,ф.176К,оп.5,ае.415,л.113-115;
16. ЦДА,ф.3К,оп.1,ае.210,л.28а-29б;
17. ЦДА,ф.568К,оп.1,ае.733,л.1-2;ае.144,л.1-2,5-8,ае.611,л.1;ае.58,л.1;ае.254,л.3-4;
18. ЦДА,ф.252К,оп.1,ае.370,л.1-2;ае.372,л.1-38 и ф.1067,оп.1,ае.30,л.4а-5,10;ае.111,л.4-6,ае.48,л.68-71;
19. ЦДА,ф.143К,оп.1,ае.107,л.1-8;
20. ЦДА,ф.52К,оп.3,ае.30,л.1;
21. ЦДА,ф.313К,оп.1,ае.2480,л.1-6;
22. НБКМ,ф.272,ае.547,л.3-6;14-15;
23. НБКМ,ф.15,ае.220,л.1,4-5;
24. НБКМ,ф.19,ае.5,л.17-25;ае.4,л.12-15;ае.40,л.7;
25. НБКМ,ф.15,ае.813,л.1-4;ае.1816,л.163-165;ае.1407,л.6;
26. НБКМ,ф.272,ае.484,л.3-4;
27. НБКМ,ф.12,ае.4,л.1227;
28. НБКМ,ф.15,ае.171,л.13-14;
29. НБКМ,ф.15,ае.106,л.1-2 и 6,9;
30. БАН,ф.175К,оп.1,ае.7,л.1-2